РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Белоградчик , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно
наказателно дело № 20211310200018 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на АН. ЮЛ. АЛ. от с. М., общ. Д.,
обл. В., чрез адв. Г.Г. от САК, против Наказателно постановление № 21 –
0242 – 000007/ 21.01.2021 г. на Началника на РУ – Белоградчик, с което на
осн. чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, му е наложено наказание “Глоба” в размер на
300.00 лв. за нарушение на чл. 150 ЗДвП.
С депозираната жалба се моли, съда да отмени Наказателното
постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като са
посочени две различни дати на нарушението. Наведени са и доводи за
недоказаност на нарушението от обективна и субективна страна, като се
отрича жалбоподателя да е управлявал автомобила на процесната дата –
19.12.2020 г.
В съдебно заседание, жалбоподателя се представлява от адв. Г.Г. от
ВАК. Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и
пледира съда да отмени НП, предвид изложените в жалбата и в хода на
1
съдебните прения доводи. Претендира да им бъдат присъдени направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Представител на въззиваемата страна, не се явява в съдебно заседание и
не вземат становище по жалбата. В придружително писмо до съда, с което е
изпратена административнонаказателната преписка, е направено искане за
редуциране на адвокатското възнаграждение, в случай, че съдът присъди
такива разноски.
По делото са допуснати и разпитани свидетелите на въззиваемата
страна – Н. ХР. М. – актосъставител, Р. С. ЯК. – свидетел при съставяне на
акта и ЦВ. В. М. – свидетел на нарушението и при съставяне на акта.
По искане на процесуалния представител на жалбоподателя, по делото са
допуснати и разпитани свидетелите В. И. П. и М. С. И. – последната във
фактическо съжителство с жалбоподателя.
Съдът, намира, че подадената жалба е процесуално допустима.
Същата е подадена от лице с право на жалба – наказаното физическо лице,
пред компетентния съд и в законния срок.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата и за основателна.
Съображенията на съда са следните :
Св. Н. ХР. М. – актосъставител – „Полицейски инспектор“ при РУ –
Белоградчик, установи, че била извършена проверка по Преписка на РУ –
Белоградчик, образувана по жалба на А.А. от с. М., обл. В.. Преписката била
образувана за това, че на 19.12.2020 г. в с. М., около 17.30 ч., когато жалб.
А.А. бил със сина си и минавал покрай дома на В. И. С., от къщата излезли В.
и синът му Л. и нанесли побой на жалб. А.А.. Повод за възникналия скандал
между тях, бил факта, св. Ц.М. – съжителстваща с В. С., прибирайки се
заедно с Л. /син на В./ и малкото си дете, жалбоподателя А.А. преминал
покрай тях с висока скорост управлявайки лек автомобил Мерцедес, син на
цвят, като щял да блъсне Ц. и двете деца. При направена справка в системата
на КАТ, св. М. установил, че жалб. А.А. е неправоспособен водач. Свидетелят
на въззиваемата страна заяви, че не е очевидец на нарушението, а съставил
АУАН въз основа на свидетелските показания на св. Ц.М..
2
От своя страна св. Р.Я. – „младши полицейски инспектор“ в РУ –
Белоградчик, заяви, че той също не е присъствал при установяване или
извършване на нарушението, а е само свидетел при съставяне на АУАН.
Другата свидетелка по акта – ЦВ. В. М., изслушана в съдебно заседание,
заяви, че на въпросната дата, видяла, че покрай нея и децата е преминал
автомобил, но не била сигурна дали водача е бил жалб. А.А.. Не видяла дали
кой е управлявал колата. Първоначално, пред полицията заявила, че А. е бил
водач на автомобила, тъй като дни преди това се били скарали и искала да го
набеди. В съдебно заседание отрече А. да е бил водач на лекия автомобил
марка „Мерцедес“.
Свидетелките В. И. П. и М. С. И. пък заявиха в разпита си пред съда, че
на този ден жалб. А.А. е бил на центъра на селото пеша и изобщо не е
управлявал автомобил.
За нарушение на чл. 150 ЗДвП, св. Н.М. съставил на жалбоподателя АН.
ЮЛ. АЛ., АУАН бл. № 744157 от 08.01.2021 г.
Въз основа на АУАН, е съставено Наказателно постановление № 21 –
0242 – 000007 от 21.01.2021 г. на Началника на РУ – Белоградчик.
От правна страна, съдът намира следното :
На първо място, съдът намира, че в хода на проведеното
административнонаказателно производство, са допуснати съществени
процесуални нарушения, които нарушават правото на защита на наказаното
лице.
В АУАН, като дата на извършване на нарушението е посочена датата –
19.12.2020 г.
В издаденото Наказателно постановление, при словесното описание на
административното нарушение, за което е наказан А., се сочи: „за това, че на
08.01.2021 г., около 17:33 ч., в с. М., на ул. „В.“, като водач на лек автомобил
– Мердецес 180 компресор, с рег. № ВН 13 16 АМ, при обстоятелства : за
това, че на 19.12.2020 г., около 17:33 ч., в с. М., на ул. „Втора“….“.
По този начин, с посочването на две различни дати на нарушението –
08.01.2021 г. и 19.12.2020 г., се внася пълна неяснота досежно датата на
3
извършване на нарушението. Посочени са две различни дати на извършване
на нарушението, като по този начин е допусната непрецизност в обвинението,
а от тук – изцяло нарушено се явява правото на защита на наказаното лице. С
това противоречие в издаденото НП, нарушителя е лишен от възможността да
узнае за коя дата му е повдигнато обвинение в извършване на адм. нарушение
– за 08.01.2021 г. или за 19.12.2020 г. Тази непрецизност е допусната в
крайния акт – издаденото Наказателно постановление и няма как да бъде
санирана. Допускането на това нарушение води до порочност на цялото
производство, респективно – до отмяна на издаденото Наказателното
постановление, тъй като води до нарушаване на основното право на
наказаното лице – правото му на защита.
Горното представлява самостоятелно основание за отмяна на
издаденото Наказателно постановление, но за пълнота на изложението, съдът
намира за необходимо да посочи, че извършването на административното
нарушение, вменено на жалбоподателя А., не се доказа и от обективна и
субективна страна.
Видно от приобщените по делото доказателства, АУАН е съставен въз
основа на свидетелски показания, събрани по Преписка № 242000 – 5146 от
30.12.2020 г. на РУ – Белоградчик, най – вече – въз основа на свидетелските
показания на св. ЦВ. В. М., която твърди, че е била очевидец на извършването
на нарушението.
Актосъставителят Н.М. – „полицейски инспектор“ към РУ –
Белоградчик, заяви, че не е очевидец на извършване на нарушението, а АУАН
съставил въз основа на свидетелските показания на св. Ц.М., дадени от нея по
горецитираната Преписка. Фактът, че жалб. А.А. е управлявал МПС на
19.12.2020 г., приел за доказан предвид свидетелските показания на св. М..
В същият смисъл на показанията на другия полицейски служител – св.
Р.Я. – мл. полицейски инспектор към РУ – Белоградчик. И този свидетел
заяви, че не е очевидец на извършване или установяване на нарушението, а е
само свидетел при съставяне на АУАН.
Другата свидетелка по акта – св. Ц.М. – очевидец на нарушението и
чиито показания са послужили като основание за съставяне на АУАН, в
съдебно заседание даде различни показания. Същата заяви, че не е видяла
4
жалбоподателя А. да е управлявал автомобила на посочената дата. Видяла, че
покрай нея и децата преминал автомобил, но не е видяла водач да е бил
именно жалбоподателя и не може да каже кой е управлявал автомобила.
Заяви пред съда, че първоначално – по преписката заявила, че водач е бил
А.А., тъй като няколко дни преди това се скарали и решила да го набеди.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че не се доказа по един
категоричен и неоспорим начин, че именно жалбоподателя е управлявал
автомобил на процесната дата без да е правоспособен водач.
Полицейските служители не са присъствали при извършване или
установяване на нарушението, като АУАН е съставен въз основа на
свидетелските показания, дадени от св. Ц.М., която в хода на съдебното
следствие заяви, че не видяла жалбоподателя да управлява автомобил. Съдът
кредитира показанията на св. М., дадени пред съда, а не тези по преписката,
ръководейки се от принципа за непосредственост залегнал в НПК, който
субсидиарно се прилага в производствата по ЗАНН.
При тези мотиви, съдът приема, че нарушението не е доказано от
обективна и субективна страна, тъй като не се установи по един неоспорим
начин, че жалбоподателя е управлявал автомобила на процесната дата и
място. Поради това и не се доказа жалбоподателя да е реализирал състава на
административното нарушение, за което е наказан.
В този вид производства, субсидиарно се прилагат правилата на НК и
НПК, поради което и обвинението не може да почива на предположения, а на
конкретни и доказани факти и обстоятелства. Основанието за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на съответния правен субект, е
конкретно извършено нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН, което не може да
бъде извличано по пътя на формалната или правна логика, тъй като
последицата от това е, нарушаване на правото на защита на наказаното лице.
При горните мотиви, съдът намира, че Наказателното постановление е
незаконосъобразно, поради което го отменя.
По разноските :
Процесуалният представител на жалбоподателя, претендира разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. Съгласно настъпилата
5
законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, (ДВ, бр. 94 от
29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1, страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгл. чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ.
Предвид изхода на делото – съдът отмени изцяло Наказателното
постановление, то въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в
процеса. За това, че разноските са реално направени има безспорни
доказателства – договор за правна защита и съдействие, в който е посочен
размера на възнаграждението, както и че същите са платени в брой.
По направеното възражение от въззиваемата страна за намаляване на
размера на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че не са налице
основанията за редукция на претендираното адвокатско възнаграждение.
Видно от Договора за правна помощ, договореното такова е в размер на 300
лв. Съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
предвид размера на наложеното наказание „Глоба“, предвиденото адвокатско
възнаграждение е 300 лв. Поради това, същото е в законоустановения размер,
поради което и не са налице основания за неговата редукция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21 – 0242 – 000007/
21.01.2021 г. на Началника на РУ – Белоградчик, с което на АН. ЮЛ. АЛ.,
живущ в с. М., общ. Д., обл. В., ул. „П.“ № .., с ЕГН **********, му е
наложено наказание: “Глоба” в размер на 300.00 лв. – на осн. чл. 177, ал.1, т. 2
от ЗДвП, за нарушение на чл. 150 от същия закон.
ОСЪЖДА РУ – Белоградчик към ОД МВР – Видин, ДА ЗАПЛАТИ
6
на АН. ЮЛ. АЛ., живущ в с. М., общ. Д., обл. В., ул. „П.“ № 20, с ЕГН
**********, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300.00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
7