РЕШЕНИЕ
№ 663
гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефан Кюркчиев
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Гражданско дело №
20211100106262 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът Т. В. Ч. твърди, че на 30.04.2021 г., на фона на огромна негова
снимка, в интернет медията “Л.” (https://l..bg/) която била издавана от
ответното дружество “Н. М. У.” ЕООД била публикувана статия под заглавие:
“Само в L..bg: Ето я схемата “Ч.” в детските градини”. Статията следвало
да се счита за редакционна на изданието на “Н. М. У.” ЕООД, тъй като нямала
обозначен автор и била подписана от lupa.bg. В споменатата статия били
поместени следните фактически твърдения /цит/: “Схемата, заради която
заместникът на столичната кметица Й.Ф. Т.Ч. е бил уволнен, е свързана с
огромни рушвети”; “Определени директори, близки до Ч., са в схема с него”;
“На определени родители се казва, че могат да вкарат децата си с фалшиво
заявени критерии, които вдигат точките на децата им и така ги класират.
Разбира се, срещу рушвет. Говори се, че стойността му варира между 5 и 10
000 лева, в зависимост от самата забавачка, нейното местоположение,
общия брой свободни места за конкретния район и набор, за който
малчуганите кандидатстват. След класирането (независимо кога е то - б.р.)
директорите са принудени да си затварят очите за фалшиво заявените
критерии и да записват децата”. Процесната статия била общодостъпна в
интернет пространството, поради което била възприета лично от ищеца – още
в деня на публикуването й, но същата статия била възприета от негови близки
и познати, както и от неограничен кръг непознати лица, доколкото според
брояча на интернет страницата - към момента на подаване на исковата молба,
публикацията е била видяна от повече от 11 000 души.
1
Описаните в статията факти, ищецът определя като клеветнически
твърдения, които не отговарят на действителността и чието разпространение
засегнало честта, достойнството и доброто му име в обществото, нанасяйки
му значителни неимуществени вреди. Авторът на процесната статия, свързвал
фамилията му с мнима или реална корупционна схема за настаняване в
детски градини на столицата на страната и поместил негова снимка, при
положение, че именно ищецът бил полагал изключителни усилия за
преодоляване на проблема с недостига на места в детските градини.
Неверните и позорящи твърдения приписвали на ищеца извършването на
престъпни деяния и били насочени към неговото злепоставяне и унижение
пред неограничен кръг от лица, които биха могли да възприемат статията и да
дадат негативна оценка на личността на ищеца и на дейността му като
заместник- кмет на Столична община. Доколкото посочен автор на статията
било самото издание “l..bg”, ищецът поддържа тезата, че издателят “Н.М. У.”
ЕООД, било надлежно легитимирано да понесе деликтна юридическа
отговорност за вредите, независимо от факта - кое е физическото лице или
група лица, което е написало изявленията в процесната статия, понеже в
качеството си на собственик и издател – дружеството било възложител на
работата по съставяне, подобор и поместване на процесната публикация.
При така изложените фактически твърдения, ищецът претендира за
осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 25 001 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
непозволено увреждане, настъпили от редакционна статия под заглавие:
“Само в L..bg: Ето я схемата “Ч.” в детските градини”, публикувана на
30.04.2021 г. в сайта “Л..БГ”, ведно със законна лихва върху сумата на
присъденото обезщетение, считано от причиняването на деликта на
посочената дата, до деня на окончателното плащане на обезщетението. С
оглед очаквания благоприятен изход от съдебния процес, ищецът претендира
и за осъждане на ответника, да му заплати и направените съдебни разноски.
Ответникът “Н. М. У.” ЕООД, поддържа твърдение за неоснователност
на предявения иск, който оспорва, както по основание така и по размер.
Ответникът не оспорва фактическите твърдения, че именно той е издател на
L..bg. и твърди, че на 29.04.2021г. на същата страница в интернет е бил
публикуван материал, представляващ изказване на лицето И.М. от
политическа формация Демократична България, а самото изказване било
направено по адрес на ищеца. Поддържа становище, че не бил надлежно
материално легитимиран да отговаря за деликт, тъй като изнесените
2
фактически твърдения не са интерпретирани безпочвено, а произтичат
дословно от изявление на споменатото трето лице. Сочи, че ако са настъпили
вреди, между тях и съдържанието на статията липсвала пряка причинно-
следствена връзка. По отношение на представеното с исковата молба препис-
извлечение от публикация, ответникът поддържа становище, че то не
съдържа обиди и клевети, които да засягат пряко личността ищеца, понеже
представеният материал не е насочен пряко към личността на ищеца,
доколкото не описва персонално негови действия. В съдържанието на
публикацията бил отразени само факти за дейността на неопределена група от
лица, извършители на неправомерното поведение, а в този смисъл - нямало
обективна персонална идентификация на ищеца, с извършването на престъпва
дейност лично от него. Отъждествяването, което ищецът субективно бил
склонен да направи с действията на споменатата група лица, не създавали
предпоставки за причиняване на обида или клевета спрямо личността на
ищеца. По изложените съображения, ответното дружество моли за
отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети
предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.3
от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а съдът приема за установено, че ответното
дружество “Н. М.У.” ЕООД е издател на информационната страница в
интернет, наречена “Л.”, която се идентифицира с интернет адреса
(https://l..bg/).
Въз основа на неоспореното от страните експертно заключение на
специализираната съдебно- техническа експертиза (компютърни технологии),
съдът мотивира доказателствения извод, че домейнът l..bg се хоства от „С. Х.
.БГ“ и изрично регистрираният издател на информационната страница е
именно дружеството -ответник “Н. М. У.” ЕООД.
Въз основа на неоспореното от страните експертно заключение на
специализираната съдебно- техническа експертиза (компютърни технологии),
което се основава на специализиран технически анализ съдът мотивира
доказателствения извод, че връзката към статията, на която се позовава
ответникът в отговора на исковата молба технически не съответства на
съдържанието на статията, на която се позовава ищецът. При това, следва да
3
се направи извода, че процесната статия, посочена в исковата молба е била
налична и в последствие – публикацията е била променена с друга.
Прилагайки правните последици на чл. 176, ал.3 от ГПК – съдът приема, че
достъпът до съдържанието на страницата на електронното издание “Лупа”,
която се идентифицира с интернет адреса (https://l..bg/) е бил контролиран
непрекъснато от представител на дружеството -ответник “Н. М. У.” ЕООД, на
чието име е регистриран споменатият домейн.
В дадените пред съда показания, свидетелят С.Т. С. заявява, че лично е
възприел наличието и съдържанието на публикация с процесното заглавие и
съдържание/посочено от ищеца/, на електронния адрес на изданието
https://l..bg/. Свидетелят узнал за публикацията от ищеца, който му се обадил
за да сподели своята тревога и негодувание. След като прочел статията,
свидетелят останал впечатлен, че поведението на описаните в нея лица било
обозначено като „схемата Ч.“. Според впечатленията на свидетеля -трети лица
също били възприели съществуването и съдържанието на процесната
публикация, но не изразявали пред него /свидетеля/ конкретно становище.
В дадените пред съда показания, свидетелката Р.П.У. заявява, че лично е
възприела наличието и съдържанието на публикация с процесното заглавие и
съдържание /посочено от ищеца/, на електронния адрес на изданието
https://l..bg/. Свидетелката узнала за публикацията от ищеца, с когото живеела
на съпружески начала. Свидетелката възприела лично емоционалната реакция
на ищеца, след като той самият бил сигнализиран за публикуването на
статията и прочел лично нейното съдържание. Свидетелката също била
поканена от ищеца да се запознае със съдържанието на статията, което дало
повод за внимателно прочитане на написаното. След като прочел статията,
ищецът силно се разстроил, а това било видимо поради проявата на много
нетипично за него емоционално състояние- нежелание за общуване с
близките си, безсъние и нежелание да се храни, липса на концентрация в
извършваните дейности /“, бил замислен…гледал в една точка“/. През
периода – непосредствено след възприемане на статията, ищецът бил много
тревожен. Според впечатленията на свидетелката, той се притеснявал за
доброто си име в обществото, тъй като чувал шеговити подмятания за
причината, поради която не е уредил своите познати в „схемата Ч.“ за прием в
детска градина.
4
В хипотезата на чл. 172 от ГПК, съдът кредитира показанията на двамата
свидетели, в частност – на свидетелката Узунова, отчитайки от една страна
възможната нейна заинтересованост, но от друга страна - демонстрираната по
време на разпита готовност на тази свидетелка да даде обективен и точен и
отговор на всеки един от поставените от съда въпроси, като индикация за
нейната добросъвестност.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Предмет на спора е претенция за обезщетение за неимуществени вреди, за
които се твърди да са настъпили в резултат от непозволено увреждане.
Твърди се, че вредите са били причинени в следствие разпространяването на
неверни твърдения, възприети от ищеца лично, като обидни и накърняващи
честта и достойнството му, а също и като клеветнически, понеже засягали
доброто му име като общественик и лице - заемащо публична длъжност, към
момента на публикацията.
Предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност при основния
състав на непозволеното увреждане, са уредени в чл. 45 от ЗЗД и изискват да
се установи: първо - осъществяване на поведение, което противоречи на
конкретно нормативно задължение или на общата забрана да се вреди
другиму, второ - настъпване на конкретния твърдян в исковата молба
вредоносен резултат и трето- да се установи наличието на пряка причинно-
следствена връзка между настъпването на вредата и поведението на
деликвента. Допълнителни предпоставки за основателност на иска за
реализиране на отговорност на възложителя/ издателя са онези, които
определят възникването на гаранционно- обезпечителна отговорност при
условията на чл. 49 от ЗЗД, а именно – прекият причинител на вредата да е
осъществил увреждащите действия при или по повод на възложената му от
издателя работа, при изготване на съдържанието на публикацията.
Споменатите материални предпоставки, в своята съвкупност, определят
надлежната пасивна материална легитимация на онзи, срещу когото е
предявен иска за деликтна отговорност.
Настъпването на твърдените вредоносни последици, конкретният обем на
вредите, за които се претендира обезщетение, както и наличието на пряка
причинно- следствена връзка между неправомерното поведение и
5
настъпването на вредоносния резултат, също са в доказателствена тежест на
ищеца, който е длъжен да ги установи надлежно.
След анализ на споменатите по- горе предпоставки с наведените доводи,
съдът приема, че предявения иск е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМ, с оглед
фактическите твърдения, на които се основава и допуснатите уточнения.
Преценката по отношение на ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА е
предпоставена от изводите на съда по определени факти и изводи с
преюдициално значение, които са твърде специфични за процесния спор,
защото са относими към деликтната отговорност при дейността на средствата
за масова информация и приложното поле на правото на свободно изразяване
и разпространение на мнения и оценки на публични личности, които ще бъдат
съобразени в следващите мотиви на настоящото решение.
По отношение пасивната материална легитимация на ответника;
Събраните в хода на съдебното дирене и приети без оспорване доказателства,
установяват неоспореното от ответника твърдение, че именно ответното
дружество е издател на страницата на електронното издание “Л.”, която се
идентифицира с интернет адреса (https://lupa.bg/).
Заключението на съдебно- техническата експертиза и показанията на
разпитаните двама свидетели, които също твърдят, че са възприели лично
публикация с описаното от ищеца съдържание, мотивират извода на съда, че
процесната публикация в действителност е била част от съдържанието на
страницата на електронното издание “Лупа”, която се идентифицира с
интернет адреса (https://l..bg/), но в последствие е била премахната и заменена
с друга публикация.
В тази връзка е необходимо да се отбележи, че за установяване на
съдържанието на публикацията, съдът кредитира именно приложения към
исковата молба препис- извлечение от страницата на интернет адреса
(https://l..bg/) което не бе оспорено, като доказателство при приемането му.
Показанията на разпитаните свидетели подкрепят пряко тезата на ищеца, че
процесната публикация има напълно идентично съдържание с приложения
препис на хартия. Изводите на съдебно- техническата експертиза също
подкрепят този извод.
Не могат да бъдат възприети от съда, тъй като останаха недоказани, също и
6
твърденията на ответника, че неучастващо в делото трето лице (И. М.), било
действителният източник на процесните твърдения, относно личността и
действията на ищеца, които били разпространени в общественото
пространство още преди публичното разпространение на процесната статия.
Действително, процесната публикация съдържа позоваване на неучастващо в
делото трето лице (И. М.), но не съдържа обозначение за цитат от друг
информационен източник, нито уточнение на времето, мястото и събитията,
по повод на които са направени. Принципно няма установена нормативна
забрана за средствата за масова информация - да осъществяват публично
възпроизвеждане на части от статии, публикации, мнения, които са били вече
обективирани в други средства за масово осведомяване – независимо дали са
печатни или електронни, обаче, позоваването на друг конкретен (различен)
информационен източник е налице само тогава- когато съдържа ясно
смислово обозначение за препратка към статия, издание, автор (виж
мотивите на постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №
253/29.01.2014г. по гр.д. № 1251/2012г. на ІІІ ГО при ВКС). Поради липсата
на доказателства за конкретно изявление на назования друг информационен
източник – следва да се приеме, че изнесените в процесната публикация
факти изразяват собствената позиция, собствената оценка, в резултат от
собствена проверка на автора на публикацията, комуто е било възложено да я
изготви и публикува на страницата на електронното издание “Л.”, която се
идентифицира с интернет адреса (https://l..bg/).
По отношение активната материална легитимация на ищеца;
Страните не спорят, че процесната публикация действително визира
персонално ищеца и това е видно от посочването на неговите имена,
длъжност и дори персонална снимка до заглавието, която нагледно
персонифицира съдържащите се в статията оценки. В този смисъл, Т.Ч. без
всяко съмнение може да бъде идентифициран като субекта, до който се
отнасят посочените в статията фактически твърдения.
По отношение твърдението за причиняване на непозволено увреждане;
Свободата на словото и правото на свободно изразяване на мнение е
конституционно признато право в Република България, което регламентира
общите рамки на дейността на средствата за масово осведомяване.
В разпоредбата на чл.32, ал. 2 от Конституцията на РБ се съдържа
7
установената изрична забрана – правото на свободно изразяване на мнение да
се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго.
Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото
на свобода на изразяване на мнения, Конституцията посочва присъщите на
всяка личност права на чест, достойнство и добро име. Те именно са обект на
посегателство при нанасяне на обидата (умишленото унижаване
достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него) и на
клеветата (съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за
дадено лице или приписване на престъпление другиму). Именно по
споменатата причина, гражданската отговорност за обида и за клевета са
нормативно установен механизъм за защита на честта, личното достойнство и
доброто име, а механизма за реализиране на деликтна отговорност
предполага известно ограничение на правото на свобода при публично
изразяване на мнения и оценки. За разрешаването на спора, с който е сезиран,
настоящият състав на съда е длъжен да се съобрази с вече постановените от
ВКС на РБ решения на за уеднаквяване на съдебната практика по чл. 290 от
ГПК - във връзка с отговорността за разпространени чрез средства за масово
осведомяване твърдения и оценки.
Правото на изразяване на мнение, включва правото да се съобщават
достоверни факти и правото да се дадат оценки за тези факти. Мнението
може да се разпространяват свободно - когато не се касае за превратно
упражняване на право по по чл.39, ал.1 от Конституцията на РБ тоест, когато
свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго.
Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна
оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се
коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия
пост, дейност или занятие (виж напр. Решение по гр.д. № 1438/2009 г. на
ВКС, ІІІ г.о.). Свободата на изразяване на мнение обаче е изключена в
случаите, визирани в чл. 39, ал. 2 от Конституцията на РБ (виж напр. Решение
по гр.д. № 5059/2008 г. на ВКС, І г.о,), макар в средствата за масова
информация да могат да разпространяват правомерно свои или чужди
оценъчни съждения.
Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или
друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, но ако те не
8
засягат достойнството на личността, т.е. ако не осъществяват обективните
предпоставки на обида или състава на клеветата (виж напр. Решение № 253
от 29.01.2014г. по гр.д. № 1251/2012г. на ІІІ г.о. при ВКС).
За да осъществи преценка на конкретното наличие на вредоносен
резултат, какъвто се твърди да е бил понесен от ищеца - съдът съобрази, че
процесната публикация визира факти, а не оценки на факти. Фактите се
свързват с личността на ищеца, посредством персоналното назоваване на
конкретен негативен модел на социално поведение, нарушаващо нормативно
установените правила и етичните правила в обществото- с фамилното име на
ищеца: наречена в статията на публикацията „схемата Ч.“.
В процесната публикация се описва в конкретика естеството на
„..схемата, ощетяваща децата и техните родители с редовни документи,
борещи се за всяка точка от критериите“ (цит.), което се свежда до това, че
„…директорите са принудени да си затварят очите за фалшиво заявените
критерии…“.
Извършената от съда проверка в тълковния речник на българския език
сочи, че в буквален смисъл, думата „схема“ означава опростен чертеж, на
който е показана същността на предмет, система, метод, начин, модел. При
това обаче, във възприетия напоследък широко употребяван жаргон, с израза
„схема“ се обозначават обществено най- нетърпимите и незаконосъобразни
способи за реализиране на печалба и/ или заобикаляне на закона, чрез
нарушение на формално установените правила. В съвременните обществени
представи, думата „схема“ е етимологично свързана с понятията
„привидност“ и „задкулисие“, като негативни практики в обществено-
икономическата дейност.
Цитираните в исковата молба изрази, представляват внушение за
съществуване на конкретен механизъм на незаконосъобразно поведение,
което е основание за санкция. Макар привидно описаните в публикацията
действия да не са конкретно персонализирани – текстът съобщава на първо
място за съществуването на „схема“, очертавайки при това и нейната
същност, механизъм и крайни негативни последици (засегнати са деца и
техните родители).
Еднозначно негативният смислов контекст на използваните в статията
езикови понятия: „схема“, „ощетяваща“, „принудени“, „фалшиво“, както и
9
прякото им свързване чрез заглавието - в израза „схемата Ч.“ е оскърбително
и би могло да накърни правото на чест, достойнство и добро име на всяко
лице, до което се отнася.
Важно е да се отбележи очевидното внушение на публикацията -
фигурата на ищеца е толкова значима за създаването и функционирането на
конкретно описаната „схема“, че последната трябва да се идентифицира с
личността на Ч. и заслужава да бъде наречена персонално на името на Ч..
Твърдението, че публикуваните факти са относими именно към ищеца Т.Ч.,
който олицетворява описаната „схема“ се илюстрира със снимка на лицето на
Ч., разположена до заглавието на процесната публикация.
Както вече беше посочено, според задължителната практика на ВКС на
РБ не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка,
които пряко или косвено засягат конкретно лице, когато името му се
коментира във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност
или занятие (Решение по гр.д. № 1438/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о.).
Съзнателното разгласяване на неистински и позорящи обстоятелства за
личността или за социалното поведение на трето лице или приписване на
престъпление обаче, еднозначно следва да се квалифицира като
клеветническо твърдение. Ако се установи верността на фактите -
твърденията не са клевета, дори и да позорят адресата - те не биха били
основание за ангажиране на гражданската отговорност. Фактическите
твърдения могат да бъдат проверявани за достоверност в рамките на съдебния
процес, но тежестта на доказването е за лицето, което е направило
публичното твърдение за настъпване на фактите.
Понеже в хода на съдебното дирене, ответникът, който носи
доказателствена тежест за това - не ангажира необходимите убедителни
доказателства за съществуване на „схемата Ч.“ и ролята на ищеца в тея, тези
именно твърдения следва да бъдат квалифицирани като неверни.
При това, съдът не възприема тезата на ответника, че процесната
публикация всъщност отразявала мнението на трето лице – И. М.. В тази
насока, заслужава да се отбележи, че ответникът не установи кога, пред кого
и в какъв контекст са били направени изявленията, пресъздадени в
конкретната статия. Споменатата защитна теза на ответника, че е цитирал
изказване на лицето И.М. се явява смислово опровергана и от ясно видимото
10
обозначение „само в l.bg“, което е разположено непосредствено до заглавието
на публикацията и ангажира впечатление на читателя за нейната
изключителност, като източник на информацията за споменатите факти.
Разпространяването на неверни, позорящи твърдения за определено
лице, както и създаването на внушения за неправомерно поведение на
определено лице, осъществява клевета, тъй като е насочено към доброто име
на личността в обществото.
Възприемането на неверните твърдения, довело до засягането на
чувството за чест и достойнство на личността, осъществява обида тъй като е
насочено към честта и достойнството на личността.
Реализирането на вредоносните последици беше установено в рамките на
настоящия процес. Показанията на разпитаните свидетели установяват
обстоятелството, че публикацията е достигнала до знанието на ищеца, който
лично е възприел нейното съдържание. Свидетелските показания мотивираха
извода, че това съдържание е било възприето също и от други читатели на на
електронното издание “Лупа”, която се идентифицира с интернет адреса
(https://l..bg/). Сред кръга от третите лица, които са възприели съдържанието
на публикацията са лица от семейния кръг близки и познати, както и
служители на Столична община.
По отношение характера и обема на вредоносните последици;
Размерът на вредоносните последици, които ищецът твърди да е претърпял е
съизмерим на първо място с естеството на засегнатите неимуществени права
на личността.
В конкретния случай са били засегнати установените от конституцията права
на чест и достойнство на ищеца, а доктрината и съдебната практика приемат,
че честта и достойнството са морално етични категории, които са свързани с
дължимото уважение към личните качества на пострадалия, към неговите
етични и морални принципи. Честта се свързва по- скоро с обществената
оценка на индивида, а достойнството – със самооценката на човека за
собствената му обществена значимост.
Събраните доказателства мотивират и категоричен извод, че след
публикацията е било значително засегнато и доброто име на пострадалото
лице в обществото. Доброто име на личността е израз на положителната
обществена оценка на увредения като нравствена, морална и професионално
11
компетентна личност, заслужаваща уважение. Конкретното деяние се е
отразило отрицателно върху доброто име на ищеца, защото е укоримо от
гледна точка на преобладаващите морални възгледи на отделните членове на
обществото. Касае се за лице, чиято служебна функция предполага значимо
обществено доверие. В тази насока заслужава да се отбележи, че кръгът от
лицата, които са възприели твърденията на ответника е несравнимо по- широк
от кръга от лица, които обективно могат да проверят тази информация.
Критериите, по които се определя справедливия размер на обезщетението за
подобен вид деликти, са подчинени на общия принцип, установен в чл. 52
ЗЗД. По този въпрос е формирана трайна съдебна практика (ПП № 4-1968-ВС
на РБ, както и множество решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290
ГПК), а конкретния паричен еквивалент на обезщетението е въпрос на
фактическа преценка, съобразена с механизма на увреждането, доказаните
негативни последици и личността на увредения.
Освен въздействието на публикацията върху доброто име на ищеца, значение
имат и неговите субективни негативни преживявания, както и отражението
върху личната свобода и социалната сфера на общуване и работа, контактите
и взаимоотношенията със семейството и близките, обемът на обществения
отзвук, който се определя потенциално и от общественото доверие в
електронното издание “Л. БГ” (https://lupa.bg/).
Съдът намира, че обезщетението трябва да бъде определено комплексно, а не
за отделните изрази, които са използвани в процесната статия, респ. отделно
за обидата и отделно за клеветата, тъй като вредоносният резултат е
комплексен, противоправното поведение на ответника е обективирано в една
публикация, осъществяваща специфичния „инструмент“ за комплексното
резултативно въздействие.
Както бе споменато вече, в конкретния случай е засегнато доброто име на
лице, чието социално положение и професионално занятие е силно повлияно
от общественото мнение на гражданите, поради което доброто му име има
съществено значение за него. Събраните доказателства мотивираха извода, че
чрез посредством недоказани в настоящия процес твърдения е било повлияно
негативно върху честта, достойнството и доброто име на ищеца
едновременно. В съвременното демократично общество честта,
достойнството и доброто име на личността са изключително значими
12
ценности, а тяхното значение е близко сравнимо с правото на живот и на
лична неприкосновеност.
Като се има предвид, че легитимираното да получи обезщетението лице е
публична личност, а настоящото решение би имало не само лично, но и
обществено значение, съдът съобрази, че моралните аспекти от изхода на
делото са по- значимите значимите. В този контекст, за определяне размера
на обезщетението съдът счита за социално справедлив подхода, при който
размерът на дължимото обезщетение трябва да бъде съобразен с размера на
минималната и на средната работна заплата за периода, в който са понесени
вредите.
В заключение, съдът счита, че справедливият размер на обезщетението би
следвало да бъде определен на 12 500 лева, а поради прекомерност –
претенцията следва да бъде отхвърлена за разликата до пълния претендиран
размер на обезщетение от 25 001 лева.
По отношение разноските в процеса и претенциите за присъждането им:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК - ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените съдебни разноски,
вкл. за процесуално представителство от един адвокат, но съразмерно с
уважената част от иска.
Общият размер на разноските, които ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, съобразно уважената част от иска и представения списък на
разноските възлиза общо на 2 200 лева, вкл. заплатена държавна такса,
съдебни разходи за експертиза и възнаграждение на процесуален
представител.
В настоящия процес, ответникът не претендира присъждане на
разноски и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК - такива не биха могли да бъдат
присъдени, независимо от факта, че искът е частично отхвърлен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Н.М. У.“ ЕООД с ЕИК ********и адрес гр. София, ул. „Г. С.
********, да заплати на Т. В. Ч. с ЕГН ********** и съдебен адресат - адв.
Е.В., с адрес- гр. София, ул. *********, на основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с
13
чл. 45 от ЗЗД – сумата от 12 500 лева (дванадесет хиляди и петстотин
лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
произтичащи публикуването на авторска публикация под заглавие: “Само в
L..bg: Ето я схемата “Ч.” в детските градини” , поместена в интернет
медията “Л.” (https://l..bg/) на 30.04.2021г., заедно със законната лихва върху
посочената сума, изчислена за периода от 30.04.2021г. до деня на
окончателното плащане, като отхвърля иска за присъждане на обезщетение, в
частта за разликата над присъдената сума, до пълния размер на претенцията
от 25 001 лева.
ОСЪЖДА „Н.М. У.“ ЕООД с ЕИК ******** да заплати на Т. В. Ч. с ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК – сумата от 2200 лева (две
хиляди и двеста лева), за направените пред Софийски градски съд съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, която може да бъде
подадена пред Апелативен съд София, до изтичане на двуседмичен срок от
връчване на препис от него.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14