№ 12
гр. Перник, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Д.М.М
при участието на секретаря И. Кр. И.а
като разгледа докладваното от Д.М.М Гражданско дело № 20231720104914
по описа за 2023 година
Производството по делото e образувано по искова молба,
предявена от М. И. Н. ЕГН ********** с.***** общ.****** ул.***** № ***
и чрез адв.Б.Б. ПАК срещу „Профи кредит България” ЕООД ЕИК
********* гр.София 1404 район Средец жкМотописта бул.България 49 бл.53
Е вх.В ет.7
-с която са предявени два иска :
установителен иск, разглеждан по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД, за обявяване нищожността на клаузата на раздел
6 вр. раздел 5 от Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №
40003125729 от 15.02.2021 сключен между страните, регламентиращ
възнаграждение за допълнителна услуга ФАСТ със задължение за внасяне на
250лв. ежемесечна вноска
частичен иск с правно основание чл. 55, ал. 1предл.1 ЗЗД-
за сумата 50лв. от общо 250лв.- като дадена без основание по нищожна
клауза за доп.услуга по договора сключен между страните, ведно със
законната лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателно изплащане на сумата
Претендира разноски и адв.разноски по чл.38 З Адв.
Твърди, че :
-сключването на споразумение за пакет от допълнителни услуги с
оспорените допълнителни услуги по него заобикалят закона, и са в
противоречие с чл.10 а ал.2 ЗПК
- че избраните услуги са в интерес на ответника и сумата по това
1
споразумение е допълнително възнаграждение , като се препраща към чл.21
ал.1 ЗПК
- че ответниците неоснователно се обогатяват с начисляването на суми
дължими по допълнителната услуга по Договора за кредит, като се цитира
съдебна практика
С оглед моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Прави ПРИЗНАНИЕ при
условията на чл.237 ГПК
Моли да не се възлагат разноски в тежест на ответника при направеното
признание на иска, като да се задължи ищеца да представи банкова сметка за
заплащане на претендираните суми.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства
по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото а и видно от приложените писмени
доказателства се установява, че на 15.02.2021 година по силата на сключения
Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40003125729 -
ИЩЕЦЪТ е получил сумата 1000лв. предоставен от Кредитора КРЕДИТ
със срок на връщане 24 месеца,ГЛП 41% като е договорена сумата 250лв.
която да заплати възнаграждение за допълнителна услуга ФАСТ
разпределени на 24 вноски
Вноската за тази допълнителна услуга се дължи всеки месец.
Пак в същата точка е посочено, че възнаграждението за тези допълнителни и
незадължителни услуги става изискуема с подписването на договора за
потребителски кредит, като се разсрочва допълнително за срока на сключване
на договора и се добавя към месечната вноска.
Съгласно Общите условия към договора, се установява, че договорът
влиза в сила веднага с неговото подписване.
Съгласно Общите условия , при обявяване на предсрочна изискуемост,
длъжника и солидарния длъжник , съответно техните наследници,
настойници или попечители дължат остатъчната непогасена главница,
остатъчно непогасено възнаграждение при закупена допълнителна услуга,
2
падежиралата договорна лихва, лихвите за забава и таксите, дължими по реда
на чл.17,т.4.
От изготвения погасителен план, представен ведно с договора е
видно, че в размера на погасителната вноска влиза месечната вноска за
закупените допълнителни услуги.
От ответната страна се излага становище, че ответното дружество не
оспорва, че кредитополучателят е заплащал вноски за допълните услуги в
посочения размер
Прави се признание на иска
Съдът е указал в определението си по чл.140 ГПК
доказателствената тежест, а именно- ищецът трябва в условията пълно и
главно доказване да установи:
1) валидно облигационно правоотношение по договор за кредит с
ответника, както и такова за предоставяне на допълнителни услуги,
предаването на заемната сума на ответника по начина, предвиден в договора,
уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на
договора;
2). наличието на валидно постигната договореност между страните за
оспорената допълнителна услуга ФАСТ – съответната клауза
3). размера на вземането по тази клауза – като недължимо платена
4). че е изпълнил задълженията си по договора.
ОТВЕТНИКЪТ следва да докаже всички свои възражения.
По иска с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД – всяка една от страните да
докаже обстоятелствата, на които се основава, по фактическия състав на
неоснователно обогатяване, респ. – липсата на такова, и за размера на
посочената сума
Предвид така приетото от фактическа страна, съдът намира
следното :
В чл. 143 на ЗЗП е дадено определение на понятието
"неравноправна клауза" в договор с потребител.
Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки
са неизчерпателно изброени в 19 точки на разпоредбата.
3
В тежест на ответната страна е да докаже, че е било изпълнено
изискването чл. 10. (1) ЗПК, а именно- Договор за кредит, да се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора.
От представената разпечатка на хартиен носител, може да се направи
извод, че договора е формуляр, който видно от изложените параметри, е бил
подписан от ищеца при предварително посочени от кредитора условия, както
и дължимото се възнаграждение по клаузата за допълнителни услуги, като
тази клаузи са част от договора за потребителски кредит.
Наред с това ищецът не е бил запознат с начина на формиране на ГПР и
ГЛП като разходи по кредита.
В общите условия не е посочено как се изчисляват приложимия лихвен
процент и ГПР по ДПК във връзка изискванията на ЗПК.
Посоченото не дава основание да се приеме, че ищецът е бил наясно с
начина на формиране на дължимото към кредитора възнаграждение, като не е
имал възможност да влияе върху съдържанието на договора, като този извод
може да се направи от гореизложеното.
Не се установи с ищеца да е бил съгласуван и индивидуално уговорен
размерът на възнаградителната лихва, поради което съдът приема за
установено, че е бил налице страндартизиран бланков формуляр, чието
съдържание е предварително изготвено от самия ответник.
Настоящият състав счита, че клаузите за допълнителни услуги, следва
да се считат за нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради
противоречието с добрите нрави.
Посочените в сключения договор, допълнителни услуги не оправдава
разходи за ответника и предложена цена при размера на заема.
Подобни клаузи са увреждащи страната и сключени при нарушение
на правилата на ЗПК.
Посочените клаузи за допълнителни услуги всъщност е част от ДПК,
макар и оформен като отделна сделка.
По този начин се цели заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4
4
от ЗПК, забраняващо ГПР да бъде по- голям от петкратния размер на
законната лихва. Посочената допълнителна сделка на практика води до
заобикаляне на разпоредбата на закона, което е довело до оскъпяване на
кредита. Именно по тази причина възнагражденията за договора за
допълнителни услуги са възнаграждения по ДПК, които съгласно чл. 19, ал. 1
от ЗПК е следвало да се включат в ГПР, но това не е сторено в нарушение на
закона.
Отделно от това, възнаграждението по уговорените допълнителни
услуги е на стойност повече от половината от стойността на отпуснатия
кредит, което противоречи на добрите нрави и води до нищожност на същия.
От гореизложеното може да се направи извод, че клаузите за
допълнителни услуги са сключен единствено с цел обогатяване на
заемодателя, като се формира печалба за същия по договора за заем като се
заобикалят императивните норми на закона забраняващи такъв размер
печалба.
Без да се впуска в преповтаряне на наличната съдебна практика, и
при наличното признание на иск от страна на ответника, съдът следва да
уважи предявените два установителни иска
По частичния иск по чл.55 ал.1 ЗЗД – сумата 50лв. / от общо 250лв.
дадени по посочените нищожни клаузи / се явяват дадени без правно
основание тъй като както се установи, са нищожни клаузите за допълнителни
услуги, уредени в раздел 6 връзка с раздел 5 от Договора за потребителски
кредит Профи стандарт № 40003125729 от 15.02.2021 между страните,като се
дължи и законната лихва върху главницата 50лв. - от датата на исковата
молба -20.10.2023г. до окончателното изплащане на сумите
По разноските:
В случая с отговора на исковата молба ответникът е признал иска, но не
е налице втората предпоставка, тъй като повод за завеждане на иска е
сключването на Договор за потребителски кредит, клауза от който е предмет
на настоящото дело.
5
С оглед направеното признание на иска, ответника потвърждава, че при
сключване на договора е знаел, че процесната клауза е нищожна и въпреки
това я е включил в съдържанието на договора, от където и следва извода, че с
поведението си е дал повод за завеждане на иска.
В тази връзка съдът намира, че разноските по делото следва да бъдат
разпределени с оглед изхода на делото и при приложение разпоредбата на
чл.78, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на делото и и на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата
има право да и бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Съгласно представения списък на разноските, ищецът е направил такива
в размер на 150.00 лева, представляващи заплатена държавна такса, която
следва да бъде възложена върху ответната страна.
Налице са основанията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. В договора за правна
защита и съдействие е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ.
Дължимото адвокатско възнаграждение на адв. Б. Б., определено съобразно
предвидените минимални размери в чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и с
оглед изхода на делото е в размер на 800 лева, които следва да бъдат
възложени върху ответната страна – 2 иска по 400лв.
Водим от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна по иска на М. И. Н. ЕГН **********
с.***** общ.****** ул.***** № *** и чрез адв.Б.Б. ПАК срещу „Профи
кредит България” ЕООД ЕИК ********* гр.София 1404 район Средец
жкМотописта бул.България 49 бл.53 Е вх.В ет.7
нищожността на клаузата на раздел 6 вр. раздел 5 от Договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40003125729 от 15.02.2021
сключен между страните, регламентиращ възнаграждение за допълнителна
услуга ФАСТ със задължение за внасяне на 250лв. ежемесечна вноска
ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД ЕИК ********* гр.София
1404 район Средец жк Мотописта бул.България 49 бл.53 Е вх.В ет.7 ДА
ЗАПЛАТИ НА М. И. Н. ЕГН ********** с.***** общ.****** ул.***** №
*** – по предявения частичен иск с правно основание чл. 55, ал. 1предл.1
ЗЗД-
6
сумата 50лв. от общо 250лв.- като дадена без основание по нищожна
клауза за доп.услуга по договора сключен между страните, ведно със
законната лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата молба
20.10.2023 до окончателно изплащане на сумата
ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД ЕИК ********* гр.София
1404 район Средец жк.Мотописта бул.България 49 бл.53 Е вх.В ет.7 В размер
150лв. за платена държавна такса
ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД ЕИК ********* гр.София
1404 район Средец жк.Мотописта бул.България 49 бл.53 Е вх.В ет.7
ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ НА адв.Б. Б. САК личен № **********,
със служебен адрес: гр. ******, ул. „Найчо Цанов“ № 34, ет.3, офис 6, сумата
от 800 лева – адвокатско възнаграждение, за два иска по 400лв., за оказаната
от него безплатна правна помощ на М. И. Н. ЕГН ********** с.*****
общ.****** ул.***** № *** по гр.д. № 04914/2023 г. на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7