Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Плевен,
11.06.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти
граждански състав, в
публично съдебно заседание на 31.05.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при
секретаря Петя И., като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр.дело № 5206 по описа на съда за 2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба от М.Б.К. от гр.***против О.П. и З.0. ООД *** солидарно. Ищцата твърди,
че първия ответник О.П. възложила на втория ответник „***да извърши основен
ремонт на площад „***“ и пешеходна зона на ***“ от площад „***“ до площад „С***“
съгласно техническа спецификация на възложителя, за което бил сключен Договор за
обществена поръчка. Твърди, че съгласно чл.15 ал.2 т.4 от договора, втория
ответник в качеството си на изпълнител носи пълна отговорност и за евентуални
трудови злополуки на обекта за своите служители работници, подизпълнители и
трети лица, посещаващи обекта. Твърди, че част от строително ремонтните работи
по пешеходната улица били свързани с подмяна на настилката с нова, което
включва демонтаж на съществуващи плочки и полагане на подложен материал и
поставяне на нови плочки. Твърди, че при тази дейност се получавали неравности
по терена като на места се разкривали канализационни и други шахти или се
образували дупки с дълбочина от няколко до 3-
40 см. Ищецът твърди, че неравностите не били сигнализирани, а
огражденията не прекъсвали достъпа и движението по улицата. Твърди, че на
28.07.2020г. около 10 часа се движила по левия тротоар в посока ***. В района на ***с левия крак
стъпила в дупка с дълбочина около 30 – 40 см и паднала на земята. Не могла да
се изправи и две жени, минаващи покрай нея помогнали да седне. Линейка я откарала в Спешна помощ,
като след рентгенови снимки било установено, че
има фрактура на р.лява ръка и лява тазобедрена става. Същия ден ръката
била гипсирана, а на следващия ден и направили операция на тазобедрената
става. На 10.08.2020г била изписана от
болницата за продължение на лечението вкъщи. Твърди, че във връзка с
проведеното лечение била направила
разходи в общ размер на 1830,18 лева, които разходи са в пряка и непосредствена
връзка с настъпилия резултат – телесните увреждания. Твърди, че за тези разходи,
на основание чл.49 ЗЗД изпълнителят следва да понесе солидарна отговорност с
възложителя. Твърди, че от случилото се, ищцата е претърпяла неимуществени
вреди, които оценява в размер на 15000 лева. В
заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците
солидарно да заплатят 1830,18 лева имуществени вреди и 15000 лева неимуществени
вреди. Прави доказателствени искания. В съдебно заседание ищцата се
представлява от процесуален представител и поддържа претенциите си. Представя
писмена защита.
Ответникът
О.П. оспорва претенциите на ищцата. Твърди, че във връзка с извършвания ремонт
на улицата, между О.П. и ***бил сключен договор с предмет упражняване на
строителен надзор при изпълнение на обекта, като упражняващия строителен надзор
носи отговорност за осъществяване на контрол относно изискванията на
здравословни и безопасни условия на труд в строителството и недопускане на
увреждане на трети лица и имоти вследствие на строителството. В тази връзка
прави искане за привличане на ***“ ЕИК ******“, офис център, партер, като трето
лице помагач на основание чл.219 ал.1 ГПК. Отделно от това твърди, че
посочените доказателства не доказват фактическите обстоятелства в исковата
молба. Твърди, че единствено се доказва претърпяно от ищцата травматично
увреждане, но не и наличие на причинно следствена връзка. Твърди, че дори да се
докаже настъпила травма на посоченото място, то е налице вина на ищцата, тъй
като е настъпило в светлата част на денонощието и при по внимателно и бавно
придвижване, ищцата е можела да забележи неравностите. Твърди, че от петте
елемента на непозволеното увреждане е налице доказана само вреда, но тя е
резултат от невниманието на ищцата, а не от действие или бездействие на О.П. В
съдебно заседание поддържа становището си. Представя писмена защита.
Ответникът
„***оспорва предявения иск. Твърди, че описаните травми на ищцата не могат да
бъдат датирани и индивидуалиризани от приложените писмени доказателства.
Твърди, че обекта е линеен и не подлежи на ограждане. Дори ищцата да е претърпяла
увреждане, то не е налице виновно поведение от страна на дружеството
изпълнител, тъй като строително-ремонтните работи са
били публично известни и ищцата е имала ясна представа и възможност да
избегне настъпилия вредоносен резултат. Твърди, че оспорва авторство и
автентичност и относимост на приложените
с исковата молба писмени доказателства. В съдебно заседание оспорва исковете.
Трето лице помагач ***“ ЕИК ******„***“,
офис център, партер, не изразява становище по исковата молба. Не се
представлява в съдебно заседание. Представя писмени бележки.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства обсъди становищата на страните, приема следното :
От представения по делото Договор за обществена
поръчка ИРО 2432/18.10.2019г. на лист 10 се установява, че О.П. ЕИК ***,
представлявана от ***е възложила на „З.– 0.“ ООД с ЕИК ***, представлявано от ***,
като изпълнител, основен ремонт на пл.“***“ и пешеходна зона ***“ от пл.“***“
до пл.“***“, съгласно техническа спецификация на възложителя, техническо
предложение и Ценово предложение.
Видно от приложения договор, съгласно чл.15 ал.2
т.4, изпълнителят носи пълна отговорност и за евентуални трудови злополуки на
обекта, за своите служители, работници, подизпълнители и трети лица,
посещаващи обекта, а съгласно т.12 от
същия, изпълнителят е длъжен да обезопаси строителната площадка и вътрешността
на обекта..
Не се спори между страните, че на 28.07.2020г.
около 10 часа ищцата М.Б.К. се придвижвала по пешеходната зона на главната
улица ***“ между пл.“***“ и пл.“***“, когато паднала и получила травма и фрактури
на лявата ръка и лявата тазобедрена става и увреждане на ляво коляно,
изразяващо се в болки и ограничения на
движението в пълен обем. Установява се от представената медицинска
документация, че уврежданията на ищцата наложили оперативно лечение на тазобедрена
става и лява коленна става на 29.08.2020г., антикоагулантна профилактика за
срок от 20 дни, придвижване с помощни средства за срок от два месеца и гипсова
имобилизация на горен ляв крайник за срок от около 40 дни. По делото са
представени и писмени доказателства за претърпени имуществени вреди в размер на
1715,09 лева.
Спорно по делото е какви имуществени и
неимуществени вреди са причинени на ищцата, налице ли е виновно и противоправно
поведение от страна на изпълнителя, налице ли е възлагане на определена
дейност, налице ли е причинно следствена връзка между противоправното поведение
и настъпилите за ищцата вреди, налице ли е съпричиняване от страна на ищцата.
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Тази разпоредба съдържа по императивен начин общата
забрана да не се вреди другиму. Нарушението й поражда отговорността на
причинителя да заплати обезщетение, което на основание чл.51, ал.1 ЗЗД обхваща
всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, и за да
възникне е необходимо кумулативното наличие на : деяние, противоправност на
деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вредата да е
причинена при или по повод на изпълнението на работата, възложена от ответника,
както и вина на изпълнителя, независимо от нейната форма - умисъл или
небрежност. За да може да бъде реализирана отговорността на възложителя е
необходимо вредите да са причинени виновно от лицето, на когото е възложена
работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа,
или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или от характера на работата. Тази отговорност е за чужди виновни противоправни действия
и има гаранционно-обезпечителен характер. Юридическите лица отговарят за
непозволено увреждане при условията на чл.49 ЗЗД. Исковете са основани на
твърдението за отговорност на ответника О.П. по чл.49 ЗЗД като последица от
противоправно бездействие на служители на „***гр.***, на които е възложено обезопасяването обекта,
който се ремонтира.
В случая се установи безспорно, че О.П. е възложила на „З.-.“ ООД *** извършването на ремонта дейност
на пешеходната зона, което обуславя отговорността на Общината.
Друг елемент от фактическия състав е настъпили вреди за ищцата. По делото са
приети Епикриза на ищцата, от която е видно, че на 28.07.2020г. ищцата е
постъпила в Клиника по ортопедия и травматология към ***“ с диагноза „Фрактура
коли феморис синистра ет фрактура радии
дисталис синистра“. Ищцата е постъпила в клиниката след падане, при
което е усетила силни болки в лев горен и ляв долен крайник. При изследването е
установено счупване на горен и долен крайник. От епикризата се установява, че
на следващия ден – 28.07.2020г. ищцата е претърпяла оперативна интервенция, при
която е поставена тазобедрена става. Установи се, че в резултат на падането,
ищцата е претърпяла имуществени вреди
в размер на 1672 лева за поставена изкуствена става и 43,09 лева за
медикамент, за които има представени писмени доказателства. Съдът приема за
недоказано твърдението, оспорено от ответниците за имуществени вреди до
претенцията от 1830,18 лева. В тази връзка, ищцата можеше да поиска задачи на
вещото лице по допусната на съдебно медицинска експертиза, каквото искане не е
направено.
От показанията на свидетелката ***се установи,
че ищцата е преживяла мъки и страдания в резултат на счупванията на крайниците.
Свидетелката заяви, че е видяла колко ищцата се е мъчила, как не е могла да клекне, да ходи,
придвижвала се е само с патерици и то трудно. Заяви в показанията си, че е
свидетел на целите и мъки и терзания. Заради състоянието си се наложило синът и
да си дойде от ***и да се грижи за нея денонощно 25 дни. Ищцата се е оплаквала
пред свидетелката от болки, а и до днес тя не може да ходи добре и търпи болки.
Показанията на свидетелката кореспондират със заключението на
съдебно-медицинската експертиза. В заключението е отразено, че в резултат на
падането, ищцата е счупила лява лъчева кост на предмишницата и шийката на лява
бедрена кост. Получените травматични увреждания са свързани със силна
интензивна болка в първите дни след травмата и значителна болка в острия период
до две – три седмици. В заключението се сочи, че болката може да продължи и при
пренапрежение и след оздравителния процес. Счупванията се довели до трайно
затрудняване движенията на левия горен крайник за срок от 1,5 – 2 месеца за
самообслужване и за около 2,5- 3 месеца за полагане на физически труди. Счупването
на шийката на бедрената кост е довело до
затрудняване движенията на левия крайник за около 7 – 8 месеца. Всички тези
доказателства установяват преживяни болки и страдания от ищцата, както и
неудобства при самообслужването, силни болки през първите месеци след
счупването, по – слаби болки дори след оздравителния процес. На обезщетяване
подлежат причинените неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с
увреждането, а размерът на обезщетението се определя в зависимост от вида и
тежестта на причинените телесни увреждания – продължителността и интензитета на
претърпените болки, страдания и неудобства, прогнозата за възстановяване на
увредения. Размерът на обезщетението трябва да е съобразен с обществения
критерии за справедливост. Тъй като неимуществените вреди нямат парична оценка,
то обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение на съда и зависи от
обективни критерии като характера и степента на увреждане, начина и
обстоятелствата, при които е получено, последиците, продължителността на възстановяване,
възрастта на увредения. В конкретния
случай с оглед свидетелските показания на св.***, съдът приема за установено,
че след получаване на травмите, ищцата е получила силни болки, които е търпяла
в острия период около две – три седмици, а впоследствие по рядко, провокирани
от раздвижване на крайниците. При преценка на обезщетението, следва да се вземе
предвид обстоятелството, че ищцата се е грижила сама за себе си въпреки
напредналата си възраст. Свидетелката заяви, че преди падането се е движила
като кошута, но след получената травма е имала нужда от някой, който да полага
постоянни грижи, което е наложило сина и да се върне от чужбина и да се грижи
за нея около месец. Като съобрази характера и тежестта на причинените вреди,
техния интензитет и продължителност, след прилагане на критерия за
справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, съдът счита, че в случая сумата от 12000 лева справедливо би обезщетила
претърпените от ищцата вследствие на инцидента болки и страдания.
Безспорно се установи в случая наличието
на причинна връзка между извършвания
ремонт, част от който е задължението на изпълнителя да обезопаси обекта и да не
допуска външни лица на мястото на инцидента и настъпилите за ищцата вреди.
Неравностите са в резултат на изграждане на канализационна шахта, което е
наложило изкопаването на тази дупка.
Фирмата изпълнител на ремонтните работи е възложила дейността на своите
служители. За основателността на претенцията условие е наличието на вина в
поведението на физическите изпълнители на дейността. Т.е. за да е основателна
претенцията, следва да се докаже, че физическите лица, служители във фирмата
изпълнител е следвало да обезопасят строителната площадка. В този смисъл е и
задължението на изпълнителя в чл.15 т.12 да обезопаси строителната площадка.
Съдът не споделя, че е нарушено задължението на изпълнителя в чл.15 т.4, тъй
като това задължение касае само отговорност за настъпила трудова злополука, но
не и на трети лица, преминаващи през обекта. От друга страна и трето лице
помагач ***“ също има сключен договор за обеществена поръчка с общината, по
силана на който в качеството си на изпълнител е задължен на основание чл.1 т.6
от договора (лист 46) да недопуска увреждане на трети лица.
В договорите не е посочен начина на
обезопасяването. В тази връзка съдът изследва задълженията в нормативната
уредба за обезопасяване на строителни площадки. Такива задължения са посочени
единствено Наредба №2 от 22 март 2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи. Съдът приема за безспорно,
че строително-ремонтните работи започват с откриване на строителна площадка,
което се установява и от договор за обществена поръчка ИРО 2466/21.02.20202г.
(лист 45), в който е посочено като предмет на договора законосъобразно
започване на строежа включително съставяне на протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа. Съгласно
чл.11 Наредба
№2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строителни и монтажни работи, изпълнителят предприема необходимите мерки за допускане на строителната
площадка само на лицата, свързани с осъществяване на строителството. Съгласно
чл.24 На строителната площадка
се допускат до работа само работещи и
други лица, които използват осигурените им лични предпазни средства и специални
и работни облекла. Съгласно чл.30 ал.2 от същата наредба, Строителните площадки
в урбанизирани територии, включително изкопите за изпълнение или ремонт на
подземни мрежи и съоръжения, се ограждат с
временни плътни огради съгласно
изискванията на съответната общинска администрация и се сигнализират със
съответните знаци и табели, а при необходимост - и със светлинни сигнали. В
случая О.П. няма приета наредба, но общото задължение е при изпълнение и ремонт
на подземно съоръжение, каквото представлява канализационната шахта,
строителната площадка да е оградена с временна
плътна ограда. Не се установи наличие на такава плътна ограда, поради което
съдът приема, че в този смисъл е налице виновно бездействие от страна на
служителите на фирмата изпълнител, което от една страна е допуснато нарушение
на чл.11, чл.24 и чл.30. Това виновно
бездействие се явява и противоправно,
тъй като нарушава нормите на Наредба №2/22.03.2004г. Вредите за ищцата са възникнали именно в
следствие на бездействието на изпълнителите по договорите за обществена поръчка
- както „З.0.“ ООД г. и ***, което доказва наличието на причинно следствената
връзка, а наличието на договори за възлагане обуславят отговорността на
Общината по чл.49 ЗЗД.
Наличието на всички елементи от състава обуславя основателността
на претенцията и съдът приема, че предявените искове за присъждане на
имуществени и неимуществени вреди са доказани по основание. Що се отнася до
размера, съдът приема, че за имуществени вреди, претенцията е основателна до
сумата от 1715,09 лева, за каквато сума са представени доказателства, като за
разликата до 1830,18 лева претенцията е недоказана. Представената бележка за
извършена транзакция в размер на 800 лева на 05.08.2020г. не доказва нито кой е
теглил сумата, нито с каква цел и за какво е използвана. За доказване размера
на претенцията за имуществени вреди, съдът приема касов бон с рецепта за сумата
от 43,09 лева от 10.08.2020г. и вносна бележка за сумата от 1672 лева, платена
по сметка на ***“ за лечение на
пациентката М.Б.К..
С оглед направеното възражение за
съпричиняване, съдът счита, че същото е основателно. В хода на съдебното
дирене, от показанията на свидетелката Т. се установи, че дупката е била
оградена от предпазна лента. На въпросите на съда дали в този момент, около
дупката, в която е пропаднала ищцата е имало предупредителна лента,
свидетелката заяви „…то беше изкопано самото място и беше сложена лента около
самото място….То е дупка и беше оградена, но тя откъде е минала и как е паднала…
Не съм видяла падането. Категорично твърдя, че дупката е била оградена, но все
пак година мина.“ На въпрос на съда: „Ако върви човек по пешеходната зона
трябва ли по някакъв начин да преодолее тази лента, за да стигне до тази
дупка?“, свидетелката заяви „Мисля, че трябва да се справи по някакъв начин –
да заобиколи например“. При тези показания, съдът приема, че дупката, в която е
паднала ищцата с дълбочина от 30 – 40 см. е била оградена със сигнална лента и
ищцата е преодоляла лентата, за да попадне в процесната дупка с диаметър на
шахта. В този смисъл, съдът приема, че е налице съпричиняване от страна на
ищцата в размер на 50 %, поради което, ответниците дължат солидарно неимуществени вреди в размер на сумата
от 6000 лева.
С оглед приетото от съда съпричиняване от страна на ищцата, то
двата иска следва да бъдат уважени наполовина, а именно за имуществени вреди за
сумата от 857,54 лева, а за неимуществени – за сумата от 6000 лева.
С оглед изхода на делото и представените
от страните списъци с разноски, съдът приема следното : Разноските на ищеца са
в размер на 673,21 лв държ. такса, 150 лева възнаграждение за вещо лице и 1000
лева адвокатско възнаграждение, общо 1823,21 лева. Съобразно уважената и
отхвърлена част двамата ответника дължат на ищцата сумата от 742,87 лева. Отговорността
за разноски е гражданско облигационно правоотношение, което произтича от
процесуалния закон. Отговорността за разноски е обективна и не е отговорност за
вреди. Тя обхваща само направените разноски, причинени от водене на
делото. Отговорността за разноски е различна от материалното
правоотношение по иска и се обуславя от различни предпоставки, които са
регламентирани в чл.78 и сл. ГПК. Солидарната отговорност за причинени вреди се
поражда с факта на съпричиняването виновно
на тези вреди, независимо от това кой от тях до каква степен конкретно е
допринесъл за настъпването им. В
производството съдът не е длъжен да определя съотношението на вината на всеки,
защото същите отговарят солидарно пред пострадалия за цялата сума. Това следва
от разпоредбата на чл.122 ал.1 ЗЗД, според която кредиторът може да иска
изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Поради това,
съдът приема, че разпоредбата на чл.53 от ЗЗД - установяваща принципа на
солидарната отговорност е неприложима за отговорността за разноски, тъй като
както се посочи, последната не е отговорност за вреди а възниква от
облигационно отношение. С оглед на така изложеното, съдът приема, че
всеки ответник дължи по 371,43 лева.
Съобразно уважената и отхвърлена част
на исковете, разноските на ответника О.П. са в размер на 266,64 лева, а на
ответника „З.0.“ ООД *** са в размер на 1303,59 лева.
По
изложените съображения, съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.45 вр. чл.49 от ЗЗД О.П. ***,
представлявана от ***и „З.0.“ ООД г. ЕИК *** със седалище и адрес на управление
***, представлявано от ***СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на М.Б.К. с ЕГН ********** *** сумата от 6000,00 лева, представляващи обезщетение
неимуществени вреди – физически болки и страдания и сумата от 1715,09 лева за
имуществени вреди, преживени в
следствие нанесени телесни увреждания, представляващи счупване на
лява лъчева кост на предмишницата и на шийката на лявата бедрена кост,
настъпили на 28.07.2020г. поради стъпване в дупка и падане на пешеходна зона в
гр.******, като дупката е резултат от извършван ремонт на пешеходната зона,
възложен от О.П. и изпълнен от „З.0.“ ООД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането - 28.07.2020г.
до окончателното плащане КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата до 1830,18 лева за
имуществени и до 15000 лева за неимуществени.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК О.П. ***, представлявана от ***ДА ЗАПЛАТИ на М.Б.К. с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 371,43 лева
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК „З.0.“ ООД г. ЕИК *** със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от ***ДА ЗАПЛАТИ на М.Б.К. с ЕГН ********** ***
разноски по делото в размер на 371,43 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК М.Б.К. с ЕГН ********** *** да заплати на О.П. ***, представлявана от ***разноски по
делото в размер на 266,64 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК М.Б.К. с ЕГН ********** *** да заплати на „З.0.“ ООД г. ЕИК *** със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***разноски по делото в размер на 1303,59 лева.
Решението е
постановено при участието на ***“ ЕИК ******„***“, офис център,
партер– помагач, на страната на ответника.
Решението
може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: