Решение по дело №1510/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2395
Дата: 22 декември 2020 г.
Съдия: Милена Маринова Дичева
Дело: 20207180701510
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юни 2020 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

   РЕШЕНИЕ

 

№ 2395

 

град Пловдив,  22.12.2020 год.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ к.с., в открито заседание на  двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета година,  в състав:

 

                     Председател:  Милена Несторова - Дичева 

                             Членове:  Мариана Михайлова

         Татяна Петрова

 

при секретаря Б.К. и прокурора Светлозар Чераджийски, като разгледа   докладваното от съдия  Дичева КАНД № 1510 по описа за  2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   

    Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63 ал.1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е  по касационна жалба на  Н.К.С. от гр. Кърджали против Решение № 805/ 29.05.2020 г. по АНД № 2534/ 2019 г. по описа на РС – Пловдив.

Твърди се, че решението е незаконосъобразно и неправилно и се моли съда да го отмени, като отмени и ЕФ.  

В СЗ страните не се представляват.

В писмени становища се поддържа, съответно оспорва жалбата и се претендират разноски.

Прокурор от ОП – Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Предмет настоящото касационно оспорване е Решение № 805 от 29.05.2020 г., постановено по АНД № 2534 от 2019 г. на ПРС, с което е потвърден електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К № 2235803, с който е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл.189, ал.4, вр.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, на Н.К.С., ЕГН **********, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Неоснователно е оплакването, че техническото средство било използвано в разрез с инструкцията му за  употреба, тъй като на снимката се виждали обекти пред техническото средство, които можело да попречат на работата му. Въпросните „обекти“ /декоративни храсти/ се намират встрани и зад заснетото МПС, при което няма как дори да възникне съмнение, че влияят по някакъв начин на работата на средството за измерване. Неоснователно е и оплакването, че бил заснет друг автомобил, тъй като системата е такава с вградено разпознаване на номера, като извличането на данни от същата става автоматично, без човешка намеса, поради което съмненията на жалбодателя не почиват на никаква основа. По отношение оплакването за нарушено право на защита във връзка с мястото на нарушението първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящия съдебен състав и не е необходимо да бъдат повтаряни. Противно на посоченото в жалбата  ЕФ съдържа всички необходими реквизити, същото важи и по отношение съставения протокол, приложен по преписката. Разликата от 3 км/ч, която жалбодателят настоява да бъде обяснена, се дължи на т.нар. „толеранс“, който е в полза на нарушителя, като същата разлика се дължи на техническите възможности за допустима грешка при измерване, свързана с техническите възможности на използваното техническо средство. По отношение оплакването, че ЕФ не бил издаден от административно-информационна система, съдът намира достатъчно да отбележи, че всеки ЕФ има уникален номер, изписан в горната му част, който се генерира именно от такава система, при което по-нататъшното обсъждане на това оплакване е безпредметно.

В мотивите     на първоинстанционният съд са обсъдени подробно направените в първата инстанция оплаквания, както и въпросите, имащи отношение към административнонаказателната отговорност, като тези мотиви също се споделят от настоящия съдебен състав, което прави излишно повтарянето им.

При извършената служебна проверка на решението  съдът не констатира пороци, които да доведат до касиране, поради което следва да бъде постановено решение, с което атакуваното решение да бъде оставено в сила.

При този изход на делото следва да бъде осъден жалбодателят да заплати на ответника разноски в размер на 100 лв. за осъществената юрисконсултска защита.

  Воден от изложеното, настоящият съдебен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 805/ 29.05.2020 г. по АНД № 2534/ 2019 г. по описа на РС – Пловдив.

ОСЪЖДА Н.К.С. от гр. Кърджали, ЕГН **********,*** разноски за касационната инстанция в размер на 100 лв.

 

Решението е окончателно.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                            

 

 

  ЧЛЕНОВЕ: