Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр.Варна, 25.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и седми януари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Станислава
Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8654 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са в условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба ищецът „А.з.с.н.в.”
ЕАД твърди, че на 08.04.2016г. С.Й.М. е сключил договор за потребителски
паричен кредит № 2219233 с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД.
Съгласно договора се излага кредиторът да се е задължил да предостави на М.
заем в размер на 3000 лева, която сума е предоставена на ответника на
08.04.2016г. От своя страна Й. се е задължил да върне заетата му сума, ведно с
договорна лихва в размер на 442.54 лева, такса за разглеждане на кредита в
размер на 144 лева и застрахователна премия в размер на 141.86 лева на 12
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 310.70 лева. Твърди се, че
съобразно клаузите на общите условия към договора, при забава
кредитополучателят дължи и лихва за забава в размер на законната такава върху
просрочената дължима главница. Ищецът признава, че ответникът е заплатил сума в
размер на 2644.39 лева, с която е погасена възнаградителна
лихва в размер на 442.54 лева, главница в размер на 2193.06 лева и лихва за
забава в размер на 8.79 лева. Излага, че срокът на договора е изтекъл с падежа
на последната погасителна вноска – 21.03.2017г., като ответникът не е погасил
задълженията си в пълен размер. Сочи,
че с индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
20.07.2017г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД
е цедирало
вземането си към ответника н. „А.з.с.н.в." ЕАД. Тъй като Й.
не е заплатил дълга си по договора, ищецът депозирал заявление по реда на чл.
410 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1524/2019г. срещу ответника, връчена му по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради последното за ищеца се е
породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване спрямо
ответника дължимостта на сумите по издадената заповед
за изпълнение, както следва: 1092.80
лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски паричен кредит
№ 2219233/08.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 01.02.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, 226.48 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 21.12.2016г.
до 31.01.2019г., включително. Претендира и присъждане на направените
в хода на настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Александър Й.Й.,
чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, депозира
отговор на исковата молба, в който поддържа становище за неоснователност на
исковете. Не оспорва факта на сключване на договора за потребителски паричен
кредит и факта на поетото задължение за връщане на сумите, предмет на същия.
Оспорва задължението по размер, като твърди, че неправилно кредиторът е
погасявал договорна лихва, преди да е настъпил падежа за заплащане на същата по
съответните вноски. Оспорва на следващо място цесията да е съобщена на Й., като
този факт счита, че не може да се приеме за осъществен с връчване на препис от
исковата молба на особения представител. С оглед изложеното моли за отхвърляне
на исковете.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед № 727/04.02.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, ВРС, 18-ти състав по ч.гр.д. № 1524/2019г.,
ВРС е разпоредил С.Й.М. да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД сумата от 1092.80 лева,
представляваща главница по четири непогасени месечни вноски за периода от
21.12.2016г. до 21.03.2017г., сумата от 226.48 лева – обезщетение за забава за
периода от 21.12.2016г. до 01.02.2019г., представляващи задължение по договор
потребителски паричен кредит № 2219233, сключен на 08.04.2016г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжника, вземането по който е
прехвърлено на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 20.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда – 01.02.2019г., до окончателното изплащане на
вземането. Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК.
С изготвения
проект за доклад, обявен за окончателен в съдебно заседание, проведено на 27.01.2020г.,
между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че на
08.04.2016г.
С.Й.М. е сключил договор за потребителски паричен кредит № 2219233 с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД. Видно от приложеното
по делото заверено копие от договора, че на последното дружество е кредитирало ответника със
сумата от 3285.86 лева (Характеристики и условия на кредита, Общ размер на
кредита (главница), включваща чиста стойност на кредита от 3000 лева, такса за
разглеждане на кредита от 144 лева и застрахователна премия от 141.86 лева. От
своя страна ответникът е поел задължение да върне горната сума на 12 броя месечни
вноски, всяка в размер на 310.70 лева, като общата дължима стойност на
плащанията са в размер на 3728.40 лева, включващ и годишен фиксиран лихвен
процент от 26.00%. Уговореният годишен процент на разходите е в размер на 42.11%.
Уговорено в чл. 13, ал. 1 от договора е, че при забава на плащане на
погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя
законната лихва за забава върху забавената сума за всеки ден забава. Приобщена
към доказателствения материал по делото е и
декларация за приемане на застраховането по застрахователна програма „Кредит
протекция Плюс“, съдържаща и сертификат за застраховка, удостоверяващ, че
застрахователите са поели задължение да носят риска от настъпване на конкретно
посочени застрахователни събития.
Видно е, от
представения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г.,
че „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД се е задължило ежемесечно да прехвърля н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД възмездно срещу възнаграждение портфейл от свои просрочени и изискуеми
вземания произтичащи от договори за потребителски парични и стокови кредити,
заедно със съпътстващите гаранции, привилегии, обезпечения и други
принадлежности, определени и индивидуализирани в Приложение 1 към всеки отделен
месечен договор за цесия. Между кредитора „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ищцовото
дружество на 20.07.2017г. е сключен индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия), като в приложение № 1 към същия, под № 162 (л. 32 от
делото) са посочени трите имена на ответника, дата на сключване на договора и
размер на непогасеното задължение общо от 1296.42 лева, формирано от непогасена
главница от 1177.67 лева и лихва от 118.42 лева.
Представено
по делото е уведомление, по силата на което ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне, представляващо приложение към исковата молба. В
приложеното известие за доставка е отбелязано, че пратката е получена лично от С.М.
на 15.08.2017г. (л. 34).
По делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно дадено. От него се установява, че предоставеният
кредитен лимит от 3000 лева, е преведен по банкова сметка *** М. на
08.04.2016г. От страна на ответника е извършено плащане на сумата от 2494.39
лева, с която са погасени следните задължения:
- с платената на
21.04.2016г. сума в размер на 89.27 лева (падежът на първата вноска, съобразно
погасителния план по договора), е погасена договорна лихва в размер на 30.85
лева и главница в размер на 58.42 лева;
- с платената на 09.05.2016г.
сума в размер на 222.54 лева, е погасена наказателна лихва в размер на 1.11
лева и непогасената част от главницата по първа вноска с падеж 21.04.2016г. в
размер на 221.43 лева;
- с платената на
21.05.2016г. сума в размер на 0.26 лева е погасена договорна лихва по вноска №
2, с падеж 21.05.2016г.;
- с платената на
25.07.2016г. сума в размер на 938.64 лева, е погасена наказателна лихва в
размер на 6.80 лева, договорна лихва в размер на 181.09 лева (съобразно
погасителния план същата съответства на непогасената част от лихвата по вноска
№ 2 – 64.87 лева и лихвата по вноски № 3 – 61.80 лева и вноска № 4 – 54.42
лева, чийто падеж към датата на плащането е настъпил) и главница в размер на
750.75 лева (главница по вноска № 2 – 245.57 лева, по вноска № 3 – 248.90 лева
и по вноска № 4 – 256.28 лева);
- с платената на
21.08.2016г. сума в размер на 2.76 лева е погасена договорна лихва по вноска №
5, с падеж 21.08.2016г.;
- с платената на
23.08.2016г. сума в размер на 308.01 лева, е погасена наказателна лихва в
размер на 0.07 лева, договорна лихва в размер на 47.73 лева (непогасената част
от лихвата по вноска № 5, с падеж 21.08.2016г., съобразно погасителния план към
договора) и главница по вноска № 5 в размер на 260.21 лева;
- с платената на
21.09.2016г. сума в размер на 34.76 лева е погасена договорна лихва по вноска №
6, с падеж 21.09.2016г.;
- с платената на
29.09.2016г. сума в размер на 276.67 лева, е погасена наказателна лихва в
размер на 0.59 лева, договорна лихва в размер на 10.05 лева (непогасената част
от лихвата по вноска № 6, с падеж 21.09.2016г., съобразно погасителния план към
договора) и главница по вноска № 6 в размер на 266.03 лева;
- с платената на
21.10.2016г. сума в размер на 310.70 лева е погасена договорна лихва в размер
на 37.46 лева и главница в размер на 273.24 лева, съответстващи на задължението
по вноска № 7, с падеж 21.10.2016г.;
- с платената на
21.11.2016г. сума в размер на 48.23 лева е погасена лихва по вноска № 8 в
размер на 32.59 лева и част от главницата по тази вноска в размер на 15.64
лева;
- с платената на
24.11.2016г. сума в размер на 262.69 лева е погасена наказателна лихва в размер
на 0.22 лева и главница в размер на 262.47 лева (непогасената част от
главницата по вноска № 8, с падеж 21.11.2016г.);
- с платената на
20.07.2018г. сума в размер на 150 лева е погасена част от договорната лихва в
размер на 65.13 лева (съответстваща съобразно погасителния план по договора на сбора
на договорна лихва по вноска № 9, с падеж 21.12.2016г. – 25.52 лева, вноска №
10, с падеж 21.01.2017г. – 19.98 лева, вноска № 11, с падеж 21.02.2017г. – 13.47
лева и вноска № 12, с падеж 21.03.2017г. – 6.16 лева) и главница в размер на
84.87 лева.
Вещото лице сочи,
че по счетоводни данни на кредитора и ищеца, непогасената част от дълга по
кредита е в размер на 1092.80 лева – главница и 226.48 лева – лихва за забава,
начислена за периода 12.12.2016г. до 31.12.2018г.
Предвид така установеното от
фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Не се спори между страните, а и се
установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 1524/2019г., по описа на ВРС,
18-ти състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение за претендираните суми, връчена на
длъжника С.Й.М. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът е предявен в предвидения в
закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя
допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.
Предмет на установителния
иск е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане
предполага установяване дължимостта на сумите по
същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е
издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя
на главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно
облигационно отношение между цесионера и ответника по
договор за кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесната сума в посочения размер, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по
силата, на който на ищеца е било прехвърлено вземането по договора за кредит с ответника,
че цесията е съобщена на ответника.
От коментираните по-горе писмени
доказателства, се установява, че ищецът в качеството му на цесионер
и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД в качеството му на цедент,
е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016г.
и индивидуален такъв от 20.07.2017г., приложение № 1/20.07.2017г., с който е
прехвърлено вземането на цедента от ответника по
договор за потребителски паричен кредит № 2219233/08.04.2016г. Първият спорен
по делото въпрос е произвел ли е договорът за цесия действия спрямо ответника,
с оглед въведеното от процесуалния представител възражение цесията да не е
съобщена на М..
Съобразно разпоредбата
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на
длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на това установено от
закона изискване е да гарантира правата на новия приобретател
на вземането. В негов интерес, а и в интерес на третите лица това действие на
цесията е ограничено от разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4, които задължават
стария кредитор да уведоми длъжника за станалото прехвърляне, за да може същият
да знае на кого в бъдеще следва да престира. Преди да
е направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението
си и чрез плащане на стария кредитор, да новира
същото, то да му бъде опростено и т. н. Липсата на уведомление не прави цесията
недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия
кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото
производство. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на
исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване (решение № 40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/
Безспорно е между
страните, че цедираното вземане произтича от сключен
между ответника и „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД договор за потребителски паричен
кредит № 2219233/08.04.2016г., както и факта на усвояване на предоставения
кредитен ресурс. С оглед последното и за М. се е породило задължението да
погаси сумите, с които е бил кредитиран, ведно с договорна лихва на падежната
дата – 21-во число на месеца, считано от 21.04.2016г., конкретно посочени в
приложения към договора погасителен план. От заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установи, че ответникът е погасил
сума в общ размер на 2644.39 лева. Установените от вещото лице дати на
извършените частични плащания от страна на ответника, съпоставени с покритите
задължения и уговореното в погасителния план, налагат извода, че кредиторът е
погасявал дълга в съответствие с уговореното между страните и в този смисъл
възражението на процесуалния представител на ответника, че е погасявана
договорна лихва преди да е настъпил падежа на съответната вноска, съдът
преценява за неоснователно. Доказателства за заплащане на непогасената част от
главницата ответникът не е ангажирал, поради което и предявената претенция в
рамките на заявения размер следва да бъде уважена.
Следващата претенция е за установяване
дължимостта на лихва за забавено плащане задълженията
по договора. Съгласно уговореното в чл. 13, ал. 1 от договора, при забава на
плащане на погасителните вноски, заемателят дължи на
заемодателя законната лихва за забава върху забавената сума за всеки ден
забава. Размерът на последната, съобразно заключението на вещото лице, е 226.48
лева, поради което и тази претенцията като основателна следва да бъде уважена в
рамките на заявения размер и период.
Съгласно дадените указания в т. 12 на
ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 26.39 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, или
сумата от 76.39 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
направеното от ищеца искане, ответникът С.М. следва да бъде осъден да заплати н.
„А.з.с.н.в.” ЕАД разноски за заплатена държавна такса в размер на 173.61 лева, депозит
за особен представител в размер на 300 лева, депозит за вещо лице в размер на
200 лева. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридическите лица се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния такъв за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ. Отчитайки, че в настоящото производство ищецът е бил
защитаван от юрисконсулт, вида и количеството на извършените от последния
процесуални действия и в съответствие с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната
помощ, съдът намира, че следва да бъде определено възнаграждение в размер на
150 лева. Или, общо в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД следва да се присъди сума от 823.61
лева.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу С.Й.М.,
ЕГН **********,***, че ответникът дължи н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, сумите, както следва: 1092.00 лева /хиляда деветдесет и два
лева/, представляваща
главница по четири вноски за периода от 21.12.2016г. до 21.03.2017г. по договор
за потребителски паричен кредит № 2219233/08.04.2016г., сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на
ищеца с индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
20.07.2017г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 20.12.2016г., сумата от 226.48 лева /двеста
двадесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.12.2016г. до 31.01.2019г.,
включително, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 01.02.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед № 727/04.02.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.г.д.
№ 1524/2019г., по описа на ВРС, 18-ти състав, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С.Й.М., ЕГН **********,***, да заплати „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4 , сумата от 76.39 лева /седемдесет и шест лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща
сторените от ищеца разноски в заповедното производство, както и сумата от 823.61 лева /осемстотин
двадесет и три лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ДА
СЕ ИЗПЛАТИ
на адв. А.Ж.Т. *** възнаграждение в размер на 300.00 лева
/триста лева/, с оглед
осъществената защита като особен представител
в първа инстанция на ответника С.Й.М..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: