№ 25
гр. Харманли, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. И.А-Г.А
при участието на секретаря ГАЛИНА П. И.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. И.А-Г.А Административно
наказателно дело № 20225630200597 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на В. М. В., ЕГН **********, с адрес гр. Свиленград, ул. ****
против Наказателно постановление № 22-0271-000039 от 03.02.2022г., издадено от Началник
Група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на жалбоподателя на основание чл. 185
от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 лева за
нарушение на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е
постъпила жалба от В. В., с която моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление. Твърди, че описаното деяние не съставлява административно нарушение и
неправилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Излага подробни
мотиви защо носенето на връчено НП за нарушение на ЗДвП с изтекъл срок за плащане не
представлява административно нарушение. Претендира направените разноски по делото.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят В.
В., редовно призован не се явява. Представлява се от адвокат И. И.. Пледира за отмяна на
наказателното постановление по изложените в жалбата съображения. Претендира разноски
по делото.
Въззиваемата страна Началник група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 18.01.2022г. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия GА № 372264 от свидетеля С. Г. С. на длъжност младши
автоконтрольор при ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли в присъствието на свидетеля М. А.
И., за това, че на 18.01.2022г. в 22:03 часа в гр. Харманли по бул. „Лозенград“ до
кръстовището образувано с бул. „България“ в посока към гр. Любимец жалбоподателят
1
управлявал собственис си лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с рег. № ****,
като при проверкасе установило, че жалбоподателят има наказателно постановление по
ЗДвП с изтекъл срок за плащане.
АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и бил подписан с възражения, а
именно че нарушителят е бил с обезопасителен колан. На същата дата – 18.01.2022г. на
жалбоподателя бил връчен и препис от акта.
Въз основа на АУАН било издадено Наказателно постановление № 22-0271-000039 от
03.02.2022г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на
жалбоподателя на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 20,00 лева за нарушение на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП.
С оглед разкрИ.е на обективната истина в хода на въззивното производство са
събрани показанията на актосъставителя С. С..
Свидетелят С. пресъздава фактическа обстановка идентична с описаната в
процесните АУАН и НП. Допълва, че след спирането на лекия автомобил е извършил
справка в техническото средство, предоставено му за изпълнение на служебните му
задължения. Установило се, че водачът е управлявал с наказателно постановление по ЗДвП с
изтекъл срок на плащане, за което му бил съставен акт по чл. 157, ал. 8 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена
на 11.11.2022г., а видно от представеният оригинал на обжалваното наказателно
постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 02.11.2022г.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59, ал. 1 вр. чл. 58д от
ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа
всички законовоизискуеми реквизити.
По основателността на жалбата:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и
писмена форма.
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на
териториалната и материалната компетентност.
Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи са
определени компетентните органи за издаване на АУАН и НП във връзка с нарушения на
ЗДвП. Съгласно горепосочените заповеди право да издават АУАН имат младшите
автоконтрольори в ОДМВР и СДВР и в техните териториални структурни звена, а
наказателните постановления могат да бъдат издавани от началниците на група в РУ при
ОДМВР на обслужваната територия. Следователно процесните АУАН и НП са издадени от
лица, притежаващи съответната материална и териториална компетентност и направеното
възражение в тази насока е неоснователно.
На следващо място съдът е установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от
ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от открИ.е на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
2
нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта.
На 18.01.2022г. при извършване на проверка е установено както нарушението, така и
нарушителя, като на същата дата в присъствието на нарушителя е издаден и процесния
АУАН. В такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от открИ.е на
нарушителя е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и
едногодишният срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението.
Процесното НП е издадено на 03.02.2022г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на
АУАН.
Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на
административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел
едновременно присъствал на установяването му и на съставянето на процесния АУАН.
Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от свидетеля, посочен
в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за запознаване със
съдържанието му и подписан от жалбоподателя. Тези обстоятелства се установяват както от
самия АУАН, така и от свидетелските показания. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН при
подписване на АУАН-а на жалбоподателя е връчен препис от него, като за целта е съставена
разписка и е отбелязана датата на връчване – 18.01.2022г. Указано му е правото в тридневен
срок от връчването на АУАН да направи допълнителни възражения.
Настоящият съдебен състав намира, че са спазени законовите разпоредби на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН. Обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за
тяхната форма и съдържание.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
извършване на нарушение по чл. 157, ал. 8 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба
наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след
влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване.
Нормата на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП не предвижда конкретно задължение за определен субект
или забрана, чието нарушаване да съставлява административно нарушение.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. В случая законодателят не е въвел забрана за управление на МПС с
наказателно постановление – изтекло, нито забрана за носене на връчено наказателно
постановление за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок за плащане, за да се приеме, че
нарушаването й води до извършване на административно нарушение. Описаното деяние на
водача не съставлява административно нарушение.
Описаното деяние не може да бъде подведено като нарушение и на друга разпоредба
от ЗДвП. Нормата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че наложеното наказание „глоба“ се
заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление,
електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване.
Посочената правна норма обаче не предвижда конкретно задължение за водача на МПС,
чието неизпълнение да представлява административно нарушение.
Разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП предвижда в какъв срок задължените лица
могат доброволно да заплатят наложените им наказания глоби, тоест това представлява срок
3
за изпълнение на задължението, уговорен в полза на длъжника. Преди изтичане на този срок
не може да се търси принудително изпълнение на задължението му. С изтичане на
едномесечния срок, без да е заплатено наложеното административно наказание, не се
извършва ново административно нарушение, а се дава възможност на кредитора да събере
вземането си по принудителен ред.
От изложеното следва, че неплащането на наложените глоби за нарушения по ЗДвП
не съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Законодателят не е
обявил неизпълнение на задължението за наказуемо, а го е скрепил с друг вид санкция –
възможността за принудително изпълнение.
В този смисъл са мотивите, изложени в решение № 3 от 23.03.2021г., постановено по
к.д. № 11 по описа за 2020г. на Конституционния съд на Република България.
Предвид изложеното оспореното НП следва да се отмени.
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН се предвиди възможността
в производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се
присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ, а според ал. 3 на същата разпоредба когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод
за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.
С разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Закон за адвокатурата е предвидено, че адвокат
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг
юрист. В тези случаи, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като възнаграждението се
определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв.
В представеното по делото пълномощно е отбелязано, че адвокат И. предоставя безплатна
правна помощ на жалбоподателя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Направено е искане
за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат И. още с депозиране на
жалбата, както и в съдебно заседание.
С оглед установената незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление административнонаказващият орган дължи сторените разноски на
жалбоподателя. В случая следва да заплати възнаграждение на адвоката, осъществил
безплатно процесуално представителство. На основание чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с
оглед резултата от правния спор процесуалният представител на жалбоподателя има право
на сума в размер на 400,00 лева – възнаграждение за безплатно представителство.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 2 от ЗАНН, районен
съд - Харманли,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0271-000039 от 03.02.2022г., издадено
от Началник Група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на В. М. В., ЕГН
**********, с адрес гр. Свиленград, ул. **** на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 лева за нарушение на чл. 157, ал. 8 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК вр. чл. 38,
4
ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ОД на МВР – Хасково да заплати на адвокат И. А. И., член на АК-
Хасково сума в размер на 400,00 лева - възнаграждение за безплатно процесуално
представителство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му пред Административен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
5