Определение по дело №352/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 291/14.06.2019г.,гр.Пазарджик

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІІ въззивен състав, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година,в състав:

          Председател:Красимир Ненчев                                                                членове:Борислав Илиев

Мариана Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.ч.гр.дело №352 по описа на съда за 2019 година,и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.274,ал.1,т.2 от ГПК.

Обжалва се протоколно определение постановено на 26.03.2019г. по гр.дело № 4204 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2017г.,с което е оставено без разглеждане искането на  С.К. с вх. № 10078/27.11.2018 г. с правно основание чл. 94, ал. 5 от ПАС за възстановяване на представени с исковата молба писмени доказателства, а именно: преводно нареждане за сумата в размер на 14077,81 лв. от 05.11.2009 г., преводно нареждане за сумата в размер от 21929,78 лв. от 15.12.2009 г., преводно нареждане за сумата в размер от 7747,81 лв. с дата 29.12.2009 г.

В частната си жалба жалбоподателят С.К.,чрез пълномощника си излага съображения за неправилност на определението и моли за неговата отмяна,и вместо него да бъде постановено възстановяване на документите посочени в искането за възстановяване.

В отговора на частната жалба В.Ш.,чрез пълномощника си излага доводи за неоснователност на частната жалба.

         Въззивният съдебен състав на ПОС, намира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу съдебен акт,подлежащ на обжалване,поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна,по следните съображения:        

Гр.дело №4204/2017г. по описа на ПРС е приключило с окончателен съдебен акт,постановен на 22.10.2018г.

Производството по възстановяване на изгубени или унищожени дела, съдебни решения или съдебни книжа, е уредено в чл. 94 от Правилника за администрацията на съдилищата. Нуждата от това производство е обусловена от обстоятелството, че внесените в архив дела и други книжа се съхраняват в определени срокове, след изтичането на които подлежат на унищожаване. Срокът за пазене на делата в апелативните, окръжните, административните и военните съдилища е 10 годишен, а след изтичането му делата се унищожават, като само решенията по тях се отделят и се съхраняват за срок от 20 години. След изтичането и на този срок те се изпращат в дирекция "Централен държавен архив" към Държавна агенция "Архиви". Разпоредбата на чл.94,ал.5 от ПАС урежда хипотеза– когато поради отмяна на постановеното решение и произтичащото от това възобновяване висящността на делото, се налага възстановяване на същото, включително и на постановените по него съдебни актове, с цел продължаване на производството.

В конкретният казус жалбоподателят е формулирал искане да бъдат възстановени посочените в исковата молба под п.7,8 и 9 документи, като твърди,че към момента,когато решаващият съд е постановил определението си за приемане на приложените към исковата молба доказателства, тези документи явно са били налични. Обосновава искането си,с обстоятелството,че ако тези документи не са били налични към исковата молба, съдът е щял да укаже на ищеца да ги приложи по делото.

С писмо изх.№РД-03.208/12.03.2019г. по описа на ПОС се установява,че исковата молба ,въз основа на която е инициирано производството е постъпила в служба „Регистратура“ на 31.07.2017г., входирана, сканирана и присъединена  в деловодната програма,след което е предадена в гражданско деловодство за номериране на страниците и окомплектоване на корици. Изложения начин на работа при постъпването на исковите молби и приложените към тях доказателства по принцип, се установява и от събраните по делото гласни доказателства.

При така установеното ,настоящият въззивен състав приема на първо място ,че не са налице хипотезите на чл.94,ал.1 и ал. 5 от ПАС и само на това основание искането е следвало да се остави без разглеждане. Но, за пълнота на изложението следва да се добави следното: от извършената проверка в служби „Регистратура“ и „Деловодство“ на Окръжен съд Пазарджик, включително и по електронния регистър не се установи наличието на други книжа или сканирани документи, които да са с липсваща номерация,както и не се установи посочените в искането документи да са били приложени по делото и впоследствие изгубени. Жалбоподателят освен твърдяното хипотетично бездействие на служителите в деловодството по окомплектоване на делото не твърди,а и не ангажира каквито и да било други доказателства,че действително посочените в искането 3 бр. документи са приложени към исковата молба. Предвид установеното по несъмнен начин,че  всички книжа по делото са сканирани,номерирани, без да има данни за липсваща номерация или объркана такава, или сканирани,но неномерирани документи, следва да се приеме,че така изложеното от жалбоподателя твърдение е изцяло несъстоятелно. Доколкото на следващо място, се твърди,че след като съдът със свое определение е приел приложените към исковата молба доказателства,то само на това основание следва да се приеме,че посочените под п.7,8, и 9 в исковата молба документи са се намирали по делото ,настоящият съдебен състав приема и това твърдение за несъстоятелно. Дори да се коментира процесуален пропуск на съда,че не е изброил поименно приложените към исковата молба документи,които е приел като доказателства по делото ,както и че не е указал на страната да представи посочените в п.7,8 и 9 от исковата молба документи,то това обстоятелство не обуславя несъмнения извод,че документите са били приложени по делото,тъй като както се посочи по-горе липсват сканирани такива в Служба „Регистър“, както и номерирани в служба „Деловодство“,т.е същите не са били налични. В заключение ,настоящият съдебен състав ,приема,че пропускът е  на ищеца да приложи към исковата молба описаните в същата документи. По делото не се установи документите да са приложени и впоследствие изгубени.

Обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора в тежест на жалбоподателя следва да се присъдят сторените от ответника съдебно-деловодни разноски в размер на 200,0 лева-възнаграждение за адвокат.

Воден от изложеното,Пазарджишкият окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДВА протоколно определение постановено на 26.03.2019г. по гр.дело № 4204 по описа на пазарджишкия районен съд за 2017г.

ОСЪЖДА С.Д.К. ***,с ЕГН ********** да заплати на В.Е.Ш.,с ЕГН **********,***-адв. П.Х.-ПАК сумата в размер на 200,00 /двеста/ лева-представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд-Пловдив.

 

 

 

                                                                  Председател:

 

 

                                                                                     членове: 1.

 

 

                                                                                                     2.