Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 24.08.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение-Брачни състави, І-ви въззивен брачен състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти август
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдия К.
Хасъмска гр. дело № 7207 по
описа за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба вх. № 71659/20.07.2020 г. по
описа на СГС /вх. № 01924/07.07.2020 г. по описа на ЧСИ/, подадена от длъжника З. „Б.И.” АД, срещу постановление от
26.06.2020 г. по изпълнително дело № 20209200400256 по описа на ЧСИ Й.М., с
рег. № 920 на КЧСИ, с район на действие СГС, с което е оставено без уважение
възражението на длъжника за намаляване размера
на приетите разноски за адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на
взискателя по посоченото изпълнително дело.
Жалбоподателят поддържа, че определеното адвокатско
възнаграждение е прекомерно, тъй като делото не се отличава с фактическа и
правна сложност. Излага, че процесуалния представител на взискателя не е
извършвал действия за защита и съдействие, както и такива с цел удовлетворяване
на вземането, а само е депозирал молба за образуване на изпълнително дело. Навежда
доводи и за липсата на доказателства за реално заплащане на претендираното адвокатско
възнаграждение. Моли съда да намали неговия размер до сумата от 200 лв., съобразно
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2016 г. на ОС на ВКС. Претендира сторените
по делото разноски.
Взискателят
Г.П.Б., в срока за отговор на частната жалба, не изразява становище по същата.
В приложените по делото писмени мотиви по реда на
чл. 436, ал. 3 от ГПК, частен съдебен изпълнител Й.М. излага становище за
неоснователност на жалбата, като счита, че размерът на претендираното адвокатски
хонорар е съобразен с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и
липсват основания за неговото намаляване.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в
частната жалба, и становището по нея, както и обясненията на частния съдебен
изпълнител, приема следното:
Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ
на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата
на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК,
изхожда от надлежна страна и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК
и като такава е допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
Производството по изпълнително дело изпълнително
дело № 20209200400256 по описа на ЧСИ Й.М., с рег. № 920 на КЧСИ е образувано
по молба на Г.П.Б., като взискател чрез неговия процесуален представител - адвокат Г.Д., срещу З. „Б.И.“ АД -
като длъжник, въз основа на изпълнителен лист от 29.05.2020 г. на CГC, ГО, І-16
с-в за сумата от 130 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва върху тази
сума за периода от 29.06.2014 г., до окончателното изплащане. В молбата е
направено искане за събиране на вземането по представения изпълнителен лист,
ведно с направените разноски по изпълнителното производство, вкл. адвокатски
хонорар. На основание чл.450 ГПК е поискано и налагането на запор върху
банковите сметки на длъжника.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело е
приложен договор за правна помощ и съдействие от 15.06.2020 г., от който е
видно, че взискателят е договорил със своя процесуален представител – адв. Г.Д.
от САК сумата от 5 958 лв. адвокатско възнаграждение.
С разпореждане на ЧСИ от 16.06.2020 г. са приети
претендираните от взискателя разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение.
Частният съдебен изпълнител е поканил длъжника З. „Б.И.“
АД да изпълни доброволно задължението си, като му връчил покана за доброволно
изпълнение на 19.06.2020 г. В същата покана, извън сумата по посочения
изпълнителен лист, е посочено адвокатско възнаграждение в размер на 5 958 лв.
В срока за доброволно изпълнение, длъжникът е възразил
по отношение на разноските, сторени от взискателя за адвокатско възнаграждение
над минималния размер.
На 26.06.2020 г. съдебния изпълнител Й.М. е постановила
отказ по направеното възражение за
намаляване на приетите разноски за адвокатско възнаграждение.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното
производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е
уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се
понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната
възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, е приложима не само в исковото, но и в
изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да
претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя
поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител
подлежи на обжалване пред съда.
Разноски
за адвокатско възнаграждение на взискателя се дължат единствено в случая,
когато такива са сторени. Горното означава не само те да са договорени между
взискателя и съответния адвокат, осъществяващ процесуалното му представителство
в изпълнителното производство, но и да са реално платени. В случая в кориците
на делото действително се съдържа Договор за правна защита и съдействие от
15.06.2020 г., сключен между взискателя и неговия процесуален представител –
адв. Г.Д.. Доколкото в посочения договор, обаче, не се сочи адвокатското
възнаграждение да е платено на упълномощения адвокат или начинът, по който
следва да стане заплащането му, съдът намира, че липсват доказателства за неговото
реално заплащане, поради което и съдебния изпълнител не е следвало да го приеме
като реално сторени разноски по водене на изпълнителното дело. Според
задължителните указания в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по
тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС - т. 1, съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат тогава, когато страната е заплатила
възнаграждението. В съобразителната част на решението е прието, че за да бъде
присъдено възнаграждението, страната трябва да е доказала реалното му заплащане
на процесуалния си представител; в зависимост от уговорения в договора за
правна помощ и съдействие начин на плащане - в брой или по банков път.
Съобразно посочения начин на плащане, заплащането на възнаграждението се
доказва или чрез вписване на направеното плащане в самия договор, който има
характер на разписка, когато плащането е в брой, или с представяне на
доказателства за извършен банков превод, когато е договорено плащане по банков
път. Изразено е становище, че изводът за присъждане само на реално платените
разноски за адвокатско възнаграждение не противоречи на чл. 36, ал. 4 от Закона
за адвокатурата, който предвижда отлагане на заплащането на адвокатското
възнаграждение до приключване на делото, в зависимост от неговия изход по
договаряне на страната и нейния процесуален представител, но не предпоставя
разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 78 от ГПК. Следователно, за да се
породи за взискателя правото на вземане за разноски по смисъла на чл. 79 от ГПК
в изпълнителния процес, които съставляват възнаграждение за адвокат, трябва да
е установено, че такива разноски реално са били заплатени в полза на
представляващия взискателя процесуален представител.
Предвид изложеното в процесната хипотеза липсват
доказателства взискателя да е сторил претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение. С оглед на това съдът намира, че постановлението на ЧСИ за
разноските по изпълнителното дело, касаещи адвокатското възнаграждение за
процесуалното представителство на взискателя се явява незаконосъобразен акт,
доколкото липсват доказателства такива разноски да са сторени от него.
По разноските:
Независимо от изхода на спора, с оглед разпоредбата
на чл. 79, ал. 1 от ГПК, претенцията на частния жалбоподател за присъждане на
сторените в настоящото производство разноски се явява неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение. Тук следва да се подчертае, че по
отношение на него, нормите на чл. 78 от ГПК не намират приложение, доколкото
именно в качеството си на длъжник в изпълнително производство, чрез подадената
частна жалба, същият реализира правото си на защита. Допълнителен аргумент се
явява спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния
изпълнител, поради което искането му за присъждане на разноски следва да бъде
оставено без уважение. Това е така, защото предмет на съдебен контрол е
процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по
принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване
на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл.
435 от ГПК/, е съдебният изпълнител. Той, обаче не е страна в съдебното
производство по обжалване на действията и актовете му. Процесуалният способ за
защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков
ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на
вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния
изпълнител.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника З. „Б.И.“ АД, ЕИК*********, постановление
от 26.06.2020 г. по изп. дело № 20209200400256 по описа на ЧСИ Й.М., с рег. № 920
на КЧСИ с район на действие СГС, с което
е оставено без уважение възражение на длъжника З. „Б.И.“ АД за намаляване на
адвокатския хонорар по посоченото изпълнително дело, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, сумата от 5 958 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение на взискателя Г.П.Б. по изпълнително дело № 20209200400256 по описа на ЧСИ Й.М., с рег. № 920 на КЧСИ
с район на действие СГС, на 200 лева.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на З. „Б.И.“ АД,
ЕИК********* за присъждане на сторените в настоящото производство разноски,
като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.