Решение по дело №145/2021 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260098
Дата: 31 май 2021 г. (в сила от 15 декември 2021 г.)
Съдия: Мариана Момчева
Дело: 20213230200145
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

град Добрич, 31.05.2021г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Добричкият районен съд, Наказателно отделение, петнадесети съдебен състав, на тридесети март две хиляди двадесет и първа година в публично съдебно заседание, в следния състав:

 

Председател: Мариана Момчева

 

секретар Милена Александрова,

като разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 145 по описа на Добричкия районен съд за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Р.В.Г. ЕГН ********** срещу НП № 7116/08.01.2021г., издадено от Началник отдел в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а” от Закона за пътищата във вр. с чл. 37 ал. 1 т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на основание чл. 53 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000.00 лв.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло.

Въззиваемата страна изразява становище – жалбата е неоснователна, наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и на двама свидетели, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН, съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено следното:

На 10.12.2020г. в 14.20часа, на път II - 29, км 29+420, на 300м. след сeло С. в посока гр. Д. - гр. В., Р.В.Г. е управлявал и осъществявал движение на МПС с три оси марка „***.

По време на  проверката е направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), както следва:

Измерената височина на ППС е 4.30м., при максимално допустима височина 4.00м., съгласно чл. 5 ал. 1 т. 2 на Наредбата. Съгласно чл. 2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по чл. 5 ППС е извънгабаритно. Измерването е извършено с техническо средство - щрихова мярка за дължина L01. ППС превозва влекач с марка „Волво“.

Измерените параметри на посоченото ППС показват, че ППС е извънгабаритно по смисъла на §1 т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно извънгабаритно по чл. 2 на Наредбата.

Съгласно чл. 26 ал. 2 т. 1 буква „а” от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя /АПИ/.

За измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1 т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно извънгабаритно по чл. 2 на Наредбата.

Водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри с разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност от специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата.

Предвид изложеното жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „аот ЗП.

Описаното нарушение се потвърждава от разпита на актосъставителя и свидетелите по АУАН и от приобщените към делото писмени доказателства. Съдът изцяло кредитира показанията на посочените свидетели, поради обстоятелството, че същите са последователни, логични и непротиворечиви.

С така описаното нарушение жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а” от Закона за пътищата, съобразно която за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.

Съвсем обосновано и законосъобразно наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 53 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата.

Съгласно посочената норма, наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.

Направеното възражение от жалбоподателя, че липсва ясно и точно описание на нарушението, съдът намира за неоснователно по следните съобрацения:

Както в АУАН, така и в издаденото впоследствие Наказателно постановление конкретно е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а” от Закона за пътищата във връзка с чл. 37 ал. 1 т. 1 от Наредба № 11 от 2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, т.е. осъществено е движение на извънгабаритно пътно превозно средство, което представлява дейност от специално ползване на пътищата без разрешение от администрацията, управляваща пътя, в случая Агенция „Пътна инфраструктура”. Направено е ясно и точно описание на нарушението, превишени са допустимите параметри по чл. 5 ал. 1 т. 2 от същата Наредба, което означава, че е надвишена максимално допустимата височина на пътното превозно средство. Допустимата е четири метра, в конкретния случай в хода на проверката при извършеното измерване е констатирано, че пътното превозно средство, управлявано от жалбоподателя е с височина 4 метра и 30 сантиметра. И в АУАН, и в Наказателното постановление е направено отбелязване, че става въпрос за извънгабаритно пътно превозно средство, като има и точно посочване на разпоредби от Наредба № 11 от 2001г. Посочени са Параграф 1 т. 1 от Допълнителните разпоредби от Наредбата и чл. 2 от същата, в които се съдържа определение за това, кои пътни превозни средства са именно извънгабаритни.

Относно направеното възражение от жалбоподателя за неправилно ангажиране на отговорността на водача на пътното превозно средство, съдът намира следното:

В чл. 53 и чл. 54 от Закона за пътищата са посочени няколко групи субекти, които могат да носят административнонаказателна отговорност при нарушаване на общата забрана за движение на извънгабаритни или тежки пътни превозни средства без необходимото разрешение, а именно това са на първо място физическите лица, които непосредствено извършват движението, т.е. водачите на пътните превозни средства. На следващо място са лицата, които наредят извършване на такова движение и също юридически лица и еднолични търговци, които се наказват с имуществена санкция, съгласно чл. 54 от Закона за пътищата за извършени нарушения по чл. 53 от същия. Оттук следва, че физическите лица конкретно са посочени като една от групите административнонаказателно отговорни субекти и при това наказващият орган правилно е определил, че субектът на нарушението е водачът на пътното превозно средство, който в случая е физическо лице.

По направеното възражение относно правната квалификация, съдът намира следното:

Разпоредбите на чл. 177 ал. 3 от Закона за движение по пътищата и чл. 53 ал. 1 от Закона за пътищата не защитават идентични обществени отношения. Разпоредбата от Закона за движение по пътищата е свързана с целта на закона, която е очертана в чл. 1 ал. 2 от същия, докато текстът на чл. 53 ал. 1 от Закона за пътищата конкретно т. 2 защитава обществените отношения, свързани с правото на администрацията, управляваща пътя да прецени доколко е допустимо преминаването на определено извънгабаритно и тежко пътно превозно средство по конкретен път, с оглед евентуални неблагоприятни последствия за поддръжката му впоследствие, както и да събира такса, компенсираща вредата от движение на такова пътно превозно средство. Т.е. налице са две различни административни нарушения, едното по Закона за движение по пътищата, другото по Закона за пътищата, които се установяват от различни органи при различни условия. По принцип водачът на пътното превозно средство носи административнонаказателна отговорност и за двете нарушения.

Неоснователно е и направеното възражение, че неправилно административнонаказващият орган е приел, че деянието не представлява маловажен случай на административно нарушение. Касае се за неизпълнение на административно задължение, което засяга важни обществени отношения, свързани с управлението на безопасността на пътищата в страната, поради което деянието не може да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, във вр. чл. 9 от НК. Не са налице доказателства по делото, които да обосновават по – ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Фактът, че липсва увреждане на пътя или на трети лица в резултат от деянието също не обуславя по – ниска степен на обществена опасност на нарушението с оглед на неговия формален характер. Колкото до обстоятелството, че жалбоподателят се е снабдил с разрешително за движение на извънгабаритно ППС след заплащане на дължимата такса по закон, то е без значение за преценката за маловажност на деянието, защото това се е случило след констатираното от контролните органи нарушение.

Санкционната норма по чл. 53 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата правилно е приложена от административнонаказващия орган като относима към процесния случай и на жалбоподателя е била наложена глоба в минимално предвидения размер от 1000 лева. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И  :

          

ПОТВЪРЖДАВА НП № 7116/08.01.2021г., издадено от Началник отдел в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, с което на Р.В.Г. ЕГН ********** за нарушение по чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а” от Закона за пътищата във вр. с чл. 37 ал. 1 т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на основание чл. 53 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000.00 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

                 

 

Председател:

/М. Момчева/