№ 547
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Г.
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000502438 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 262105 от 27.06.2022 год., постановено по гр.д.№ 13081/2020 год. по описа на
Софийски градски съд, ГО, 18-ти състав, Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи” е осъдено на правно основание чл.511, ал.1, т.3 от КЗ да
заплати на М. Б. С. сумата от 200 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 10.09.2019 год., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 27.12.2019 год. до окончателното
изплащане, като са разпределени и разноските между страните.
Решението е обжалвано от ответника Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи”, като излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД,
тъй като определеният размер е силно завишен с оглед получените телесни увреди. Твърди
се, че не е налице причинно-следствена връзка между уврежданията при ищеца и
процесното произшествие. Оспорват се изводите на съда досежно приетата липса на
съпричиняване на вредоносния резултат, като се твърди, че такова е налице, тъй като
пострадалия ищец е имал възможността да предотврати произшествието, като намали
скоростта си на движение. Молят съда да отмени решението в обжалваната част и
постанови ново, с което искът за причинените неимуществени вреди бъде отхвърлен изцяло.
Претендират се разноските по делото.
Въззиваемият М. Б. С., чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли за
1
потвърждаване на решението. Претендират се разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателя оплаквания, касаещи размерът на присъденото от първоинстанционният
съд обезщетение и наличието или не на принос от страна на пострадалия за настъпване на
вредите.
Ищеца М. Б. С. е пострадал в резултат на пътно-транспортно произшествие, станало на
10.09.2019 год. и причинено виновно от водача на лек автомобил „Фолксваген ” с испански
рег.№ ********. Ответникът е компенсаторен орган и на основание чл.511, ал.1, т.2 от КЗ
дължи обезвреда за вредите от настъпило застрахователно събитие на делинквент,
реализирал ПТП на територията на страната и управляващ МПС, което е застраховано при
друг застраховател при действието на системата „Зелена карта”. Механизмът на
произшествието, противоправното поведение на водача на лекия автомобил „Фолксваген“,
телесните увреждания на пострадалия ищец и причинната им връзка с произшествието са
установени от събраните пред първата инстанция доказателства.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза се установява,
че ищеца вследствие на произшествието е получил контузия в раменния пояс и мишницата,
характеризиращи медикобиологичен характер на временно разстройство на здравето
неопасно за живота; контузия на гръден кош - временно разстройство на здравето неопасно
за живота; повърхностни травма на окосмената част на главата с КТ данни за мозъчна
контузия с медикобиологичен характер на разстройство на здравето временно опасно за
живота; контузия в шийната област на гръбнака с ЕМГ данни за коренчева увреда на ниво
С5-С6 и двустранна периферно стволова увреда на н.медианус и н.улнарис, представляващо
трайно затруднение движенията на шията; световъртеж от централен произход
субкомпенсиран — постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. Установява се,
че последиците от ЧМТ са церебрестенен посттравматичен синдром обусловен от
оплаквания на главоболие, световъртеж, намалена концентрация, лесна умора и
раздразнителност, както и енцефалопатия посттравматична с проява на епи припадъци,
каквито са диагностицирани при пострадалия. Относно травмата в областта на шийния
2
гръбнак са диагностицирани дискови протрузии на ниво С2СЗ и СЗС4, които могат да са в
причинно следствена връзка с травмата при процесното ПТП, имайки предвид причината за
получаването им, а именно травма, физическо пренапрежение. Това състояние налага
спазване на двигателен режим - избягване на принудителна поза и физическо напрежение.
Относно преживяната ЧМТ с налична епи симптоматика изисква освен спазване на щадящ
двигателен и съответен хранителен режим, също и противопоказание за труд - да не работи
на височина, до вода, електричество, при механично движещи се предмети, както и да
шофира. Възстановяването е индивидуално, а прогнозите са неоптимистични. Вещото лице
сочи, освен това, че при ищеца е диагностицирана от психиатър остра стресова реакция. На
по-късен етап са проведени няколко изследвания, с които са установени усложнения –
ивицесто огнищни зони с хиподенсен характер в ляво фронтално, ЕЕГ данни притативни
промени в ляво фортално темпорално. Констатирано е динамичен блок на щийния отдел на
гръбнака с многоетажна дископатия с протрузии С2С3, С3С4 и ЕМГ данни за проксимална
каренчева увреда на на С5С6 каренчета с периферно стволова увреда.
От разпитания по делото свидетел Д. А. се установява, че освен физическите травми, след
инцидента ищецът търпи и психологически такива, свързани с непрекъснати притеснения да
не получи припадък, състояние, появило се след инцидента. Установява, че ищецът се
променил – преди травмата бил активен, жизнерадостен, а сега станал друг човек –
апатичен, неконтактен.
Пред въззивния съд са приети заключения на изготвени три съдебно медицински
експертизи, които съдът кредитира, като обективно дадени и неоспорени от страните. От
заключението на вещото лице Р. се установява, че контузионните огнища в мозъчния
паренхим могат да се получат и дълго след травмата, а наличието на общи дискови
протрузий на нива С2-С3 и С3-С4 също могат да се дължат на пътния инцидент. В съдебно
заседание посочва, че контузните огнища са отшумели изцяло, а по отношение на
протрузиите – то те за първи път са диагностицирани през 2013 год., много преди
инцидента.
От заключението на вещото лице Г. А., специалист нервни болести, работило по
намиращите се в делото писмени документи се установява, че пострадалия, вследствие на
черепно-мозъчната травма е получило нарушение на функцията на вестибуларната система
и за периода 2019-2023 год. са осъществени прегледи и хоспитализация в Болница „Св.Иван
Рилски“-София, където въз основа на анамнеза и отоневрологичното изследване е поставена
диагноза „световъртеж от централен произход“. Вещото лице не е осъществило личен
преглед, тъй като не е могъл да осъществи контакт с пострадалия.
От заключението на вещото лице Е. Г., психиатър, пък се установява, че при ищеца са
налице данни за поставени психиатрични диагнози, датиращи от 25.09.2019 год., както и
проведено активно лечение. Установява се, че вследствие на произшествието пострадалия е
развил органично тревожно разстройство, като прогнозата за в бъдеще е в зависимост от
житейската ситуация и общото му здравословното състояние.
3
Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на ПТП - септември 2019 год., лимитите на
отговорност към този момент, възрастта на пострадалия /22 години/, както и съдебната
практика за подобни случаи, намира, че сумата от 200 000 лева адекватно ще обезщети
причинените на ищеца неимуществени вреди.
При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване,
повдигнато с жалбата на ответника относно наличието на принос за настъпване на вредите
на посоченото основание.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко
поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може
да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди
би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
В настоящия случай, на първо място направеното възражение, като направено в последното
съдебно заседание е преклудирано. Но даже и да бъде възприето обратното, то по делото не
се установи с поведението си пострадалия да е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, поради това, че е имал техническа възможност да предотврати съприкосновението
между него и автомобила. Установи се от заключението и на двете приети пред
първоинстанционният съд заключения на изготвените автотехнически експертизи, че
единствената причина за произшествието са субективните действия на водача на
автомобила, който е имал възможността да предотврати произшествието, като не започне
маневрата завиване на дясно, а изчака движещите се МПС, които са с предимство. Същия е
имал възможността да забележи мотопеда, към момента на започване на маневрата. От
друга страна не може да бъде установено кога водача на мотопеда е възприел започващия
неправомерна маневра водач на автомобила, а още повече, че ще пресече неговата
траектория на движение. Поради изложеното настоящия състав приема липса на поведение
при ищеца, което да е в пряка причинна връзка с настъпването на вредите, даващи
основание за приложение на разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора пред въззивния съд ответника следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение за осъщественото
безплатно представителство в размер на 1 500 лева, като съдът при определяне размера
4
съобразява правната и фактическа сложност на делото пред настоящи съд, както и
извършените от адвоката правни действия.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262105 от 27.06.2022 год., постановено по гр.д.№ 13081/2020
год. по описа на Софийски градски съд, ГО, 18-ти състав.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” да
заплати на адв. В. М., на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв, сумата от 1 500 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5