МОТИВИ към Присъда 18 / 13.11.2018г, постановена по Н.О.Х.Д. № 218/2018г. по описа на КРС, VІІ състав
Карнобатска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по обвинението на Д.Ч.Ч. с ЕГН ********** за това, че на 16.07.2016 год. в землището на с. Подвис, общ.Сунгурларе след като
разпоредил на Н.Д.А. *** да ожъне нива-имот № 120020, обработвана и ползвана от
И.Р.Р. ***, чрез използване на техническо
средство-зърнокомбайн,отнел чужда движима вещ-2 239 кг. пшеница, реколта 2016
год. на стойност 559.75 лв. от
владението на собственика И.Р.Р. ***, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като вещта не е била под
постоянен надзор- престъпление по чл.195, ал.1, т.2, т.4 вр.
чл.194, ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка и правна квалификация на деянието. Счита, че по несъмнен
начин по делото се доказва, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние.
Относно индивидуализацията на наказателната отговорност предлага на съда да
постанови присъда, с която признае подсъдимия за виновен, като му бъде наложено
наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, което на основание чл. 66 НК да бъде отложено
за срок от три години.
Частният обвинител И.Р. се солидаризира със
становището на държавното обвинение.
Защитникът на подсъдимия изразява становище, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и поР.тази причина подс.Ч. следва
да бъде оправдан изцяло.
Подсъд.Ч. поддържа изложената от
защитника му теза като счита, че се е получило недоразумение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 НПК, намира за
установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Д.Ч.Ч. е роден на ***г***, През 2016г. св. Ч.Ч. е управител на „“ ООД с предмет на дейност земеделие.
Независимо от това фактическите действия по
организацията на дейността на дружеството се извършват от подс.Ч.. През стопанската 2015/2016г. фирмата обработва
масив в землището на с.Подвис, като земеделските имоти в него са арендувани от
тях. През 2015г., когато се извършва окрупняването на масивите първоначално е
постигната договорка между земеделските производители този масив да се ползва
от подс.Ч.. В последствие обаче св.Р. заявява в ОС
“Земеделие“ един от имотите, включени в този масив- имот № 120020, за ползване
в реални граници. ПоР.тази причина при издаването на
Заповед от Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Бургас на основание
чл.75а ал.1 т.1 вр.чл.72в ал.2 от ППЗСПЗЗ,чл.37в ал.4
от ЗСПЗЗ този имот е изключен от имотите, предоставени на „“ ООД.
Понеже въпросният
имот е до път през м.април 2016г. св.Ч. вижда св.И.Р. да обработва имота и му
казва, че този имот се стопанисва от семейството му. Св.Р. му казва, че това е
техен имот и да проверят. Този разговор е предаден от св. Ч. на подс.Ч..
През м.юли 2016г.
св. И.Р. и св.Р Р. започват жътва в имота, но след
като успяват на ожънат около половин ред, комбайната
загрява и те спират. Установяват, че житото не е готово, има влага още в него и
се отказват, като оставят комбайна в блока, отстрани до имота.
Следващата седмица
се връщат отново и започват да жънат. Малко след това обаче комбайнът се
поврежда. Свид. Р. решава да не сменя повредената
част на място, а отвежда комбайнът в стопанския двор.
За
жътвата на 2016 год. подс. Ч. закупува комбайн от. Свид. А., кйто е работник при К, пристига
в с. Подвис, за да покаже на подсъдимия
как се работи с него. Именно св. А. жъне в масива на „“ ООД по същото време,
когато св. Р. започва да жъне втората седмица. Разжънвайки имот № 120020 св.А.
установява, че в този масив има имот, в който е започнала жътвата ( „окрайчен от двете страни" -св.А.), но не е ожънат
нацяло. Посева в тази нива се различава от посева, който е жънал свид. А. в масивите на обв. Ч. по
начин на засаждане и е от друг сорт. До нивата отстрани забелязва спряна друга
комбайна, поради което свид. А. спира да жъне и се
обажда по телефона на подс. Ч., като му обяснява, че
има друга нива, че тя е окрайчена, че до нея има
друга комбайна, но подс.Ч. му разпорежда да продължи
да жъне без прекъсване до края на масива. Св.А. изпълнява разпорежданията на подс. Ч. и ожънва нивата.
Скоро
след това св.Р. се връща на мястото и установява, че нивата му е ожъната, при
което се обажда на ЕЕН 112 и на място пристига полиция.
От
назначените технически и икономически експертизи се установява ,че свид. А. е ожънал 6.397 дка. от нивата обработвана от свид. Р. при среден добив 350 кг/дка,което представлява
2239 кг. При цена 0.25 лв./кг стойността на ожънатото жито е в размер на 559.75
лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите И.Р.Р., Ради Т.Р., Н.Д.А. и М.Г.П., които съдът кредитира като логични,
последователни и кореспондиращи помежду си, както и от писмените доказателства
по делото-справка за съдимост, договор за наем Заповед № РД 11-533 от
01.10.2015г., писмо от ОС“Земеделие“ гр.Сунгурларе, заявление по чл.70 ал.1 от
ППЗСПЗЗ, протоколи за технически и икономически експертизи, протокол за оглед
на веществени доказателства с фотоалбум, комплексна експертиза, справка за
съдимост.
При преценка на доказателствения
материал съдът намира средното:
Обясненията на подсъдимия са както средство за
защита, така и доказателствено средство, чиято
истинност и достоверност следва да бъдат проверени. За съда възниква
задължението да прецени внимателно и задълбочено това доказателствено
средство, успоредно с показанията на останалите свидетели, с другите
доказателства и със собствената логичност и вътрешна убедителност на
обясненията.
Съдът не кредитира
обясненията на подс.Ч. в частта относно съобщеното му
от св.А. по телефона, тъй като в тази им част противоречат на събраните по
делото гласни доказателства.
В рамките на цялото
производство показанията на св.А. са последователни и категорични и се
подкрепят от показанията на св.Р..
Съдът не кредитира
обясненията на подс.Ч., че св.А. му е казал само, че
е стигнал до едно пожънато място. Ако нивата на св.Р. е била ожъната, то няма
никаква причина св.А. да му се обажда да иска разяснения какво да прави.
Житейски логични са показанията на св.А., според които той вижда различен
посев-като начин на засяване и като сорт, при това ожънат от четирите страни,
т.е. самостоятелен имот подготвен за
жътва.В тази ситуация е съвсем резонно в него да възникне съмнение за
собствеността на имота и поради тази причина се обажда на подс.Ч.-
да обясни ситуацията и да поиска указания как да процедира.
Неговите показания досежно наличие на чужд комбайн до този имот се
потвърждават и от показанията на св.Р.. Според св.А., когато започват жътвата
до имота на св.Р. има спрян комбайн. В този смисъл са и показанията на св.Р.-
че комбайнът е бил оставен там от
предната седмица. В деня на жътвата той се поврежда и е откаран в стопанския
двор за ремонт, което по време съвпада с ожънването на нивата на св.Р..
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
Подсъдимият Ч.
е осъществил от обективна и субективна страна престъплението престъпление по по
чл.195, ал.1, т.2, т.4 вр. чл.194, ал.1 от НК, като на 16.07.2016 год.
в землището на с. Подвис, общ.Сунгурларе след като разпоредил на Н.Д.А. *** да
ожъне нива, обработвана и ползвана от И.Р.Р. ***,
чрез използване на техническо средство-зърнокомбайн,отнел чужда движима вещ-2
239 кг. пшеница,реколта 2016 год. на стойност
559.75 лв. от владението на собственика И.Р.Р.
***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като веща не
е била под постоянен надзор.
Безспорно кражбата е извършена с
помощта на МПС-зърнекомбайн, тъй като нито отнемането
на зърното, нито установяването на фактическа власт върху него е могло да се
извърши без това МПС.
Налице е и другият квалифициращ
признак, а именно-вещта е била без постоянен надзор.
Съгласно правната теория, за да е налице посредствено извършителство деецът следва да е мотивирал трето лице да
извърши изпълнителното деяние на умишлено престъпление и от това трето лице да
не може да се търси наказателна отговорност. Безспорно е установено по делото,
че за отнемането на инкриминираната вещ подс. Ч. е
заблудил св.А. като му е обяснил, че имотът е негов и следва да ожъне всичко
без прекъсване.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вина “пряк” умисъл, като подсъдимия е
съзнавал, че лишава от фактическа власт собственика на вещта, като след
деянието е желаел да се разпорежда с нея в свой интерес.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За
престъплението по чл.195, ал.1, т.2, т.4 вр. чл.194,
ал.1 от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от една до десет
години.
При индивидуализация на наказанието
съдът взе предвид чистото съдебното
минало на подсъдимия, зрялата му възраст и трудовата му ангажираност, а също
така и изминалия период от време. В този смисъл лишаване от свобода за срок от една
година се явява справедливо наказание и ще спомогне за превъзпитанието на
дееца, а ще изиграе възпиращо и предупредително въздействие спрямо останалите
членове на обществото, че държавата няма да подминава с пренебрежение
безпричинното засягане собствеността на гражданите.
На основание чл. 66,ал.1 НК изпълнението
на така определеното наказание следва да се отложи за срок от три години.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед постановената осъдителна присъда и на
основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът постанови подсъдимият да заплати по сметка на ОД на МВР Бургас
сумата от 468,13лв., а по сметка на КРС 98лв. съдебно деловодни разноски.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
Председател: