Р Е Ш Е Н И Е № 1746
гр.Пловдив, 30.09.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД №
5207/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от В.Г.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 19-1030-006297
от 29.07.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на
основание чл. 177 ал.1 т.2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, му е
наложено административно наказание – глоба, в размер на 100 лева, за нарушение
на разпоредбата на чл. 150а ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения
за незаконосъобразност на обжалваното НП, в частност наличие на съществени
процесуални нарушения. Посочва, че на дата 05.07.2019 г. същият е положил
успешно изпит за категория А, което е видно и от представеното СУМПС, в което посочената
дата е вписана като такава за придобиване на правоспособността. Възразява се,
че в АУАН и НП липса пълно описание на нарушението, като не е индивидуализирана
категорията на превозното средство, която следва да притежава водачът и с каква
мощност на МПС. Поради изложеното от съда се иска отмяна на обжалваното НП.
В проведеното открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Й., с пълномощно по делото. По същество поддържа изложените аргументи в жалбата,
като единствено отбелязва, че в представеното СУМПС като дата на придобиване на
правоспособността за управление с категория „А“ е посочена по-ранна от тази на
извършване на нарушението.
Въззиваемата страна – ОД на МВР
Пловдив, сектор „Пътна полиция, редовно уведомена, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 10.07.2019 г. жалбоподателят Л.
подал документи пред ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ за издаване на
СУМПС, в което да се впише новопридобитата от същия категория за управление на
МПС - „А“.
На 25.07.2019 г. около 21:30 часа
свидетелят Й.К., заемащ длъжността ***“, изпълнявал служебните си в гр.
Пловдив, на кръстовището на бул. „Шести септември“ и бул. „Васил Априлов“.
Същият спрял за проверка мотоциклет марка „Хонда“, модел „Силвър уинг“ с рег. №
***. При проверката свидетелят К. установил, че водачът на посоченото МПС –
жалбоподателят Л., не притежавал СУМПС за управление на МПС с категория А.
Последният посочил на свидетеля К., че е изкарал курс по управление на МПС за
категория А, но след справка в системата на МВР, такава информация не била налична.
Поради изложеното свидетелят К.
съставил на жалбоподателя АУАН бл. № 839165/25.07.2019 г., с който му вменил
нарушение по чл. 150а ал.1 ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН било издадено
обжалваното НП.
На 02.08.2019 г. било издадено СУМПС
№ *********, в което било вписано, че В.Л. е правоспособен водач на МПС с
категория А, А1 и А2, считано от 05.07.2019 г.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от показанията на
разпитания в хода на съдебното следствие свидетел – Й.К.. Съдът кредитира
същите доколкото се явяват логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета
фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – СУМПС
№ *********/02.08.2019 г.; талон вх. № 1-5108/10.07.2019 г.; АУАН бл. №
839165/25.07.2019 г.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42
и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
От правна страна съдът намира следното:
На жалбоподателя е вменено
нарушение по чл. 150а ЗДвП. Съгласно посочения текст, за да
управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство. Съдът намира, че в настоящия случай от приетата по
делото фактическа обстановка безспорно се установява, че жалбоподателят Л. е
управлявал МПС – мотоциклет, без към датата на извършването на нарушението да е
издадено валидно СУМПС за управление на МПС с категория „А“. Действително, в
същото е записана като датата на придобиване на правоспособността за управление
на МПС с категории А – 05.07.2019 г., а деянието е извършено двадесет дни
по-късно – на 25.07.2019 г. Въпреки това обаче, несъмнено се установява, че към
датата на нарушението същият не е имал издадено СУМПС, доколкото същото е
издадено на 02.08.2019 г. Следва да се има предвид, че вменената на
жалбоподателя като нарушена разпоредба е именно за непритежаване на СУМПС,
валидно за съответната категория, не за неправоспособност на водача, което би било
нарушение по чл. 150 ЗДвП, не и чл. 150а ЗДвП.
Поради изложеното съдът намира, че несъмнено
се установи извършено от обективна и субективна страна нарушение на чл. 150а ЗДвП от страна на жалбоподателя Л..
По
приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на
ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай
посоченото нарушение е формално, поради което факторът липса на вредни
последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая.
Съдът намира обаче, че самото деяние разкрива други смекчаващи обстоятелства,
които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид, а именно, че към датата на
извършване на нарушението жалбоподателят е издържал изпит за придобиване на
правоспособност за управление на съответната категория МПС, като е подал
необходимите документи за издаване на СУМПС петнадесет дни по-рано. Следва да
се отбележи и че самото СУМПС, с вписана правоспособност за категория А, е
издадено на 02.08.2019 г., което се явява осем дни след извършване на
нарушението. Доколкото по отношение на жалбоподателя не са установени предходни
извършени административни нарушения, и с оглед краткия срок, в който
нарушението е било санирано, то съдът намира, че независимо, че проявеното от
същото поведение притежава признаците на нарушение по чл. 150а
ал.1 ЗДвП, то се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с останалите от същия вид, поради което попада в приложението на чл.
28 ЗАНН. Според
съда се касае за инцидентна проява, а не за системно нарушаване на установения
правов ред.
От всичко
изложеното следва, че наказателно постановление следва да бъде
отменено,
доколкото извършеното от жалбоподателя нарушение се явява маловажно, като нарушителят бъде
предупреден, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 19-1030-006297 от 29.07.2019 г., издадено от Началник група към
ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на В.Г.Л., ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл. 177 ал.1 т.2 от Закон за движението по пътищата
/ЗДвП/, му е наложено административно наказание – глоба, в размер на 100 лева, за
нарушение на разпоредбата на чл. 150а ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС