М О
Т И В
И
към присъда № 21/18.11.2019г. по НОХД № 557/2019г. на СлОС
Съдебното производство е образувано
по повод на внесения от Окръжна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт п.д. № 76/19г.
от 23.10.2019г. против Я.В.М. *** за престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр.чл.342
ал.1 от НК.
Производството пред СлОС е по реда
на глава двадесет и седма от НПК т.е. с проведено съкратено съдебно следствие
пред първата инстанция.
В с.з. представителят на Окръжната
прокуратура заявява, че поддържа обвинението против подсъдимата Я.В.М. така
както същото е било повдигнато и предявено с обвинителния акт. Намира, че
същото е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства /които
подкрепят и направеното от подсъдимата самопризнание/ и настоява подсъдимата Я.В.М.
да бъде призната за виновна по него и осъдена. Предлага на подсъдимата Я.В.М. да бъде наложено
наказание при условията на чл.58а ал.1 от НК /с оглед на разпоредбата на чл.373
ал.2 от НПК/, като съответно да й бъде определено наказание при наличие на
смекчаващи и на отегчаващи отговорността обстоятелства т.е. в размер на минималния
предвиден в закона, а именно около две години лишаване от свобода, което да
бъде редуцирано с една трета и изпълнението на което с оглед на наличните
преимуществено смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и
съответното липсата на законови пречки за приложението на чл.66 от НК да не бъде
търпяно ефективно, а да бъде отложено за изпитателен срок над минималния
предвиден в закона, а именно – около четири години. Предлага се на подсъдимата Я.В.М.
да се наложи и съответното наказание по чл.343г от НК - лишаване от право да се
управлява МПС за срок не по-малък от срока на определеното наказание лишаване
от свобода.
В настоящото наказателно
производство пострадалите Н.И.Н. и Х.Н.Х. – съответно майка и брат на починалия
И.Н.Х., бяха уведомени своевременно по реда на чл.247б ал.2 от НПК за
разпоредителното заседание и за въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, за правото да
упълномощят повереник, както и че в 7-дневен срок от връчването на съобщението могат да дадат отговор по въпросите, които се
обсъждат в разпоредителното заседание, и да направят своите искания; че могат
да направят искане за конституиране като частен обвинител и граждански ищец, в
7-дневен срок от връчването на съобщението, но най-късно до започване на
разпоредителното заседание, както и че неявяването им без уважителна причина не
е пречка за провеждане на разпоредителното заседание, както и че
разпоредителното заседание не се отлага, ако не са намерени на посочените от тях
адреси за призоваване в страната. Пострадалите Н.И.Н. и Х.Н.Х., редовно
призовани, не се явиха в разпоредително заседание и до започването на същото не
депозираха молба за конституиране като частни обвинители и граждански ищци. Същите
представиха по делото изрични писмени
молби, че не желаят да се конституират като такива страни в настоящото
производство.
Подсъдимата Я.В.М., лично и чрез упълномощения си
защитник адв. С.Р., в с.з. не оспорва обвинението, още повече, че прави
признание по реда на чл.371 т.2 от НПК т.е. признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. Изразява съжаление и разкаяние за стореното от нея.
Основната теза на защитата на подсъдимия е свързана с обосноваване на
необходимостта на подсъдимия да бъде наложено наказание при наличие на предимно
смекчаващи отговорността обстоятелства т.е. в размер на минималния предвиден в
закона. В частност се претендира наказание около две години лишаване от свобода,
което да не бъде търпяно ефективно. По отношение на предвиденото наказание
лишаване от право да управлява МПС се претендира същото да бъде наложено в
размер равен на размера на наказанието лишаване от свобода. Самата подсъдима
моли наложеното й наказание лишаване от свобода да не бъде търпяно ефективно и
не възразява да й бъде наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок по-голям от размера на наказанието лишаване от свобода.
От извършения внимателен анализ на
събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността
си, Сливенският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Я.В.М. е родена на ***г***.
С постоянен и настоящ адрес ***. Българка е и е български гражданин. Има
завършено средно образование. Не е омъжена. Не работи. Не е осъждана.
Подсъдимата Я.М. притежава
свидетелство за управление на МПС № *********/12.09.2013г., валидно до
12.09.2023г., категории „В", „АМ" и „В1". Като водач на МПС е
санкционирана по административен ред общо шест пъти за нарушения на чл.100 ал.1
т.1, чл.21 ал.1 т.1, чл.145 ал.2, чл.100 ал.1 т.2, чл.6 т.1 и чл.21 ал.1 от ЗДвП.
На 13.05.2019г. около 22.,00 часа подс.
Я.М. управлявала лек автомобил „Пежо 307" с рег.№ СН 7975 КА. Отпред до
нея седял нейният приятел, с когото живеели на семейни начала - свид. Х.Н.Х., а
зад тях на задната седалка седял неговият брат - постр. И.Н.Х.. Както водачът,
така и пътниците в автомобила не били поставили предпазните си колани. Пътували
по път I-6, в
посока от гр.Шивачево към гр.Сливен. Времето било сухо, безветрено, асфалтът е
бил сух, видимостта е била добра за тъмната част на денонощието, не е имало и
голямо движение.
Около км.384 на пътя на територията
на Община Сливен, след пътен възел „Гавраилово", подс. Я.М. управлявала
автомобила с 80 км/час, пътят бил прав, когато в нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП, тя допуснала отклоняване на управлявания от нея автомобил на дясно, с
частично навлизане на десния банкет. Подсъдимата решила да промени
направлението на автомобила, като завърти волана на ляво, но това довело до
пълно навлизане на автомобила в лявата лента. За да „вкара" автомобила в
своята си лента, тя е предприела нова корекция на движението, като е завъртяла
рязко волана на дясно. Тази неадекватна реакция на подс. Я.М. довела до пълна
загуба на управлението на автомобила, който пресякъл косо дясната лента,
завъртайки се в посока по часовниковата стрелка, пресякъл десния банкет и се
ударил в дясната канавка, след което се преобърнал. При преобръщането на
автомобила, постр. И.Н.Х., който седял на задната седалка, получил тежка
автомобилна травма като пътник вътре в лекия автомобил при неговото преобръщане
извън пътното платно.
Веднага след настъпването на
пътно-транспортното произшествие е бил подаден сигнал от свид. Н.В. на телефон
„112". Пристигналият медицински екип оказал първоначална медицинска помощ
и по спешност постр. И.Н.Х. бил приет в ОАИЛ към МБАЛ „Д-р Ив. Селимински"
АД - Сливен. Пострадалият Х. бил приет в много тежко общо състояние, в
състояние на церебрална кома, вследствие на претърпяното ПТП. Въпреки
проведените спешни комплексни терапевтични мероприятия на лекарския екип,
състоянието на пострадалия продължило да се влошава и същият е починал на
22.05.2019г.
Според заключението на назначената в
хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, причината за
настъпването на смъртта на пострадалия И.Х. е тежката съчетана травма с
обхващане предимно на главата и гръдния кош и получените несъвместими с живота
травматични увреждания.
Според заключението на назначената
в хода на досъдебното производство авто-техническата експертиза, скоростта на
движението на автомобил „Пежо 307" преди пътно-транспортното произшествие
е била около 83 км/час. Опасната зона за спиране на автомобила е била около 85
метра. Настъпилото произшествие е в резултат на допуснато частично навлизане на
автомобила в десния банкет, при отклоняване на вниманието на водача. При
връщането в платното е последвало навлизане в лявата пътна лента, а след това
нова корекция с пълна загуба на управление и напускане на платното от дясната
страна по посока на движението. Водачката е имала възможност да следи
непрекъснато платното пред автомобила и да предотврати ПТП-то, като запази
движението по дясната лента за движение. Техническите причини, довели до
възникване на пътно-транспортното
произшествие са предприетите
технически неправилни движения на
водачката при напускане на дясната лента на движение първо в дясно по посоката
си, а след това в ляво. Напускането на дясната лента за движение е в резултат
на отклоняване на вниманието и предприетите конкретни действия. Предприетата
технически неправилна маневра довела до пълна загуба на управление и напускане
на платното с последвало преобръщане.
Фактическата обстановка, такава
каквато е възприета от съда се покрива с изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт и същата не се оспорва от страните.
С оглед на разпоредбата на чл.373
ал.3 от НПК съдът прие за установени обстоятелствата изложени, като се позова
на направеното самопризнание от страна на подсъдимата и на доказателствата
събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.
Така описаното непосредствено
по-горе като фактическа обстановка настоящият съд прие за установено по
несъмнен и безспорен начин, в резултат на извършения от съда внимателен и
подробен анализ на всички събрани и проверени в хода на проведеното съкратено съдебно
следствие доказателства и
доказателствени средства, съответно преценени както поотделно, така и в
съвкупността си - обясненията на подсъдимата Я.М., депозирани в досъдебното производство;
показанията на свидетелите Н.Н., Х.Х. и Н.В., депозрани в досъдебното
производство; заключенията на вещите лица по съдебномедицинската, авто-техническата,
химическата експертизи, депозирани в досъдебното производство; писмените
доказателствени материали – протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие
и фотоалбум, протокол за оглед на МПС и фотоалбум, констативен протокол, справка
за нарушител водач, приемо-предавателен протокол, фактура и разписка,
препис-извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници, справка за
съдимост, характеристика и декларация
за материално положение и имотно състояние.
Съдът обсъди обясненията на
подсъдимата изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си на
доказателствено средство като всички останали доказателствени средства, тези
обяснения представляват и основно средство за нейна защита, още повече, че тя е
в най-голяма степен заинтересуван от изхода на делото, а и не носи наказателна
отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят на действителността. В
досъдебното производство подсъдимата е депозирала съвсем кратки обяснения,
заявявайки, че се признава за виновна, изразява съжаление за случилото се и поддържа
изцяло казаното от нея при разпита й като свидетел. В съдебната фаза подсъдимата
прави признание по реда на чл.371 т.2 от НПК на фактите съдържащи се в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът намира, че следва да се
кредитират изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите
са последователни и непротиворечиви, макар и в различна степен същите са
относими към предмета на доказване и допринасят за изясняването на определени
обстоятелства от него.
От тези показания най-съществено
значение имат депозираните от свид. Х.Х., който е пътувал в автомобила,
управляван от подсъдимата и е възприел извършените от нея действия, които са
довели до възникването на ПТП, протичането на самото произшествие и последиците
от него. Независимо, че този свидетел е един от пострадалите /той е брат на
почиталия И.Н.Х./, депозираните от него твърдения са последователни,
непротиворечиви и непротиворечащи на останалия доказателствен материал вкл. на
заключението на вещото лице, изготвило автотехническата експертиза. Чрез показанията
на този свидетел се установява, че подсъдимата не е управлявала автомобила с
висока скорост, както и че по време на управление на автомобила е загубила
контрол върху него и именно в резултат на това е настъпило произшествието.
От важно значение са и показанията
на свид. Н.В., който се е движел с управлявания от него автомобила на около 100
метра зад автомобила управляван от подсъдимата и е възприел както самото
произшествие, така и последиците от него. Този свидетел депозира твърдения и
относно това какво е било поведението на подсъдимата след произшествието, както
и какво е било състоянието на пострадалия.
Що се касае до показанията на свид.
Н.Н. – майка на починалия И.Н.Х., същата не е очевидец на произшествието и депозира
твърдения относно това, което й е станало известно за възникването и
протичането на ПТП-то и резултата от него, както и относно проведеното лечение
и настъпилата смърт на сина й.
Съдът кредитира напълно и
заключенията на вещите лица по авто-техническата, съдебномедицинската и
химическата експертизи. Тези заключения са подробни, пълни, обосновани и не
пораждат никакво съмнение по отношение на правилността им. Не само, че не са
оспорени от страните, но в действителност те в много голяма степен допринасят
за изясняването на съществени обстоятелства включени в предмета на доказване -
механизма на причинените увреждания и причината за смъртта респ. характера на
телесните увреждания, както и за причините за възникването на ПТП и механизма
на неговото протичане вкл. техническите причини за това; липсата на употреба на
алкохол от страна на подсъдимата. Заключенията са депозирани от компетентни
вещи лица, в чиято добросъвестност и професионални знания съдът няма никакви
основания да се съмнява. В частност от особено важно значение е заключението на
вещото лице по авто-техническата експертиза както за изясняване на
най-съществените обстоятелства от предмета на доказване по делото и в частност
на механизма на възникване, протичане и приключване на ПТП, така и с оглед
преценката на достоверността на направеното от подсъдимата признание по реда на
чл.371 т.2 от НПК на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Важно е заключението и в частта му,
че принос за резултата от произшествието има непоставянето на предпазен колан
от страна на самия пострадал.
Съдът намира, че следва да се
кредитират писмените доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им
по реда на чл.283 от НПК. Протоколите за съответните следствени действия са
изготвени в съответствие както с общите
изисквания на чл.100 и сл. от НПК, така и на специалните изисквания за
конкретното процесуално действие и следователно са годни доказателствени
средства по отношение на извършеното по време и установено чрез тези действия.
Страните в хода на съкратеното
съдебно следствие изрично заявиха, че не оспорват доказателствените материали.
При така установеното от фактическа
страна и въз основа на обсъдените и коментирани доказателствени материали,
настоящият съд направи следните правни изводи:
С деянието си, описано подробно
по-горе, от обективна и субективна страна подсъдимата Я.В.М. е осъществила признаците на състава на
престъплението по чл.343 ал.1 б.„в" вр.чл.342 ал.1 от НК, като на 13.05.2019г.,
на път I-6, км.384, на територията на Община Сливен, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Пежо“, модел 307, с рег. № СН 7975 КА,
собственост на Х.Н.Х. ***, нарушила правилата за движение, визирани в чл.20
ал.1 от ЗДвП, като не е контролирала непрекъснато пътното превозно средство,
което управлява и е допуснала пълна загуба на управление, в резултат на което
по непредпазливост е причинила смъртта на И.Н.Х.,***.
От обективна страна е несъмнено, че подсъдимата
Я.В.М. е управлявала лек автомобил на посочените по-горе дата и място с
посочената по-горе скорост на движение, както и че е извършила описаните по-горе
при излагането на приетата за установена фактическа обстановка действия и маневри.
Не съществува и спор, че при
управлението на автомобила подсъдимата е допуснала нарушение на правилата за
движение по посочения по-горе текст от Закона за движение по пътищата, а именно:
- чл.20 ал.1 от ЗДвП, като не е
контролирала непрекъснато пътното превозно средство, което управлява и е
допуснала пълна загуба на управление на това превозно средство.
Няма съмнение, че при управление на
автомобила подсъдимата е допуснала това нарушение на правилата за движение – не
е контролирала непрекъснато пътното превозно средство, което управлява и е
допуснала пълна загуба на управление на това превозно средство..
Подсъдимата и защитата й не оспорват
факта, че при управлението на автомобила е допуснато нарушение именно на това
правило за движение по чл.20 ал.1 от ЗДвП.
По делото е установено по несъмнен
и категоричен начин, че пътнотранспортното произшествие и причинените в
резултат на него телесни увреждания и впоследствие смърт на постр. И.Н.Х. са
пряка последица от допуснатото от страна на подс. Я.В.М. нарушение на цитираното
по-горе правило за движение от ЗДвП.
По отношение на
характера на причинените телесни увреждания, механизма на получаването и причината
за смъртта на пострадалия, по делото не се спори въобще и е несъмнено, че описаните
от вещото лице по съдебномедицинската експертиза телесни увреждания в резултат
на ПТП, вследствие на което И.Н.Х. е починал, както и че е налице пряка и
непосредствена връзка между нарушаването на правилата за движение, възникването
на ПТП респ. последиците от него - нараняванията и настъпването на смъртта на
пострадалия.
Подс. Я.М. не е имала
правомерно поведение, т.е. не е извършила необходимите задължаващи я по закон
/ЗДвП/ действия. В конкретния случай, причината довела до загубата на
управление на и излизането на автомобила извън пътното платно, удрянето му в
канавката и преобръщането му е неосъществяването на непрекъснат контрол по
отношение на управляваното превозно средство т.е. нарушаването на разпоредбата
на чл.20 ал.1 от ЗДвП респ. неизпълнение от нейна страна на задължението да
контролира непрекъснато управляваното превозно средство.
От субективна страна деянието на
подсъдимата е извършено по непредпазливост. Тя не е предвиждала настъпването на
общественоопасните последици от деянието си, но е била длъжна и е могла да ги
предвиди.
Като причини и условия за
извършване на престъплението съдът преценява проявеното от страна на подсъдимата
незачитане на основно правила за движение, регламентиращо задължението на
водача да контролира непрекъснато управляваното превозно средство.
Съставомерността на деянието на
подсъдимата т.е. обстоятелството, че тя е извършила посоченото престъпление и
правната му квалификация не се оспорва от страните по делото.
При определянето на вида и размера
на наказанията, което следва да бъдат наложени на подсъдимата за извършеното от
нея престъпление, съдът се съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на
общата част на НК като вид и размер на санкцията за този вид престъпления /със
задължителното приложение на чл.58а от НК с оглед на разпоредбата на чл.373
ал.2 от НПК/, отчете степента на обществената опасност както на дееца, така и
на извършеното деяние, взе предвид подбудите мотивирали подсъдимия да извърши
конкретното престъпление, прецени и всички останали обстоятелства влияещи върху
размера на отговорността и съответно спази изискванията визирани в разпоредбата
на чл.36 от НК относно постигането на целите на наказанието.
Съдът отчете обстоятелството, че
предвид зачестилите напоследък транспортни произшествия вкл. и с човешки
жертви, в резултат на което годишно в страната загиват повече хора отколкото
при някои дълготрайни военни конфликти, принципно този вид деяния са с повишена
степен на обществена опасност, което от своя страна обуславя необходимостта от
по-строга наказателна политика като един факторите за ограничаването на тази
неблагоприятна тенденция.
От друга страна съдът прецени, че
подсъдимата не е с висока степен на обществена опасност, както и че извършеното
от нея не е с много висока степен на обществена опасност /нетипична за този вид
престъпления/, независимо от обстоятелството, че подс. Я.М. е бил санкционирана
неколкократно по административен ред за допуснати нарушения на правилата за
движение по ЗДвП.
С оглед на цитираната по-горе
разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК относно задължителното приложение на чл.58а от НК съдът намира, че на подсъдимата следва да бъде наложено наказание при
условията на чл.54 от НК, а именно лишаване от свобода, чийто размер да бъде
намален с една трета по реда на чл.58а ал.1 от НК.
Като смекчаващи отговорността на
подсъдимата обстоятелства се отчетоха младата й възраст, нейните фактически
признания и проявените самокритичност, искрено разкаяние и съжаление, необремененото
й съдебно минало, положителните й характеристични данни и обстоятелството, че самият
пострадал е бил без поставен предпазен колан.
Съдът отчете и някои отегчаващи
отговорността на подсъдимата Я.М. обстоятелства, именно - предишните й наказания,
наложени по административен ред, за нарушения по ЗДвП, вкл. за управление на
пътно-превозно средства с превишена скорост.
При това положение съдът прецени,
че на подсъдимата Я.М. следва да се наложи наказание лишаване от свобода при значителен
превес на смекчаващите спрямо отегчаващите отговорността му обстоятелства, а
именно в размер на минималния, предвиден в разпоредбата на чл.343 ал.1 б.“в“ от НК. В този смисъл съдът прецени, че на подсъдимата Я.В.М. следва да се определи
наказание лишаване от свобода за срок от две години.
Въпреки наличието на няколко
/коментирани по-горе/ смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства /а
и предвид наличието и на такива, които да отегчават отговорността й/,
настоящият съд прие, че същите нито са толкова многобройни, нито имат такъв
изключителен характер, че да го мотивират да направи извод за несъразмерна
тежест на предвиденото най-леко наказание т.е. да определи наказанието при
условията на чл.55 от НК.
Определянето на наказание в по-нисък
размер вкл. под предвидения в закона минимум в конкретния случай не би
съответствало на степента на обществената опасност както на конкретното деяние
/свързано с допускане на сериозни нарушения на правилата за движение при
управление – неупражняването на непрекъснат контрол на управляваното
пътно-превозно средство и пълната загуба на управление/, така и на степента на
обществената опасност на този вид деяния по-принцип, което налага
необходимостта от провеждането на една по-строга наказателна политика.
Съгласно разпоредбата на чл.58а
ал.1 от НК така определеният размер на наказанието лишаване от свобода от две
години следва да се редуцира с една трета и на подсъдимата следва да се наложи
наказание лишаване от свобода в размер на една година и четири месеца.
Съдът констатира, че по делото
липсват формални законови пречки за приложението на чл.66 от НК, доколкото
подсъдимата не е осъждана и определеното й наказание /след редукцията по чл.58а
ал.1 от НК/ позволява това. Същевременно, с оглед на посоченото по-горе относно
невисоката й степен на обществената опасност, се стигна до извода, че за
поправянето и превъзпитаването на подсъдимата не е необходимо тя ефективно да
изтърпи наложеното й наказание т.е. наказанието от една година и четири месеца лишаване
от свобода следва да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен
срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. Определянето на
такъв размер на изпитателния срок също е съобразено с преценката относно констатираната
и коментирана по-горе степен на обществена опасност на подсъдимата и деянието й
респ. с изводите относно постигането на целите на наказанието. Съдът прецени,
че през този срок не е необходимо възлагането на полагане на възпитателни грижи
по реда на чл.67 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.343г от НК на подсъдимата Я.В.М. следва да се наложи и наказанието лишаване от право да
управлява МПС. Съдът прецени, че това наказание следва да се наложи за срок по-голям
от срока на наказанието лишаване от свобода преди редукцията му по чл.58а ал.1
от НК, а именно за срок от две години и шест месеца. Продължителността на това
наказание също бе преценена с оглед на направените от съда констатации за
степента на обществената опасност на извършеното от подсъдимата и необходимостта
същата да бъде лишена от възможността отново да извърши такова престъпление за определен
период от време, като този период от време не може да бъде по-малък от размера
на наказанието лишаване от свобода, предвид разпоредбата на чл.49 ал.2 от НК. С
оглед разпоредбата на чл.58а ал.5 от НК, не е предвидено размера на това
наказание да се намалява с една трета т.е. недопустимо е редуцирането на
размера на определеното наказание лишаване от право да се управлява МПС.
По преценката на съда, така наложените
на подсъдимата Я.В.М. наказания в максимална степен отчитат обществената
опасност на подсъдимата и на извършеното от нея, както и наличните останали
/коментирани подробно по-горе в настоящите мотиви/ обстоятелства влияещи върху
размера на отговорността й и следователно максимално биха способствали за да се
постигнат целите на наказанието предвидени в разпоредбата на чл.36 от НК.
По правилата на процеса съдът следва
да осъди подсъдимата Я.В.М. да заплати по сметката на ОД на МВР - Сливен сумата
от 840 лв., представляваща направените по делото разноски за възнаграждения на вещи
лица по назначените в хода на досъдебното производство експертизи.
Ръководен от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Мотивите към присъдата са изготвени
на 21.11.2019 г.