Р
Е Ш Е Н И Е
№ 104
26.03.2019 година
град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд ……………….…трети въззивен
граждански състав
на ……………двадесет и шести март ……две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от съдията ………….Петкова………………………..
въззивно гражданско дело № …………69…… по описа на съда за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437 ал. 1 вр. чл. 435
ал. 2 Т. 6 от ГПК .
Образувано е по жалба от Х.И.Р. *** - длъжник по изпълнително дело № 20138740400694
година по описа на ЧСИ Самуил Пеев, рег.
№ 874 с район на действие Окръжен съд - Хасково. Атакува се отказът на съдебния
изпълнител да прекрати принудителното изпълнение на основание чл. 433 ал. 1 т.
8 ГПК.
Жалбоподателят въвежда оплаквания за неправилност – незаконосъобразност
на атакувания акт на ДСИ. Твърди, че последното действие по принудително
изпълнение било извършено на 22.08.2013
година. От тогава до 12.10.2015 година, когато взискателят бил поискал
извършване на ново действие, били изминали две години. Тъй като през двете
години взискателят бездействал, били настъпили основания за прекратяване на
изпълнителното производство - перемция. В тази връзка съдебният изпълнител не
следвало да уважава искането на взискателя за изнасяне на длъжниковото
имущество на публична продан, на база искането на взискателя от 12.10.2015
година. С тези и останалите доводи жалбоподателят иска съдът да отмени отказа
на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство, обективиран в писмо на ЧСИ,
изх. № 416/10.01.2019 година.
Взискателят
„Обединена Българска Банка“ АД – София
подава писмено възражение, в което застъпва становище за неоснователност на
жалбата. Твърди, че с молба от 21.10.2014 година банката-взискател е поискала
спиране на изпълнителното дело, тази молба е била уважена, а изпълнителното
производство – спряно. Според въззиваемия, от този момент до 12.10.2015 година,
когато по негово искане производството е било възобновено, срокът за перемция
не течал. Поради това правилно съдебният изпълнител бил преценил, че не са
налице предпоставките за прекратяване на принудителното изпълнение поради
настъпила перемция. Прави искане за оставяне жалбата без уважение и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
ЧСИ излага писмени
мотиви.
Хасковският окръжен
съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото,
приема за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело №
20138740400694 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, рег. № 874 с район на действие
Окръжен съд - Хасково е образувано на 31.07.2013 година по молба на „ОББ” АД –
София и на основание представен с молбата изпълнителен лист, издаден на
11.09.2012 г. по ч.гр.дело № 2488/2012 на Районен съд – Хасково. Съгласно
изпълнителния лист, Х.И.Р. е осъден да
заплати на «ОББ» АД сумата в размер на 20 878.37 лева - главница, ведно със
законната лихва, считано от 04.09.2012 година до окончателното изплащане на
сумата, неолихвяема сума 2 889.87 лева, както и 1 300.58 лева - разноски по делото.
От съдържанието на ИЛ се установява още, че вземането произтича от договор за
кредит, обявен за предсрочно изискуем.
На длъжника е връчена
покана за доброволно изпълнение на 07.08.2013 г. /стр.33/, като едновременно с
поканата е наложена възбрана и е насрочен опис на 22.08.2013 година, на
недвижим имот - поземлен имот с идентификатор 77195.752.162, ведно с
построените сгради, находящ се в гр.***, предмет на обезпечение на взискателя с
вписаната законна ипотека.
На 22.08.2013 година
частният съдебен изпълнител. ЧСИ е извършил опис на имота.
На 21.10.2014 година
взискателят е подал молба с вх. № 14096, с която е поискал спиране на
изпълнителното дело /стр. 44/. С резолюция, поставена върху молбата, ЧСИ е
постановил спиране на принудителното изпълнение.
На 12.10.2015 година
взискателят „ОББ“ АД е подал нова молба, с която е поискал насрочване на
публична продан. Молбата е била уважена, като ЧСИ е насрочил проданта и
предприел съпътстващите действия по снабдяване с необходими оценки и
удостоверения за тежести.
С молба вх. №
11571/26.11.2015 година взискателят е поискал да не бъде насрочвана публичната
продан на имота – предмет на обезпечение по кредита. И тази молба е била
уважена от ЧСИ.
На 27.09.2016 година, с молба с вх. № 10197,
взискателят отново е поискал насрочване на публична продан. Изискани са данъчна
оценка и удостоверение за тежести. С протокол от 28.09.2017 година е насрочена
първа публична продан от 22.10.2017 година до 22.11.2017 година при начална
цена от 92 250 лв. Проданта е обявена за нестанала, взискателя е уведомен и е
подал молба за нова продан в срок. По делото са изтекли четири продани, като
четвъртата по ред е текла от 07.12.2018 година до 07.01.2019 година. На
08.01.2019 година ЧСИ с протокол за обявяване на наддавателни предложения и
купувач е обявил за купувач на поземлен имот с идентификатор 77195.752.162,
ведно с построените сгради, „АВСД Инженеринг“ ООД при достигната при устно
наддаване цена от 81 835.20 лева. Купувачът е внесъл цената и дължимите такси,
изготвено е постановление за възлагане.
На 10.01.2019 година длъжникът Х.Р.,
чрез адвокат Д.Б. *** е подал молба с вх. № 192 за прекратяване на
изпълнителното дело. Видно от поставената върху молбата резолюция, ЧСИ е
оставил молбата без уважение на две основания: На първо място е приел, че не са
налице основания за прекратяване на изпълнителното дело. А на второ – че липсва
издадено в полза на адв. Б. пълномощно за извършване на процесуални действия от
името на длъжника Р..
Видно от приложеното към материалите
на изпълнителното дело писмо на ЧСИ Пеев изх. № 416/10.01.2019 година и
изпълнената на обратната му страна разписка, длъжникът Р. е узнал за отказа на
ЧСИ да прекрати изпълнителното производство на 14.01.2018 година.
При тази
фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:
Жалбата се явява допустима. Тя е
подадена от процесуално легитимирано лице против действие на ЧСИ, подлежащо на
обжалване на основание чл. 435 ал. 2 т. 6
предложение второ от ГПК. Жалбата е подадена в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК.
Тук е необходимо да се отбележи,
че атакуваният отказ на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение е обективиран
в негова писмена резолюция, извършена върху молба вх. № 192/10.01.2019 година.
Писмо изх. № 10.01.2019 година е последващо спрямо формираната и изразена в
писмен вид от ЧСИ воля да откаже прекратяването и има характер на уведомление
за вече постановения отказ.
Разгледана по същество, жалбата се
явява неоснователна. До този извод съдът стигна, като взе предвид следното: Съгласно правната теория и
константната практика на различните по степен съдилища, прекратяването на
принудителното изпълнение на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК настъпва по силата на закона,
поради което постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване има само
констативно значение. Поради това, за да се прецени правилността на атакувания отказ да
се прекрати принудителното изпълнение, трябва да се провери дали са настъпили претендираните от
длъжника факти и
обстоятелства, обуславящи прекратяването. И конкретно – дали действително
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, което би наложило прилагане правилото за перемция.
На обследване подлежи
периодът от 22.08.2013 година до
12.10.2015 година. Останалите действия по изпълнителното производство се явяват
ирелевантни и не следва да се обсъждат, доколкото съдът е обвързан от
посоченото в жалбата, а именно – че перемцията е настъпила поради бездействието
на взискателя от датата на описа на недвижимия имот до подаване на искане от
взискателя за изнасяне имота на публична продан на 12.10.2015 година.
Както вече бе
посочено, в този период, а именно на
21.10.2014 година взискателят е направил пред ЧСИ искане за спиране на
изпълнителното производство. На същата дата искането е било уважено и
следователно – производството по делото е било спряно. Това състояние е
продължило до 12.10.2015 година, когато взискателят е поискал насрочване на публична
продан на ипотекирания имот. Макар че липсва изрично произнасяне на ЧСИ за
възобновяване на изпълнителното производство, този недостатък не дава отражение
върху правата на страните и ИД следва да се счита възобновено и продължено.
По общо правило, при
спряно съдебно производство не могат да бъдат извършвани никакви процесуални
действия и се преустановява течението на всички срокове, включително и
прекратителните, като до спирането изтеклите срокове се зачитат. Отнесено към
изпълнителното производство това означава временно преустановяване извършването
на изпълнителни действия до отпадане на основание за спиране (в настоящия
случай основанието за спиране следва да се счита отпаднало поради направено
искане от взискателя за предприемане на действие по принудително изпълнение,
което по своята същност е и искане за възобновяване на производството). В
периода, в който производството е спряно, страните по него не упражняват
процесуалните си права и задължения, извършените до този момент изпълнителни
действия се запазват, а изтеклият календарен срок след спирането до
депозирането на молба за възобновяване на изпълнителното производство не се
взема предвид при изчисляване на периода по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК – при
преценка дали изпълнителното производство се прекратява ex lege. Този
срок би следвало да се поднови едва след възобновяване на спряното изпълнително
производство. В този смисъл е и правната норма, уредена в чл. 61 ГПК, която
предписва, че при спиране на производството се спират и всички започнали да
текат, но неизтекли още срокове, включително и прекратителните – по чл. 433 ал.
1 т. 8 ГПК. А по силата на същия процесуален закон, за неуредените в
изпълнителното производство въпроси се прилагат общите разпоредби на ГПК,
какъвто е текстът на чл. 61 ГПК. Да се приеме обратното би означавало практически
да се отрече възможността за взискателя да постигне спиране на изпълнителното
производство. Така, ако срокът за перемция тече и по спряното принудително
изпълнение, то това би поставило взискателя в нужда да иска извършване на
изпълнителни действия и в срока на спирането. А това е в разрез както със
смисъла, така и с духа на закона, уреждащ спирането на съдебното, респективно
изпълнителното производство.
Поради гореизложеното съдът
приема, че депозираната от длъжника Х.И.Р. жалба против отказа на ЧСИ да
прекрати изпълнителното производство се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение. Атакуваният отказ, обективиран в писмена резолюция върху
молба вх. № 192/10.01.2019 година е правилен, тъй като действително не са
настъпили визираните в закона – чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, факти и обстоятелства,
при наличието на които изпълнителното производство се перемира.
Тъй като ЧСИ се е произнесъл
и по същество на искането на длъжника, констатациите и изводите му относно
недостатъци при процесуалното представителство на длъжника са без правно
значение и не променят крайния извод на съда, а именно – че отказът е правилен.
При този изход на делото, предвид направеното от
въззиваемото дружество искане и на основание чл. 78 ал. 8 ГПК, в полза на
„ОББ“АД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 428/17.01.2019 година от Х.И.Р.
*** - длъжник по изпълнително дело № 20138740400694 година по описа на ЧСИ Самуил Пеев, рег. № 874, с район на действие
Окръжен съд – Хасково, срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното
изпълнение на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, обективиран в писмена резолюция
върху молба на длъжника вх. № 192/10.01.2019 година.
ОСЪЖДА Х.И.Р. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез
адв. Д.Б., да заплати на „Обединена
Българска Банка“ АД – София, Булстата *********, със седалище и адрес на
управление град София 1463, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, сумата 100 лева – юрисконсултско възнаграждение за
производството пред ХОС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се
връчи на жалбоподателя и да се изпрати на ЧСИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.