МОТИВИ: Срещу подсъдимата С.Г.И. ***,
е предявено обвинение по чл. 194, ал. 1 от НК.
Предадена е на съд за това, че на
23.08.2019 година около 13:30 часа в гр. Севлиево, в помещение за продажби на
магазин „Бокал“, от дамска раница, собственост и намирала се на гърба на С.А.Я.,
отнела чужди движими вещи – розов дамски кожен портфейл, съдържащ 1 бр.
болнична карта, 1 бр. банкова карта с издател „Пощенска банка“, 700 лева и 550
евро – имущество на обща стойност 1789,20 лева, собственост на Я., от
владението ѝ, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
Производството е по Глава ХХVІІ от НПК.
Прокурорът поддържа предявеното обвинение.
В съдебно заседание, при решаване на
въпроса за даване ход на делото, защитникът на подсъдимата и тя самата заявиха,
че правят искане делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно
следствие. Подсъдимата С.И. заяви, че е получила препис от обвинителния акт и
че разбира обвинението. Съдът счете, че искането следва да бъде уважено и след
като разясни на подсъдимия разпоредбата на чл. 372, ал.1 от НПК пристъпи към
предварителното му изслушване на
основание чл. 371, т. 2 от НПК. При изслушването С.И. призна вината си, призна
изцяло фактите, които са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и заяви, че е съгласна да не се събират доказателства за тези факти.
От направените самопризнания на
подсъдимата И., показанията на свидетелите С.Я. и Р.Г., дадени от тях пред
водещия разследването полицай, и от останалите доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство и по време на съдебното следствие, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:
Подсъдимата С.Г.И. ***.
На 23.08.2019 година И. пристигнала с автобус от гр. Плевен в гр. Севлиево и започнала
да се разхождала сред сергиите на зеленчуковия пазар и по пешеходната зона в
центъра на града. На цитираната дата 23.08.2019 година след обяд подсъдимата И. влязла в магазин за дрехи, където пред себе си възприела жена, която
носела раница на гърба си. Раницата била с цип и подсъдимата взела решение да извърши
кражба на вещи от същата. В изпълнение на взетото от нея решение, издебвайки
удобен момент, И. разкопчала ципа на раницата. Жената с раницата се движела много в
помещението на магазина, а И. я следвала. В удобен момент подсъдимата успяла да
бръкне в отделението на разкопчаната от нея раница и да достигне с ръка до намиращия се вътре дамски портфейл, който
извадила и поставила в своята дамска чанта. След това подсъдимата напуснала
магазина. В последствие, движейки се по улиците в гр. Севлиево, И. отворила
портфейла и взела намиращите се в него според нея 500 лева и 420.00 евро, а
портфейла изхвърлила в кош за боклук. В последствие наела такси с което се
придвижила до Автогара Севлиево, където с автобус се придвижила до гр. Плевен.
На 23.08.2019 година пострадалата
свидетелка С.Я. ***, където заедно с майка си и баба си посетила заведение „Джули“ в центъра на града.
В последствие трите посетили магазин за конфекция, където си избрали дрехи. При касата, където отишла да
заплати избраните от нея стоки, свидетелката Я. констатирала, че ципът на раницата й е леко отворен и от нея липсвал портфейла с намиращите се в него болнична карта, банкова карта с издател „Пощенска банка“, 700 лева и 550
евро. Тогава
свидетелката Я. подала сигнал в РУ на МВР-Севлиево.
След установяване авторството
на деянието, с Разписка от 07.11.2019 година, защитникът на подсъдимата И.- адвокат М.В.- ВТАК, предал на разследващия орган сумата от
1340.00 лева, в която разписка било отразено, че предаваната сума е за възстановяване
на щетата на пострадалата от страна на авторката на деянието – подсъдимата С.И.. Посочената сума, предадена от И. чрез адвоката й, не била върната на пострадалата свидетелка Я., поради това, че същата се намирала извън страната, а била вложена от служител на ОД на
МВР-Габрово в банкова касета на Банка ДСК – клон Габрово.
Посоченото отнето имущество
било собственост на пострадалата свидетелка С.А.Я..
В хода на проведеното
разследване, с оглед установяване стойността на предмета на престъплението, била изготвена
съдебно-оценъчна експертиза, според която стойността на отнетите вещи, предмет
на инкриминираното деяние, били в размер на 1789.20 лв., оценени към момента на извършване на
престъплението.
Подсъдимата И. призна изцяло фактите, изложени по – горе и
заяви, че признава вината си.
Въз основа на изложените по – горе фактически
обстоятелства съдът прави следните правни изводи: Деянието на подсъдимата се
доказва по несъмнен начин от показанията на посочените по – горе свидетели.
В подкрепа на обвинението са и приложените по делото
писмени доказателства: Разписка на стр.
10 от ДП.
След преценка на изтъкнатите по – горе фактически
обстоятелства и безспорните доказателствата в полза на обвинението, съдът
намира за установено по безспорен начин, че подс. С.И., след като на 23.08.2019
година около 13:30 часа в гр. Севлиево, в помещение за продажби на магазин
„Бокал“, от дамска раница, собственост и намирала се на гърба на С.А.Я., отнела
чужди движими вещи – розов дамски кожен портфейл, съдържащ 1 бр. болнична
карта, 1 бр. банкова карта с издател „Пощенска банка“, 700 лева и 550 евро –
имущество на обща стойност 1789,20 лева, собственост на Я., от владението
ѝ, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, както от
обективна, така и от субективна страна е осъществила състава на престъплението
по чл. 194, ал. 1 от НК. Деянието е извършено от И. при форма на вина пряк
умисъл.
При определяне вида и размера на наказанието на подс. С.И.
съдът взема предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Извършеното от подс. И. е тежко
престъпление по смисъла на НК, което се характеризира с изключително висока
степен на обществена опасност предвид динамиката на извършване на такъв род
престъпления. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени признаването на
вината, изразено от подсъдимата в хода на досъдебното производство и в хода на
съдебното следствие и възстановяване на по – голяма част от отнетото имущество
на пострадалата. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взема предвид
предишното осъждане на подсъдимата, което въпреки че е със заличени последици
явно не е оказало възпиращ и възпитателен ефект върху нея и не на последно
място невъзстановяването на цялото отнето имущество на пострадалата.
При процедурата по глава ХХVІІ от НПК и по
– точно съобразно разпоредбата на чл.
58а от НК, съдът, когато постановява осъдителна присъда в случаите по чл. 373,
ал. 2 от НПК, определя наказанието “лишаване от свобода”, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с 1/3.
Преценката на изложените по – горе фактически обстоятелства и направените въз
основа на тях правни изводи, дадоха на съда основание да приеме, че
наказанието, което следва да се определи на подс. И. за това престъпление е
ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Размерът на наказанието бе определен след като
съдът приспадна 1/3 от наказанието от една година лишаване от свобода, което
счита, че би следвало да понесе подсъдимата за извършеното от нея деяние.
Налице са предпоставките на чл. 66, ал. 1
от НК, поради което съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание
лишаване от свобода, като определи три годишен изпитателен срок, начиная от
влизане на присъдата в сила.
Съдът счита, че с така наложеното
наказание ще се постигнат целите по чл.36 от НК.
По отношение на
веществените доказателства: 1340,00лв. /хиляда триста и четиридесет/ лева, вложени за съхранение от ОД
на МВР – Габрово в Банкова касета на Банка ДСК – клон Габрово, съдът постанови
след влизане на присъдата в сила да се върнат на С.А.Я., ЕГН: **********,***,
като препис от присъдата бъде изпратен на ВПД Началник Отдел „Разследване“ при
ОД на МВР – Габрово Т.Т..
Подсъдимата С.Г.И. следва да заплати
по сметка на ОД на МВР – Габрово направените в хода на досъдебното производство
разноски в размер на сумата от 103,04 лв. /сто и три лева и четири стотинки/.
В този смисъл съдът произнесе
присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: