Р Е Ш Е Н И Е № 83
Гр. Разград, 10 октомври 2018 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на осемнадесети септември две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора ….. разгледа докладваното от съдията дело № 83 по
описа за 2018г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на М. И. С. от с.Б., обл. Р.
против Уведомително писмо (УП) изх. № 02-170-6500/4991 от 13.03.2018 г. на
заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е отказано финансово
подпомагане за кампания 2017 г. по негово заявление по Мярка 10 „Агроекология
и климат“, по направление „Опазване на
застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“.
В жалбата и по същество се излагат доводи, че оспореният акт е
незаконосъобразен, като издаден при допуснати съществени процесуални нарушения,
в противоречие на материалния закон и преследваната от него цел, поради което
се иска неговата отмяна, ведно с произтичащите от това законни последици.
Ответникът по жалбата, чрез
процесуалния си представител заявява, че тя е неоснователна и недоказана. По
същество развива доводи, че оспореното писмо е валиден и законосъобразен
административен акт, като постановен в съответствие с процесуалния и
материалния закон, при наличието на фактическите и правни основания за това,
поради което моли съда да отхвърли предявената жалба, ведно с произтичащите от това законни
последици.
Разградският административен съд, след
като прецени събраните доказателства, които съобрази с доводите и становището
на страните, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена от
надлежна страна в законоустановения срок срещу акт,
който подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Разгледана по същество тя е основателна
по следните фактически и правни съображения:
Между страните няма спор по фактите. Същите сочат, че със заявление за
подпомагане за кампания 2016г. жалбоподателят е заявил за подпомагане за
кампания 2016 г. по Мярка 10 „Агроекология и климат“
от програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г., по
направление „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за
селското стопанство”, код АК19, общо 11.85 ха, описани подробно по БЗС в
Приложение № 1, таблица №1 към него. С УП изх. № 02-170-6500/4991 от
07.12.2016г. на ДФ ’’Земеделие” - гр.София неговото искане е изцяло
удовлетворено, а именно за подпомагане на 11.85 ха. Със заявление за подпомагане
с УИН 17/130617/00696 от 24.04.2017г. той е заявил за плащане за кампания 2017 г. по Мярка
10 от ПРСР 2014-2020 г., по направление „Опазване на застрашени от изчезване
местни сортове, важни за селското стопанство”, код АК19, общо 12.08 ха ,
описани подробно по БЗС в Приложение № 1, таблица № 2 към него. С новото
заявление са увеличени площите за подпомагане в абсолютен размер от 0.23 ха, а
в процентно отношение от 1.94 %.
Със заповед № РД-09-160/28.02.2017г. (л.11) Министърът на земеделието и
храните, издадена на основание чл.4, ал.5 от Наредба № 5/2009г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5/2009г.),
определя начална дата за прием на заявления за подпомагане по реда за кампания
2017 за мерките, финансирани от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014-2020 г. и разпорежда през кампания 2017 да не се приемат заявления
за подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ и Мярка
11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г., с които се поема нов ангажимент
или се разширяват поети ангажименти по
реда на чл.20, ал. 6 от Наредба № 7/2015г. за прилагане
на Мярка 10 "Агроекология и климат" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 7/2015г.).
С последваща заповед № РД-09-361/13.04.2017 г. (л.13) тя е изменена и
допълнена, като вече отпада ограничението да не се приемат заявления за подпомагане
по Мярка 10 „Агроекология и климат“ и мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г., с които се поема нов по направления
„Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм), „Опазване на застрашени от изчезване местни
породи, важни за селското стопанство” и „Опазване
на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство”. По
отношение на заявленията, с които се увеличават поетите ангажименти при
условията на чл.20, ал.6 от Наредба № 7/2015г., няма произнасяне и въведеното ограничение
не е изрично отменено. Тези заповеди са надлежно обявени по реда на чл.4, ал.6
от Наредба № 5/2009г. на интернет страниците на Министерството на земеделието, храните и горите и на Държавен фонд
"Земеделие", видно от приложените
доказателства за това (л.16-17 и л.110-111). При тези данни, с УП изх. № 02-170-6500/4991 от 13.03.2018г. на заместник
изпълнителния директор на ДФ ’’Земеделие” на жалбоподателя е отказано
подпомагане за кампания 2017 г., по направление „Опазване на застрашени от
изчезване местни сортове”, тъй като с новото заявление е увеличена площта на
поетия ангажимент за предходната година, което е било недопустимо с оглед
цитираните по-горе заповеди. Това писмо е предмет на съдебен контрол в
настоящето производство.
Тези факти се установяват от приложените по делото писмени доказателства.
Въз основа на тях съдът прави следните правни изводи:
Оспореното уведомително писмо е валиден административен акт, като издаден в
писмена форма от компетентен орган, надлежно оправомощен
със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017г. на изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“ (л.18), с която са му делегирани права да се произнася по тези
заявления. Спазена е установената от закона форма, като актът е надлежно
мотивиран, тъй като в него са изложени фактическите и правни основания за
издаването му.
Той е постановен обаче при допуснато съществено процесуално нарушение. Административното
производство е започнало по подадено от жалбоподателя заявление за подпомагане
за кампания 2016г. по Мярка 10 „Агроекология и
климат“ от ПРСР 2014-2020 г., по направление „Опазване на застрашени от
изчезване местни сортове, важни за селското стопанство” (чл.3, т.7 от Наредба №
7/2015г.), което е изцяло удовлетворено, като на бенефициера е отказано да се
удовлетвори подаденото заявление за плащане за следващата 2017г., тъй като с
него се увеличава площта на поетия вече ангажимент. Съгласно чл.8, ал.1 от
Наредба № 7/2015г. агроекологичните дейности по това направление
се прилагат за период от пет последователни години, като срокът започва да тече
от началото на годината на подаване и на одобрение на "Заявлението за
подпомагане", което през първата календарна година е и "Заявление за
плащане", като през всяка следваща година кандидатите подават само "Заявление
за плащане". Следователно законодателят разграничава по вид иницииращите
документи „Заявление за подпомагане“
и „Заявление за плащане“. Условията и редът, по който те се приемат и
разглеждат е уреден в Наредба № 5/2009г., към която препраща чл.48, ал.1 от
Наредба № 7/2015г.. В чл.6 от нея изрично е вменено на служителите да оказват
помощ на кандидатите за подпомагане при попълване на заявленията. Това
задължение произтича и от общия принцип, залегнал в чл.6, ал.1 от АПК според
който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо. Задължението да се съдейства на гражданите, когато
упражняват свои права, е израз на добросъвестно изпълнение на възложените
правомощия от административните органи. В случая това задължение не е
изпълнено, тъй като при подаване на заявлението за плащане не е посочено, че
има увеличение на заявената площ и има издадена заповед на МЗХ, която
ограничава плащането. Ако кандидатът беше надлежно запознат с тези
обстоятелства, то той би имал възможността при условията и по реда на чл.11 от Наредба
№ 5 да промени своето заявление, като намали площта до размера на поетия вече
ангажимент за 2016г.
На следващо място съдът намира, че процесното уведомително писмо се явява незаконосъобразно,
като издадено в противоречие на материалния закон и преследваната от него цел.
Приложими към конкретния спор са разпоредбите на Регламент (ЕС) №1305/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 17.12.2013г. относно подпомагане на развитието на селските райони от
ЕЗФРСР, допълнен с Делегиран Регламент (ЕС) № 807/2014 на Комисията от 11.03.2014г. Те имат пряко действие и се ползват с предимство пред
нормите на вътрешното ни законодателство, ако им противоречат (чл.5, ал.4 от Конституцията). На национално ниво тези
отношения са уредени с нормите на цитираната вече Наредба № 7/2015г., издадена на основание
чл.9а, т.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
За да постанови своя отказ административният орган се е позовал на
разпоредбата на чл.20, ал.6 от Наредба № 7/2015г. Според нея при увеличаване на
общата одобрена площ по съответното направление „Опазване на застрашени от изчезване
местни сортове, важни за селското стопанство“, с до 20 на сто, но с не повече
от 10 хектара земеделските стопани не поемат нов агроекологичен
ангажимент, а го разширяват с новите площи за оставащия период, ако новите
площи отговарят на изискванията на тази наредба и са изпълнени условията на предходните
алинеи. В случая увеличението е в предвидените от законодателя граници. Тази
възможност е предвидена и в чл.15, §1 от Регламент (ЕС) № 807/2014, според
която когато бенефициерът увеличи площта на стопанството през срока, за който
се изпълнява ангажиментът, поет като условие за предоставяне на подпомагането,
държавите членки могат да предвидят ангажиментът да бъде разширен, за да
обхване и допълнителната площ за оставащата част от срока на ангажимента, или
първоначалният ангажимент да бъде заменен с нов. Същото важи и в случаи, когато
се увеличава площта, която ангажиментът обхваща в рамките на стопанството.
Съгласно чл.15, §2 от този Регламент ангажиментът може да бъде разширен, при
следните условия: а) това служи на целите във връзка с околната среда, към
които е насочен ангажиментът; б) това е оправдано от гледна точка на характера
на задължението, продължителността на оставащия срок и размерите на
допълнителната площ; в) това не намалява ефективността на проверките за
осигуряване спазването на изискванията за предоставяне на подпомагането.
По делото не се твърди и не се сочат доказателства, че увеличените площи не отговарят на нормативно определените
изисквания по Наредба № 7/2015г. и/или не са спазени условията по чл.15, §2 от Регламент
(ЕС) № 807/2014, предвид което липсва законово основание да се откаже заявеното
плащане. Основанията да не се предостави финансова помощ по подадено заявление
за плащане са регламентирани в чл.17 от Наредба № 7/2015г. Посочените
обстоятелства в процесното УП не попадат в нито една от изброените там
хипотези.
Също така съдът намира за необходимо да отбележи, че за 2017г. е било
допустимо да се отпуска помощ по заявления, с които се поема нов ангажимент за
прилагане на Мярка 10 "Агроекология и
климат", направление „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове”,
което сочи, че е имало и налични финансови средства. Увеличението на заявената
за подпомагане площ е пренебрежително малко, както в абсолютна стойност, така и
в процентно отношение, поради което постановеният отказ се явява и в
противоречие с преследваната от закона цел да се създадат оптимални условия за
земеделските производители, които отглеждат застрашени от изчезване местни
сортове, като получават помощ за претърпяната загуба на доходи или
произтичащите от това допълнителни разходи.
Въз основа на така изложените
фактически и правни съображения съдът приема, че оспореният акт се явява незаконосъобразен
и същият следва да се отмени, като преписката се върне на административния
орган за ново произнасяне при спазване указанията на съда по тълкуване и
прилагане на закона. С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК в тежест на ответната страна следва да се присъдят направените деловодни
разноски от жалбоподателя, които са своевременно предявени и доказани до размер
на 749,54 лв., от които заплатена държавна такса от 99,54 лева, заплатено
възнаграждение за вещо лице от 150 лв. и заплатено в брой възнаграждение за
адвокат в размер на 500 лв. съгласно приложения договор за правна помощ и
съдействие. Претендираното възнаграждение е около
минималния размер, определен в чл.8 на Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съответно на действителната правна и
фактическа сложност на делото, поради което
възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение се
явява неоснователно и следва да се остави без уважение.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на М. И. С. от с.Б., обл.Р. Уведомително писмо изх. № 02-170-6500/4991 от
13.03.2018г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е отказано финансово
подпомагане за кампания 2017г. по негово заявление по Мярка 10 „Агроекология и климат“, по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни
сортове, важни за селското стопанство“ като незаконосъобразно.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията
на съда по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ - гр.София
да заплати на М. И. С. от с.Б., обл.Р. сумата от 749,54
(седемстотин четиридесет и девет лева, петдесет и четири стотинки) - дължими
деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
му на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: /п/