№ 1112
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20221100502536 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №4885 от 17.12.2021г., постановено по гр.дело №34515/2021г. по описа на
СРС, ГО, 113 с-в, поправено с решение №1121/15.02.2022г. относно ЕГН на ищцата,
ответникът „Д.Е.”ООД с ЕИК:**** е осъден на основание чл.222, ал.3 от КТ да заплати на
Н. Л. А., ЕГН ********** сумата от 9435лв.- неизплатено обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, ведно със
законната лихва от 17.06.2021г. до окончателното изплащане. Ответникът е осъден да
заплати по сметка на Софийски районен съд 377,40лв. държавна такса, както и 1022,75 лева
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата на основание чл.38,
ал.2, вр.ал.1, т.2 от ЗАдв, вр.чл.7, ал.2, т.3 от НМРАВ.
Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1
ГПК въззивна жалба от ответника по делото. Жалбоподателят поддържа, че решението е
постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, а искът е недоказан по
размер. Претендира отмяна на решението на СРС.
В подадения в срок отговор на въззивната жалба ищцата оспорва същата и моли
решението на СРС да бъде потвърдено изцяло, като излага подробни съображения за
неговата правилност. Претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв за
въззивната инстанция.
1
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата. Въззивният състав приема, че процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
Размерът на претендираното обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в
размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, е посочен от самия
работодател- ответник в представената и приета по делото като писмено доказателство
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. Ответникът, в чиято
тежест е да стори това, не е представил доказателства за заплащане на дължимото
обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ.
Във въззивната жалба не са изложени други конкретни доводи срещу правилността на
решението, поради което и с оглед липсата на нарушение на императивни норми на
материалния закон то не може да бъде отменено и следва да се потвърди в съответствие с
разпоредбата на чл.272 ГПК. Предметът на въззивното производство, което се разглежда по
реда на ограничения въззив, по отношение на разглеждане на спора по същество е очертан в
случая само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни
материалноправни норми. Ето защо в решаващата си дейност въззивният съд изхожда от
фактическите положения, установени от първоинстанционния съд, като препраща към
мотивите на обжалваното решение относно приетото за установено от фактическа страна.
До изтичане на срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК за обжалване на първоинстанционното
решение подадената от страната бланкетна въззивна жалба може да бъде допълвана с
всякакви доводи за неговата неправилност и по тях съдът дължи произнасяне. По
допълнения, които са направени след изтичане на срока за въззивно обжлаване, въззивният
съд е длъжен да се произнесе само ако те касаят валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение, както и неговата неправилност поради неправилно
приложение на императивна материалноправна норма. В случая подадената въззивна жалба
е бланкетна и допълнения не са направени както в срока по чл.259, ал.1 ГПК, така и след
това.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС–
потвърдено като правилно.
По отношение на разноските:
2
При този изход на спора на процесуалния представител на ответника по жалбата и ищец
в първоинстанционното производство адв. И. В. Ю. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв, доколкото същият е осъществил безплатна
правна помощ, в размер на 1022,75 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4885 от 17.12.2021г., поправено с решение
№1121/15.02.2022г., постановено по гр.дело №34515/2021г. по описа на СРС, ГО, 113 с-в.
ОСЪЖДА „Д.Е.”ООД с ЕИК:**** да заплати на адв. И. В. Ю., със съдебен адрес: гр.
София, бул. „****, на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от ЗАдв, вр.чл.7, ал.2, т.3 от НМРАВ
сумата от 1022,75 лева (хиляда двадесет и два лева и 75 стотинки)- адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3