Решение по дело №8694/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10556
Дата: 30 септември 2022 г.
Съдия: Иванка Петкова Болгурова
Дело: 20221110108694
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10556
гр. София, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110108694 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7,
параграф 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/261/2004 г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът В. В., гражданин на Р.Ф., родена на **********г., е подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ФИРМА, за заплащане на
сумите, както следва: сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за отменен
полет FB 784 по направление Санкт-Петербург, Пулково (LED) – Варна (VAR) на
07.08.2018г., като пристигането му до крайната дестинация е забавено с над 3 часа,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението /05.08.2021г./ до изплащане на
вземането, както и за сумата от 235,37 лв., представляваща мораторна лихва за периода
16.08.2018г. – 02.08.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от
12.10.2021г. по ч.гр.д. №46249/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав. След постъпило
възражение по реда на чл.414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът В. В. твърди, че е закупила билет за полет FB 784 по направление Санкт-
Петербург, Пулково (LED) – Варна (VAR) с планиран час на излитане 05:40 часа
местно време и планиран час на кацане 08:40 местно време на 07.08.2018г. Сочи, че
при пристигане на летището в деня на полета била уведомена, че полетът е отменен,
като превозвачът не е предложил премаршрутиране до крайния пункт на пристигане
съгласно чл. 7, пар. 5 и чл. 5, пар. 2 от Регламент /ЕО/261/2004 г. Сочи, че на
16.08.2018г. изпратила покана до ответника за доброволно плащане на обезщетение, но
плащане не последвало. Поддържа, че разстоянието между двете летища било 1851 км.,
1
а ответникът е бил въздушният превозвач, с когото имала договор за въздушен превоз,
поради което и в случая дължимото обезщетение било в размер от 400 евро. Моли съда
да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство.
Претендира разноски.
Ответникът ФИРМА в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал писмен отговор на
исковата молба. С молба-становище от 09.09.2022г. оспорва исковете като се позовава
на липса на облигационно правоотношение между страните и на неизпълнение от
страна на ищеца на задължението за явяване 45 минути преди уговорения час на
полета на летището. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда
да отхвърли предявените искове.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент
/ЕО/261/2004 г.:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че е сключил с
ответника договор за въздушен превоз, че е закупил билет за полет с FB 784 по
направление Санкт-Петербург, Пулково ( LED) – Варна (VAR) с планиран час на
излитане 05:40 часа местно време и планиран час на кацане 08:40 местно време на
07.08.2018г.
В тежест на ответника е да докаже, че полетът е осъществен съгласно разписанието
или че е информирал ищеца за отмяната на полета минимум две седмици преди
началото му по разписание, а в случай, че го е информирал за отмяната на полета
между две седмици и седем дни преди началото му по разписание и му е предложил
премаршрутиране, което му позволява да замине не по-късно от два часа преди
началото на полета по разписание и да достигне неговия краен пункт на пристигане за
по-малко от четири часа след времето за пристигане по разписание. В случай, че е
информирал ищеца за отмяната на полета по-малко от седем дни преди началото на полета
по разписание, че му е предложил премаршрутиране, което му позволява да замине не по-
късно от един час преди началото на полета по разписание и да достигне неговия краен
пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание, или
че му е заплатил обезщетение.
В Регламент /ЕО/ 261/ 2004г. са разграничени няколко различни хипотези, при
които е предвидено да възникне правото на пътника да получи обезщетение за
причинените му вреди в размерите, предвидени в чл. 7, като две са основните хипотези
– при отмяна на полета /чл. 5/ и при отказан достъп до борда /чл. 4/, като при всяка от
тях задълженията на превозвача да обезщети пътниците са регламентирани по
различен начин. Съгласно чл. 5, параграф 1, б. „в“ от Регламент /ЕО/261/2004 г. при
отмяна на полет пътниците имат право на обезщетение от опериращия въздушен
2
превозвач по член 7, освен ако не са: 1) информирани за отмяната минимум две
седмици преди началото на полета по разписание; или 2) информирани за отмяната
между две седмици и седем дни преди началото на полета по разписание и им е
предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от два часа
преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на
пристигане за по-малко от четири часа след времето за пристигане по разписание; или
3) информирани за отмяната по-малко от седем дни преди началото на полета по
разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не
по-късно от един час преди началото на полета по разписание и да достигнат техния
краен пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по
разписание, като тежестта на доказване дали и кога пътникът е бил информиран за
отмяната на полета лежи върху опериращия въздушен превозвач.
От приетата по делото маршрутна разписка, номер на поръчка 1584782 от
29.06.2018г. се установява, че ищецът е имал закупен билет за процесния полет FB 784
по направление Санкт-Петербург, Пулково (LED) – Варна (VAR), предвиден за дата
07.08.2018г. Видно от самата разписка е, че билетът е закупен на 29.06.2018г., като
дължимата сума е заплатена по банков път, с което съдът приема, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за въздушен превоз на
пътници, по силата на който ответникът се е задължил да осигури превоза на ищеца от
Санкт-Петербург, летище Пулково до летище Варна на 07.08.2018г. при час на
излитане 05:40 часа местно време и планиран час на кацане 08:40 местно време.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест да установи, че е извършил
процесния полет съгласно обявеното разписание, до приключване на съдебното дирене
пред настоящата инстанция не е ангажирал доказателства в тази връзка. Не е
ангажирал и доказателства да е информирал ищеца за отмяната на полета минимум две
седмици преди началото му по разписание или в случай, че го е информирал за това
по-малко от две седмици преди началото му, да му е предложил премаршрутиране до
крайния пункт, поради което за ищеца е възникнало правото на обезщетение по чл. 7
от Регламент /ЕО/261/2004г.
Доводите на ответника, заявени е молбата от 09.09.2022г. относно неизпълнението
на задължението на ищеца да се яви минимум 45 минути преди уговорения час на
полета на летището, в случая са ирелевантни, доколкото се касае за полет, който не е
изпълнен от превозвача, за който последният е имал задължението да информира
пътника своевременно.
В настоящото производство ответникът не е релевирал своевременно възражение
за наличие на освобождаващи от отговорност основния съгласно чл. 5, параграф 3 от
Регламент № 261/2014г., съответно в хода на съдебното дирене не е установено
наличието на правоизключващи отговорността на превозвача обстоятелства.
3
Макар и съдът да е достигнал до извод за основателност на предявения иск, не
следва да разглежда релевираното от ответника възражение давност, доколкото същото
е заявено за първи път след изтичане на срока по чл.131 ГПК /до 12.04.2022г./.
С оглед изложеното и доколкото се установи, че между страните е съществувало
валидно облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор за превоз,
по силата на който ответникът се е задължил да осигури превоза на ищеца от Санкт-
Петербург, летище Пулково до летище Варна на 07.08.2018г. при час на излитане 05:40
часа местно време и планиран час на кацане 08:40 местно време и не е изпълнил
задължението си, за което не е информирал ищеца в сроковете предвидени в Регламент
/ЕО/261/2004г., за последния е възникнало право да получи обезщетение по чл. 7 от
Регламент /ЕО/261/2004г. Между страните по делото не е спорен фактът, че
разстоянието между летище Санкт-Петербург, Пулково (LED) и летище Варна (VAR),
измерено по метода на дъгата на големия кръг е 1851 км., поради което и съгласно
чл.7, параграф 1, б „б“ от Регламент /ЕО/261/2004г. размерът на дължимото от
ответника на ищеца обезщетение е в размер на 400 евро, поради което искът е
основателен и следва да бъде уважен.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главното парично задължение, настъпването на неговата изискуемост, както и размера
на обезщетението за забава в размер на законната лихва.
Задължението за заплащане на обезщетение по чл.7 от Регламент/ЕО/261/2004г. е
задължение без срок за изпълнение, поради което за настъпването на неговата
изискуемост и за поставянето на длъжника в забава е необходима покана /арг. от чл.
84, ал. 2 ЗЗД/. Видно от представената по делото покана /л.11 от делото/ е, че такава е
изпратена до ответника на 16.08.2018г. От представените по делото доказателства
обаче не се установява пълно и главно същата да е получена от последния преди
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, поради което искът е неоснователен
и следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът съобразно уважената част от исковете.Дължимите разноски, направени в
производството по чл. 410 ГПК са в размер на 19,22 лв., представляващи заплатена
държавна такса. За исковото производство ответникът следва да заплати на ищеца
сторените от него разноски, съобразно уважената част от исковете в размер на 288,27
лв., представляваща заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, което е
действително заплатено от ищеца на дружество „В. и партньори“, видно от
представените по делото договор за правна помощ и процесуално представителство и
извлечение от банкова сметка на адвокатското дружество. Ответникът своевременно е
4
възразил по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение. Предвид предмета на делото, неговата правна, фактическа сложност,
както и събраните по делото доказателства, съдът намира възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение във връзка с чл. 78, ал. 5 ГПК за
неоснователно. При преценката си съдът съобрази приложимата редакция на Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7,
параграф 1, б. „б“ от Регламент/ЕО/261/2004г., че ФИРМА, ЕИК ............., дължи на В.
В., гражданин на Р.Ф., родена на **********г., сумата от 400 евро, представляваща
обезщетение за отменен полет FB 784 по направление Санкт-Петербург, Пулково
(LED) – Варна (VAR) на 07.08.2018г., като пристигането му до крайната дестинация е
забавено с над 3 часа, ведно със законната лихва, считано от 05.08.2021г. до
плащането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В., гражданин на Р.Ф., родена на ********** г.,
срещу ФИРМА, ЕИК ............., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД, за признаване за установено, че ФИРМА, ЕИК ............., дължи на В. В.,
гражданин на Р.Ф., родена на ********** г., сумата от 235,37 лв., представляваща
мораторна лихва, начислена върху обезщетение по чл.7, параграф 1, б. „б“ от
Регламент /ЕО/261/2004 г. за периода от 16.08.2018г. до 02.08.2021г.
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК ............., да заплати на В. В., гражданин на Р.Ф., родена
на **********г., сумата от 19,22 лв., представляваща разноски в заповедното
производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 46249/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав,
както и сумата от 288,27 лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5