Р
Е Ш Е
Н И Е
№907
21.12.2020 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор: Елеонора И.
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №1070 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Р.Х.М., гражданка на И., с посочен в жалбата адрес (и настоящ адрес по Регистрационна карта на чужденец): гр.Х., обл.Хасково, ж.к.„Д.“ №2*, РПЦ – Х., против Решение №УПХ-153/11.11.2020 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците.
Жалбоподателката твърди, че оспореното решение било незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Нарушени били нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, обосноваващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателката да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността ѝ. Същата изложила подробно своята история пред административния орган, който обаче неправилно приел, че спрямо нея не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Административният акт не съдържал нито един аргумент за това дали молбата за закрила е явно неоснователна или не. Видно от съдържанието му, в решението били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в И., с положението на различните етнически групи там, обстоятелствата, свързани със заплахите, на които жалбоподателката била обект в страната. Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата по същество. Жалбоподателката твърди, че според нея отговаряла на условията на Регламент Дъблин и искала да бъде образувана тази процедура и да ѝ се даде възможност да се събере с нейния съпруг на територията на Република Германия, но вместо да ѝ се даде време да докаже твърденията си и да се снабди с документи от И., тя получила отказ в ускорено производство. В жалбата се сочи, че ВКБООН и отделните държави гарантирали, че правителствените институции, правните съветници и служителите, които участват в процеса на определяне на бежанския статут, били добре запознати с насоките за работа със случаи на заплахи и преследване, на които оспорващата била обект в И.. Поради това, органите трябвало да съзнават тежкото положение на хора като оспорващата, намиращи се в безизходица, притиснати от събитията в страната им по произход. Аргументацията на АО в издаденото решение по никакъв начин не съответствала на изложеното опасение за преследване в страната на произход на оспорващата. Твърди се, че липсата на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Последният изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, в този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно, до степен, че граничело с нищожност на административния акт.
При постановяване на решението били допуснати съществени нарушения на материалния закон. Подадената от жалбоподателката молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Видно било от мотивите на решението, че административният орган обосновал отказа си, излагайки доводи за ситуацията в И., без да търси и събере информация от утвърдени международни източници, като се задоволил единствено с това декларативно да обяви, че оспорващата не била преследвана по смисъла на ЗУБ и че могла ефективно да се защити в страната си по произход. Неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган жалбоподателката добросъвестно се опитала да изложи своите опасения относно обстановката в И., както и относно факта, че положението се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да бъде разгледана молбата ѝ. Органът обаче приел, че заявените от нея проблеми – заплахи, предупреждения и психическо напрежение, съставлявали проблеми, ирелевантни за предоставянето на закрила. Не били изложени никакви аргументи защо било прието, че оспорващата се позовавала на обстоятелства извън предмета на закона, или че не посочвала причини за основателно опасение за преследване. От протокола от проведеното с нея интервю по реда на чл.63а от ЗУБ не се установявало жалбоподателката да е посочила икономически съображения за напускане на страната си по произход, както приел административният орган. Заявената от оспорващата причина за напускане била обвързана с липсата на сигурност и перспектива на млад човек като нея. Жалбоподателката била в опасност и се чувствала уязвима, а нямало към кого да се обърне за помощ. Животът ѝ бил в опасност и искала да живее в България. Заявява, че ако била останала в И., може би вече щяла да бъде убита или пострадала. Тези факти говорели за формално отношение към нея и към представената бежанска история. Оспорващата сочи, че заявила пред административния орган, че ако ѝ бъде отказана закрила и бъде върната обратно в И., щяла да бъде изложена на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната ѝ сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвала опасения за живота си в И. и това била причината да напусне страната.
В жалбата се посочва, че неправилно административният орган тълкувал и прилагал и нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Поради това неправилно тълкуване на приложената материална норма, административният орган стигнал до погрешен извод и постановил административния си акт в нарушение на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО.
Моли се за отмяна на обжалваното решение, поради противоречието му с административнопроизводствените правила, както и с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 и чл.9 от ЗУБ, и връщане на преписката на административния орган с указания за разглеждане на молбата в производство по общия ред.
Ответникът, Интервюиращ орган при РПЦ – Х. към ДАБ, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмени бележки излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Предлага жалбата да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез Дирекция „Миграция“, СДВНЧ – Любимец под вх.№105450-2549/19.10.2020 г. и подадена чрез РПЦ – гр.Х. под вх.№1108/2*.10.2020 г., заведени в ДАБ под рег.№УП 16009/2*.10.2020 г., Р.Х.М. от И. е поискала закрила от Република България.
Чужденката е била регистрирана чрез попълване на Регистрационен лист с рег.№УП 16009/2*.10.2020 г. като Р.Х.М., гражданство И., етническа принадлежност т., родена на *** г. в И., К., със същия постоянен адрес, с начално образование, без професия, религия м. ш., н., с документи за самоличност – национален паспорт сер.А №15****** изд. от И. на 20.06.2019 г., валиден до 19.06.2027 г. и други документи – 1 бр. документ със снимка – т.. В приложение към регистрационния лист са посочени поименно родителите, братята и сестрите на чужденката, всички с местонахождение в И..
Под рег.№УП 16009/28.10.2020 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с Р.Х.М. с ЛНЧ **********.
С Решение №УПХ-153/11.11.2020 г. на Интервюиращ орган при ДАБ – МС, на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на Р.Х.М..
На 16.11.2020 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателката, последната е запозната с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подпис на преводач.
Жалбата срещу решението е депозирана на 16.11.2020 г.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ (изм.ДВ бр.89 от 16.10.2020 г.) Председателят на Държавната агенция за бежанците определя длъжностни лица от ДАБ за интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в този закон, а по делото е представена Заповед №РД 05-227/2*.03.2016 г. на Председателя на ДАБ, с която Недялка Боянова Петрова, младши експерт в РПЦ – Х., е определена за интервюиращ орган.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ (изм.ДВ бр.89 от 16.10.2020 г.), производството за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.
Според чл.70, ал.1 от ЗУБ (изм.ДВ бр.89 от 16.10.2020 г.), при наличие на основания по чл.13, ал.1, в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна.
Регистрацията на Р.Х.М. е извършена на 2*.10.2020 г., съответно към тази дата е образувано производството, и към датата на издаване на процесното решение – 11.11.2020 г., предвиденият срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорено производство се явява спазен.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
На първо място следва да се посочи, че твърденията на чужденката, че отговаряла на условията на Регламент Дъблин и искала да ѝ се даде възможност да се събере с нейния съпруг на територията на Република Германия, са направени за пръв път в настоящата жалба, а подобни искания не са направени нито при подаването на молбите за закрила от Република България, нито при провеждане на интервюто с жалбоподателката. Следва да се отбележи също, че при регистрацията на чужденката с Регистрационен лист Рег.№УП 16009/2*.10.2020 г., който е бил преведен на същата на разбираем за нея език и подписан от нея и от преводача, Р. Х. М. е регистрирана със семейно положение „неомъжена“, включително не са посочени данни за съпруг и неговото местонахождение – нито в Регистрационния лист, нито в приложението му.
Съгласно член 1 от Регламент (ЕС) №604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство, държавите членки разглеждат всяка молба за международна закрила на гражданин на трета държава или на лице без гражданство, който подава молба на територията на която и да било от тях, включително на границата или в транзитните зони. Молбите се разглеждат от една-единствена държава членка, а именно от онази, за която критериите, предвидени в глава III, сочат, че е компетентна за това. В член 2 от Регламент (ЕС) №604/2013 е предвидено, че когато не може да бъде посочена компетентна държава членка, на основата на критериите, изброени в настоящия регламент, първата държава членка, пред която е представена молбата за международна закрила, е компетентна за разглеждането й.
В глава III от Регламента са разпоредбите на член 9 и член 10, касаещи членове на семейството, които са лица, на които е предоставена международна закрила, или които са кандидати за международна закрила. Разпоредбите предвиждат, в случай че кандидатът има член на семейството, независимо от това дали семейството е било създадено преди това в държавата по произход, който е получил разрешение да пребивава като лице, на което е предоставена международна закрила в държава членка, (или по чиято молба за международна закрила в тази държава членка не е взето решение по същество до този момент), че същата държава членка е компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила, при условие че заинтересованите лица изразят желанието си в писмена форма.
Несъмнено съпругът на кандидата попада в определението за „членове на семейството“ по член 2, буква „ж“ от Регламент (ЕС) №604/2013, но в случая няма изразено в писмена форма желание от жалбоподателката и посоченото от нея в интервюто лице като съпруг, поради което и липсва основание за провеждане производство по реда на Глава шеста, Раздел Iа от ЗУБ и Р.България, като първата държава членка, пред която е представена молбата за международна закрила, е компетентна за разглеждането й.
Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган при РПЦ – Х. към ДАБ, с чужденката е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюираната в присъствието на преводач на разбираем за нея език.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Разпоредбите на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на които се е
позовал интервюиращият орган гласят: Молбата на чужденец за предоставяне на
международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице
условията по чл.8, ал.1 и 9, съответно по чл.9, ал.1, 6 и 8, и чужденецът: т.1
– се позовава на основания извън предмета на този закон, и т.2 – не посочва
никакви причини за основателни опасения от преследване.
В оспореното решение са изложени фактически
твърдения както относно наличието на последните две основания, а именно, че
чужденецът не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване и
изложените от него причини излизат извън предмета на закона, така и съображения
относно наличието на условията по чл.8, ал.1 и ал.9, и чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8
от ЗУБ. Доколкото законодателят е заложил изискването за кумулативна преценка
на посочените групи условия, то административният орган е длъжен да посочи
какво приема за установено по всяко релевантно условие, което в случая е
сторено в обжалваното решение. Изложените в акта фактически обстоятелства са
подробни, не са формални и бланкетни, и по мнение на настоящия съдебен състав
надлежно мотивират явната неоснователност на подадената от чужденката молба за
закрила.
При извършената проверка относно материалната му
законосъобразност, съдът намира оспореното решение за законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут
на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради
основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира
извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и
основателността на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед
представените в бежанската история на кандидата за статут данни.
В настоящия случай, видно от протокола от
проведеното с оспорващата интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същата не е заявила
като причина за напускане на страната си по произход – И., някоя измежду
изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ.
Интервюираната разказва, че е родена и до месец
февруари 2020 г. е живяла в град К.. Имала завършено основно образование, учила
до 12 клас но не завършила, не била работила нищо до сега. Сочи, че напуснала И.
през месец февруари 2020 г., от град А., със самолет до град И., Т., легално, с
паспорт, заедно с майка си, която след 15 дни се върнала в И.. Интервюираната
пристигнала в България на 30.09.2020 г., влязла през КПП-то, с автобус Истанбул-София, без виза за България. Заявява,
че е омъжена. Омъжила се в И. през месец август 2019 г., с граждански брак, но сватбата
направили в Истанбул, Турция, през месец февруари 2020 г. Съпругът ѝ се
казвал Х. Х. М., роден бил през 1995 г., и той бил родом от град К.. Той бил от
седем години в Германия, в град Р.имал статут. През месец август 2020 г.
съпругът ѝ си заминал за Германия, а интервюираната останала в Турция. Били
в апартамент заедно, докато тръгне за Германия. След това той пак отивал и се
връщал при нея в Истанбул. Тя не могла да си извади виза в германското
консулство, защото то не работело заради коронавируса.
На въпроса защо е решила да напусне И.
интервюираната споделя, че „освен заради сватбата в Турция“, в тяхната страна
положението не било спокойно. Понякога избухвали коли-бомби в К.. Като млада
жена се страхувала за живота си. Искала да продължи да учи, да се образова, но
се страхувала, тъй като държавата им не била спокойна. Когато излизала навън
сама се страхувала, защото била млада и не знаела какво може да ѝ се
случи. К. бил най-богат на петрол и затова винаги района бил под напрежение.
ДАЕШ присъствали в техния район и добре, че ги изгонили, но пак се намирали
отделни клетки. Здравословно не била добре, тъй като била болна от астма от 11
години. Ходела постоянно в болниците в И. и в Турция. Ползвала инхалатор, имала
и урбазон. Заявява, че не желае да се върне в И., щяла
да се вижда с роднините си в други държави.
Интервюираната изрично заявява, че не е членувала
в политическа партия или организация, не е била арестувана или осъждана в И.
или в друга държава. Не е имала проблеми с официалните власти в И., нито в Турция.
Не е била жертва на насилие, не е била измъчвана, не е имало отправени към нея
заплахи. Заявява също, че лично като тюркмен не е
имала проблеми заради принадлежността й към тази етническа група. Сочи, че като
етнос имали омраза с кюрдите, които не искали да приемат тюркменското
общество, арабите и те не ги обичали като етнос. Сочи, че не е имала проблеми
заради изповядваната от нея религия на мюсюлманин – шиит,
но в общ смисъл имало разногласия между сунитите и шиитите.
От така обективираните в протокола обстоятелства
не може да се направи извод за заявени от интервюираната опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група, по смисъла на ЗУБ. Изследвайки
данните от бежанската история на жалбоподателката, административният орган обосновано
е преценил, че не се установява спрямо последната да е осъществено визираното в
чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут,
а заявените от кандидатката мотиви, обуславящи желанието ѝ да получи
закрила, не попадат в предметния обхват на ЗУБ.
Изводът на
административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната
хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец
се явява правилен и законосъобразен. Споделените от оспорващата пред интервюиращия
орган различни обстоятелства не са релевантни за производството по предоставяне
на закрила. Същите са в сферата на личните проблеми, които ЗУБ и международните
правни актове не третират като относими в производството по предоставяне на
международна закрила.
Няма обективирани данни жалбоподателката да е член на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец или с предоставен хуманитарен статут на територията на Р.България, нито са заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на нея не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Правилна е и
преценката за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по
чл.9, ал.1 от ЗУБ. В случая не се твърди от оспорващата и не се установява в
държавата си по произход тя да е изложена на реална
опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или
изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито
изискват т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.
По отношение на жалбоподателката не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт”. В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д” от същата директива. Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в” от Директивата, във връзка с член 2, буква „д” от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Горната хипотеза не е налице в конкретния случай.
Административният орган е извършил преценката си за страната по произход въз основа на информацията, обективирана в Справка с вх.№МД-549/13.10.2020 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ относно общото положение, актуалната политическа и икономическа обстановка в И.. Интервюиращият орган е констатирал, че актуалната ситуация в И. не може да се определи като вътрешен въоръжен конфликт. Въз основа на това не се установява спрямо заявителката да са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, тя би била изправена пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.
Настоящият съдебен състав намира така извършената преценка на ситуацията в страната по произход на заявителя за правилна. От анализа на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл.15, б.„в” от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз и в съответствие с информацията, съдържаща се в представената по делото Справка с вх.№ МД-549/13.10.2020 г., както и допълнително представените Справка с вх.№ МД-653/30.11.2020 г. и Справка с вх.№ МД-674/10.12.2020 г.,касаещи общото положение в страната и актуалната политическа и икономическа обстановка в И. и в И.ски Кю., следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещата закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата ѝ по произход.
Предвид установеното наличие на фактическите предпоставки за издаването на акта на административния орган, както и съответствието им с направеното административно разпореждане, оспореният акт не противоречи на материалноправните разпоредби. Решението съответства на целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна, и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Х.М., гражданка на И., против Решение №УПХ-153/11.11.2020 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: