№ 665
гр. Благоевград, 30.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500502 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по частна жалба с вх.
№2117/11.04.2022 г. от „Л. ООД, ЕИК ..., чрез адв. В.С. П., против
определение №200 от 30.03.2022 г., постановено по ч.гр.д.№220/2022
г. по описа на РС гр. Петрич.
В нея се възразява, че е неправилно, тъй като съдът допуснал
обезпечението е следвало да направи служебно проверка в Районен
съд гр. София, за това дали образувано исково производство с предмет
обезпечените искове. Сочи се, че в дадения едномесечен срок исковете
са предявени и представя доказателства за това, поради което иска да
бъде отменен атакуваният съдебен акт.
Отговор на ЧЖ е постъпил от дружеството ответник по исковете,
което изразява становище за законосъобразност на обжалваното
определение и излага доводи, подкрепящи мотивите на ПРС.
Съдът констатира, че частната жалба е подадена в установения
от закона, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване
съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 275,
ал. 2 вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК. Осъществена е и процедурата по
връчване на препис от жалбата по чл. 276, ал. 1 ГПК. Ето защо e,
1
редовна и допустима.
Преценена по същество е неоснователна, поради следното :
С определение №114 от 22.02.2022 г. по ч. гр.д. №220/2022г. на
ПРС, по молба с правно основание чл. 390 ГПК от „Л. ООД, ЕИК: ...,
със седалище и адрес на управление: гр. Петрич, ул. „В.К." № 41,
представлявано и управлявано от Х.И.М., чрез адв. В.П., е било
допуснато обезпечение на бъдещи осъдителни искове с цена на
претенцията от 16 999,98 лева, предявими срещу "Д." ЕООД, ЕИК: ...,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „К.“ бл. 22, вх. А,
ет. 4, ап. 12, представлявано от Д.П.Х.. Допуснато е налагане на
обезпечителна мярка ЗАПОР върху вземанията на бъдещия ответник
"Д." ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „К.“ бл. 22, вх. А, ет. 4, ап. 12, представлявано от Д.П.Х. до
размера на сумата от 16 999.98 лв., по банковата му сметка, открита в
„У.“ АД.
Въз основа на определението е издадена обезпечителна заповед.
В същия акт е бил определен едномесечен срок, в който
дружеството[1]молител да предяви бъдещите си искове срещу "Д."
ЕООД, считан от датата на получаване на обезпечителната заповед от
молителя, като му е указано, че в противен случай и при
непредставяне на доказателства за факта, че във визирания срок
бъдещите искове са предявени, съдът ще отмени обезпечението.
Видно е от доказателствата в обезпечителното производство, че
препис от определение №114 от 22.02.2022 г. по ч. гр.д. №220/2022г.
на ПРС е бил връчен на молителя на 22.02.2022г. Предвид това,
правилно районният съд е приел, че срокът по чл. 390, ал. 3 ГПК е
изтекъл на 22.03.2022 г. Безспорно е обстоятелството, че дружеството
молител не е представило доказателства в този срок, че е предявило
обезпечените си искове.
Нормата на чл. 390, ал.3 от ГПК и тълкувателно разяснение в т. 2
2
от ТР № 6 от 14.03.2014г. по т.д. №6/2013г. на ОСГТК на ВКС са
категорични, че ако не бъдат представени доказателства от молителя
за предявяването на иска в определения срок, съдът служебно отменя
обезпечението.
С оглед на горното, районният съде е постановил определение
№200 от 30.03.2022 г., с което е отменил допуснатото с определение
№ 114 от 22.02.2022 г. по ч. гр. д. № 220/2022 г. на Районен съд гр.
Петрич, обезпечение на бъдещи осъдителни искове на „Л. ООД, ЕИК
..., против "Д." ЕООД, ЕИК ..., чрез налагане на обезпечителна мярка
„ЗАПОР” върху банковата сметка, открита в „У.“ АД на ответника по
молбата "Д. " ЕООД, ЕИК: ..., до размер на сумата от 16 999,98лв. и е
обезсилил обезпечителна заповед № 2 от 22.02.2022 г. Същото е
правилно, тъй като установените факти са отнесени правилно към
нормата на чл. 390, ал.3 от ГПК.
Напълно ирелевантно е обстоятелството, че на 22.03.2022г. „Л.
ООД, ЕИК ... е изпратило по пощата исковата си молба против "Д."
ЕООД до Районен съд гр. София. За да запази обезпечението на
исковете си, ищцовото дружество е следвало да изпрати ИМ с
отбелязване, че е постъпила в компетентния съд, и на съда, допуснал
обезпечението.
За пълнота на изложението следва да се отговори на оплакването
на жалбоподателя, че районният съд е следвало служебно да направи
справка в СРС, дали исковете са предявени. Същото е несъстоятелно,
тъй като нормата на чл. 390, ал.3 от ГПК урежда, че на съда следва да
бъдат представени доказателства за предявяването на исковете, а не
му вменява в задължение служебно да събира данни са това. Съдът не
може да реализира задълженията на страните, възложени им от
процесуалните норми. На основание чл.7 от ГПК той следва да
извърши процесуалните действия по движение и приключване на
делото, които процесуалния закон е възложил на него, а не на
страните.
3
По изложените мотиви, атакуваният съдебен акт следва да бъде
потвърден.
На ответника по частната жалба не следва да бъдат присъждани
разноски в настоящото определение, тъй като разноските в
обезпечителното производство, част от което е и настоящото, следва
да се претендират във висящото исково производство.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №200 от 30.03.2022 г.,
постановено по ч.гр.д.№220/2022 г. по описа на РС гр. Петрич.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна касационна
жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4