Р Е Ш
Е Н И Е
№………………./………….…….2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 14.07.2020 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
Х.
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретар ЕЛКА ИВАНОВА,
като разгледа
докладваното от съдия Х.
в. гр. дело № 164 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XХ от
ГПК.
Образувано
е възоснова на въззивна жалба с вх.
Рег. № 95255 от 19.12.2019 г. от Г.М.М.
с ЕГН ********** ***,
представлявана от адв. М.К. от ВАК с адрес за връчване на съдебни книжа и
призоваване – гр.Варна, ул. „Г.Бенковски“ № 51, ет.2, ап. 5 срещу Решение № 5391 от 03.12.2019
г. с което е отхвърлен иска срещу Община Варна за
заплащане на сумата 5000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени страдания, чувство на малоценност, огорчение,
отчаяние, загуба на доверие в институциите, нежелание на ищцата да посещава
социални обучителни програми и такива за
подпомагане на социалното й общуване и контакти от страх да не пострада
и да е приведена в безпомощно състояние, настъпили в резултат на
неосигуряването на специализиран транспорт на 22.10.2018 г. на лице с
увреждания по направление ул. „Ст.Богориди" № 3 до дома на М. *** въпреки направена заявка на диспечер в „Градски
транспорт“ ЕАД на 18.10.2018 г. ведно със законната лихва от датата на
увреждането 22.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 49 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В останалата част, в която първинстанционния съд е осъдил Община
Варна да заплати на Г.М.М. с ЕГН ********** сумата 5000 /пет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от
травматично увреждане - изкълчване на глезенна става, получено от падане
на 22.10.2018 год. на
тротоар в гр. Варна, ул."Ст. Караджа", пред търговски обект „Office1Superstore", настъпили от
бездействието на Община Варна и неизпълнение на задължения за
обезопасяване, ремонт и поддръжка на тротоара и осигуряване на достъпна среда
за хора с увреждания, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането 22.10.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата, на осн. чл. 49 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и е отхвърлил иска на Г.М.М.
с ЕГН ********** *** за заплащане
на сумата 25 лева, претендирана като обезщетение
за имуществени вреди за закупуване на
лекарства за лечение на травма на
глезенна става, получена от падане
на 22.10.2018 год. на тротоара в гр. Варна, ул."Ст.
Караджа", пред търговски обект „Office1Superstore", настъпила в резултат на бездействието на Община Варна и неизпълнение на задължения за
обезопасяване, ремонт и поддръжка на тротоара и осигуряване на достъпна среда
за хора с увреждания, ведно със законната лихва от датата на увреждането 22.10.2018
г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 49
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, решението не е обжалвано
и е влязло в законна сила.
В жалбата се излага, че решението в обжалваната част е
неправилно, тъй като са представени доказателства за положително твърдени от
ищцата факти – грубо отношение на служителите на градски транспорт и като
такива са посочени писмени доказателства, обективиращи оплакванията на ищцата
от това поведение адресирани до компетентните органи. Посочва се още, че от
свидетелските показания ставало ясно, че е извършен отказ да бъде осъществен
специализиран транспорт за 22.10.2018 г.
Въззиваемата страна – Община Варна е депозирала писмен
отговор в който се оспорва основателността на жалбата.
В съдено заседание, страните не се явяват и н претендират
разноски.
Въззивният съд, съобразно правомощията по
чл. 269 от ГПК след проверка валидността на решението и допустимостта на
жалбата, приема че обжалвания съдебен акт е валиден, жалбата с която е сезиран
е допустима /подадена е в срок от лице с представителна власт/, срещу подлежащ
на въззивна проверка първоинстанционен съдебен акт, обжалван само в частта, в
която първоинстанионенния съд е постановил отхвърлителен диспозитив за сумата
от 5000 лева.
Съобразно горната преценка, въззивният съд
следва да разреши спора по същество. От мотивите на обжалвания съдебен акт, в
частта на установените релевантни факти, съдът приема, че същите са подробни и
съответстват на събраните по делото доказателства. За да постанови съдебен акт
с обжалвания резултат, първоинстанционния съд
е изложил мотиви относно твърдението за осъществен правопораждащ факт –
неосигуряване на спериализиран транспорт на 22.10.2918 г. по направление ул. „Ст.Богориди" № 3 до дома на М. *** въпреки направена заявка на диспечер в „Градски
транспорт“ ЕАД на 18.10.2018 г. От събраните по
делото доказателства, въззивният съд установява следните факти:
От
представените писмени доказателства - актуална справка за пенсионер към
01.01.2019 г., издадена от НОИ, експертно решение № 0666 от 035/06.03.2017 г.
на ТЕЛК за общи болести към МБАЛ „Св.Анна“-Варна се установява, че ищцата Г.М.М. е лице с увреждания и 100 % трудова
неработоспособност с чужда помощ. Същата има диагностицирани заболявания
квадрипареза и спастична церебрална парализа.
От амбулаторен лист за преглед на пациент
№ 008793/29.10.2018 г. се установяват твърденията
за получени травматични увреждания от падане на 22.10.2018 г. в град Варна, на ул."Ст. Караджа", пред търговски
обект "Office1 Superstore", представляващи затруднени движения, оток на латералния
малеол на левия глезен, болезнени движения в ставата, настъпили от падане на 22.10.2018 год. при опит да премине от едната до другата страна на пътното
платно.
От амбулаторен
лист за преглед на пациент № 002625/30.05.2019 г. се установява, че преди около
6 месеца пациентката Г.М. имала травма на лява глезенна става. От около месец
започнала болка в областта на същата става, има изменения на долните крайници в
резултат на основното заболяване ДЦП. Описано е обективно състояние: оток и
палп. болезненост в областта на лява гл.става. Ставата е в пронотация.
Движенията са ограничени. Терапия с
медикаменти.
Ищцата
е подала сигнал за отношението към хората с увреждания по ел.поща до изп.директор на „Градски
транспорт“ и до началник Приемна на МС.
В
отговор на нейна жалба до Община Варна, тя е уведомена с рег.№ СД18001479ВН_002ВН/23.01.2019
г., че диспечерът не е в състояние да изпълни всички заявки от предходните дни поради
намален автомобилен парк на 10.12.2018 г., тъй като от наличните шест микробуса
три са аварирали и влезли за ремонт, и след подреждане на заявките по приоритет
част от тях са отказани.
От събраните в производството гласни доказателства
се установява, че свидетелката Дамянова, която е без родство с ищцата е очевидец на случилото
се и лично й е помогнала след инцидента на 22.10.2018 г. Тогава свидетелката е
работела в „Дружеството за хора с
увреждания“, което се намира в гр. Варна, ул. „Стефан Богориди“ №3. На
22.10.2018 год. двете били на обучителен
курс. На отиване Г. била транспортирана
със специализирания транспорт, но в последствие й било отказано
прибиране до дома. Тя се обадила по
телефона на диспечера, който бил доста груб и казал, че няма да я прибере и да
намира начин да се прибира. Телефона е
052/500 652 и е на диспечера за транспорта за хора с увреждания и със
специални нужди. Свидетелката чула
разговора, диспечерът бил доста груб и й казал: „Няма да дойдат да те
вземат! Търси си варианти!“ след което
затворил. Г. била притеснена,
защото й е трудно се придвижва и разчитала на този транспорт. Тя живее в кв. Владиславово и
трябвало да се придвижи от клуба до автобусната спирка, която се намира до Фестивалния комплекс.
Тръгнали заедно и до магазин „Office one“, който е на около 500 м. от клуба след като
пресекли кръговото кръстовище на
„Шишковата градинка“ на пешеходната пътека, при опит да се качат на
тротоара двете паднали. Там тротоара бил
по-висок и не скосен. Очилата на свидетелката се счупили, а ищцата получила
наранявания по коленете и на глезена. Един мъж от магазина им помогнал да станат
след което те продължили полека-лека. Г. имала
кръв на крака и коленете й посинели
веднага. Почувствала се унизена. През
следващите дни двете се чували по
телефона и ищцата споделяла, че има болки и че те продължават и до днес.
Това й се отразило емоционално, била обидена
от тази ситуация, от отношението на служителите в „Градски транспорт“. След
инцидента Г. не разчита на специализирания транспорт, не излиза често и търси някой да я придружава. След инцидента не посещава курсовете, както преди, била записана на счетоводен курс за придобиване на
квалификация, който се провеждал три пъти в седмицата, но след инцидента тя не е посещавала
заниманията известно време. След инцидента ходили на преглед при лекар и той казал, че ищцата има сериозна травма
на коленете, изписал й медикаменти.
Ищцата е
изслушана в съдебно заседание по реда на чл.8 ГПК и разказва, че е дала заявка на
специалния телефон на „Градски
транспорт“. Диспечерите обикновено се държат грубо за което е подавала сигнал
до МС и казвали: „Ами няма да те
запиша! Няма да ти запиша заявката! Коя си ти? Аз съм човека, който
решава, какво да се случи!“.
При правилно възприемане на доказаните факти,
първоинционният съд е отхвърлил иска, поради
липсата на елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане – причинна
връзка между поведението на ответника като възложител на работа на диспечера и
описаните в исковата молба негативни преживявания. Действително ищцата е
представила писмени доказателства, че е подавала оплаквания от отношението на
служители на Община Варна във връзка с осигуряване придвижването на територията
на общината. Такива писма са изпратени чрез електронна поща и от отговорите се
установява, че на 10.12.2018 г. са били налице обективни причини за забавяне
или отказ, а на 18.03.2019 г. се е установила повреда в телефонната централа.
От писмен документ с дата 22.03.2019 г, подписан от инж. Златев в качеството му
на ИД на „Градски транспорт“ЕАД, се установява, че становището на ръководството
на търговското дружество, което е натоварено да извършва правно регламентирана
социална дейност, възприема своите функции и задължения като различни от това
да осигуряван безплатен транспорт в определен от заявителя ден и час. За да е
основателна претенция за обезщетение от вреди е необходимо да е налице
противоправно деяние. Противоправността на деянието на диспечера, се изразява
само в грубо отношение, но не и в отлагане на транспортиране в рамките на един
час. Негативните преживявания от грубо отношение на диспечера и отказ да
изпрати транспорт в час посочен от ищцата, са продължили до момента на
инцидента, в който ищцата е получила травматични увреждания. Следователно,
настъпилата вреда – негативните емоции, са следствие от личното поведение на
диспечера изразяващо се в грубо вербално общуване, а не в следствие на
неизпълнение на задълженията му възложени от ответника – Община Варна. Правилно
и мотивирано, първоинстанционния съд е обосновал липса на пряка причинна връзка
на вредата с поведението на ответника
като възложител на работа и неизпълнение на негови конкретни задължения, които да
произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на
работата.
Поради съвпадане на правните изводи между първоинстанционния
и въззивния съд, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5391 от 03.12.20019 г. постановено
по гр.д. № 5391 от 03.12.2019 г. по опис на ВРС
в частта, в която е отхвърлен иска на Г.М.М. с ЕГН ********** ***
за заплащане на сумата 5000 лева, претендирана като
обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в причинени
страдания, чувство на малоценност, огорчение, отчаяние, загуба на доверие в
институциите, нежелание на ищцата да посещава социални обучителни програми и
такива за подпомагане на социалното й общуване
и контакти от страх да не пострада и да е приведена в безпомощно състояние, настъпили
в резултат на неосигуряването на специализиран транспорт на 22.10.2018 г. на лице
с увреждания по направление ул. „Ст.Богориди" № 3 до дома на М. *** въпреки направена заявка на диспечер в „Градски
транспорт“ ЕАД на 18.10.2018 г. ведно със законната лихва от датата на увреждането
22.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 49 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Решението не подрежи на обжалване.
В необжалваната част решение №
5391 от 03.12.20019 г. постановено по гр.д. № 5391 от 03.12.2019 г. по опис на
ВРС е влязло в законна сила.
Председател:
Членове:1.
2.