МОТИВИ към ПРИСЪДА
от 17.05.2017г.на КРС
по
НОХД № 444/ 2017г.
Повдигнато
е обвинение срещу А.М.Ф. ***
по чл.234 ал.1 от НК за това, че на 12.01.2017г.
в гр.Кърджали в немаловажен случай държала акцизни стоки без бандерол-
11,300кг. раздробен тютюн за пушене, за лула и цигари, на обща стойност
2260.00лв., като такъв се изисква по чл.28 ал.1 от Закона за тютюна и
тютюневите и свързаните с тях изделия.
Производството по делото протича по реда на съкратеното
съдебно следствие като съдът с определение на основание чл.372 ал.4 вр.чл.371
т.2 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят
на прокуратурата счита, че се
доказало от обективна и субективна страна извършеното престъпление на държане
на тютюн за пушене без облепен акциз. Моли съда да признае подсъдимата Ф. за
виновна и да й се определи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 18 месеца
като на основание чл.58а от НК да се намали това наказание с 1/ 3.
Изтърпяването му да се отложи на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок
от 3 години. На основание чл.234 ал.1 от НК да й се наложи наказание глоба в
размер на стойността на установения в нейно владение тютюн.
Подсъдимата А.Ф. се признава за виновна. Заявява, че признава изцяло фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В последна дума изразява съжаление
от стореното и моли съда за минимално наказание.
Съдът
като обсъди всички доказателства, събрани
по делото, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимата А.М.Ф., родена на ***г***,
българска гражданка, неомъжена, с начално образование, безработна, неосъждана,
с ЕГН **********.
Настоящата съдебна инстанция
възприема фактическата обстановка описана в Обвинителния акт предвид разпоредбата
на чл.373 ал.3 от НПК, а именно: На неустановена дата през първата десетдневка на месец януари
2017г. подсъдимата Ф. била на гости на майки си в гр.Асеновград. Там научила,
че в гр.Първомай се продава насипен тютюн. Решила, че така щяло да й е по-
евтино, ако сама си свива цигари, отколкото да си купува готови цигари. Поради
това отишла в гр.Първомай, откъдето си закупила от неустановен човек един чувал
с около 11кг. раздробен тютюн, за който заплатила сумата от 132лв. Закупените
вещи подсъдимата Ф. разделила в два чувала, които поставила под масата на
телевизора в жилището си. От него тя започнала собственоръчно да си свива
цигари.
На
12.01.2017г. била извършена проверка по реда на ЗМВР в жилището на подсъдимата А.Ф.
***. В него било установено, че държи 11,300кг тютюн без поставен бандерол.
Тютюнът бил иззет при извършената проверка.
Според приетото по делото заключение на вещото лице
Драганов намерената суха листна маса представлявала ситно раздробен тютюн,
който бил годен за пушене без допълнителна индустриална обработка с тегло 11,300кг.
и представлявал тютюнево изделие, а именно тютюн за пушене. Съгласно чл.2 от
Закона за акцизите и данъчните складове тази стока подлежала на облагане с
акциз, който в случая бил на стойност 1702,40лв. А пазарната стойност на тютюна
за пушене към датата на изземването 12.01.2017г. бил в размер на 2240,00лв.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: За да е
налице престъпление по смисъла на закона следва деянието- действие или
бездействие, да е осъществено опасно, да е извършено виновно и да е обявено от
закона за наказуемо. Подсъдимата Ф. от обективна и субективна страна е
осъществила състава на престъплението по чл.234 ал.1 от НК, поради следното: От
обективна страна изпълнителното деяние на настоящото престъпление е
осъществено чрез действие, а именно чрез държане на акцизни стоки. Законът не
свързва елемента „държане” с неговата продължителност, поради което то не
следва да се обсъжда. Същественото в случая е, че несъмнено деецът е установил
фактическа власт върху акцизни стоки без бандерол, съхранявайки ги в дома си.
Предметът на престъплението са тютюневи изделия, които подлежат на облагане с
акциз, а доказателство за плащането му е поставянето на бандерол, какъвто
намерения тютюн не е имал. От субективна
страна престъплението се характеризира с форма на вината пряк умисъл като
ноторно е обстоятелството, че в новата ни история тютюневите изделия винаги са
били акцизна стока, а поставянето на бандерол е доказателство за платен акциз.
Поради това съдът приема, че деянието е осъществено при пряк умисъл, тъй като у
подсъдимия са съществували представи за задължителност на наличието на
бандерола върху инкриминираните стоки предвид дългия му жизнен опит. Деецът е
съзнавал обществено опасния характер на извършеното, предвиждал е обществено
опасните последици и е искал тяхното настъпване. Така също извършеното не
представлява маловажен случай предвид установеното количество тютюн. Това бе
извлечено от разпоредбата на чл.93 т.9 от НК.
Според нея „маловажен
случай” е този, при който извършеното
престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид.
От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост
не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи
обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди
всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите
смекчаващи обстоятелства. Предвид на това
съдът намира, че обществената опасност на настоящото деяние е висока
поради факта на ощетяване на бюджета на страната чрез незаплащането на дължимия
акциз. При всичко това, настоящата инстанция прецени и обстоятелствата, при които е извършено престъплението, а именно да набави за себе си
имотна облага заплащайки по- малко пари за стока, която е акцизна по силата на
Закона за акцизните и данъчните складове. Предвид на всичко това и при
съвкупната преценка на посочените обстоятелства, съдът намира, че не е налице по- ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното деяние в сравнение с обикновените случаи по чл.234 ал.1 от НК, поради което намира, че извършеното представлява
престъпление, а не е административно нарушение по смисъла на Закона за
акцизните и данъчните складове.
ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът като взе предвид
степента на обществена опасност на деянието- типична предвид вида на
засегнатите обществени отношения, а именно данъчния режим за облагане с акциз;
като отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства- пълните
самопризнания, чистото съдебно минало, съжалението за извършеното, семейно и
трудово ангажиран, счете че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства,
поради което е налице хипотезата на чл.55 от НК. Поради това и на основание
чл.55 ал.1 т.1 от НК като наложи наказание към минимума, а именно „лишаване от
свобода” за срок от 6 месеца, което ще изпълни целите на чл.36 от НК. За
поправянето на дееца, съдът намира, че изпълнението на наказанието следва да
бъде отложено, тъй като той не е осъждан, поради което намира че са налице
условията на чл.66 ал.1 от НК и наложи изпитателен срок от 3 години. Освен това
на основание чл.55 ал.3 от НК не наложи и кумулативно предвиденото наказание
„глоба” с оглед личността на дееца и неговото тежко материално и семейно
положение, поради което намира, че ще затрудни неимоверно грижите полагани от
него за семейството.
Настоящата
инстанция постанови след влизане на присъдата в сила на основание чл.53 ал.1
б.”а” от НК отнемане в полза на държавата на 11,200кг. раздробен тютюн за
пушене, за лула и цигари, както и 2 представителни проби тютюн от по 50гр.
С оглед
изхода на делото съдът на основание чл.189 ал.3 от НПК осъди подсъдимия
Йорданов да заплати направените по делото разноски в размер на 116,38лв. за
вещо лице.
По
изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
оправдателната си присъда.
Районен съдия: