Решение по дело №51725/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10035
Дата: 13 септември 2022 г.
Съдия: Петя Тошкова Стоянова Владимирова
Дело: 20211110151725
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10035
гр. с, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20211110151725 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от
ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Софийски районен съд е сезиран с искова молба, депозирана от М. Д. Д., с ЕГН
********** срещу ЗК „ф-ма“ АД, с ЕИК *****. В обстоятелствената част на исковата
молба се твърди, че на 27.07.2016г. в гр. с на ул. „Д Ц“, в района на № 37 настъпило
ПТП по вина на водача Н Ч, който управлявайки лек автомобил „П“ № ***, с рег. №
*****, извършил маневра „обратен завой“, като не пропуснал движещия се от ляво
мотоциклет марка „Б“, модел „*****“, с рег. № *****, управляван от ищеца.
Поддържа, че във връзка с произшествието бил съставен Констативен протокол № 3 К
651 от 27.07.2016 г., от отдел „Пътна полиция“ - СДВР, въз основа на който на
виновния водач бил съставен АУАН № Г363958/27.07.2016 г., а след това срещу него
било образувано НОХД №5145/2019 г., прекратено поради погасяване на абсолютната
давност за наказателното преследване. Излага още, че на 07.06.2016 г. ищецът,
сключил с „Лизингова къща с Лизинг“ ЕАД договор за лизинг, с предмет мотоциклет
марка „Б“, модел „*****“ и цена на лизинговата вещ в размер от 12 462,47 лева, с
първоначална вноска от 4098,23 евро и 12 равни месечни вноски в размер на 526,26 лв.,
като към датата на процесното ПТП бил изплатил сумата от 23 715,59 лева. Твърди, че
на управлявания от него мотоциклет били нанесени материални вреди, описани в
протокола за ПТП, за които била образувана щета № 16119000149/28.07.2016 г. пред
ЗК „У“ АД – застраховател по застраховка „Автокаско“. Поддържа, че след оценяване
на щетата като тотална, на собственика на мотоциклета – „Лизингова къща с Лизинг“
ЕАД, била изплатена сумата от 16 357,23 лв., от която след приспадане на оставащите
1
лизингови вноски, му били преведени 8553,82 лв., в резултат на което претърпял
имуществени вреди в размер на 15 161, 77 лв., представляващи разликата между
действително платеното от ищеца по договор за лизинг и възстановената сума от
застрахователя по застраховка „Автокаско“. Посочва, че за периода, в който е
настъпило процесното ПТП – 27.07.2016 г., виновният водач на лек автомобил „П“ №
***, с рег. № *****, е имал валидно застрахователно правоотношение с ответника по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност. Ищецът заявява, че на
20.11.2020 г. е изпратил покана до ответника за заплащане на 20 726,28 лева –
имуществени вреди и 10 000 лева неимуществени вреди, настъпили във връзка с
настъпилото на 27.07.2016 г. ПТП. Страните сключили извънсъдебно Споразумение
№266/29.03.221 г., по силата на което ЗК „ф-ма“ АД се задължило да изплати на ищеца
сумата от 3 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди, която сума му била
изплатена по банков път. Във връзка с претендираните от ищеца имуществени вреди
при ответника била образувана преписка № 0000-5000-21-000110, по която с писмо от
10.03.2021 г. му било отказано изплащането на обезщетение, с доводи, че за
процесното ПТП е предявена регресна претенция от ЗК „У“ АД – застраховател по
застраховка „Автокаско“, по която ЗК „ф-ма“ АД е заплатило сумата от 16 327,23 лв., с
което счита претенцията за нанесени на мотоциклет марка „Б“, модел „*****“
имуществени вреди за удовлетворена. С оглед гореизложеното ищецът моли за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 20 726 лева, представляващи
обезщетение за имуществени вреди, а именно: сумата от 15 161, 77 лв., представляваща
разликата между действително платеното от ищеца по договор за лизинг и
възстановената сума от застрахователя по застраховка „Автокаско“, сумата от 1 064,41
лв. за увредена при ПТП каска и 4500 лева заплатено адвокатско възнаграждение за
представителство във връзка с ПТП. Претендира и законна лихва за забава в размер на
1658,09 лв., за периода от 20.11.2020 г. до датата на депозиране на исковата молба –
03.09.2021 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с
който предявените искове се оспорват по основание и размер. Твърди се, че ответникът
е изпълнил задължението си за обезвреда по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ за лек автомобил „П“ № ***, с рег. № *****, като на
16.03.2018г. е изплатил обезщетение на ЗК „У“ АД в размер на 16 327,23 лв. Твърди, че
М.Д., в качеството си на лизингополучател няма процесуална легитимация да води
настоящия иск, а на отделно основание сочи, че съгласно сключеното между него и
ответното дружество Споразумение от 29.08.2021 г. същият е декларирал, че е получил
цялостна обезвреда за всички вреди, настъпили вследствие от ПТП, осъществило се на
27.07.2016 г. Оспорва иска и по размер. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Трето лице помагач на страната на ответника ЗК „У“ АД счита, че с
изплащането на застрахователно обезщетение, изцяло е изпълнило задължението си
2
като застраховател по застраховка „Каско на МПС“.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, а се установява и от представения Договор за лизинг №
45324/07.06.2016г., че между „Лизингова къща с Лизинг“ ЕАД и ищеца по делото М.
Д. Д. е бил сключен договор по силата на който лизингодателят е придобил и отдал за
ползване срещу лизингово възнаграждение на Лизингополучателя лизингово
имущество, а именно мотоциклет марка „Б“, модел „*****“. От договора е видно, че
цената на лизинговата вещ в размер от 12 462,47 евро, с първоначална вноска от
4098,23 евро и 12 равни месечни вноски в размер на по 526,26 евро.
От представения договор се установява, че ищецът е лизингополучател по
Договор за финансов лизинг. При обичайния договор за финансов лизинг всички
рискове от повреждането, погиването на вещта, щетите, причинени от вещта на трети
лица и имущество, както и разноските по поддържане на вещта, предмет на договора,
са за сметка на лизингополучателя. Тези особености при финансовия лизинг
произтичат от кредитния му характер - всъщност лизингодателят отпуска кредит на
лизингополучателя в размер на покупната цена, като осигурява възстановяване на
инвестицията си чрез получаване на лизингови вноски. Като гаранция за вземането си
той (лизингодателят) запазва собствеността върху вещта, но дава право на
лизингополучателя да я изкупи и то на цена на практика, надвишаваща покупната й
цена, тъй като отделните лизингови вноски не са само част от цената на стоката, но
включват и други елементи. В конкретния случай това, че риска от увреждане е за
сметка на лизингополучателя е видно и от т.9 на Раздел VIII – рискът от погиването,
включително повреждане, отнемане на държането и др. подобни на лизинговото
имущество преминава върху лизингополучателя от момента на получаването на
мотоциклета и не е основание за неплащане на лизинговите вноски и другите дължими
суми. Следователно вреди от погиването на мотоциклета, настъпват за
лизингополучателя.
Видно от Раздел VIII Застрахователни условия на Договора по отношение на
лизинговото имущество се сключва застраховка „Пълно каско“, като с оглед
разпоредбата на т.6 от раздела при „Тотална щета“ или „Кражба на МПС“
Застрахователят изплаща на Лизингодателя дължимото застрахователно обезщетение,
от което лизингодателя има право да удържи сума, равна на неизплатените задължения
по договора за лизинг.
Не се спори между страните, а се установява и от представения Констативен
протокол №К 651 и приложеното НОХД №5145/2019г. по описа на СРС, 97 с-в, че на
27.07.2016г. в гр. с на ул. „Д Ц“, в района на № 37 е настъпило ПТП по вина на водача
Н Ч, който управлявайки лек автомобил „П“ № ***, с рег. № *****, извършил маневра
3
„обратен завой“, като не пропуснал движещия се от ляво мотоциклет марка „Б“, модел
„*****“, с рег. № *****, управляван от ищеца.
От Констативен протокол №К 651 от 27.07.2016г. е видно, че освен описаните
материални щети по мотоциклета, шлема на М. Д. Д. е бил ожулен, а самия той е бил с
рана с контузия на дясно коляно и контузия на десен лакат, като е прегледан в
Окръжна болница и освободен.
Представена е Застрахователна полица №16900111292, за сключена между
„Лизингова къща с Лизинг“ ЕАД и ЗД „У“ АД застраховка „Автокаско“ по отношение
на лизинговото имущество, със срок на застраховката от 08.06.2016г. до 07.06.2017г.
Не се спори по делото, че от ЗД „У“ АД е изплатено в полза на „Лизингова къща с
Лизинг“ ЕАД застрахователно обезщетение в размер на 16 357,23 лв. От ищецът се
твърди, че след приспадане на оставащите лизингови вноски, в негова полза са
преведени 8553,82 лв.
Приети са за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните на обстоятелствата, че ответникът ЗК „ф-ма“ АД е застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил марка „П“, № ***, с рег. № *****,
че във връзка с настъпилото на 27.07.2016 г. пътнотранспортно произшествие ЗК „ф-ма“ АД
е заплатило на ЗК „У“ АД сумата от 16 327,23 лв., представляваща обезщетение по щета №
0000-5101-18-5-000258, както и че между М.Д. и ЗК „ф-ма“ АД е сключено Споразумение от
29.08.2021 г., съгласно което на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 3 000 лева.
Последното е представено по делото и от него се установява, че предмет на
постигнатото между страните споразумение са единствено неимуществените вреди,
претърпени от М. Д. Д., като е декларирано, че с изплащането на сумата се уреждат
изцяло всички негови претенции във връзка с претърпени от него имуществени и
неимуществени вреди от възникването на телесни травми. Споразумението не урежда
имуществени претенции, свързани със стойност на увредения мотоциклет.
Съгласно чл. 432, ал.1 Увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380. Доколкото рискът
от погиване на вещта се носи от лизингополучателя, той се явява и увредено лице,
особено за стойността на щети, които не са покрити от застрахователния договор за
имуществено застраховане. Доколкото обаче се претендира обезвреда от застраховател
по задължителна застраховка Гражданска отговорност, то същия отговаря за конкретни
вреди и то за стойност на такива, определена при правилата на КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение следва
да е равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
4
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Застрахователното обезщетение е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, които ответникът е длъжен
да обезщети, след като е доказано, че те са пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане, т. е. следва да е налице пълно репариране на преките вреди.
Размерът на застрахователното обезщетение се определя съобразно доказания размер
на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда и не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му
стойност.
Като относима следва да бъде цитирана постановената по КЗ (отм.) практика по
решение 167 / 11.05.2016 г. по т. д. 1869 / 2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, с която по
поставения материалноправен въпрос е отговорено, че съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.)
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието. В създадената съдебна практика по решение № 235 от
27.12.2013 г. по т. д. № 1586 / 2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г.
по т. д. № 667 / 2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. №
1069 / 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627 / 2008 г.
на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че обезщетението по имуществена застраховка се
определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му
стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите
на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.) във връзка с ал. 4,
уреждащи, че когато между страните по застрахователния договор не е уговорено
друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се
купи друго със същото качество (ал. 2), т.е. по пазарната му стойност.
С решение 141 / 08.10.2015 г. по т. д. 2140 / 2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, по въпроса
за начина на определяне на дължимото обезщетение за имуществени вреди,
включително и при пълно погиване на застрахованото имущество, е възприето, че
застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително
претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума.
Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество,определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. Нормата на чл. 400 КЗ изрично урежда, че когато между страните по
5
застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността,
срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество/ ал.2/ , т.е по
пазарната му стойност.
Обезщетението не зависи от това какво е заплатено по лизингов договор,
доколкото този договор е външен за застрахователното правоотношение и с оглед на
естеството му самите страни по него определят оскъпяването на вещта.
Лизингополучателят сам приема заплащане на по-висока от пазарната цена, в замяна
на облагата да заплаща стойността на имуществото в един по-продължителен период
от време, като същевременно ползва вещта за себе си. Заплащането на застрахователна
премия по лизингов договор, такси и разноски за сервизно обслужване и други,
предвидени в самия договор, които оскъпяват първоначалната цена на лизинговия
договор, представляваща цена на актива, не влияят на пазарната му стойност и не я
повишават.
Пряката вреда от поведението на застрахованото при ответника лице,
представлява само пазарната стойност на всяко имущество, увредено при ПТП. В този
смисъл вредата, настъпила за М. Д. Д. е пазарната стойност на мотоциклета и на
оборудването на водача, свързано с употребата.
Съгласно чл.390, ал.2 от КЗ тотална щета на моторно превозно средство е
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на
сто от действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се
определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на:1. издадена от
сервиз проформа фактура – при възстановяване в натура на вредите, или 2. експертна
оценка – при изплащане на парично обезщетение.
Обезщетението при наличие на тотална щета следва да се определи съгласно
обичайната практика по договорите за имуществено застраховане - в случаите на
тотална щета обезщетението е до действителната стойност на МПС към датата на
застрахователното събитие, намалена със стойността на запазените части /на годните
агрегати, възли и детайли/.
По делото е изслушано заключение на САТЕ съгласно което стойността на
уврежданията на мотоциклет марка „Б“, модел „*****“, определена при условията на
тотална щета и след приспадане на запазените части, в размер на 22,4% е 18152лв. От
страна на ЗК „ф-ма“ АД е изплатено обезщетение в размер на 16 327,23 лв., което е с
1824,77лв. по-малко от действителната стойност.
Обезщетението по застраховка „Гражданска отговорност“ се определя единствено от
пазарната стойност на увреденото имущество и заплатеното по Договор за лизинг е нещо
външно за застрахователното правоотношение.
Неоснователно се явява възражението на ищеца, че не следва да се прилага
6
намаляване на обезщетението със стойността на запазените части доколкото в случая
не било на лице свръхобезшетение и вероятността за извличане на доходи от частите е
само вероятна.
От „Лизингова къща с Лизинг“ ЕАД по реда на чл.192 ГПК по делото е
представен Анекс към Приключителен протокол от 20.02.2017г., подписан на
17.04.2017г., от който се установява, че лизингополучателят е придобил собствеността
върху останките на мотоциклета, като владението върху останките на погиналото
имущество е предадено на лизингополучателя още на 20.02.2017г. следователно М.Д. е
получил останките, включително и запазените части, поради което ако стойността им
му бъде изплатена ще се получи така, че той ще притежава и частите и тяхната
стойност. Поради изложеното не са на лице основания за определяне на обезщетение, в
което е включена и стойността на запазените части.
Ищецът обаче не е предявил иск за заплащане на обезщетение, представляващо
разлика между заплатеното вече обезщетение и действителната пазарна стойност на
вещта, а е предявил иск за сумата от 15 161, 77 лв., представляваща разликата между
действително платеното от ищеца по договор за лизинг и възстановената сума от
застрахователя по застраховка „Автокаско“, поради което сумата от 1824,77лв. не може да
бъде присъдена в полза на ищеца, доколкото липсва предявен иск с основание, позволяващо
присъждането й.
За пълнота на мотивите следва да се посочи, че дори и обезщетението при
погиване на лизингово имущество да покриваше всички суми, заплатени от
лизингополучателя по договора, то в случая размер на вредата не се явява доказан
при условията на пълно и главно доказване.
От приложените към исковата молба документи на страници от 43 до 54 е видно,
че М. Д. Д. е заплатил общо сума в размер на 13031,26лв. при подписване на договора,
2058,55лв. на 04.07.2016г., 6216,85лв. за лизингови вноски от 29.08.2016г. до
03.02.2017г. /5 вноски по 1029,28лв. и една вноска от 1070,45лв./ и 1379,65лв. на
20.09.2016г. в полза на ЗК „У“ АД или общо 22686,31лв.
От друга страна обаче от „Лизингова къща с Лизинг“ ЕАД по реда на чл.192
ГПК по делото е представен Приключителен протокол към лизингов договор №
45324/07.06.2016г., подписан на 20.02.2017г. между „Лизингова къща с Лизинг“ ЕАД,
М. Д. Д. и „Ауто Бавария“ ООД, като продавач, съгласно който страните са се
договорили, че погиналия мотоциклет марка „Б“, модел „*****“ се заменя с
употребяван мотор по договор за доставка от 20.02.2017г., сключен между М.Д. и
„Ауто Бавария“ ООД, като страните прекратяват по взаимно съгласие лизингов
договор № 45324/07.06.2016г. и с подписването на протокола уреждат всичките си
отношения. Прието е, че към датата на подписване на протокола платеното по
лизинговия договор възлиза на 10378,52 евро, останалата сума по чл.3, раздел IV от
7
договора се предоговаря на ***1,21 евро, платеното от застрахователя обезщетение е в
размер на 8347,98 евро и разликата между сумата на застрахователното обезщетение и
дължимото от лизингополучателя по договор № 45324/07.06.2016г. в размер на 6285,77
евро не се възстановява на лизингополучателя, а се зачита за плащане по договор за
доставка, сключен между М.Д. и „Ауто Бавария“ ООД.
Следователно не се установява в какъв размер е вредата на М.Д. доколкото с
последващ договор са преуредени отношенията, закупил е друго имущество и част от
задълженията по този нов договор са покрити именно със суми от предходния.
Отделно от това не се установява какъв е размера на полученото от М.Д. обезщетение.
По претенцията за заплащане на обезщетение за увредена каска за сумата от 1
064,41 лв., настоящия състав намира, че по делото е установено единствено, че при
ПТП М.Д. е бил с поставен предпазен шлем, но не и какъв и каква е била стойността
му към момента на произшествието. От Констативен протокол №К 651 се установява,
че шлемът е бил ожулен, но не и какъв е бил този шлем, доколкото липсва описание на
външен вид, марка, модел. Не се установява и степента на увредата – шлемът е бил
ожулен, но не е посочено до каква степен и станал ли е напълно негоден за употреба.
Отделно от това по делото не са представени никакви доказателства за стойността на
притежаван от М.Д. шлем и изобщо имал ли е свой такъв. Към исковата молба е
приложено единствено извлечение по картова сметка на М.Д., на стр.64 от делото,
съгласно което за периода от 02.07.2015г. до 06.07.2015г. М.Д. е закупил упоменат
като марка и номер артикул, за който не е ясно какво представлява, без да е ясно и на
каква точно стойност в британски лири. От извлечението по никакъв начин не става
ясно, че е закупена именно каска и на каква стойност.
По отношение на претенцията в частта за 4500лв. заплатено адвокатско
възнаграждение за представителство във връзка с ПТП, съдът намира и тази претенция за
неоснователна.
По делото е представен Договор за правна защита и съдействие AD-2017-0017 от
27.04.2017г., сключен между М. Д. Д. и адвокатско дружество „Т. и партньори“, с
предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство в гражданско производство срещу ЗК „ф-ма“ АД и ЗД „У“ АД във
връзка с настъпило пътно-транспортно произшествие на 27.07.2016г. и договорено
възнаграждение от 4500лв. Представена е разписка, без дата, издадена от адвокат В.Т.,
с която декларира, че е получил пълния размер на уговореното възнаграждение. С
оглед датата на сключване на договора очевидно се касае за съдействие за
извънсъдебно разрешаване на спора. Разходите за извънсъдебно уреждане на спора
обае не са в пряка причинно-следствена връзка с произшествието и не се дължат на
виновно и противоправно поведение на водача на автомобила, причинил инцидента,
поради което и не следва да се вменяват в тежест на застрахователя.
8
Поради изложеното всички предявени искове следва да се отхвърлят.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответника, поради което на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК му се дължат такива в размер на 50лв. депозит за
САТЕ и 150лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от
ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявени от М. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.с, ул.“132-ра“ №,
ет.2, ап.11 за осъждане на ЗК „ф-ма“ АД, с ЕИК ***** и седалище и адрес на
управление: гр.с, бул.“С ш“ № да заплати на ищеца сумата от 20 726 лева,
представляващи обезщетение за имуществени вреди, причинени в следствие на ПТП от
27.07.2016г., а именно: сумата от 15 161, 77 лв., представляваща разликата между
действително платеното от ищеца по Договор за лизинг № 45324/07.06.2016г. и
възстановената сума от застрахователя по застраховка „Автокаско“, сумата от 1 064,41
лв., представляваща стойност на увредена при ПТП каска и 4500 лева, заплатено
адвокатско възнаграждение за представителство във връзка с ПТП, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане, както и
законна лихва за забава върху общо претендираната сума в размер на 1658,09 лв. за
периода от 20.11.2020 г. до датата на депозиране на исковата молба – 03.09.2021 г.
ОСЪЖДА М. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.с, ул.“132-ра“ №, ет.2, ап.11
да заплати на ЗК „ф-ма“ АД, с ЕИК ***** и седалище и адрес на управление: гр.с,
бул.“С ш“ №, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК разноски по делото в размер на 50лв.
депозит за САТЕ и 150лв. юрисконсултско възнаграждение
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9