МОТИВИ ПО НОХД №4586/2010г. по описа на ВРС към Присъда №162/28.03.2011г., тридесет и шести наказателен състав

        ВАРНЕНСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА E ОБВИНИЛА:

        Р.Р.И. в това, че в периода 06.07.2009г.-25.08.2009г. в гр.Варна при условията на продължавано престъпление, съзнателно се ползвал от неистински официален документ-Свидетелство за основно образование серия Е-04 025892, рег.№ 04779/16.06.2004г. от ОУ „Кирил и Методий" -с.Бяла река, общ.Върбица, обл.Шумен пред ОО „КД-ДАИ"-Варна и пред с-р „Пътна полиция" при ОДМВР-Варна, с цел да придобие правоспособност за управление на МПС-категория „В", като от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност-  престъпление по чл.316, вр. чл.308 ал.2, вр. чл.26 ал.1 от НК.

          Прокурорът поддържа обвинението спрямо подс. И. ***., като счита, че същото е доказано по несъмнен и безспорен начин от обективна и субективна страна, тъй като същият се е ползвал съзнателно от неистински официален документ. Моли съда да  наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.55 от НК Пробация с двете задължителни пробационни мерки за срок от девет месеца, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и отчитайки младата възраст на подсъдимия

         Подсъдимият Р.Р.И. не се признава виновен, но дава обяснения по обвинението. Заявява, че е полагал изпити, за да  завърши основно образование като частен ученик и за няколко месеци е взел  три години. Сочи, че не е знаел, че дипломата му не е истинска, тъй като е попълвал тестове, които били предавани  за проверка. Защитникът му пледира за несъставомерност на престъплението по чл.316 във вр. с чл.308ал.2 от НК, тъй като не е налице субективният елемент. Сочи, че у подсъдимия е останало убеждението, че след като е решавал определени задачи и тестове, които са му били предоставени от неговия родител, то напълно редовно и легално е завършил основното си образование. В този смисъл са и показанията на неговия баща. Изтъква се от защитата, че по делото липсват доказателства, че подсъдимият е знаел, че свидетелството за завършено основно образование е неистински документ, а и доказателства дали този документ е неистински не били налице, поради което моли подсъдимият да бъде признат за невинен.

        Варненският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

       Р.Р.И. е роден на *** ***, живущ ***, български гражданин, неженен, с начално образование, безработен, неосъждан.

      Подс. Р.Р.И. учил до четвърти клас, имал завършено само начално образование и съответно нямал диплома за завършено основно образование. Той искал да се запише на шофьорски курсове и да придобие съответната правоспособност за управление на МПС, но за това му бил нужен документ за завършено основно образование. За целта, бащата на подсъдимия-св.Р.Р.И. в началото на 2009г. се срещнал в гр.Шумен с неустановени в хода на разследването лица, които му предложили срещу сумата от 400лв. да издадат на сина му диплома за завършено основно образование. Св.И. платил авансово 200лв., а след това и остатъка от сумата, като след около един месец получил свидетелство за завършено основно образование и го дал на сина си-подс.Р.И.. Свидетелството било серия Е-04 025892, с рег.№ 04779, с посочена дата на издаване 16.06.2004г. и издател-ОУ „Кирил и Методий" -с.Бяла река, общ.Върбица, обл.Шумен и било на името на подсъдимия. Снабдил се с нужния документ, 06.07.2009г. подс.И. се записал на шофьорски курсове в автошкола „Дейви" ЕООД-гр.Варна. При записването си, съгласно изискванията на Наредбата №37 от 2 август 2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение и Наредба №38 от 16 април 2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпит на Министерството на транспорта и съобщенията, подсъдимият копирал Свидетелството за основно образование серия Е-04 025892, рег.№ 04779/16.06.2004г. от ОУ „Кирил и Методий" -с.Бяла река, общ.Върбица, обл.Шумен, заверил го собственоръчно като написал „Вярно с оригинала" и го предал в авто-школата, като този документ бил изпратен в ОО „КД-ДАИ"-Варна със заявлението му за допускане до теоретичен изпит от 17.07.2009г. След като изкарал курса за шофьори и положил успешно теоретичния и практически изпит, на 25.08.2009г. подс. И. отишъл в с-р „Пътна полиция" при ОД на МВР-Варна. Там той подал заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС, като наред с целия набор от документи, изискуеми съгласно чл.13 от Наредба № 1-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелства за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, подсъдимият приложил и копие от Свидетелството за основно образование серия Е-04 025892, рег.№ 04779/16.06.2004г. от ОУ „Кирил и Методий" -с.Бяла река, общ.Върбица, обл.Шумен. Пред св.С.И.Б.-системен оператор в с-р „ПП" при ОДМВР-Варна, подс.И. представил оригинала на посоченото свидетелството за основно образование, след което заверил саморъчно за вярно с оригинала копието на Свидетелството за основно образование серия Е-04 025892, рег.№ 04779/16.06.2004г. от ОУ „Кирил и Методий" -с.Бяла река, общ.Върбица, обл.Шумен, положил дата и подпис и предал всички документи на св.Б.. След няколко дни-на 01.09.2009г. подсъдимият получил СУМПС № *********, категория „В". На 03.09.2009г. вечерта подс.И. *** л.а. „Мерцедес С200" с рег.№ В 5982 РК. В колата той бил със свои приятели-свидетелите Б.Н.С. и П.А.К., когато бил спрян за проверка от свидетелите М.Д.Д. и св.П.Х.Щ.-***. Свидетелите Д. и Щ. поискали от подсъдимия Свидетелството му за управление на МПС и той им го дал. На двамата полицаи им направило впечатление, че документът е издаден наскоро и поискали от подс.И. свидетелство за завършено основно образование. Подсъдимият им заявил, че го бил изгубил, като не можел да посочи в кое населено място е учил, нито училището, което е завършил, нито годината когато е завършил. Тези обстоятелства усъмнили свидетелите Д. и Щ. и била иницирана проверка по случая.

В хода на разследването са били извършени две съдебно-почеркови и технически експертизи по повод на двете заверени за вярност копия на Свидетелството за основно образование серия Е-04 025892, рег.№ 04779/16.06.2004г. от ОУ „Кирил и Методий" -с.Бяла река, общ.Върбица, обл.Шумен, които подсъдимият И. представил пред ОО „КД-ДАИ"-Варна и пред с-р „Пътна полиция" при ОДМВР-Варна. От заключението на първата експертиза /л.43-46/ е видно, че   ръкописният текст- „вярно с оригинала", изписан на копието на Свидетелство за завършено основно образование на името на Р.Р.И., серия Е-04 025892, рег.№ 04779/16.06.2004г. от ОУ „Кирил и Методий" -с.Бяла река, общ.Върбица, обл.Шумен бил положен от подс.И.. Вещото лице е заключило, че подписите в графа „Директор" в неистинския документ са били положени от едно и също лице, но не е могъл да даде отговор от кого са били положени. По отношение на печата на училището експертът е откроил съществуващите различия-в неистинския документ надписът на печата бил ОУ "Кирил и Методий", с.Бяла река, общ.Върбица, а в оригиналния печат на училището било изписано ОУ „Св.Св.Кирил и Методий”„ , с.Бяла река, общ.Върбица. От заключението на втората експертиза /л.57-60/ е видно, че ръкописният текст „Вярно с оригинала Р.Р.И. 25.08.2009г." в копието на Свидетелство за завършено основно образование, издадено от ОУ „Кирил и Методий" -с.Бяла река, общ.Върбица, обл.Шумен, серия Е-04 025892, рег.№ 04779/16.06.2004г. е бил положен от подс.Р.И..

Към доказателствата по делото е представено заверено копие от регистрационната книга за издадени свидетелства за основно образование през учебната 2003/2004г. , видно от което в него не фигурира ученик с имена Р.Р.И.. От писмените доказателства- протокол от 16.06.2004г., видно, че  в основно  училище “Кирил и Методии” с.Бяла река са доставени 22 броя свидетелства за основно образование, като няма предвиден резерв. Предадените свидетелства за основно образование са били със серия Е-04 от № 001504 до №001525, и 4 бр. дубликати със серия ДИ от №000632 до 000635. Диплома с номера и серията на  инкриминирания документ не е получаван в ОУ “Кирил и Методий”с.Бяла река през учебната 2003г./2004г. 

          Горната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена като в тази връзка е взел предвид показанията на разпитаните по делото свидетели- Б., Ж., Щ., Д., С., К., З., Г., заключенията по назначените по делото графологични експертизи, както и писмените доказателства по делото. Въз основа на същите съдът намира за безспорно установено, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен  с обвинителния акт.

         Подсъдимият и неговият защитник лансират защитна версия според която, И. не е знаел, че този документ не е истински, а и по делото липсват доказателства, че това действително е така. След като същият е решавал тестове и задачи, то у него е останало убеждението, че е полагал изпити и издаденото свидетелство за основно образование  е истинско.

          Анализът на писмените и гласните доказателствени средства налага следния правен извод:

        От обективна страна подсъдимият Р.Р.И. е  осъществил състава на престъпление по чл.316 във вр. с чл.308ал.2 във вр. с чл.26ал.1  от НК, тъй като в периода 06.07.2009г.-25.08.2009г. в гр.Варна при условията на продължавано престъпление, съзнателно се ползвал от неистински официален документ-Свидетелство за основно образование серия Е-04 025892, рег.№ 04779/16.06.2004г. от ОУ „Кирил и Методий" -с.Бяла река, общ.Върбица, обл.Шумен пред ОО „КД-ДАИ"-Варна и пред сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР-Варна, с цел да придобие правоспособност за управление на МПС-категория „В", като от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност.

 Съдът намира, че престъплението е доказано по несъмнен и безспорен начин, като в тази връзка кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели- Б., Ж., Щ., Д., С., К., З., Г.. Въз основа на същите се установява, че през инкриминирания по делото период, подс.И. е подал заявление до РД „АА”-гр. Варна за допускането му до теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС и пред КАТ-Варна за издаване на свидетелство за управление на МПС. Към същите той приложил заверено копие на издаденото свидетелство за завършено образование серия Е-04 025892, рег.№ 04779/16.06.2004г. от ОУ „Кирил и Методий" -с.Бяла река, общ.Върбица, обл.Шумен. Видно от удостоверението за допускане до теоретичен изпит от 17.07.2009г., същият е провел теоретично обучение в „Дейви” ЕООД-Варна от 06.07.2009г. до 17.07.2009г. При започване на курса представил диплома за завършено образование в школата, която дал на инструктора, а след това, със заявлението от 17.07.2009г., тя била представена и пред РД”АА”- Варна.  Съгласно изискванията на чл.18 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити, за допускане до изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС за всеки кандидат, който за пръв път е представен за явяване на изпит за съответната категория, се представят заявление за допускане до изпит (приложение № 2) и  заверено от кандидата копие на свидетелство/диплома за завършено образование. Т.е по силата на Наредбата от  всеки кандидат се изисква представянето не на оригинала на документа за завършено образование, а заверено копие.  Предвид горното и към това заявление съгласно изискванията на Наредбата подсъдимият представил заверено от него копие за завършено образование, в което саморъчно написал „Вярно с оригинала”. Свидетелството за завършено образование, респ. дипломата за завършено образование представлява официален документ по смисъла на чл.93т.5 от НК. В конкретния случай действително подсъдимият не е представил такъв документ в оригинал, но също така безспорно установено по делото е, че представеното по делото заверено от него копие на свидетелството за завършено образование не му е било издавано от съответното учебно заведение и същият никога не е бил ученик в него. Към материалите по делото са приложени двете копия на свидетелството за завършено основно образование, използвани от подсъдимия. Безспорно установено е въз основа на графологическите експертизи, че ръкописния текст „Вярно с оригинала” в копията на свидетелство за основно образование Е-04 025892, рег.№ 04779/16.06.2004г, издадено на негово име от ОУ “Кирил и Методий”с. Бяла река, са изписани от подсъдимия И. и в двете заверени копия, което обосновава обективният елемент ползване от изпълнителното деяние на повдигнатото спрямо него обвинение. Съдът намира, че подсъдимият е  знаел, че представеното пред РД „АА” и КАТ-Варна свидетелство за основно образование е неистински документ, тъй като в него са отразени неверни обстоятелства, а именно, че е завършил основно образование в това училище и че е бил редовен ученик през учебната 2003/2004г., поради което у него е налице съзнание, че използва този документ като доказателство за тези обстоятелства.  В тази връзка съдът не кредитира показанията на св. Р.И. и обясненията на подсъдимия, в които двамата сочат по какъв начин е получена дипломата за завършено основно образование и че това е станало след попълване на тестове и решаване на задачи. Бащата на подсъдимия сочи в показанията си по какъв начин и къде се е срещал с хора, които го уверили, че могат да издадат диплома за сина му, по какъв начин ще се провежда обучението и за какъв срок. Дори изложеното от св. Р.И. да отговаря на истината, а именно, че синът му е решавал тестове и задачи, то самият факт, че свидетелството за основно образование е от 2004г. като редовен ученик, а той се е обучавал пред 2009г. говори на първо място, че документът е неистински и на второ, че подсъдимият е съзнавал, че през 2004г. не е завършвал основно образование, а така също и че не е полагал изпитите по предметите, които са посочени в дипломата. Горното няма как да не усъмни него и неговия баща, поради което съдът намира, че у подсъдимия е било налице съзнание, че този документ не е получен по предвидения в закона ред, още повече, че неговият баща се е свързвал само по телефона с тези лица и се е срещал с тях в заведения. Св. И. сочи, че при записването на сина му не е носил никакъв документ, който да удостовери до кой клас е учил, нито пък лична карта. Видял, че в дипломата има доста предмети, а синът му е решавал само веднъж тестове с умножение, изваждане, деление. Горното според настоящият състав на съда не може да не е навело на мисълта, че издаденият документ е неистински, независимо, че в него е имало подпис на директор и печат. Съдът не кредитира заявеното от св. И. и подсъдимия, че са били с убеждението, че последният провеждал обучение като частен ученик и то през 2009г., докато впоследствие получава свидетелство за основно образование, което е завършил като редовен ученик през 2004г. С оглед горното, съдът намира, че у подсъдимия е било налице съзнание, че използваният документ не е издаден от съответното училище, и че той не е учил в него през годината, посочена в него. Нещо повече, видно от приложените на досъдебното производство доказателства - заверено копие от регистрационната книга за издадени свидетелства за основно образование през учебната 2003/2004г., в него не фигурира ученик с имена Р.Р.И.. От протокол от 16.06.2004г. е видно, че  в основно  училище “Кирил и Методий” с.Бяла река са доставени 22 броя свидетелства за основно образование, като няма предвиден резерв. Предадените свидетелства за основно образование са били със серия Е-04 от № 001504 до №001525, и 4 бр. дубликати със серия ДИ от №000632 до 000635, като свидетелство с номера и серията на  инкриминирания документ не е получаван в ОУ “Кирил и Методий”с.Бяла река през учебната 2003г./2004г., поради което и съдът намира за безспорно установено, че същият е неистински. Видно от заключението по назначената графологична експертиза, вещото лице не може да посочи кой е автор на подписите в графа „Директор” в инкриминирания документ, а само, че са положени от едно и също лице. В показанията си обаче св. З. сочи, че не си спомня да  са имали ученик с тези имена през учебната 2003г./2004г., но от Девня според нея не е имало ученици, а когато тя е била директор не е имало и частни ученици. Същата е категорична, че по това време в училището не е имало класен ръководител с имена Н.Тодорова.  В този смисъл са и показанията на св. Г., който сочи, че и през 2009г. не е имало ученик с имената на подсъдимия и не се е провеждало обучение на частни ученици. С оглед горното и съобразявайки, че показанията на свидетелите кореспондират с писмените доказателства по делото, съдът ги кредитира като обективни. В тази връзка съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, че е мислел, че дипломата му е истинска, тъй като същият сочи, че за месец и половина е завършил 4 години, но не са му давали за всеки един клас свидетелство, че го е завършил. Съдът счита, че макар подсъдимият да е учил до 4 клас, то същият знае по какъв начин се провежда обучението, какви основни  предмети се изучават в училище, както и че след всеки завършен клас се издава документ за това, а в случая на него не са му дали за останалите 3 години документ, че ги и завършил, а само за завършен 8 клас.  Св. И. и подс. И. сочат, че дипломата била получена на 5-ти километър  в Шумен, последният  я предал на инструктора си когато започвал курса, а след това представил оригинала когато подавал документите в КАТ за издаване на свидетелство за управление на МПС. Т.е. подсъдимият на три пъти е използвал инкриминирания документ, като е съзнавал, че същият е неистински и го е използвал, за да придобие свидетелство за правоуправление на МПС.   

       Действително в случая се касае до заверено копие на диплома за завършено основно образование, но този документ представлява официален документ по смисъла на НК, тъй като подсъдимият заверявайки го за вярност с оригинала, е удостоверил идентичността на същия с оригинала. От съществено значение в случая е че отразените обстоятелства в свидетелството за завършено образование са неверни, което според съда е установено по несъмнен и безспорен начин. Въз основа на горното съдът намира, че са налице всички признаци от състава на въздигнатото на подсъдимия обвинение за престъпление по чл.316във вр. с чл.308ал.2 от НК, както от обективна така и от субективна страна. В този смисъл е и решение №333/07.10.2008г. на ВКС по н.д. № 340/2008г. на ІІІ н.о.  Налице е официален документ, в който са удостоверени неверни обстоятелства и който подсъдимият е използвал, за да бъде допуснат до теоретичен изпит  за придобиване на правоспособност, а впоследствие и пред КАТ –Варна за издаване на свидетелство за завършено основно образование. Същият е копие на свидетелството за завършено образование, но безспорно е налице такъв документ. Подсъдимият, видно от свидетелските показания и писмените доказателства е използвал същия няколко пъти, като с оглед обстоятелството, че не се установи, че той да е съставен от И., то правилно неговата отговорност е ангажирана по чл.316 от НК.  Следва да се отбележи, че когато предметът на престъпление е документ  за завършено образование е налице специална хипотеза на НК, а именно чл.308ал.2 от НК, в която е предвидена по-висока наказателна отговорност.

         При индивидуализация на наложеното на подсъдимия Р.Р.И. наказание съдът съобрази като смекчаващи отговорността  обстоятелства чистото му съдебно минало, което обосновава невисоката му обществена опасност. Други смекчаващи отговорността обстоятелства не бяха отчетени от настоящият съдебен състав. Като отегчаващи отчете високата обществена опасност на престъплението с оглед обществените отношения, които се засягат, а именно тези регулиращи оборота с официални документи. Горното обстоятелство разкрива високата обществена опасност на деянието. Не на последно място, поставяйки в подзаконовите нормативни актове повишени изисквания към бъдещите водачи на МПС-та от към образователен ценз, законодателят е целял постигане на по-голяма безопасност за всички участници в движението по пътищата, тъй като степента на грамотност влияе върху възможността на запознаване с правилата на ЗДвП и ППЗДвП. Като не се е съобразил с тези изисквания подсъдимият е проявил неуважение към закона и установените право порядки в страната. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде отчетена и проявената от него престъпна упоритост, тъй като е осъществил деянието на два пъти. При така отчетените отговорността обстоятелства, съдът отмери наказанието съобразно чл.54 от НК, като наложи на подсъдимия  „Лишаване от свобода за срок от  ЕДНА ГОДИНА”, чието изпълнение ОТЛАГА за изпитателен срок от  ТРИ ГОДИНИ на основание чл.66 от НК, предвид обстоятелството,  че подс.И. е неосъждан. С така наложеното наказание на подсъдимия, съдът счита, че ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и ще въздейства предупредително и възпиращо спрямо него и ще се ограничи възможността му  да  върши  нови престъпления.

        На основание чл.189ал.3 от НПК подсъдимият Р.Р.И. следва да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 97лв.  в полза на Държавата, както и сумата от 60лв. за съдебни разноски по сметка на ВРС.

      Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: