Присъда по дело №257/2021 на Районен съд - Нова Загора

Мотиви по НОХД 257/2021 г. по описа на
НЗРС, изготвени на 20.06.2021 година.

Обвинението против подсъдимия Д.Х.Д.. от град *** е за това, че на
19.08.2020г. в гр. *** се заканил с убийство на Е.М.Н.. с думите „Аз сега ще
те убия, ще ти извадя очите...“ и това заканване е възбудило основателен
страх за осъществяването му, по текста на чл. 144 ал. 3, вр. ал.1 от НК.
Така повдигнатото обвинение се поддържа от прокурора в съдебно
заседание. По същество поддържа изцяло и последователно обвинението така,
както е изложено в обвинителния акт. Предлага на подсъдимия Д.Х.Д.., да
бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца.
Делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия, в присъствие на
назначения му служебен защитник, адв. Златев, който счита, че обвинението е
несъставомерно и моли съда да оправдае подзащитния му.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното:
Подсъдимият Д.Х.Д.. е роден на 24.07.1952г. в гр. ***, българин,
български гражданин, женен, с основно образование, пенсионер, неосъждан, с
постоянен адрес в гр. ***, ***, ЕГН **********.
Обвиняемият Д.Д. бил наследник на земеделски земи в село Опан, общ.
Опан, обл. ***. По негов иск било образувано гр.д. № 6311/2017г. по описа на
PC *** за делба на имотите между всички наследници. За защита на своите
интереси, като участник в делбата, подсъдимия Д. наел адвокат- пострадалата
Е.Н., на която платил хонорар в размер на 800,00 лв. С Решение от
13.05.2019г., била извършена съдебна делба на наследствените имоти - ниви-
бивша собственост на починалия Т.Т.. В конкретния случай делбата се
извършила по реда на чл. 353 от ГПК, тъй като тегленето на жребий било
невъзможно поради различните квоти на съделителите и различието в обема и
стойността на дяловете. В резултат на тази разлика в стойността съделителите
били осъдени да си заплатят суми за уравнение на дяловете и съответната
държавна такса.
Пострадалата Н. изпълнила всички свои задължения като процесуален
представител на подсъдимия Д., той получил претендирания от него имот, не
обжалвал решението и то влязло в сила на 18.06.2019г. Въпреки това, тъй
като бил в крайно влошени отношения с ответниците, упорито отказвал да
изпълни решението на съда и да изплати дължимите суми за уравнение на
дела си и държавната такса върху стойността му.
Макар че, с приключване на съдебното производство приключили и
ангажиментите на пострадалата Н. към клиента й, подсъдимият Д. продължил
често да ходи в кантората й, където говорел срещу ответниците по делото и
се заканвал, че ще ги убие, пребие, но няма да им плаща. Въпреки
1

многократните подробни обяснения на пострадалата Н. и опитите й да го
убеди, че решението на съда е законосъобразно, делбата е извършена в негов
интерес и той следва да изпълни паричните си задължения, подсъдимият
започнал да подава жалби до различни институции.
По негов сигнал до ОДМВР *** от 03.06.2020г. била извършена
проверка, след която преписката постъпила в РП *** на 09.07.2020г. и била
заведена с № 3747/2020г. В сигнала си, подсъдимия Д. изразявал силно
недоволство от действията на адв. Е.Н., която го представлявала, както и
несъгласие с решението по гражданското дело, в частност с определените
дялове, цената, по която било изчислено изравняването им и дължимите
разноски. Недоволството му било предизвикано от факта, че съдията не бил
взел предвид разпределението на нивите, което подсъдимият лично бил
направил, както и цената на кв.м. земя, която той считал за действителна. В
обясненията по преписката, подсъдимия Д. изразявал желанието си
разпределението на земите да бъде извършено лично от него, а не от съдия
или който и да е друг. След анализ на материалите от преписката, на
10.07.2020г. от прокурор от РП *** е постановен отказ да се образува
досъдебно производство поради липса на данни за извършено
престъпление./л.98/.
Около месец след това, на 19.08.2020г., подсъдимия Д. отново, без да
има уговорка за това, посетил офиса на адв. Н., в който тя работела сама и в
този момент била зад бюрото си. Подсъдимият бил настроен агресивно и още
от вратата я попитал, кога ще му върне парите. Пострадалата Н. го попитала,
какви пари търси, тъй като била изпълнила задълженията си и не му дължала
нищо. В отговор, подсъдимият Д. започнал да повтаря „какви пари ли“, като
едновременно с това й нанасял удари по главата с черна найлонова торба, в
която имало папка с документи. След като спрял да я удря се заканил с
думите: „Аз сега ще те убия, ще ти извадя очите и да видя, дали няма да ми
върнеш, ей сега парите“. През цялото време пострадалата Н. се отбранявала и
се опитвала да го избута, но той й препречвал пътя и тъй като не могла да
излезе, започнала да вика за помощ и направила опит да се обади и по
телефона. Подсъдимият посегнал да й вземе мобилния апарат, но в този
момент в помещението влязла Е.Л., която била в съседния офис и чула
виковете. Тя попитала подсъдимия Д. какво става, като в отговор той се
насочил към нея и се опитал да я удари с торбата, но тя успяла да излезе.
Използвайки момента, пострадалата Н. успяла да се свърже с тел. 112 и да
съобщи, че в офиса й се намира агресивен клиент, който я заплашва. Виковете
от офиса на пострадалата Н. били чути и от свидетелите С.С. и сина му С.С.,
които чакали пред съседната нотариална кантора. Виждайки ги в коридора,
Е.Л. ги помолила да се намесят, защото клиентът „щял да я пребие“. Двамата
мъже влезли в офиса и застанали между пострадалата Н. и подсъдимия Д.,
който продължавал да посяга с ръце към нея и да вика, че ще я убие.
Свидетелите успели да го успокоят и да го изведат в коридора, където
изчакали идването на полицейския екип. На място пристигнали свидетелите
2

И.И. и А.М.- старши полицаи от Първо РУ ***, които провели разговор с
подсъдимия Д.. Той бил видимо афектиран, говорел на висок тон и използвал
вулгарни думи по отношение на пострадалата.
В описаното поведение на подсъдимия Д. са налице всички елементи от
фактическия състав на престъплението по 144 ал. 3 вр. ал. 1 НК. Съгласно
Тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК, за
осъществяване на това престъпление от обективната страна се изисква
обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо
определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването й. От субективна страна деецът следва
да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като
действителна. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а
само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Тези
обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време на
извършване на деянието, а не след минаването на определено време. Ето защо
за извършване на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не се изисква в момента
на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство,
нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът
реално може да настъпи.
В процесния случай заканата е обективирана, както с думите „Аз сега
ще те убия, ще ти извадя очите...“, така и с действие - замахване и нанасяне на
удари по главата с найлонова торба съдържаща папка с документи, което е
спомогнало пострадалата да я възприеме като реална, непосредствена и
осъществима. Адв. Н. не само е възприела заканата сериозно, но и реално се е
уплашила от реализирането й, като цялостното вербално и невербално
поведение на подсъдимия е довело до решението й да монтира в офиса си
паник бутон, а когато работи и няма клиенти да стои заключена.
Видно от заключението на назначената съдебна психолого
психиатрична експертиза на пострадалата Н., процесният случай се е
преживявал от нея като дистресово припомняне на случилото се. То е довело
до проблеми със съня, повишена тревожност, чувство на напрежение,
епизодично припомняне и защитно поведение /поставяне на паник бутон/.
Случилото се на 19.08.2020г. е преживяно от нея като психотравмено
събитие, което е отключило протрахирана адаптационна реакция с тревожен
облик. Налага се извода, че пострадалата е преживяла страхови реакции,
свързани с опасения от посегателства върху живота й, като емоционалният
стрес е резултат от поведението на подсъдимия Д. и от извършените от него
действия, обективиращи заканата. Такава ситуация нормално психологически
не само предизвиква у индивида преживявания от тъмния спектър на
емоционалния регистър /страх, стигащ до витална застрашеност за живота/, а
покрива и юридическия критерий на понятието „основателен страх”.
Налице е и субективния елемент на състава на престъплението „закана с
убийство”, тъй като подсъдимият е съзнавал съдържанието на заканата, както
3

и факта, че тя е възприета от пострадалата Е.Н., като действителна и е
възбудила у нея основателен страх от осъществяването й.
Деянието е извършено с пряк умисъл като форма на вината.
Подсъдимият Д. е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици и пряко е
желаел това. Той е съзнавал съдържанието на отправените от него закани,
разбирал е че онагледява заканата си с предприетите от него действия по
замахване и нанасяне на удари с торбата, бил е наясно, че пострадалата е
възприемала заканата сериозно и реално се е уплашила за живота си и пряко е
целял тези обстоятелства.
С оглед цялостното поведение на подсъдимия Д. и демонстрираната от
него неоправдана агресия е назначена съдебна психолого психиатрична
експертиза, чието заключение е, че същият страда от параноидно личностово
разстройство, като е в състояние правилно да възприема, запаметява и
възпроизвежда фактите, свързани с инкриминираното деяние. Към момента
на деянието подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършените
действия, могъл е да ръководи постъпките си и е способен да участва
адекватно в досъдебна и съдебна фаза на процеса.
Горното е безспорно установено от разпита на свидетелите в с.з. и от
приложените по ДП № 1959 зм 738/2020 година по описа на Първо РУ ***
писмени доказателства.
От така установеното съдът счита, че с деянието си подсъдимия Д.Х.Д..
е осъществил от ОБЕКТИВНА СТРАНА престъпния състав на чл.144 ал. 3,
вр. ал. 1 от НК, тъй като на 19.08.2020г. в гр. *** се заканил с убийство на
Е.М.Н.. с думите „Аз сега ще те убия, ще ти извадя очите...“ и това заканване
е възбудило основателен страх за осъществяването му.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА деянието е извършено от подсъдимия с
пряк умисъл като форма на вината, защото е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им.
ОТЕГЧАВАЩИ отговорността обстоятелства - няма.
СМЕКЧАВАЩИ отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало.
Степента на обществена опасност на дееца е около минималната, тъй
като, към момента на извършване на престъплението, той не е осъждан.
Степента на обществена опасност на деянието е около средната,
предвид завишения обществен интерес и зачестилите престъпления по чл. 144
ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
За извършено престъпление по чл. 144 ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от
НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до шест години.
Причини и условия за извършване на престъплението – неуважение към
правния ред.
4

В изпълнение целите залегнати в чл.36 от НК и принципа на
индивидуализация на наказанието, съдът взе предвид всички обстоятелства
имащи значение за определяне вида и размера на наказанието, прие, че следва
при определяне на наказанието на подсъдимия Д.Х.Д.. да се има предвид
баланса на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и да му
наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което
наказание, на основание чл. 66 от НК, отложи с изпитателен срок от три
години.
По предявения граждански иск.
Вредните последици от престъплението са необорима законова
презумпция. Предявеният граждански иск е с правно основание чл. 45 ЗЗД, за
сумата от 3 000.00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
увредата, като се установи наличието на всички предпоставки на този иск –
наличието на противоправно деяние, вреда, причинена от това деяние,
причинна връзка между деянието и вредата, вина на подсъдимия Д..
Установи се безспорно, че с действията си, подсъдимия Д. на
19.08.2020г. в гр. ***, се заканил с убийство на Е.М.Н.. с думите „Аз сега ще
те убия, ще ти извадя очите...“ и това заканване е възбудило основателен
страх за осъществяването му.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да
има предвид освен специфичните за този случай факти и обстоятелства, да
вземе предвид съдебната практика прилагана в подобни случаи и принципа на
справедливостта визиран в чл.52 от ЗЗД. Така съдът намери иска за
основателен и следва да го уважи.
Съдът следва да уважи и акцесорното искане за присъждане на
законната лихва, считано от датата на увреждането - 19.08.2020г., която лихва
да се присъди върху главницата от 3000 лв.
Следва, подсъдимият Д.Х.Д.. със снета по делото самоличност, да бъде
осъден да заплати на Е.М.Н.., с ЕГН ********** със съдебен адрес: град ***,
***, направените по делото разноски, в размер на 800.00/осемстотин/ лева.
Следва, подсъдимия Д.Х.Д.. със снета по делото самоличност, да бъде
осъден да заплати 120.00/сто и двадесет/ лева държавна такса по уважения
граждански иск в полза на бюджета, по сметка на Районен съд Нова Загора.
Следва, подсъдимият Д.Х.Д.. да бъде осъден да заплати
907.20/деветстотин и седем лева и двадесет стотинки/лева разноски по делото
в полза на бюджета по сметка на ОД на МВР гр. Сливен
Следва, подсъдимият Д.Х.Д.. със снета по делото самоличност, да бъде
осъден да заплати 20.00/двадесет/ лева направени разноски, в полза на
бюджета, по сметка на Районен съд – Нова Загора.
На основание тези мотиви, съдът постанови присъдата си.

5

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	33
Дата:	16 юни 2022 г. (в сила от 1 юли 2022 г.)
Съдия:	Георги Любенов Йорданов

Дело:	20212220200257
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 юни 2021 г.

Присъда по дело №257/2021 на Районен съд - Нова Загора

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите