Мотиви към
Присъда № 7 от 23.01.2020 година, постановена по НОХД № 225/2019 година по
описа на РС-Елхово:
Производството
по делото е образувано по внесен от РП -
Елхово обвинителен акт, с който против подсъдимият В.С.Б., роден на *** година в гр.Димитровград,
обл.Хасково, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, със средно
специално образование, разведен, безработен, неосъждан, ЕГН- **********, е
предявено обвинение по чл. 343б, ал.3 от НК, за това,
че 17.08.2018 година около 20.30 часа в района на община Елхово, обл. Ямбол, на
път I – 7, км.
297, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Мазда 323“ с рег. № ***след
употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол /ТНС/ и метамфетамин
/МЕТ/, установено по надлежния ред – с техническо средство - наркотест „Drager Drug Check 3000“.
Производството
по делото в съдебната му фаза е проведено по реда на Глава 27 от НПК в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК – съкратено съдено следствие в
производството пред първата инстанция с изразено съгласие от подсъдимият и
неговия защитник да не се провежда разпит на свидетели, а при постановяване на
присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи от ДП, което
съгласие е одобрено от съда на основание чл.372, ал.3 от НПК.
В съдебното заседание
участващият по делото прокурор от ЯРП поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение, като намира
същото за доказано от обективна и субективна страна, предвид на което предлага подсъдимият да
бъде признат за виновен по предявеното му обвинение. По отношение на
наказанието, прокурорът пледира налагане на наказание в размер на четири месеца
лишаване от свобода, чието изтърпяване на
основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от 3 години.
В съдебно заседание
подсъдимият се явява лично и с упълномощен защитник – адв. Щ.. Не се признава за
виновен по предявеното против него обвинение и желае да бъде оправдан. Защитникът
на подсъдимия пледира постановяване на оправдателна присъда поради недоказаност
на обвинението. Доводите на защитата в тази насока са липса на доказателства за
осъществено от подсъдимия престъпно деяние по чл. 343б, ал.3 от НК – управление
на МПС след употреба на наркотични вещества. Сочи се, че обвинението се крепи
основно на резултатите от изследването с техническо средство на подсъдимия и
на показанията на полицейските служители – свидетели по делото, като по
отношение на последните се твърди, че са действали в нарушение на закона при
спиране на подсъдимия в качеството му на водач на МПС за проверка. Според
защитата приложеното като веществено доказателство по делото техническо
средство следва да бъде изключено от доказателствената съвкупност като негодно
доказателство, поради това, че в писмените доказателства по делото, включително
и в обвинителния акт, техническото средство, с което е била извършена
проверката за употреба на наркотични вещества и техни аналози от подсъдимия, не
е индивидуализирано с неговия фабричен номер, не е посочен срока му на годност,
поради което и е направен извод, че по делото е възможно да бъде приложено
всякакво едно техническо средство, дори и такова, с което подсъдимият не е бил
тестван. Твърди се, че доказателствата по делото не са събрани по реда и при
условията, предвидени в НПК. Според защитата употребата на наркотични вещества
от подсъдимия чрез техническо средство е установена извънпроцесуално, предвид
на това, че проверката с „Drager Drug Check 3000“ е извършена в
20.30 часа на 17.08.2018г., а наказателното производство срещу подсъдимия е
образувано на 20.09.2018г., от което се прави извод, че констатираното на
наркотични вещества в организма на подсъдимия е било извършено преди да започне
самото разследване. Това действие е извършено от полицейски служители и не е
измежду процесуално-следствените действия, които законодателят е предвидил в
чл.212, ал.2 от НПК. Тъй като с техническото средство е установен факт преди да
е образувано ДП, според защитата това действие е извънпроцесуално и
установените с него факти нямат доказателствена стойност, защото използваното
доказателствено средство не е събрано или не е изготвено при условията и реда
предвидени в НПК. Според защитата, Наредба №1 от 19.07.2017 година за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
има за цел да регламентира работата на полицейските органи и болничните
заведения във връзка с извършване административно нарушение по ЗДвП, но не и
установяване и доказване извършването на престъпление. В този смисъл се твърди,
че Наредбата съдържа процесуални норми и норми, които предават предварителна
доказателствена сила на определени доказателства, което е недопустимо, тъй като
се касае за подзаконов нормативен акт, съгласно чл.14, ал.2 от НПК. Твърди се
на следващо място, че техническото средство е дало само предварителна
информация за наличието на наркотични вещества, но не е категоричен извод за
това. По отношение на субективната страна на престъплението, защитникът твърди,
че в хода на наказателното производство не е била установена степента на
повлияване на подсъдимия към момента на извършване на престъплението. В тази
връзка се твърди, че законодателят в разпоредбата на чл.343б, ал.3 от НК е
предвидил осъществяване на това престъпление чрез действие, а именно управление
на МПС в състояние на водача след употреба на наркотични вещества, но без да се
въведе като критерий количествения измерител, по който да се преценява
качественото отразяване върху физическите и психическите възможности на субекта
на престъплението да извършва управление на МПС така, както такъв критерий е
въведен по чл.343б, ал.1 от НК. Липсата на законоустановен количествен критерий
за сравнение, според защитата води до извод, че престъплението ще бъде
осъществено само в случаите, когато субекта на престъплението по чл.343б, ал.3
от НК не само че управлява МПС след употребата на упойващи вещества или техни
аналози, но и под въздействието на така употребените вещества, а такива
доказателства по делото не са събрани. Поради това защитникът счита, че не е налице
субективния признак на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, а именно
употребата на наркотични вещества да са довели реално поради тяхната
концентрация до промяна в съзнанието на водача и до опасност от шофирането на
МПС. В подкрепа на защитната теза се излагат и аргументи, свързани с личността
на подсъдимия и неговите професионални качества.
Въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 17.08.2018
година свидетелите П. К. и Р. Б., двамата на длъжност „мл. автоконтрольор“ в РУ
– Елхово били на работа, като около 20.30 часа изпълнявали служебните си
задължения на път I- 7, км.297 /околовръстен път/. По същото време подали
сигнал на водач на МПС – лек автомобил „Мазда 323“ с рег. № Х 3111 ВР за
спиране. Водачът не се подчинил на подадения сигнал и продължил управлението на
МПС. Полицейските служители последвали със служебния автомобил водача, като подали
светлинен сигнал. На около 2.2 -2.5 км. от мястото, на което бил подаден
първоначалния сигнал за спиране, водачът на лекият автомобил „Мазда 323“ с рег. № Х 3111 ВР преустановил
движението. В хода на проверката било установено, че водач на лекият автомобил
е подсъдимият В.С.Б., който се легитимирал пред свидетелите Караджов и
Банковски като служител в системата на МВР. На водача била извършена проверка
за употреба на алкохол с техническо средство, като резултатът бил отрицателен.
Тъй като водачът имал странно поведение и реагирал неадекватно, на същия била
извършена проверка за употреба на наркотични и упойващи вещества с полеви тест „Drager Drug Check 3000“. Резултатите от теста установили наличие
метамфетамин и тетрахидроканабинол. Подсъдимият бил запознат с резултатите от
проверката с полевия тест. На полицейските служители той обяснил, че е пушил
цигара марихуана в деня преди проверката. При извършената физическа проверка в
автомобила на подсъдимия полицейските служители не установили наличие на
наркотични вещества.
Против
подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение с
бланков № 0649001 от 17.08.2018 година за допуснати от него нарушения по Закона
за движение по пътищата, включително и такова по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. С
АУАН е иззето свидетелството за управление на МПС на водача, СРМПС, както и 2
бр.рег. табели на автомобила.
Св.
Банковски съставил протокол за извършена проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози, приложен на л.9 от ДП.
На В.С.Б. е бил издаден талон за изследване № 000029, в който той
посочил, че не приема показанията на полевия тест. Талонът за изследване бил
връчен на подсъдимия, като последния бил отведен във ФСМП – гр. Елхово, където
отказал да му бъде извършено медицинско изследване.
Полевият тест „Dreger Drug Ceck 3000“, с който е била
извършена проверката за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, е
приложен към ДП като веществено доказателство. При предявяването на вещественото
доказателство по реда на чл. 284 от НПК съдът установи нарушаване целостта на
прозорчето на тестовата касета в средната му част, поради което е назначил
съдебно - техническа експертиза със задачи да установи принципа на работа на
техническото средство, технически изправно ли е било то към момента на
извършване на проверката – 17.08.2018 година, установява ли се от приложената
като веществено доказателство тестова касета употреба на наркотични вещества и
ако отговорът е положителен – от какъв вид са те; нарушена ли е целостта на
тестовата касета и ако да – на кои места, в каква степен и възможно ли е от
същата да се извличат данни за употреба на наркотични вещества и от какъв вид.
От заключението
на вещото Ф.С., поддържано в съдебно заседание, неоспорено от страните по
делото и възприето от съда като обективно и компетентно, се установява, че
целостта на тестовата касета не е нарушена, като вещото лице е установило, че
част от покривния реакционен слой на двете лентички липсва. За лявата лента
липсва слой в зоната за отчитане на наркотичните вещества метамфетамин и
тетрахидроканабинол, а за дясната лента в зоната за отчитане на амфетамин и
опиати. Според заключението на вещото лице от приложената по ДП тестова касета не е възможно да се извлекат данни за употреба на
наркотични вещества.
Вещото лице е дало заключение,
че към момента на извършване на проверката - 17.08.2018 г. „Drager DrugCheck 3000“ е бил технически изправен, като заключението на вещото лице в тази му
част е мотивирано с отразената върху опаковката на „Drager DrugCheck 3000"
информация за срока му на годност, съгласно която тестът е със срок на годност
до месец януари 2019 година.
В заключението си вещото лице е посочило начина на работа с техническото
средство, като се е съобразило с представените по делото документи,
предоставени от „Дрегер Сейфти България“ ЕООД, съдържащи инструкция за
употребата на „Drager DrugCheck 3000".
От приложената по делото справка за
съдимост на подсъдимия се установява, че същият не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателтва – показанията на свидетелите Петър Караджов и Ростислав Банковски,
дадени в хода на ДП, в частност обясненията на подсъдимия, дадени в хода на
съдебното следствие, АУАН № 371/17.08.2018г., Талон за медицинско изследване от
17.08.2018г., Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози от 17.08.2018г., Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози от 17.08.2018г., Справка за регистрация на МПС, Заповед за
прилагане на ПАМ № 18-0261-000219/20.08.2018г., Кадрова справка от РД ПБЗН –
Хасково, Заповед № 8121з – 1186 от 13.09.2017г. на министъра на МВР, Заповед №
8121з- 392 от 21.04.2016 г. на министъра на МВР, уведомление от „Дрегер сейфти
България“ ЕООД за пуснати на пазара и/или в действие на „Drager DrugCheck 3000", инструкция за употреба на същия,
Методически указания относно реда за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози от водачите на МПС с орален тест „Drager DrugCheck 3000" с приложения към тях, разпределение на доставените еднократни
полеви тестове за проверка употребата на наркотични вещества - „Drager DrugCheck 3000", заключението на вещото лице Ф.С. и др.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на водача на пътно
превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Легалното определение
за „наркотично вещество“ се съдържа в §1, т.11 от Допълнителните разпоредби на
ЗКНВП – „Наркотично вещество" е всяко упойващо и психотропно вещество, включено в
списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3. Наркотично вещество е и всяко друго природно и
синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на зависимост и има
стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система,
предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната
дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни
въздействия върху човешкия организъм.
Редът, по който се установява концентрацията на
алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или
самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, съгласно разпоредбата на
чл.174, ал.4 от ЗДвП, се определя с наредба на
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието.
Приложима в случая е Наредба
е №1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, обн. ДВ. бр.61 от 28 юли 2017г., в сила от 29.09.2017 г. Съгласно Наредбата в
редакацията й към 17.08.2018 година, употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване на
технически средства и медицински изследвания. Техническите средства включват и
тестове за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. За
целите на медицинските изследвания се извършват и химически и
химико-токсикологични лабораторни изследвания. Тестовете,
с които се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
определят със заповед на министъра на вътрешните работи.
В настоящия случай проверката
за употреба на наркотични вещества или техни аналози от страна на подсъдимия е
извършена с тест „Drager Drug Chek 3000“, определен със Заповед
№ 8121з -392 от 21.04.2016г. и Заповед № 8121з – 1186 от 13.09.2017 г. на
министъра на МВР, приети като доказателство по делото.
Съгласно разпоредбата на
чл.6, ал.9 от Наредбата, при отказ на лицето да получи
талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или
при отказ за изследване, какъвто е настоящия сллучай, употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на
показанията на техническото средство или теста.
В процесния случай
обвинението се позовава на приложеното по делото веществено доказателство –
тестова касета от
техническо средство „Drager Drug Check 3000“.
Веществените
доказателства представляват предмети, които са били предназначени или са
послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от
престъплението или са били предмет на престъплението, както и всякакви други
предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото.
Несъмнено тест „Drager Drug Chek 3000“, чрез който
подсъдимият е проверен за употреба на наркотични вещества или техни аналози по
реда на Наредба 1 от 19 юли 2017 г. представлява
предмет от последната посочена категория - чрез него могат да се установят релевнатни за
процеса факти. Принципната възможност теста да е веществено доказателство по
смисъла на чл.109 от НПК обаче означава, че като всяко останало доказателство ,
и то следва да е събрано чрез допустимите способи в НПК, като същото следва да е приложено така
по делото, че да се избегне каквато и да е опасност от повредата или
изменението му.
В
настоящия случай приложеното по делото веществено доказателство – тестова
касета от полеви тест „Drager Drug Chek 3000“ е увредено до степен на невъзможност да
се извлекат данни за употреба на наркотични вещества от страна на провереното
лице, посочени в обвинителния акт. Това се дължи на факта, че част от
реакционния слой на двете тестови лентички липсва, като за лявата рента липсва
слой в зоната за отчитане на наркотичните вещества метамфетамин и
тетрахидроканабинол, а за дясната лента в зоната за отчитане на амфетамин и
опиати, които обстоятелства са описани и в заключението на вещото лице по
назначената съдебно – техническа експертиза. Предявеното против подсъдимия
обвинение е за деяние по чл.343б, ал.3 от НК – управление на МПС след употреба
на наркотични вещества- метамфетамин и тетрахидроканабинол, което обаче не е
възможно да бъде установено от приложеното по делото веществено доказателства,
поради повреждането му в зоната, касаеща отчетения резултат на употребата на
именно тези две наркотични вещества. Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал.1 от НПК, веществените доказателства трябва да бъдат внимателно огледани, подробно
описани в съответинте протоколи и по възможност фотографирани. В хода на ДП не
е бил съставен протокол за оглед на веществени доказателства, посредством който
да бъде събрана по надлежния ред необходимата информация относно показанията на
теста след извършване на проверката на подсъдимия, а поради невзетите мерки
вещественото доказателство да не се повреди или измени, съгласно разпоредбата
на чл.110, ал.2 от НПК, приложеното по делото веществено доказателство не
представлява годно доказателствено средство.
Обстоятелството, че към
датата на извършване на проверката – 17.08.2018 година теста „Drager Drug Chek 3000“ е бил технически изправен, съгласно
заключението на вещото лице, като за да обоснове този извод вещото лице се е
позовало на срока му на годност, отразен върху опаковката на теста, а именно до
м.януари 2019 година, както и факта, че липсват нарушения на целостта на
тестовата касета, в случая не са в състояние да мотивират съда да изведе извод,
че от приложеното по делото веществено доказателство се установява употребата
на наркотични вещества от вида на посочените в обвинителния акт от страна на
подсъдимия към момента на проверката.
При това положение, следващият
въпрос, на който следва да се даде отговор е, дали при оценка на останалите
доказателствени материали може да се достигне до извод за обективната и
субективната съставомерност на деянието по чл.343б, ал.3 от НК. Иначе казано –
за допустимостта „надлежния ред“, предвиден в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г., да
бъде заместен с други доказателствени източници, в каквато насока са
показанията на свидетелите П. К. и Р. Б., както и писмените доказателства,
приложени към ДП. Извън съмнение е, че в назателния процес са допустими
всякакви доказателствени източници, стига те да са относими и да са събрани и
проверени съгласно изискванията на процесуалния закон. В конкретния случай, за
разлика от установяване на признака „пияно състояние“ като елемент на
престъплението по чл.343, ал.3 от НК и ръководните указания в т. 4, б. „д“ на Постановление
№1 от 17.01.1983 година по н.д. №8 от 1982 година на Пленума на ВС,
установяването на признака „след употреба на наркотични вещества или техни
аналози“ по чл.343б, ал.3 от НК може да се осъществи единствено чрез
предвидения в Наредба №1 от 19.07.2017 година ред – посредством използването на
одобрено и нарочно определено техническо средство и/или медицинско изследване. В настоящия случай, по
силата на чл. чл.6, ал.9 от Наредбата,
щом подсъдимият е отказал да му бъде извършено медицинско изследване, следва
употребата на наркотични вещества или техни аналози да
се установи въз основа на показанията отчетените резултати
от проверката с теста. Тези резултати обаче, както
бе посочено и по – горе, са изведени на базата на негодно доказателствено
средство.
Факта
на употреба на наркотични вещества от подсъдимия не може да бъде изведен
самостоятелно от показанията на разпитаните по делото свидетели – полицейски
служители, участвали в извършването на проверката, тъй като подобен
доказателствен подход е възможен, но само спрямо употребата на алкохол,
доколкото тъкмо такива са указанията в Постановление №1/83г. , т.4, б. „д“
на Пленума на ВС на РБ, от които ВКС не се е отклонил, а тъкмо обратното е
заявил в ТР №2/2007г. на ОСНК, като тези указания няма как автоматично да бъдат
отнесени към упойващите вещества, каквито безспорно са наркотичните вещества.
Не
би могло да се придаде доказателствено значение и на съставеният и приложен по
ДП акт за установяване на административно нарушение. Обстоятелствата, отразени
в този акт, ако са относими към предмета по чл.102 от НПК, подлежат на
изясняване и установяване единствено и само чрез средствата, предвидени в НПК.
Същите обстоятелства не могат да бъдат установявани в наказателния процес чрез
АУАН. За разлика от документите, изготвени в хода и за нуждите на наказателния
процес /чл.127, ал.1 от НПК/, които имат официална удостоверителна сила,
съобразно чл.131 от НПК, документите, изготвени извън и независимо от висящия
наказателен процес /какъвто е АУАН/, не се ползват със соченото доказателствено
значение.
На следващо място съдът намира, че в случая е налице
невъзможност еднопосочно и категорично да
се установи идентичността на използваното при проверката техническо средство с това, което е приложено
по делото. В съставените в хода на проверката документи – АУАН, талон за изследване,
протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и др., както
и в обвинителния акт, техническото средство не е индивидуализирано по абсолютно
никакъв начин, като единствено е посочен вида на теста - „Drager Drug Chek
3000“. Върху опаковката на тестовата касета от полевия тест, приложен като
веществено доказателство по делото са посочени данни за теста– референтен
номер, фабричен номер, срок на годност, като тази информация не е отразена в
съставените в хода на проверката документи. Съгласно приложените по делото
Методически указания за реда за реда за установяване на наркотични вещества или
техни аналози от водачите на МПС с орален тест „Drager Drug Chek 3000“, Раздел III, т.6, върху тестовата касета, съдържаща положителна
проба, се надписва с маркер ЕГН на проверяваното лице в негово присъствие и в
присъствието на свидетеля/свидетелите. Тя се поставя в пликче, запечатва се в
картон и се предоставя на органите на досъдебното производство, заедно с
посочените в указанията документи. В процесния случай в долната синя част на
тестовата касета се установява нечетлив надпис, изписан с маркер, чието
съдържание не може да бъде установено в цялост, но от символите, които могат да
бъдат разчетени не се установява този надпис да е ЕГН на подсъдимия – **********.
ЕГН на подсъдимия е изписан с черен маркер върху бял хартиен плик, затворен от
двете страни с телбод, като над ЕГН е положен подпис. Както бе посочено и по–
горе, съгласно методическите указания за работа с оралния тест, ЕГН на
проверяваното лице следва да бъде изписан върху тестовата касета, а не на
плика, в който се поставя същата. Следователно, липсват
такива индивидуализиращи отбелязвания, на базата на които
еднозначно да се направи извод за съответствие на приложеното по делото веществено доказателство с това, с което в
действителност е проверен подсъдимия и което е отчело положителния резултат за
употреба на наркотични вещества.
Останалите доводи на
защитника на подсъдимия, изложени в хода на делото по същество за недоказаност
на обвинението от обективна страна и допуснати процесуални нарушения в хода на
ДП при неговото образуване, не се споделят от настоящия съдебен състав.
Предвид изложеното съдът
прие, че от обективна страна не се
установява по безспорен и категоричен начин, подсъдимият В.С.Б. в
инкриминираното време и място е извършвал управление на МПС след употреба на
наркотични вещества, като всички неизяснени или спорни
обстоятелства по делото следва да се кредитират в полза на подсъдимия. Закона
задължава съда да оправдае подсъдимия, когато не се установи, че деянието е
извършено, че е извършено от подсъдимия
или, че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява
престъпление. Поради това и на основание чл. 304 от НПК съдът призна
подсъдимият В.С.Б. за невиновен в това, че на 17.08.2018 година около 20.30 часа в района на община
Елхово, обл. Ямбол, на път I – 7, км. 297, управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил „Мазда 323“ с рег. № ***след употреба на
наркотични вещества – тетрахидроканабинол /ТНС/ и метамфетамин /МЕТ/,
установено по надлежния ред – с техническо средство - наркотест „Drager Drug Check 3000“ и го
оправда по повдигнатото
против него обвинение в извършване на
престъпление по чл. 343б,
ал.3 от НК.
По отношение на приложеното по
делото веществено доказателство - тестова касета от техническо средство „Drager Drug Check 3000“, съдът
постанови след
влизане на присъдата в сила да бъде унищожено по реда на ПАС.
Направените по делото разноски в размер на 183.54 лева на основание
чл. 190 от НК съдът постанови да останат за сметка на РС – Елхово.
Мотивиран от изложеното, съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
.