Решение по дело №75/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 104

гр. Видин, 15.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

ІІ административнонаказателен състав

в открито заседание на тттридесетиддвадеседва

Тринадесети април

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Нели Дончева

Членове:

Николай Витков

Борис Борисов

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Нели Дончева

 Касационно АНД №

75

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1,изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от Д.Т.Д. ***, чрез процесуален представител адв.Д.Ц. от ГАК против решение № 421/ 07.01.2021г. по АНД № 1258/2020г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 26 - 0000661 от 04.11.2020г. на Директора на РД „АА” - Враца, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвт.П/ за извършено нарушение на чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е неправилно и необосновано. Посочва се от касатора, че ВРС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като мотивите на решението не са изготвени в съответствие с чл.14, чл.18, чл.107, ал.2 и чл.305, ал.2 от НПК, което препятства извършването на проверка на правилността на съдебния акт.

Наред с горното се сочи че по делото няма доказателства за компетентността на Директора на РД „АА” – Враца да издава НП, в т.ч. и процесното, както и че НП не съдържа задължителните реквизити по чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН, поради което е неясна волята на АНО за кое точно изпълнително деяние се ангажира отговорността на касатора.

Твърди се и че неправилно наказващият орган е приел че е  извършено нарушение на чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС, при положение че липсата на валидно удостоверение за психологическа годност на водача води до налагане на санкция по чл.178в, ал.5 от ЗДвП, която норма е специална и по-благоприятна за дееца.

Иска се от Съда да отмени решението на ВРС и да се отмени атакуваното НП, като неправилни и незаконосъобразни. Претендират се направените по делото разноски.

Ответната по делото страна -  Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - Враца, в писмено възражение оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на атакуваното решение.

Иска се от Съда решението на ВРС като правилно да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че жалбата е неоснователна и следва да се потвърди решението на ВРС, с оглед мотивите му за доказаност на нарушението.

Административен съд - Видин, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от субект имащ правен интерес от обжалване и е допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят и от Административният съд.

Безспорно е, че на 25.10.2020г., около 16,50 ч., в с.Скомля, ул.Първа, срещу дом 12, по главен път Е 79 - посока гр.Димово, касаторът извършвал международен превоз на товари със заверено копие и лиценз № *********, по маршрут на движение от BG до D, съгласно СМR от 22.10.2020г., като управлявал товарен автомобил „Мерцедес“, с рег. № ЕВ0618ЕВ, собственост на „Драго“ ЕООД. Същият бил спрян и при извършената проверка било установено, че извършва международен превоз на товари без удостоверение за психологическа годност на водача.

Предвид установеното, свидетеля Велков – инспектор  отдел „Контрол“ при РД“АА“ - Враца приел, че водача е допуснал нарушение на чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТ, за което съставил АУАН № 279949 от 25.10.2020г., подписано от Д. без възражения. По акта не постъпили и писмени такива, по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН и установената в него фактическа обстановка, Директора на РД „АА” – Враца издал атакуваното НП, с което на касатора било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П.

В първоинстанционното производство  Д. представил копие на удостоверение за психологическа годност, издадено на 27.10.2020г.

Към АНП е приложена и Заповед № РД-08-30 от 24.02.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с която директорите на РД „АА“ са определени да издават НП по ЗАвт.П и други нормативни актове.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, Видинският районен съд с лаконични мотиви приел, че Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П и потвърдил атакуваното НП.

В касационната инстанция, наред с представената към АНП Заповед № РД-08-30 от 24.02.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, са представени Заповед № 1854 от 28.10.2020г. на Изпълнителния директор на ИА „АА“, с която издателя на НП е определен да замества Директора на РД „АА“ Враца, считано от 28.10.2020г. до завръщането на титуляра и справка от регистъра на психологическите изследвания на водачите, от която се установява че Д. е извършил такива на 22.03.2013г., с валидност до 22.03.2016г. и на 27.10.2020г. с валидност до 27.10.2023г.

Касационната инстанция, независимо от лаконичните и повърхностни мотиви на атакуваният съдебен акт, споделя като краен резултат доводите на въззивната такава, че касаторът е нарушил разпоредбата на чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС, поради което правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност по реда на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П.

Предвид представените Заповед № РД-08-30 от 24.02.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Заповед № 1854 от 28.10.2020г. на Изпълнителния директор на ИА „АА“ безспорно се налага извода, че НП е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия.

Настоящият състав не приема възраженията в касационната жалба, че НП не съдържа задължителните реквизити по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Напротив, в същото подробно е описана фактическата обстановка и ясно и точно е отразено в какво се изразява допуснатото от касатора нарушение. Предприетите от последния  действия във връзка с оспорването на НП и ангажираните от него доказателства, а именно: представянето на копие на удостоверение за психологическа годност, издадено на 27.10.2020г., налагат извода че същият е разбрал какво нарушение е извършил и правото му на защита не е било накърнено.

Съгласно разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, какъвто безспорно е Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС, се наказва с глоба 2 000 лева - при първо нарушение.

В случая касаторът е наказан за това, че при извършване на международен превоз на товари не притежава удостоверение за психологическа годност на водача. Безспорно е установено по делото, че водачът е управлявал на процесната дата и към момента на проверката не е имал такова валидно удостоверение за психологическа годност. Тези факти се доказват от представените писмени доказателства и от свидетелските показания, дадени пред въззивната инстанция.

Изпълнителното деяние по чл.58, ал.1, т.3 от Наредбата се изразява в неизпълнение на изискванията, на които трябва да отговаря водачът, извършващ международен превоз на пътници и товари, а именно да притежава валидно удостоверение за психологическа годност на водача.

Изложеното налага извода, че нарушението по чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11/ 2002г. е безспорно доказано, като в тази насока са събрани достатъчно доказателства, подкрепящи твърденията на наказващия орган. Обстоятелствата във връзка с липсата в момента на проверката на валидно удостоверение не се оспорват и от касатора. Видно от доказателствата по делото е, че същият е притежавал удостоверение с валидност до 22.03.2016г., като след проверката на 27.10.2020г. му е издадено ново удостоверение.

Задължението за снабдяване с удостоверение за психологическа годност при извършване на международен превоз следва от разпоредбата на чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11/31.10.2002г., поради което и извършеното деяние представлява нарушение на посочения текст и административното наказание за него е предвидено в  чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П.

Неоснователно е твърдението на касатора, че приложимата санкционна норма, в случая е чл.178в, ал.5 от ЗДвП. Тя предвижда административно наказание глоба в размер 500 лева за водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност. В случая се касае за извършване на друг вид превоз – международен превоз на товари, регламентацията, на който се съдържа в Наредба № 11/31.10.2002г. Последната наредба е подзаконов акт по приложение на ЗАвт.П, а не – на ЗДвП. Затова неизпълнението на предвидените в нея изисквания за снабдяване с конкретни документи се санкционира с административните наказания, предвидени в ЗАвт.П., поради това и в конкретния случай приложимата санкционна норма е тази на  чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП.

От събраните писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява, че при извършената на 25.10.2020г. проверка касаторът е изпълнявал международен превоз на товари, без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Следователно осъществен е съставът на нарушението по чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11/31.10.2020г. и по посочените съображения не би могло и да се приеме, че двете норми – на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П и чл.178, ал.5 от ЗДвП се намират в отношение обща към специална такава.

Липсата на документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от закона и подзаконовите нормативни актове по прилагането му се отнасят, както за МПС – то, така и за водача, поради което възраженията на касатора в тази насока се явяват неоснователни.

В заключение следва да се посочи, че НП е издадено без да са налице нарушения на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като фактическата обстановка е ясно и точно описана, съответно в нея са описани и всички важни обстоятелства във връзка с нарушението и коректно е посочена и нарушената разпоредба, съгласно чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.

Обстоятелствата във връзка с нарушението са безспорно доказани по делото, като крайните изводи, направени от първоинстанционния съд не са противоречиви по същество, нито противоречат на законодателството.

Твърденията на касатора за извършения международен превоз на товари и за непритежаването на валидно удостоверение в момента на извършване на проверката от контролните органи, не се оспорват по делото, което съответно кореспондира и със събраните доказателства, както и с изложеното в НП.

Административен съд – Видин приема, че липсата на изрично произнасяне от страна на наказващия орган, както и от ВРС относно приложението на чл.28 от ЗАНН, не представлява съществено процесуално нарушение и не прави издаденото НП незаконосъобразно. С налагането на санкция органът е счел, че случаят не е маловажен. В същия смисъл следва да се тълкува и решението на ВРС. При налагането на санкцията по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П са били отчетени обстоятелствата, че деянието е формално и не предпоставя настъпването на вреди. Такива са и съображенията в конкретния случай да не намира приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и не следва да се приема, че липсата на вредни последици води до малозначителност.

Преценявайки фактите ВРС, е анализирал правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи, поради което и неговото решение в крайния си резултат е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

Р  Е  Ш  И  :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 421/ 07.01.2021г. по АНД № 1258/2020г. по описа на Районен съд – Видин.

Решението не подлежи на обжалване.

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                         /Н.Дончева/                                        /Н.Витков/

                                                                                              2.

                                                                                        /Б.Борисов/