Решение по дело №1426/2022 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 834

 

град Пловдив, 3 май 2023 год.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, XI с., в открито заседание на четвърти април  през две хиляди двадесет и трета година,  в състав:

 

         Председател:  Милена Несторова - Дичева  

                                                         

при секретаря Д. Й. и участието на прокурора………………,  като разгледа   докладваното от председателя адм.  дело № 1426  по описа за 2022 г.,   за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  Производството е по реда на Дял Трети,  Глава Десета, Раздел Първи  от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.405  от КТ.

  Образувано е по жалба на „Либхер – Хаусгерете Марица“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.Радиново, обл.Пловдив, срещу предписания, дадени с протокол за извършена проверка № ПР2212822 от 19.04.2022 г., съставен от К. И. Т.–старши инспектор, Д. Т. Б. – главен инспектор и Т. Д. Б. – инспектор.

Твърди се оспорените предписания да са издадени при допуснати СПН и в противоречие с материалния закон.

Като допуснати СПН се изтъкват липсата на мотиви и произнасяне от АО без изясняване на фактическата обстановка в пълнота.

Освен това се сочи, че липсата на синдикална организация в предприятието на работодателя води до неправилно прилагане на разпоредбата на чл.406 от КТ в конкретния случай, което прави незаконосъобразно и прилагането на процесната ПАМ.

В крайна сметка се иска отмяна на наложеното предписание.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.

Представят се подробни писмени бележки.

За ответната страна, Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив, се заема становище за законосъобразност на оспорените предписания.

Представят се писмени бележки.

Съдът, като  взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок  и от лице, притежаващо правен интерес от направеното оспорване, като търпящо неблагоприятните последици от налагането на процесната ПАМ.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е предписание, обективирано в  протокол за извършена проверка № ПР 2212822 от 19.04.2022 г., дадени от Костадин Т.– ст.инспектор, Д. Б. – гл.инспектор и Т. Б. – инспектор при ДИТ – Пловдив.

С оспорените предписания, за отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ, е предписано на жалбоподателя да осигури на представителите на синдикалните организации достъп в завода за хладилници и фризери  с.Радиново, където се извършва работата, както и в помещения, ползвани от работниците и служителите, съгласно изискванията на чл.406 ал.2, т.1 от КТ.

Оспорените предписания са издадени от компетентни органи (доказателства на л.26 и сл.) при спазване на административно- производствените правила.

Неоснователни са оплакванията по жалбата за допуснати СПН в хода на административното производство. В протокола, обективиращ предписанията, ясно е посочено, че на две дати, на 15.04.2022 г. и на 18.04.2022 г., при осъществени посещения в завода за производство на хладилници и фризери в с.Равадиново, е отказан достъп на представители на синдикални организации, придружени вкл. от представители на ДИТ – Пловдив. В протокола изрично са посочени както точните дати, на които са осъществени посещенията, така и лицата, представители на синдикална организация, на които е отказан достъп, така и лицето, което е отказало достъп и къде е станало това – на транспортния терминал. Така, че обстоятелствата, констатирани изрично с протокола, довели до налагането на процесните ПАМ, са описани ясно и в пълнота. При това положение съдът счита, че фактическата обстановка е изяснена и пълно описана, съответно не са допуснати СПН в твърдяния от жалбоподателя смисъл.  

Не се споделят от съда и твърденията по жалбата за немотивираност на необходимостта от даване на предписанията т.е. от налагане на процесната ПАМ. Налагането на процесната ПАМ, изразяваща се в предписание жалбоподателя да осигури на представители на синдикални организации достъп в завода за хладилници и фризери с.Равадиново, е мотивирано от двукратен отказ на жалбоподателя да допусне на територията на предприятието представители на синдикални организации вкл. заедно с представителите на ДИТ – Пловдив при две осъществени проверки. Въпросните обстоятелства са описани в предписанието, съответно други мотиви за налагането на процесната ПАМ не са необходими предвид предоставените директно по силата на закона права на синдикалните организации да  посещават по всяко време предприятията и другите места, където се извършва работата, както и помещения, ползвани от работниците и служителите – чл.406, ал.2, т.1 от КТ.

Неоснователни са оплакванията по жалбата за нарушение на материалния закон.

Настоящият състав на АС-Пловдив не споделя подробно изложените по жалбата и развити в писмени бележки доводи, че няма легитимно учредена синдикална секция на територията на завода, съответно няма как да бъде отказан достъп на нейни представители, съответно пък не са налице предпоставките за налагане на процесната ПАМ.

В тази връзка съдът намира за нужно да посочи следното:

На първо място следва да се отчете обстоятелството, че за прилагане на ПАМ от рода на процесната КТ не изисква налична учредена секция на територията на съответно предприятие, за да възникне задължение за работодателя да осигури достъп на синдикална организация до неговата територия. Нормата борави с понятието синдикална организация.

В конкретния случай съдът намира, че по безспорен начин се установява, че на посочените в предписанието дати е отказан достъп на представители на сандикални организации в предприятието на жалбоподателя. Въпросното установяване следва от преценката на гласните доказателства съотнесени към писмените такива. Видно от показанията на св.К.такъв достъп е отказан като същият се мотивира, че лицата поискали такъв достъп напр. М. не са доказали, че са представители на синдикална секция в завода и затова им е отказан достъп. Едновременно с това обаче се установява от показанията на св.Д., в качеството му на зам.председател на СРС на КТ“Подкрепа“ гр.Пловдив, че същият е посетил завода именно в това си качество, представили са се, той и председателя К., придружавани от М.. Легитимирали са се. Недопускането им е довело до извикване на служители на ДИТ – Пловдив,  извършване на проверка от тях, съответно впоследствие и до даване на процесните предписания. Съобразявайки показанията на св.Д., съотнесени към констатациите по оспореното предписание, съдът счита за безспорно установен отказът на жалбоподателя да осигури достъп на синдикални организации на територията на предприятието му. Абсолютно ирелевантни са причините за този отказ. Както се каза, без значение за изпълнение на законовото задължение по чл.406, ал.2, т.1 от КТ е дали М. представлява синдикална секция, учредена на територията на дружеството, при положение, че достъпът е поискан и от представители на синдикалната организация на КТ“Подкрепа“ Пловдив и такъв не е осигурен. Това дава безспорното основание да бъде издадено процесното предписание.

За пълнота съдът намира за нужно да посочи, че дори и да се приеме, че задължението на работодателя за осигуряване на достъп до предприятието му съществува при наличие на учредена в него синдикална секция, то отново отказаният достъп е незаконосъобразен, съответно правилно е наложена процесната ПАМ, дотолкова доколкото по делото се доказа учредяване на синдикална секция на КТ“Подкрепа“ в завода на „Либхер Хаусгерете Марица“ЕООД.

Този извод следва от представените по делото писмени доказателства за учредяване на секция на КТ“Подкрепа“ в завода – л.84 и сл.  и л.109 и сл. Представен е учредителен протокол от 14.04.2022 г. за целта, изрично уведомление от синдиката до „Либхер Хаусгерете Марица“ЕООД от 15.04.2022 г. и удостоверение. Т.е. щом на 15.04.2022 г. жалбоподателят, видно от посоченото уведомление (л.110), е надлежно уведомен за учредяване на синдикална секция на КТ „Подкрепа“ с председател Б.М., то за работодателя от този момент възниква задължението по  чл.406, ал.2, т.1 от КТ да осигури достъп на нейни представители. Като не е осигурил достъп на 15.04.2022 г. и 18.04.2022 г. жалбоподателят е извършил нарушение на  чл.406, ал.2, т.1 от КТ, съответно за отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ, законосъобразно е издадено процесното предписание.

Този извод не се преодолява и от подробните аргументи по жалбата, които не се споделят от съда, че този достъп следва да бъде осъществен при спазване на Правилника за пропускателния  режим в „Либхер Хаусгерете Марица“ЕООД. При положение, че нормата на  чл.406, ал.2, т.1 от КТ е императивна и в нея не се поставят каквито и да било условия за осигуряването на достъп на синдикални организации, то  съдът приема за неоснователни развитите в тази връзка доводи от страна на жалбоподателя.

На същата плоскост се явяват неоснователни и подробно развитите доводи по жалбата, че при осигуряването на достъп биха се нарушили нормите на ЗЗБУТ. Тези аргументи са несъстоятелни, вкл. в частта им за наличие на противоречие на чл.406, ал.2, т.1 от КТ с чл.275 от КТ и с чл.14 от ЗЗБУТ. Осигуряването на ЗБУТ е задължение на работодателя, а правото на свободно синдикално сдружаване е основен принцип, прогласен в чл.4 от КТ. Те не влизат в противоречие помежду си, а работодателят е длъжен да осигури ЗБУТ вкл. при реализиране на основни функции на синдикалните организации, вкл. тази по чл.406, ал.2, т.1 от КТ.

Неоснователни са и доводите по жалбата, подкрепени от показанията на св.Кирков, които съдът не кредитира в тази им част, че Б.М. не е служител на „Либхер Хаусгерете Марица“ЕООД към момента, когато е искал достъп до предприятието в качеството си на представител на учредена синдикална секция в него. Видно от представен на л.79 трудов договор от 14.08.2020 г., уведомление на л.24  и заповед за прекратяване на трудово правоотношение  от 05.05.2022 г. М. е изпълнявал трудови функции в предприятието на жалбоподателя на основание чл.70, ал.1 във вр.с чл.68, ал.1, т.2 и чл.107р, ал.4, т.1 от КТ, към 15.04.2022 г. и към 18.04.2022 г., когато е поискал достъп и той му е отказан,  съответно за същия не съществуват пречки да учреди синдикална секция на територията на предприятието, както и да бъде неин представител.

 

По изложените съображения съдът намери оспореното предписание за законосъобразно,  за което не е налице някое от отменителните основания по чл. 146 АПК. Този извод обосновава неоснователност на жалбата, която следва да бъде отхвърлена.

 

По разноските:

Предвид липсата на заявени претенции за разноски от страните, съдът не дължи произнасяне.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Либхер – Хаусгерете Марица“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.Радиново, обл.Пловдив, срещу предписания, дадени с протокол за извършена проверка № ПР2212822 от 19.04.2022 г., съставен от К. И. Т.–старши инспектор, Д. Т. Б. – главен инспектор и Т. Д. Б. – инспектор.

 

 Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                              

 

              Административен съдия: