Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 15.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Е. Маринова гр. дело № 14406 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.240, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на ответника „Ф.“ АД за отмяна
на неприсъствено решение № 20247263 от 09.11.2020 г., постановено по гр.д.
22834/2020 г. на СРС, ГО, 50 състав, с което „Ф.“ АД е осъдено да освободи и
предаде на „Е.“ АД, на основание чл.249, ал.2, вр. чл.248, вр. чл.233 ЗЗД
държането на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.4081.9512.103
по КККР на гр. София – офис *****, находящ се в гр. София, „Бизнес център -
Евротур“, ул. „********. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 2 455, 23 лв. разноски по делото.
В молбата се поддържат доводи, че е налице основанието
за отмяна по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК – ненадлежно връчване на преписа от
исковата молба или призовките за съдебно заседание, което е лишило ответника от
право на участие в процеса. Твърди се, че на ответника не е бил връчен препис
от исковата молба и доказателствата към нея, нито призовка за първото по делото
открито съдебно заседание. Съдът е разпоредил връчване на препис от исковата
молба и доказателствата към нея, но видно от върнатото съобщение, връчителят е
отбелязал, че е посещавал адреса в гр. София, бул. „********дружеството било
напуснало адреса и пр. На 16.06.2020 г. е удостоверил „Напуснали. Сведения от
охраната.“. С разпореждане от 19.06.2020 г. съдът е разпоредил повторно
връчване на книжата с конкретни указания към връчителя, в т.ч. да удостовери
източника на събраните сведения. На 07.08.2020 г. връчителят е удостоверил, че
на № 67 няма входна врата, на адреса няма индикация за присъствие на фирма с
такова име; охраната отказва да си каже имената, фирма или представител на
дружеството няма на адреса; залепено уведомление. Не е посочено къде е залепено
това уведомление – на вратата или на пощенската кутия, а когато няма достъп до
тях – на входната врата или на видно място около нея. Не е удостоверено
пускането на уведомление в пощенската кутия, нито че такава няма или до същата
няма достъп. С разпореждане съдът е приел, че съобщението в връчено на
07.08.2020 г. по реда на чл.50, ал.2 ГПК.
На адреса в гр. София, бул. „********е изпратена
призовката до ответника за първото съдебно заседание, върната с отбелязване, че
според охраната фирмата е напуснала, нов адрес е неизвестен. С разпореждане от
15.10.2020 г. съдът е приел, че призовката е била връчена на 15.10.2020 г. на
основание чл.50, ал.2 и чл.50, ал.4 ГПК.
В проведеното открито съдебно заседание съдът е приел,
че ответникът е уведомен по реда на чл.50, ал.2 ГПК и е дал ход на делото.
В молбата се поддържа, че на адреса има поставена
бариера, зад която се намира административна сграда, достъпът до която не е
ограничен; че има монтирани камери за наблюдение. В сградата има офис на
ответното дружество, който управителят на дружеството и други служители редовно
посещават. На партера в сградата има секция „Информация“, като в същата се
намират и офисите на няколко други дружества: „Л.К.“ АД, „П.“ ЕООД; „А.“ ЕООД,
„Б.И.Г.“ АД; „А.Б.Г.“ ООД, като всички те получават делова кореспонденция на
адреса. В сградата има служители и работници и на тези дружества, като за
връчителя не съществува пречка както да намери офиса на ответното дружество,
така и някой от работниците в сградата, който да му даде нужната
информация. С оглед посоченото оспорва
удостовереното от връчителя обстоятелство, че няма индикация за присъствието на
фирма с такова име, а охраната на адреса отказва да си каже имената; че
дружеството е напуснала адреса и новият адрес е неизвестен.
Навежда се оплакване, че в Търговския регистър е
посочен и телефон на дружеството, на който не е получавано обаждане от връчителя.
В молбата се поддържат и доводи, че ищецът е
злоупотребил с правото си на иска, сочейки пред съда като адрес на ответника
регистрирания му такъв в Търговския регистър:
гр. София, бул. „********въпреки че знае, че ответникът обитава съседен
нему офис, който е бил и предмет на делото. Твърди се, че на адреса в гр.
София, бул. „********се намира централният офис на дружеството, но оперативният
такъв, където се извършва ежедневната му работа като инвестиционен посредник е
офис 3 на ул. „********, БЦ „Евротур“. Твърди се, че посоченото обстоятелство е
известно на ищеца, който сам му е предоставил ползването на офиса още през 2009
г. и във връзка с множество други дела, които водят помежду си и по които ответникът
получава съобщения на адреса на ползвания от него офис.
Навежда се оплакване, че аргумент в подкрепа на тезата
за злоупотреба с право от страна на ищеца е и обстоятелството, че същият не е
бил собственик на процесния офис към момента на предявяване на иска, с оглед на
което искът му по същество се явявал неоснователен. Развиват се доводи във
връзка с правопрекратителния ефект на нотариална покана по отношение на
наемното правоотношение.
Отправя се искане за отмяна на постановеното от
първоинстанционния съд неприсъствено решение. Претендират се разноски.
От страна на „Е.“ АД е депозиран отговор на молбата, с
който същата се оспорва. Оспорва се твърдяното от молителя недобросъвестно
упражняване на процесуални права. Оспорва се наличието на предпоставките за
отмяна на неприсъственото решение по чл.240, ал.1, т.1 ГПК. По същество се
поддържа, че е налице редовно връчване на препис от исковата молба и на
призовката за откритото съдебно заседание. Поддържа се, че е разпоредено
връчване на посочения от ищеца адрес – регистрирания адрес на управление на
дружеството в ТР, като в съответствие с процесуалния закон съдът е разпоредил
опити за връчване в продължение на един месец. Твърди се, че обстоятелството,
че молителят или охраната избирателно приемат съобщения от различни институции,
не може да бъде вменено във вина на призовкаря, а фактът, че според молителя
достъпът до сградата след бариерата е свободен, не означава, че на място
охраната би допуснала призовкаря по делото. Подобен род действия от охраната са
извършени и спрямо нотариус А.Г.при опит за връчване на нотариална покана от
21.01.2020 г., на която служителите на охранителната фирма не само не са
оказали съдействия, а са проявили към нея и грубо отношение. Изложени са
съображения, че връчителя е изпълнил дадените от съда указания, с оглед на
което е налице надлежно връчване, а от своя страна ответното дружество в
качеството на търговец следва да води своите дела, в т.ч. кореспонденцията си с
присъщия на търговец професионализъм, което в случая значи и да полага нужната
грижа регистрираният адрес на управление да е актуален и достъпен. В допълнение
се излагат доводи във връзка с изискванията, на които следва да отговарят
инвестиционните посредници, какъвто твърди да е ответното дружество. Отправя се
искане молбата да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа страна следното:
С разпореждане № 113986 от
08.06.2020 г. на СРС, ГО, 50 състав съдът е разпоредил да се връчи препис от
исковата молба на „Е.“ АД ведно с приложенията й на ответника „Ф.“ АД.
Препис от исковата молба с приложенията към нея и от
разпореждането на съда са изпратени на вписания в Търговския регистър адрес на
управление ***. Изпратеното на 09.06.2020 г. съобщение се е върнало в цялост с
отбелязване от 16.06.2020 г. „Напуснали.
Сведения от охраната“.
С разпореждане № 126683 от 19.06.2020 г. съдът е
разпоредил да се връчат повторно съдебните книжа на ответника с конкретни
указания към връчителя да уточни събраните сведения, като посочи има ли
указателна табела или обозначение с наименованието на дружеството „Ф.“ АД
и/или канцелария, и по възможност да събере сведения от лица дали им е известно
има ли на този адрес такава фирма, като посочи източника на информация с имена
и качество, а в случай че се открие законният представител Д.Ц., книжата да му
се връчат и при условията на отказ. След събиране на сведенията и
удостоверяването им, да се залепи уведомление при първо посещение.
Изпратеното на 24.06.2020 г. съобщение е върнато в
цялост с отбелязване „Залепих уведомление“,
като видно от самото уведомление, длъжностното лице, отговорно за връчването,
на 07.08.2020 г. е удостоверило следните обстоятелства: „Вратата на номер 67 липсва. На адреса няма индикация за присъствие на
фирма с това име. Охраната на адреса (отказа да си каже имената).Фирма или
представител на дружеството няма на адреса.“
Видно от разпореждане от 02.10.2020 г., съдът е
разпоредил да се счита връчено съобщението на 07.08.2020 г. на основание чл.50,
ал.2 ГПК.
С определение от 02.10.2020 г. делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание на 09.11.2020 г. В същото се съдържат
указания да се връчи препис от последното на страните, а на ответника – на
седалището и адреса на управление по справка от ТР от 02.10.2020 г. с указание
до връчителя, че адресът е достатъчно веднъж да бъде посетен.
Изпратената на 05.10.2020 г. призовка е върната в
цялост с отбелязване на връчителя от 15.10.2020 г. „Според охраната фирмата е напуснала. Нов адрес е неизвестен.“
С разпореждане от 15.10.2020 г. съдът е разпоредил
същата да се счита връчена на основание чл.50, ал.4, вкл. изр.2 ГПК.
В проведеното на 09.11.2020 г. открито съдебно
заседание съдът е приел, че ответното дружество е редовно призовано на
15.10.2020 г., на основание чл.50, ал.4, изр.2 ГПК, вр. ал.2 ГПК.
Пред въззивната инстанция е разпитан свидетелят Ц.Т.Ц.,
управител на „А.“ ЕООД, осъществявала охраната на сградата на адреса гр. София,
бул. „**********. Свидетелят заявява, че сградата се охранява 24 часа, на
адреса има бариера, като охраната стои на бариерата, но достъпът е свободен – с
пояснение на свидетеля, че когато някой дойде пеша или с кола, той казва кого
търси или при кого отива и охраната го напътва към съответното лице, с идеята
да търси лицето, което по принцип се търси на бариерата за по-лесно намиране,
като всички минават свободно. Депозира показания, че на адреса получават писма
много фирми, сред които: „Б.Г.“, Ф.“, „Л.К.“, като заповедта на свидетеля в
качеството му на управител спрямо охраната е за всичко, което идва като писма,
да бъде уведомяван той лично или счетоводителката, която е на фирмата, като
реално охраната посреща призовкарите и ги напътва към тях в офиса. Заявява, че
не е виждал уведомления, като единственото място, на което може да се залепи
уведомление, е на бариерата, другият вариант е на самата будка при охраната. Заявява,
че юни месец 2020 г. е след пандемията и тогава са започнали да идват доста
призовкари, като единственото, което си спомня е, че е имало такива, които не
са искали да дадат книжата, ако не е лицето, което лично е написано в
призовката. По отношение на реда за приемане на книжа заявява, че охраната ги
уведомява, защото има призовкар, придружава го до офиса при свидетеля или при
счетоводителката и те получават всичко останало като поща, която идва за всички
фирми и след това се уведомява адв. Чендова по надлежен ред. По отношение на
призовкарите, които са държали да връчват лично на посочените в призовките
лица, пояснява, че са били напътствани от него според фирмата, която е, към
Бизнес Центъра до Моментния двор. Заявява, че познава Д.Ц. като изпълнителен
директор на Ф.“, който е идвал там много пъти, а офисът му е при Монетния двор,
в Бизнес центъра.
С оглед
изложеното съдът приема от правна страна следното:
Молбата на ответника по чл. 240 ГПК е подадена в срок,
от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Производството по чл. 240, ал. 1 ГПК за отмяна на
влязло в сила неприсъствено решение, е извъинстанционно, тъй като съдът не действа
като инстанция по същество - не проверява правилността на оспореното решение, а
само се произнася по наведените доводи за нарушаване на основния процесуален
принцип - правото на защита на страните по делото вследствие на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, уреждащи надлежното връчване на
съдебни книжа, призоваване на страните и осигуряване на тяхното участие в
процеса. Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, когато ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да
е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или да оттегли иска.
Защитимото според закона право по чл. 240, ал. 1 ГПК е
лишаването на страната от възможност да участва в делото. Основанията, на които
страната е лишена да участва, са изброени в нормата на чл. 240, ал. 1 ГПК,
съгласно която, в едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение
страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд
неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради: 1.
ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното
заседание; 2. невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от
исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени
непредвидени обстоятелства и 3. невъзможност да се яви лично или чрез повереник
поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
В случая са релевирани доводи за наличието на първото
основание за отмяна на неприсъствено решение, а именно – ненадлежно връчване на
преписа от исковата молба и призовката за съдебното заседание.
Ответникът „Ф.“ АД е търговец-юридическо лице, вписан
в Търговския регистър, поради което и на основание чл. 50, ал. 1 ГПК,
адресираните до него съдебни книжа следва да бъдат връчвани на последния
посочен в регистъра адрес, в случая: гр. София, бул. „********който е и
посоченият от ищеца в исковата молба адрес на ответника.
Изцяло неотносими са доводите на молителя за
злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца, изразяваща се в посочване
като адрес на ответника на регистрирания му такъв в Търговския регистър.
Единствено за пълнота следва да се посочи, че от страна на ищеца е посочен
именно регистрираният в ТР адрес на ответното дружество, където съгласно чл.50,
ал.1 ГПК следва да се връчват книжата до него. От страна на самия молител се
сочи, че на този адрес е централният му офис, а обстоятелството, че има и друг
адрес, на който има офис и получава кореспонденция, по никакъв начин не е от
естество да обуслови извод за злоупотреба с процесуални права от страна на
ищеца.
Изцяло неотносими са и доводите на молителя имал ли е
ищецът качеството собственик на процесния имот и прекратено ли е наемното
правоотношение. Тези въпроси са извън подлежащите на изследване в настоящото
производство, в което предмет на изследване
е наличието на предпоставките на чл.240, ал.1, т.1 ГПК.
Съдът е изпълнил задължението си, като е разпоредил
връчване на препис от исковата молба на ответника по начина, указан в чл. 50,
ал. 1 ГПК – на адреса на управление, вписан в Търговския регистър. Изпратеното
съобщение се е върнало с отбелязване на връчителя: „Напуснали. Сведения от охраната“.
Съгласно чл.50, ал.2 ГПК ако лицето е напуснало адреса
си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по
делото и се смятат за редовно връчени.
За връчване на търговец чрез прилагане на съобщението
към делото, е необходимо: да е напуснал регистрирания адрес на управление, без
в съответния регистър да е вписан новият адрес. Когато връчителят посещава
адреса, той установява дали там има табела с фирмата на търговеца или
наименованието на юридическото лице и обявено работно или приемно време, има ли
сграда или помещения, в които пребивава търговецът, негови представители или
наети работници и служители. Ако не намери такива, връчителят трябва да положи
усилия да събере сведения, познат ли е на това място търговец с такава фирма и
известно ли е някому юридическо лице с такова наименование и пребивавали ли са
техни представители или работници и служители на посочения адрес и, по
възможност кога. Ако връчителят събере сведения, наред с констатациите си, той
трябва да отрази в разписката към съобщението и събраните сведения.
Констатацията, че на адреса няма представители на търговеца или наети работници
и служители, без отразяване кога и как са събрани сведения за това, опорочава
връчването на съобщението /в посочения смисъл – решение № 279 от 24.01.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 2769/2014 г., III ГО; решение № 546 от 13.01.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 508/2011 г., IV ГО/.
Посочването единствено, че фирмата е напуснала адреса
не е достатъчна да обоснове приложение на чл.50, ал.2 ГПК при положение, че като
източник на сведенията е посочена охраната, без посочване на конкретно лице, от
което същите са били събрани, нито на останалите релевантни в случая
обстоятелства, описани по-горе.
С оглед изложеното правилно от страна на съда е
разпоредено ново връчване с указания към връчителя да удостовери релевантните
обстоятелства. Последващото съобщение се е върнало с удостоверяване от
връчителя „Залепих уведомление“, като
видно от самото уведомление е удостоверено, че: „Вратата на номер 67 липсва. На адреса няма индикация за присъствие на
фирма с това име. Охраната на адреса (отказа да си каже имената).Фирма или
представител на дружеството няма на адреса.“
Съдът е приел редовно връчване по реда на чл.50, ал.2 ГПК, каквото в случая не е налице. Осъщественото от длъжностното лице,
отговорно за връчването, удостоверяване е официален свидетелстващ документ,
чиято материална доказателствена сила в случая е опровергана от ангажираните
пред настоящата инстанция гласни доказателства. Установи се от показанията на
свидетеля Ц., че офис на ответното дружество се намира на адреса, същото
получава кореспонденция на същия. Що се отнася до удостовереното от връчителя
обстоятелство, че вратата на номер 67 липсва, следва да се отбележи, че
свидетелят депозира показания, че на номер 67 има бариера с охрана, откъдето е
наличен свободен достъп до офисите в Бизнес Центъра. Свидетелят депозира
показания за създаден от него ред за приемане на писма и призовки в качеството
на управител на охранителната фирма, осъществяваща охраната в сградата, както и
че лично е напътвал призовкарите, които държат да връчат лично книжа, според търсената
фирма към Бизнес Центъра до Моментния двор. От значение в случая е обективният
факт, че дружеството не е напуснало адреса, който се установи от показанията на
свидетеля.
С оглед изложеното не може да се приеме, че е налице
редовно връчване на приетото от първоинстанционния съд основание по чл.50, ал.2 ГПК.
Не би могло да се приеме редовно връчване и по чл.50,
ал.4 ГПК, която препраща към чл.47, ал.1 ГПК, доколкото от страна на
длъжностното лице по призоваването е удостоверено единствено, че е било
залепено уведомление, без посочване дали уведомлението в било залепено на
вратата или на пощенската кутия, а в случай че до тях не е бил осигурен достъп
– на входната врата или на видно място около нея, като при достъп до пощенската
кутия да е било пуснато уведомление и в нея.
Що се отнася до връчването на призовка за откритото
съдебно заседание по делото, изпратената на 05.10.2020 г. призовка се е върнала
в цялост с отбелязване на връчителя от 15.10.2020 г. „Според охраната фирмата е напуснала. Нов адрес е неизвестен.“.
От една страна, с разпореждането си от 15.10.2020 г.
съдът е приел връчване по чл.50, ал.4 ГПК, вкл. изр.2 ГПК, а от друга в
проведеното на 09.11.2020 г. открито съдебно заседание е приел, че ответникът е
редовно призован на основание чл.50, ал.4, изр.2 ГПК, вр. ал.2 ГПК. Нормите на
чл.50, ал.4 и чл.50, ал.2 ГПК касаят различни хипотези, които няма как да бъдат
налице кумулативно.
На първо място,
в случая не е налице хипотезата на чл.50, ал.2 ГПК, доколкото въз основа на
ангажираните пред настоящата инстанция гласни доказателства се установи, че
ответното дружество не е напуснало адреса. На следващо място, не е налице и хипотезата
на чл.50, ал.4, изр.2 ГПК, според която второ уведомление не се залепва, с
оглед приетото от съда, че не се установява надлежно връчване по чл.50, ал.4,
изр.1 ГПК на първо уведомление.
По така изложените съображения молбата за отмяна на
постановеното неприсъствено решение се явява основателна, с оглед на което
последното следва да бъде отменено.
По разноските:
Направеното от молителя искане за присъждане на
разноски за настоящото производство следва да се разгледа от исковия съд в
зависимост от изхода на исковото дело по арг. от т. 4 от ТР № 6/06.11.2013 г.
на ОСГТК на ВКС.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ, на основание чл.240, ал.1, т.1 ГПК, неприсъствено решение № 20247263 от 09.11.2020 г., постановено по гр.д.
22834/2020 г. на СРС, ГО, 50 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на СРС, като разглеждането започне от етапа – изпращане на препис от
исковата молба на ответника за отговор в едномесечен срок /чл. 131 ГПК/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.