Р Е
Ш Е Н И Е
№430 14.11.2019 г.***
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо търговско
отделение
На четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в
следния състав :
Председател:
Дарина Костова
Секретар : Ани
Цветанова
като разгледа докладваното от съдия Дарина Костова
т.д. № 546 по 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба,
подадена от Е.Д.Ч., ЕГН **********, чрез адв. Панайот Велков- БАК, със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. ,, Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6, против ,, ДЗИ-
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ “ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София 1463, район Триадица, бул. ,,Витоша“
№ 895, представлявано от Коста Стоянов и Бистра Василева, с която се иска да
бъде осъден ответника да заплати сумата от 70000лв. /седемдесет хиляди лева/,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени
вследствие причинени на ищцата телесни
увреждания при ПТП, причинено на 30.04.2018 год. , от С. З. С. при управление на лек автомобил Пежо
405, с рег. № А 4886 АМ, както и присъждане на лихва, считано от момента на
извършване на деянието да окончателното изплащане на задължението. Претендират
се направените по делото разноски.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и
местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на
настоящия иск.
Последвала е по делото редовна размяна на книжа
между страните, съобразно разпоредбите на особеното исково производство по
търговски спорове.
В исковата молба се твърди, че на 30.04.2018г.,
около 9,30 часа, на пътя Айтос - Бургас
, на изхода на гр.Айтос, С. З. С. при управление на лек автомобил Пежо 405, с
рег. № А 4886 АМ, поради неспазване на правилата за движение по пътищата е
причинил пътно-транспортно произшествие, в резултат на което ищцата, която е
пътувала в същото МПС на седалката на пътника до водача е получила временно опасно за живота травматично увреждане,
представляващо открита рана по окосмената част на главата, счупване на дясната
зигоматична кост и закрита мозъчна контузия. При произшествието е починал
водача на лекия автомобил.
По случая бил съставен констативен протокол (КП №237
р-3334/30.04.2018г. на РУ-Айтос при ОД на МВР –Бургас) и образувано досъдебно
производство.
Излага се становище, че ПТП настъпило по вина на
водача С. З. С., който нарушил правилата за движение по пътищата и с
поведението си създал опастност за живота и здравето на хората.
Ищцата твърди наличие на причинно- следствена
връзка между деянието и вредоносния резултат. Навежда доводи в тази насока.
Представя се Епикриза по ИЗ№10808/30.04.2018г. с
отразена в нея диагноза - фрактура на лицеви кости; фрактура на дясна
зигоматична кост; газови колекции меките тъкани вдясно; пристенни кръвни
колекции вдясно темпорапариетално с начален плащовиден субдурален хематом; в
съседство малка акутно сах. Интрацеребрално хеморагично огнище вдясно
темпорално. Ангажиран десен максиларен синус.
Твърди се, че след обсъждане клиничното състояние
на пострадалата, се е наложило извършване на хирургична интервенция, за което е
съставен представеният по делото оперативен протокол№104/04.05.2018г.
Твърди се , че лечението е продължило в домашни
условия, където пострадалата е спазвала строг постелен режим и разчитала изцяло
на близките си (бременната си дъщеря и съпруга й). Ищцата описва нестабилното
си здравословното си състояние и
симптоми. Твърди, че поради оплакванията от травмите си, е постъпила за лечение
в Болница Токуда- гр.София. Подробно описва причините за хоспитализация.
Ищцата твърди, че в продължение на над шест
месеца, е била неработоспособна и финансово изцяло разчитала на децата си. Към
настоящия момент последната не е в състояние да извършва елементарни социални и
битови дейности. Продължавали са внезапните припадъци. Твърди, че освен
физическите травми и неудобства, е преживяла отрицателни емоции и силен стрес,
прераснал в чувство за самоизолация, отчаяние и безсилие. Страдала е от
безсъние, страхувала се е от автомобили, затворила се е в себе си.
В предвидения законов срок, с депозирания писмен
отговор, ответникът оспорва допустимостта и основателността на предявената
искова претенция. Счита, че ищецът не няма правен интерес от предявяване на
иска, тъй като не са приключили производството реда на чл. 380 от КЗ. Твърди,
че търсения от ищеца правен резултат – репатриране на претърпени от нея болки и
страдания - е възможно да бъде постигнат
по пътя на доброволното уреждане на спора, а не единствено чрез иницииране на
настоящото производство.
Оспорва и твърденията, изложени във връзка с
механизма на процесното ПТП. Посочва се, че няма приключило наказателно
производство, с крайния акт в което да се установи какъв е механизмът на произшествието
и кой е виновен за причиняването му.
Излагат се доводи за прекомерност на предявената
претенция за главницата и за неоснователност на предявения акцесорен иск за
лихва с правно основание чл.86 от ЗЗД.
С депозираната допълнителна искова молба, ищецът
пояснява и допълва първоначалната искова молба и излага становище във връзка с
наведените от ответната страна доводи.
В законоустановения срок е постъпил допълнителен
отговор на допълнителната искова молба, с който ответника поддържа всичките си първоначално
направени възражения и навежда нови.
Поддържа възраженията си за съпричиняване на
вредоносния резултата от ПТП, от страна на пострадалата ищца, като се твърди,
че тя е знаела или е била длъжна да знае, че водачът на лекия автомобил, в
който е пътувала е управлявал автомобила под въздействието на алкохол,
наркотици или други упойващи средства.
Бургаският окръжен съд като прецени, че са налице
процесуалните предпоставки и липсват процесуални пречки за разглеждане на
делото, приема предявените искове за допустими.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на
доказателства по делото,с оглед изразените становища и съобразно закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация -
чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.86 от ЗЗД Е.Д.Ч.,
ЕГН **********, чрез адв. Панайот Велков- БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас,
ул. ,, Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6, против ,, ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ “ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София 1463, район Триадица, бул. ,,Витоша“ № 895, представлявано
от Коста Стоянов и Бистра Василева, с която се иска да бъде осъден ответника да
заплати сумата от 70000лв. /седемдесет хиляди лева/, представляващи обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, претърпени вследствие причинени на ищцата телесни увреждания при
ПТП, причинено на 30.04.2018 год. , от
С. З. С. при управление на лек автомобил Пежо 405, с рег. № А 4886 АМ, както
и присъждане на лихва, считано от момента на извършване на деянието да
окончателното изплащане на задължението. Претендират се направените по делото
разноски.
Съдът като съобрази представените от страните
писмени доказателства, както и писмените доказателства, съдържащи се в
приложеното досъдебно производство,приема да установено, че на 30.04.2018 г.,
около 9,15часа, в гр.Айтос , до градински център “ Даниел ЛД“ЕООД, намиращ се
на пътя Айтос – Бургас е настъпило ПТП с
участници С. З. С. – водач на лек автомобил „Пежо“405, с рег. № А 4886 АМ, Зия М.,
който е управлявал лек автомобил „Мерцесес“С250, с рег. № А 8109 КР, при което
е починал С. З. С. и са причинени увреждания на ищцата – пътник в управляваното
от починалия С. МПС. Ищцата е пътувала на предната седалка до шофьора и е била
без обезопасителен колан. При набилижаване на градинския център водачът С. е
напуснал лентата, в която се е движел – в посока Бургас и рязко е свил вляво,
като по този начин е навлязъл в насрещната лента за движение и се е сблъскал с движещия се в нея лек
автомобил „Мерцесес“С250, с рег. № А 8109 КР. В кръвта на двамата водачи не е
установено наличието на алкохол или упойващи вещества. Същата фактическа
обстановка и механизъм на пътно-транспортното произшествие се установява и от приетата
по делото съдебно автотехническа експертиза.
От горното следва извода, че произшествието е
настъпило поради извършено от починалия водач на лек автомобил „Пежо“405 – С. С.,
с която управляваният от него лек автомобил е навлязъл в насрещното движение.
В постановлението за прекратяване на
производството е посочено, че в досъдебното производство е останал неизяснен
въпросът дали водачът С. съзнателно е предприел неправилна маневра и виновно е
нарушил правилата за движение по пътищата или става въпрос за случайно деяние –
маневрата да е предприета несъзнателно, поради прилошаване на шофьора. В
настоящото производство не се събраха доказателства за случайно деяние.
Страните не твърдят, че маневрата е в резултат от прилошаване на водача, такова
не се установява и от вещите лица в приетите съдебно медицинска и съдебно
автотехническа експертизи. С оглед на горното съдът приема за установено, че
пътно-транспортното произшествие е причинено от водача на лек автомобил
„Пежо“405, поради предприета маневра, с която са нарушени правилата за движение
по пътищата, а именно отнето е предимство на движещия се направо, в насрещната
на нарушителя лента на движение лек.автомобил „Мерцедес“.
Не се спори, че ищцата е пътувала на предна дясна
седалка до извършителя. Не се спори, че непосредствено след претърпяното
произшествие е транспортина до УМБАЛ “Бургас“, където и е оказана първоначално
спешна помощ, след което е хоспитализирана и лекувана. За тези обстоятелства са
съставени писмени доказателства, приети и неоспорени в настоящото производство
, а именно : Епикриза №10808/30.04.2018г.,
с посочена диагноза: фрактура на лицеви кости; фрактура на дясна зигоматична
кост; газови колекции меките тъкани вдясно; пристенни кръвни колекции вдясно
темпорапариетално с начален плащовиден субдурален хематом; в съседство малка
акутно сах. Интрацеребрално хеморагично огнище вдясно темпорално. Ангажиран
десен максиларен синус. Извършена е
хирургична интервенция, за което е съставен оперативен
протокол№104/04.05.2018г. В основното и допълнителното заключения , в.л. Д-р Парасков констатира, че ищцата е
получила при произшествието описаните по-горе травми, които представляват
сериозна мозъчна контузия, създаваща временна опасност за живота, както и че
същите наранявания се съпровождат с болки към момента на получаването им и към
момента на лечението, като не изключва и вероятността за продължаващи
инцидентни болки след приключване на лечението.
Страните не
спорят по наличието на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица № 118000251032/23.01.2018 год. със срок
на валидност до 22.01.2019 г. за същото
МПС, между ответника и С. З. С. – собственик на застрахованото МПС, който е управлявал процесното МПС - прекия причинител на вредите.
Спори се по наличието на съпричиняване от страна
на пострадалия. Съдът намира, че такова не е налице със следните аргументи: Вещите
лица по съдебно медицинската и съдебно автотехническата експертизи са
единодушни, че претърпените увреждания биха се получили и при поставен
предпазен колан, защото травмите са резултат от ударите на главата на
пострадалата в страничната колона, което следствие на центробежните сили при
въртенето на колата след сблъсъка не може да бъде предотвратено от поставянето
на обезопасителен колан. С оглед на горното, съдът намира за неоснователно
възражението за съпричиняване. Неоснователно е и възражението, че ищцата е
знаела, че водачът е употребил алкохол, защото по делото няма доказателства за
този факт – на употребата на алкохол, напротив в постановлението за
прекратяване на наказателното производство изрично е записано обратното.
Разпитаната като свидетел дъщеря на ищцата, установява, че ищцата е
изпитвала силни болки както по време на лечението , така и по-късно ,
включително към настоящия момент. Горните свидетелски показания кореспондират
със заключението на вещото лице – д.р Парасков, който посочва , че
продължаващите болки на ищцата , както и усещането за световъртеж и загуба на
равновесие не биха могли да бъдат причинени от съпътстващите й заболявания.
При така установената фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
Страните не спорят по наличието на застраховка
гражданска отговорност на автомобила.
От приетата к съдебно автотехническа експертиза се
установява , че ПТП е настъпило поради несъобразяване с правилата за движение,
уредени в чл. 20, ал. 1 и 2 и чл. 25, ал.2 ЗДвП. Установява се, че е навлязло в
насрещната лента на движение и се сблъскало с движещото се правомерно в нея
МПС.
За да намали обема на отговорността си
застрахователят е въвел в процеса възражение за съпричиняване, което съдът , с
мотиви изложени по-горе приема за неоснователно.
Размерът на дължимото обезщетение в конкретния случая
следва да се определи при съблюдаване на следните установени обстоятелства –
ищцата е получила тежка мозъчна контузия, но доказателствата за връзка между
тази контузия и последващата фрактура на ръката са неубедителни. Съдът приема,
с оглед заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза, че не е
изключено последиците от получената травма да не са напълно преодолени от
предприетото лечение, но по делото не се събраха убедителни доказателства както
за наличието на последващи болки и страдания, така и за причинно-следствената
им връзка с първоначалното увреждане.
Съдът кредитира събраните свидетелските показания,
защото ги намира за житейски достоверни,
последователни и логични и приема , че те
установяват болките и страданията на ищцата, неблагоприятното и
емоционално състояние и негативния ефект на травмата. За конкретния размер съдът съобрази принципа
на справедливост по чл. 52 ЗЗД, относимата съдебната практика, отчете момента
на настъпване на деликта, икономическите условия и лимитите на застрахователя.
Въз основа на изложените доводи на ищеца следва да се присъди като обезщетение
сумата от 25 000 лв. За разликата от 25 000 лв. до пълния размер от 70 000
лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Посочената по-горе сума следва да бъдат заплатена
от ответника-застраховател, по изложените по-горе съображения.
Върху определената стойност от 20 000 лв. за
обезщетение на нематериални вреди следва да се присъди лихва за забава от
датата на подаване на исковата молба 17.10.2018 год. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Искът е
предявен с правно основание чл. 432 КЗ, като се цели ангажиране на
отговорността на застрахователя на извършителя на ПТП, но отговорността се
търси по силата на закона, а не по силата на застрахователно правоотношение,
тъй като такова между ищцата и ответника няма. Независимо от това, ответникът
носи отговорност за действията на причинителя на непозволеното увреждане в
същия обем, в който отговорността се носи и от самия извършител, от което
следва, че забавата съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД би се дължала от датата на
настъпване на застрахователното събитие. В настоящия случай обаче ищцата
признава, че не е посочила банкова сметка, а в допълнителната искова молба
изрично посочва, че й е известна последицата от този пропуск, а именно , че на
основание чл. 380, ал. 3 от КЗ непредставянето
на данни за банковата сметка от страна на лицето има
последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят
не дължи лихва по чл. 409 от КЗ, поради което лихва за забава следва да бъде
присъдена , считано от 10.10.2018 год. до датата на окончателното изплащане на
главницата.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право да
получи направените разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 1046 лв.
– адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба №1 и разноски, а ответникът има право да му бъдат заплатени разноски
съобразно отхвърлената част от иска в размер на 64,3% от направените, а именно
– 2076,89 лв. В тежест на ответника е и заплащането на дължимата държавна такса
върху уважената част от иска – 1000 лв. по сметка на Окръжен съд – Бургас.
Мотивиран
от горното Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ,, ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ “
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София 1463, район Триадица, бул. ,,Витоша“ № 895,
представлявано от Коста Стоянов и Бистра Василева да заплати на Е.Д.Ч., ЕГН **********, чрез
адв. Панайот Велков- БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. ,, Васил Априлов“
№ 18, ет. 3, офис 6, сумата от 25000лв.
/двадесет и пет хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, претърпени вследствие причинени на ищцата телесни увреждания при
ПТП, причинено на 30.04.2018 год. , от
С. З. С. при управление на лек автомобил Пежо 405, с рег. № А 4886 АМ,
ведно със законната лихва от 18.10.2018 год.
до окончателното му изплащане, както и разноски в размер на 1046 лв., като
отхвърля претенциите над уважения размер, като неоснователни.
ОСЪЖДА Е.Д.Ч., ЕГН **********, чрез адв. Панайот Велков- БАК, със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. ,, Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6, да заплати на ,, ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ “
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София 1463, район Триадица, бул. ,,Витоша“ № 895,
представлявано от Коста Стоянов и Бистра Василева разноски по делото в размер
на 2076,89 лв.
ОСЪЖДА ,,
ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ “ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София 1463, район Триадица, бул.
,,Витоша“ № 895, представлявано от Коста Стоянов и Бистра Василева да заплати
на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Бургас държавна такса в размер на
1000/ хиляда/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред в двуседмичен срок от съобщаването
му пред Апелативен съд Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: