Решение по дело №14311/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 262118/30.06.2021г.; гр. Варна

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                Районен съд - Варна, 10-и състав, на трети юни две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание, в състав:  

                                         

                                                                                                                Районен съдия:  Пламен Танев

 

               при секретаря Гергана Найденова, като разгледа докладваното от съдията Танев гражданско дело № 14311 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

                Образувано е по предявена искова молба от „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК *, срещу Д.Б.Д., ЕГН **********, с адрес ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовата страна по Договор за кредит „Бяла карта“ с номер 475699 от 28.07.2016г., сключен между Д.Б.Д. и „А. Ф.“ ООД, сумата от 897,77 лв. – главница, 155,46 лв. – договорна лихва за периода от 10.10.2016г. до 06.01.2019г., както и сумата от 115,87 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 07.01.2019г. до 16.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите, за които има издадена заповед за изпълнение на парично задължение, постановена по ч.гр.д. номер 7212/2020г. по описа на ВРС.

                Твърди се в исковата молба, че на 28.07.2016г. ответникът сключил Договор за кредит „Бяла карта“ с номер 475699 с „А. Ф.“ ООД. Между „А. Ф.“ ООД и настоящия ищец бил сключен договор за прехвърляне на вземания от 11.11.2016г. и Приложение 1 към него от 27.08.2019г. С подписване на договора за кредит кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя сумата от 900,00 лв. главница под формата на разрешен кредитен лимит. Заедно с подписване на договора била предоставена и кредитна карта. Сумата била усвоена от ответника, като към момента на депозиране на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда задължението му възлиза на 896,77 лв. Съгласно договора върху усвоената главница се дължи дневен лихвен процент в размер на 0,12 % за периода от 10.10.2016. до 06.01.2019г. Предсрочната изискуемост била обявена на длъжника на 16.06.2020г.

                  В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба. Излага се, че по процесния договор ответницата е извършвала плащания както следва – 255 лв. за 2016г., 1702 лв. за 2017г. и 2300 лв. за 2018г. Липсва доказателство, че преведените от ответната страна суми са приспаднати от общото задължение. Сочи, че чл. 12, т. 2 от Договора е неравноправна клауза и неправомерно е удържана сума.

                  С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

                  От представения по делото Договор за кредит „Бяла карта“ се установява, че на 28.07.2016г. в с. *, между „А. Ф.“ ООД, ЕИК *, и Д.Б.Д., ЕГН **********, бил сключен договор за кредит „Бяла карта“, по силата на който кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер от 600,00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит. Кредитополучателят се задължил да върне предоставения му кредит, заедно с договорената лихва в уговорения срок, както и да спазва сроковете за заплащане на текущите си задължения. Договорът бил подписан от ответника, като подписът в настоящото производство не е оспорен. Фиксираният годишен лихвен процент по заема бил 43,2 %. ГПР бил договорен в размер на 45,9 %.

                Установява се от Анекс към Договор за кредит „Бяла карта“ от 28.07.2016г., че максималният размер на разрешения кредитен лимит се увеличава от 600,00 лв. на 900,00 лв.

                Представен е рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016г., от който се установява, че „А. Ф.“ ООД е прехвърлило н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД вземането си спрямо Д.Б.Д., по Договор за кредит с номер 475699 от 28.07.2016г.

                В приложенията към исковата молба са представени и потвърждението за сключена цесия на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД и уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост до ответницата.

                Съдът е задължил ищецът да представи справка на цялото движение по Договор за кредит с номер 475699 от 28.07.2016г. Видно от справката началното салдо по кредитната карта е било 600,00 лв., както е по – сключения договор. В справката са обективирани всички направени тегления от сметката, както и прихващането на договорната лихва. Крайното салдо към 27.08.2019г. е минус 1509,77 лв., от която сума главницата е минус 896,77 лв., 155,46 лв. е размерът на дължимата договорна лихва, а размерът на мораторната лихва е 58,50 лв.

                От справката се установява, че за периода на действие на Договора за кредит кредитополучателят е направил плащания, представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение по чл. 21 от договора в размер на общо 935,89 лв. Освен това са направени плащания, с които са погасени и разходи за събиране по чл. 22, ал. 4 от Договора в размер на общо 105,00 лв.

                От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

                От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че ответницата и „А. Ф.“ ООД се намирали в облигационни правоотношения по силата на сключен помежду им Договор за кредит „Бяла карта“ от 28.07.2016г., по който кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер от 600,00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, а кредитополучателят се задължил да върне предоставения му кредит, заедно с договорената лихва в уговорения срок, както и да спазва сроковете за заплащане на текущите си задължения. Договорът бил подписан от ответника, като подписът в настоящото производство не е оспорен. Фиксираният годишен лихвен процент по заема бил 43,2 %. ГПР бил договорен в размер на 45,9 %. Установи се, че към настоящия момент непогасените задължения от страна на ответника са в размер на главницата от 896,77 лв., 155,46 лв. е размерът на дължимата договорна лихва, а размерът на мораторната лихва е 58,50 лв. към дата 27.08.2019г.

                 Безспорно се установи в производството, че вземането на „А. Ф.“ ООД спрямо ответницата е било прехвърлено с договор за цесия на ищцовото дружество, т.е. последното се явява легитимирана страна да предяви настоящите искове.

                Следва да се обсъди направеното възражение за нищожност на чл. 12 от Договора за кредит:

                 Практиката на върховните съдилища е категорична, че според разпоредбите на ЗЗД нищожност е налице, когато договорите страдат от тежки пороци, които правят недопустимо пораждането на действие от такъв вид договор спрямо страните по него или спрямо трети лица. Дори и последващото потвърждаване на договора от страните не може да доведе до неговата валидност. Противоречието с добрите нрави съдът свързва с нарушаване на морални, неписани норми на обществения живот, от гледна точка на които е морално недопустимо да бъде сключен конкретен договор и той да породи целените от страните правни последици. Добри нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респективно търговски правоотношения, изведена от юридически факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка дали поведението на даден правен субект съставлява действие, което накърнява „добрите нрави“, злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена облага. Накърняване на добрите нрави е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е изрично законодателно формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливост, на добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения и на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. Същевременно понятието „добрите нрави” предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност.

                 Aвтономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени. Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. (Решение № 1270 от 09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., II г. о. на ВКС).

                 В настоящия казус се установи, че страните са сключили договор при условия, уреждащи задължение за кредитополучателя в 3-дневен срок от настъпване на падежа, да предостави на кредитодателя обезпечение, изразяващо се в намиране на поръчител, който да отговаря на конкретизираните в договора изисквания. С оглед на неизпълнението на тази клауза на кредитополучателя е начислена съответна неустойка. С направените погасителни вноски по кредита във връзка с начислената неустойка е прихваната сумата от 935,89 лв.

                Предвид изложеното съдът достига до извод, че клаузата в процесния договор, уреждаща размер на неустойка, противоречи на добрите нрави, поради което е нищожна. А нищожната клауза се приема, че не е породила изобщо правно действие. С оглед на това със заплатената сума следва да се покрият текущите задължения на кредитполучателя, за да не се достигне до неоснователно обедняване.

                Тъй като съдът служебно следи за наличие на неравноправни клаузи, следва да приеме, че и уговореното в чл. 22, ал. 4 от Договора е нищожно. Задължението по тази алинея препраща отново към вече приетата за неравноправна клауза за осигуряване на обезпечение от страна на кредитополучателя. В тази връзка заплатената сума в размер на 105,00 лв. на осн. чл. 22, ал. 4 от Договора също следва да покрие текущите задължения на кредитополучателя.

                 Поради наличието на облигационна обвързаност между „А. Ф.“ ООД и Д.Б.Д. последната имаше задължение да докаже заплащане изцяло на задълженията си към кредитодателя. От представените по делото доказателства не се установи погасяване на търсените суми, но същите следва да бъдат погасени с внесените такива по обявените от съда неравноправни клаузи. Следователно сумите за договорна лихва в размер на 155,46 лв. и за мораторна лихва в размер на 115,87 лв. следва да бъдат погасени с внесената сума за неустойка от 935,89 лв. В такъв случай и двата иска се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Искът за заплащане на главница в размер на 897,77 лв. е частично основателен. Това е така, доколкото след направеното погасяване внесената сума от ответницата по неравноправни клаузи се явява общо 769,56 лв. Разликата над тази сума до претендирания размер е 128,21 лв. В тази си част искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

                 Уговореният ГПР не противоречи на уреденото в ЗПК, поради което клаузата не е нищожна.

                 По разноските:

                 Съдът, като взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцовата страна сторените от последната разноски в настоящото производство и предхождащото го заповедно производство, съобразно уважената част от исковете, а именно сума в размер на 20,73 лв.

 

                  Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.Б.Д., ЕГН **********, с адрес ***, дължи н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК *, по Договор за кредит „Бяла карта“ с номер 475699 от 28.07.2016г., сключен между Д.Б.Д. и „А. Ф.“ ООД, което вземане е прехвърлено н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК *, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „А. Ф.“ ООД, ЕИК *,  и „А.з.к.н.п.з.“ ООД, сумата от 128,21 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 30.06.2020г. до окончателното изплащане на сумите, за която сума има издадена заповед за изпълнение на парично задължение,  постановена по ч.гр.д. номер 7212/2020г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 128,21 лв. до пълния претендиран размер от 896,77 лв. поради неоснователност.

 

                  ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК * против Д.Б.Д., ЕГН **********, с адрес ***, искове да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът Д.Б.Д., ЕГН **********, с адрес ***, дължи н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК *, сумата от 155,46 лв. – договорна лихва за периода от 10.10.2016г. до 06.01.2019г., както и сумата от 115,87 лв. – мораторна лихва за периода от 07.01.2019г. до 16.06.2020г., дължими по силата на Договор за кредит „Бяла карта“ с номер 475699 от 28.07.2016г., сключен между Д.Б.Д. и „А. Ф.“ ООД, което вземане е прехвърлено н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК *, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „А. Ф.“ ООД, ЕИК *,  и „А.з.к.н.п.з.“ ООД.

 

                ОСЪЖДА Д.Б.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК *, сумата от 20,73 лв., представляваща сторени от ищцовата страна разноски в настоящото производство и предхождащото го заповедно производство, съобразно уважената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

                 Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.

 

 

                                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................