№ 322
гр. София , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000264 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 260552/14.12.2020 г. по т.д. № 2280/2019 г., СГС, VI-4 състав е
осъдил „Областна дирекция по безопасност на храните – Варна“, гр.Варна, ул.“Софроний
Врачански“ N 19, да заплати на „Екарисаж-Варна“ ЕООД, EИК *********, с.Тополи,
община Варна, на основание чл.266 ал.1 ЗЗД сумата от 214 121,57 лв. – стойност на
извършени работи през периода 01.02.2017 г. – 16.08.2017 г. по допълнително споразумение
от 16.02.2017 г. към договор N 23/17.08.2016 г., по което са издадени фактури с № №
63771/01.02.2017 г., 64266/28.02.2017 г., 64283/01.03.2017 г., 64854/31.03.2017 г.,
64867/03.04.2017 г., 65383/30.04.2017 г., 65405/02.05.2017 г., 65994/31.05.2017 г.,
66017/01.06.2017 г., 66638/30.06.2017 г., 66662/03.07.2017 г., 67247/31.07.2017 г. и
67616/17.08.2017 г., ведно със законната лихва от 31.10.2019 г. до окончателното плащане;
на основание чл.86 ЗЗД сумата от 51 617,07 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 07.03.2017 г. – 30.10.2019 г., както и съдебни разноски от
20 740,87 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Областна дирекция по
безопасност на храните – Варна“, гр.Варна, която моли то да бъде отменено и исковете –
отхвърлени.
Въззивникът поддържа, че не притежава пасивна легитимация да отговаря по
предявените искове. Ищецът основава правата си на Договор за услуга № 23/17.08.2016 г.,
сключен с „Областна дирекция по безопасност на храните – София“. Ирелевантно било
сключеното Споразумение от 05.08.2016 г., между въззивника и останалите Областни
дирекции по безопасност на храните, цитирано в чл.5 ал.1 от Договора, съгласно който
текст, при осъществяване предмета на договора всяка ОДБХ заплаща на Изпълнителя
съответния, уточнен в Споразумението, процент от общата стойност на действително
извършените работи. Това не правело „Областна дирекция по безопасност на храните –
1
Варна“, гр.Варна страна по процесния Договор за услуга № 23/17.08.2016 г. Задълженията,
поети по силата на Споразумение от 05.08.2016 г. били отношения между ответника и трети
страни. Ирелевантно било посочения начин на плащане - чрез всяка от съответните ОДБХ,
една от които била ответника. Това обуславяло единствено задължение за възложителя по
договора чрез трето неучастващо в процеса лице, да обезпечи договореното плащане, но не
и да възникне вземане за изпълнителя - ищец към неучастващи в сделката правни субекти.
Възложителят по процесния договор е действал от свое име, но не и от името на други
правни субекти. Съгласно чл.21 ал.1 от ЗЗД всеки един договор пораждал действие само
между страните, които са го сключили, а спрямо трети лица - само в предвидените от закона
случаи. Въззивникът не бил участвал в сключването на договора и същият не го обвързвал
Дори да се приемело, че процесния казус попадал в хипотезата на чл.23 от ЗЗД
- обещание за чуждо действие, то от последното по никакъв начин не възниквало
задължение за третото лице, а за даващия обещанието, който единствено бил правно
обвързан. Разпоредбата на чл.23 от ЗЗД касаела единствено и само отношения между
равнопоставени субекти, а в процесния случай третото неучастващо в процеса лице и страна
по Договора за услуга е обещало действие на въззивника в качеството му на
административен орган, чиито публични действия не можело да бъдат предмет на
облигационни отношения.
Предявените искове били неоснователни. Клаузите на чл.5, ал.1 и ал.З от
Договор за услуга № 23/17.08.2016 г., в частта им определяща като задължени лица „всяка
ОДБХ” били недействителни поради липса на съгласие /чл.26 ал.2 предл.2 от ЗЗД/.
Споразумението от 05.08.2016 г. било подписано преди сключване на процесния договор и
заложената в него прогнозна стойност на обществената поръчка като цяло и делът,
съответстващ за област Варна, не сочели поемане на конкретно договорно задължение. Не
бил посочен размер на задължението.
Липсвали доказателства, че ищецът действително е извършил услугата,
предмет на процесния договор, както и за обема, за който се претендира плашане.
Представени били частни документи, издадени от ищеца. В Договор за услуга №
23/17.08.2016 г., изрично били посочени задълженията на изпълнителя, при качественото
изпълнение на които за възложителя възниква задължение за плащане:
1./ Да изготви график за събирането от административните области, които
обслужва, който трябва да съдържа маршрутни линии (всяка с номер), честота на събиране,
транспортиране съхранение и обезвреждане на умрели животни, от регистрирани по ЗВМД
животновъдни обекти; на умрели животни и на странични животински продукти, добити
при клане на животни в обекти само за лични нужди; както и убити животни при
ликвидиране на заразни болести, на зародишни продукти, суровини и храни от животински
произход на територията на страната (чл.8 ал.1 т.1 от Договора). Такъв график не бил
изготвян и ответникът не бил запознат с твърдяното изпълнение и съответствието му с
договора.
2./ Във всеки един обект, от където се взимат умрелите животни и страничните
животински продукти, шофьорът издава потвърдителна бележка на български език по
образец, утвърден със Заповед на Изпълнителния директор на БАБХ, в три екземпляра, един
за собственика на умрелите животни или страничните животински продукти, един за
обслужващия екарисаж и един за ОДБХ - София град (чл.8 ал.1 т.З от Договора).
Приложените от ищеца „описи" по никакъв начин не удостоверявали изпълнението на това
договорно задължение, тъй като били частни, едностранно съставени и изходящи от
страната документи.;
3./ На изхода на екарисажа да се води дневник (пронумерован и прошнурован,
с подпис и печат на управителя на екарисажа или на упълномощено от него лице), в който
се отбелязват следните данни: дата и час на излизане, номер на камиона, име на шофьора,
2
номер на маршрутната линия и номер на пътния лист (чл.8 ал.1 т.4 от Договора). Такъв
дневник не бил воден.
4./ На входа на екарисажа, който е оборудван с кантар за превозните средства,
да се води дневник (пронумерован и прошнурован, с подпис и печат на управителя на
екарисажа или на упълномощено от него лице), в който се отбелязва: дата и час на влизане,
номер на камиона, име на шофьора, дата и номер на потвърдителна бележка и количество на
събиране, транспортиране, съхранение и обезвреждане на умрели животни, от регистрирани
по ЗВМД животновъдни обекти; на умрели животни и на странични животински продукти,
добити при клане на животни в обекти само за лични нужди; както и убити животни при
ликвидиране на заразни болести, на зародишни продукти, суровини и храни от животински
произход на територията на страната (чл.8 ал.1 т.5 от Договора). Такъв дневник не бил
воден.;
5./ изпълнителят инсталира, експлоатира и поддържа компютърно базирана
„онлайн” информационна система за услуги, в която се съхранява, поддържа и обработва
цялата оперативна информация, до която възложителят да има достъп по всяко време (чл.8
ал.1 т.8 от Договора). Такава система липсвала, а ответникът нямал достъп до посочената
информация.
Тези нарушения сочели на нарушаване на принципа на равнопоставеност на
страните в гражданския оборот. Въззивникът бил в пълно неведение по време на действие на
договора, каква част от поетото от ищеца изпълнение касае област Варна, качествено ли се
изпълняват поетите договорни ангажименти от ищеца или не и каква е действителната
стойност на реализираните разходи. Лишен бил от възможността както да контролира
етапите и качеството на изпълнението и от правото си да възрази при наличие на
констатирано неизпълнение или лошо такова. Договорът бил сключен без участието и/или
съгласието на въззивника, но за същия била предвидена финансова тежест без възможност
за контрол върху изпълнението, както като количество, така и като качество.
Липсвало приемане на изпълнението. Неоснователно било прието наличие на
конклудентни действия по приемане на изпълнението, доколкото при обосноваването на
същите отново липсвала персонализация на лицата, извършили тези действия. Приемането
на изпълнението представлявало единствено фактическото получаване на изработеното, но
предполагало изявление, че изработеното отговаря на поръчаното.
Неоснователен бил извода за липса на възражения от страна на въззивника,
каквито можело да бъдат предявени и в хода на производството. Възражението касаело
пълната неяснота относно начина на формиране стойността на извършената услуга, обема и
качеството й и каква част от извършеното касае област Варна. На въззивника не били
предявявани представените от ищеца стойностни сметки, описи и потвърдителни бележки,
тъй като същите постъпвали в друго юридическо лице - ОДБХ София, поради което и
въззивникът не могъл да релевира възражения.
Ищецът бил неизправна страна като неизпълнението се дължало на
обстоятелства, за които самият ищец бил отговорен. В случай, че се приемело, че е налице
неизпълнение от страна на въззивника, същото се дължало на обстоятелства, за които бил
отговорен ищеца, който пост фактум поставил въззивника в състояние на неизправна
страна, без виновно поведение от страна на последния.
Съдът нарушил и съдопроизводствените правила. Съдът неправилно
кредитирал заключенията на допуснатите основна и допълнителна съдебно икономически
експертизи. Поставените задачи не кореспондирали на възражението на въззивника за липса
действително извършена работа - като обем, по процесния договор за услуга. Съдът
неоснователно не допуснал относими доказателствени средства - съдебна авто-техническа
експертиза и допълнителна икономическа такава.
3
Съдебно авто-техническа експертиза трябвало да установи: 1) Какво
количество е закупеното от ищеца гориво за процесния период - по месеци, какво
количество е отразено като разходено за същия период - по месеци от всяко от товарните
МПС, посочени в приложените от ищеца пътни листове? 2) При извършване на предходните
превози, съответства ли количеството изписано като употребено гориво на нормите по
Наредба № 3 за нормиране на разхода на горива и смазочни материали, издадена от
Министъра на транспорта и в сила от 01.01.1990 г.? 3) Съответства ли товароносимостта на
всеки от товарните автомобили на тонажа на превозените животни и СЖП според
издадените пътни листове и потвърдителните бележки? 4) Съответства ли времетраенето на
твърдените за изпълнени курсове на разстоянието между отделните обекти по пътните
листове, приложени от ищеца? 5) Предвид отговорите по предходните въпроси -
съответстват ли извършените от ищеца разходи на претендираните по съответните фактури
суми?
Съдът формално уважил искането на въззивника за допълнителна съдебно-
икономическа експертиза, но заключението на същата било предрешено, тъй като отново
предпоставяло съпоставка на издадени от самия ищец частни документи, с което спорните
обстоятелства не били изяснени. Поисканите от въззивника задачи: 1) водена ли е
аналитична сметка от групата на 60-те и в частност счетоводна сметка 602, за извършените
разходи по изпълнението на договора? 2) ако такава сметка не е водена - какви разходи са
вписани от ищеца в главната и оборотната книга на дружеството за периода, като направени
по изпълнението на договора? 3) Съответстват ли вписаните от ищеца разходи на
претендираните суми за възнаграждение по процесния договор и в какво съотношение?"
щели да установят, че твърдяното от ищеца изпълнение не е в претендирания обем.
Исковете били погасени по давност, тъй като се касаело за периодични
плащания, което обуславяло приложението на чл.111, б. „в“, пр.3 от ЗЗД. С чл.5 ал.З от
Договор за услуга № 23/17.08.2016 г. било предвидено: периодично (до 15-то число на всеки
месец) заплащане на аванс в размер на 30 % от месечните разходи, определени на база на
финансовата оферта, представена в процедурата за провеждане на обществена поръчка;
периодично (до 10-то число на всеки месец) отчитане, респ. доказване на действително
извършените разходи, чрез изчерпателно изброени в клаузата удостоверителни документи;
периодично (в тридесет дневен срок от издаване на фактурата) заплащане на разликата
между изплатения аванс и действително направените разходи. Клаузите въвеждали
задължение за изпълнение на повтарящи се задължения за извършване на парично плащане,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време на съответния
месец, като размерите на тези плащания са определяеми, според ценовата оферта на
изпълнителя и доказаните от същия действително извършени разходи и покривали
понятието „периодични плащания" , дадено с ТР № 3/18.05.2012 г. на ВКС по т.д. № 3/2011
г. ОСГК.
Неправилно съдът тълкувал осчетоводяването на процесиите фактури от
страна на възложителя. Воденето на счетоводството, съобразно установените в страната
норми и стандарти, по никакъв начин не представлява „признание на вземането", по
смисъла на чл.116 б.”а" от ЗЗД, доколкото същото било извършено/адресирано до
държавата, в лицето на НАП, а не до ищеца. За да е налице „признание" прекъсващо
давността, по смисъла на цитираната разпоредба било необходимо същото да бъде
адресирано от длъжника до кредитора и отразяването на задължението в счетоводната
документация на първия. Наличие на изявление към държавен орган, без участие на
кредитора, не съставлявало действие, прекъсващо давността.
Въззивникът е направил доказателствени искания на основание чл.266, ал.3 от
ГПК за изслушване на :
Съдебна авто-техническа експертиза със задача да установи:1./ Какво
4
количество е закупеното от ищеца гориво за процесния период - по месеци, какво
количество е отразено като разходено за същия период - по месеци от всяко от товарните
МПС, посочени в приложените от ищеца пътни листове? 2./ При извършване на горните
превози, съответства ли количеството изписано като употребено гориво на нормите по
Наредба № 3 за нормиране на разхода на горива и смазочни материали, издадена от
Министъра на транспорта и в сила от 01.01.1990 г.?; 3./ Съответства ли товароносимостта на
всеки от товарните автомобили на тонажа на превозените животни и СЖП според
издадените пътни листове и потвърдителните бележки?; 4./ Съответства ли времетраенето на
твърдените за изпълнени курсове на разстоянието между отделните обекти по пътните
листове, приложени от ищеца?; 5./ Предвид отговорите по предходните въпроси -
съответстват ли извършените от ищеца разходи на претендираните по съответните фактури
суми?
Допълнителна съдебно-икономическа експертиза, със задача: 1./След анализ
на сметките, по които са осчетоводени разходите по транспорт и себестойност на
обезвреждане на умрелите животни - как е формирана стойността на всяка от процесиите
фактури, като се отрази цялостния процес по твърдяното изпълнение на сделката?; 2./
Водена ли е аналитична сметка от групата на 60-те и в частност счетоводна сметка 602, за
извършените разходи по изпълнението на договора?; 3./ Ако такава сметка не е водена -
какви разходи са вписани от ищеца в главната и оборотната книга на дружеството за
периода, като направени по изпълнението на договора?; 4./ Съответстват ли вписаните от
ищеца разходи на претендираните суми за възнаграждение по процесния договор и в какво
съотношение?
Въззиваемият „Екарисаж-Варна“ ЕООД оспорва въззивната жалба. Поддържа,
че е налице пасивна материална легитимация. Отговорността за заплащане на задълженията
била уредена в споразумението за съвместно възлагане, а Законът за обществените поръчки
допускал упълномощаването на един от възложителите за провеждане на съответната
обществена поръчка Поддържа, че исковете са доказани в тяхното основание. Договорът
бил валиден. С чл.5, ал.3, т.1 бил уреден начинът за доказване на изпълнението – чрез
представяне на пътни листове и потвърдителни бележки, които документи били представени
и приети. Без значение за спора било изготвянето на график за събирането; воденето на
дневници и информационна система. Неоснователни били твърденията за липса на
информация за изпълнението. Възложителят бил определил лице за проверка и заверка на
документите по изпълнение на услугата. Не била налице неравноправност на страните.
Изпълнението по договора било надлежно прието без да бъдат направени възражения от
страна на възложителя.
Въззиваемият поддържа, че не е налице нарушение на съдопроизводствените
правила. С доказателствените си искания ответникът по делото целял да се измени
предвидения в договора ред за доказване на изпълненето.
Въззиваемият поддържа, че не е изтекла погасителната давност за вземанията,
дори да се приеме, че спрямо главното вземане е приложима 3-годишната давност.
Въззивният съд като взе предвид представените по делото доказателства и
доводите на страните, приема за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Екарисаж-
Варна“ ЕООД срещу ответника „Областна дирекция по безопасност на храните – Варна“,
искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
5
Ищецът твърди, че във връзка с възникнала спешна необходимост, между
подробно изброените Областни дирекции по безопасност на храните, сред които „Областна
дирекция по безопасност на храните – Варна“ и „Областна дирекция по безопасност на
храните – София“ е сключено споразумение, с което е постигнато съгласие да се проведе
обща процедура за сключване на договор за обществена поръчка с предмет „Събиране,
транспортиране, съхранение и обезвреждане на умрели животни от регистрирани по ЗВД
животновъдни обекти на умрели животни и странични животински продукти, добити при
клане на животни в обекти само за лични нужди, както и убити животни при ликвидиране
на заразни болести, на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход на
територията на страната“, а директорът на ОДБХ София-град е упълномощен да организира
и проведе процедурата, както и да сключи договор от името и за сметка на отделните
възложители. След проведена процедура по обществена поръчка ищецът сключил договор за
услуга № 23/17.08.2016 г., по силата на който поел задължение да събира, транспортира,
съхранява и обезврежда умрели животни и странични животински продукти, както и убити
животни, зародишни продукти и храни от животински произход, а ответникът е поел
задължението да плати възнаграждение за изпълнената работа. Срокът на договора бил
продължен с допълнително споразумение от 16.02.2017 г. до 16.08.2017 г. В изпълнение на
поетите по договора задължения, в периода 01.02.2017 г. – 16.08.2017 г. ищецът извършил
работи на стойност 214 121,57 лв., за които са издадени 13 фактури, за които ответникът в
качеството на възложител не му заплатил възнаграждение. Поради настъпилата забава
ответникът дължал и обезщетение за забава в размер 51 617,33 лв. Ищецът е поискал
първоначално ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 82 865,05 лв. – главница за
извършени работи през периода 01.02.2017 г. – 16.08.2017 г., представляваща част от
дължимите 214 121,57 лв., както и сумата от 2 580,87 лв. – обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода 07.03.2017 г. – 30.10.2019 г., представляваща част от
дължимата сума 51 617,33 лв. В хода на производството по реда на чл.214 ГПК ищецът
увеличил предявените искове до размера от 214 121,57 лв. – главница по чл.266 ал.1 ЗЗД и
до размера от 51 617,07 лв. – обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД.
С молба от 25.06.2020 г. в отговор на указания, дадени от съда, ищецът е
уточнил, че размерът на претендираното вземане за възнаграждение по чл.266 ал.1 ЗЗД се
формира съобразно клаузите на чл.5 от договора и е препратил към представените с
исковата молба количествено-стойностни сметки, в които са посочени: изминат в километри
пробег, тонове обезвредени мъртви животни и извършени превозни курсове.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в законовия срок, но в хода
на процеса е заявил, че оспорва исковете.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Със споразумение от 05.08.2016 г., директорите на 28 областни дирекции по
безопасност на храните между които и областна дирекция по безопасност на храните Варна,
са постигнали съгласие да се проведе обща процедура за сключване на договор за
обществена поръчка с предмет „Събиране, транспортиране, съхранение и обезвреждане на
умрели животни от регистрирани по ЗВД животновъдни обекти на умрели животни и
странични животински продукти, добити при клане на животни в обекти само за лични
нужди, както и убити животни при ликвидиране на заразни болести, на зародишни
продукти, суровини и храни от животински произход на територията на страната“. Със
споразумението директорът на ОДБХ София-град е упълномощен да организира и проведе
6
процедурата, както и да сключи договор от името и за сметка на отделните възложители при
стойност от 5 712 000 лв.
С договор за услуга от 17.08.2016 г., ОДБХ София-град в качеството на
възложител, упълномощен със споразумение от 05.08.2016 г., е възложил на „Екарисаж-
Варна“ ЕООД да извършва събиране, транспортиране, съхранение и обезвреждане на
умрели животни от регистрирани по ЗВД животновъдни обекти на умрели животни и
странични животински продукти, добити при клане на животни в обекти само за лични
нужди, както и убити животни при ликвидиране на заразни болести, на зародишни
продукти, суровини и храни от животински произход на територията на страната, а
възложителя е поел задължението да извършва тези дейности за срок от 6 месеца срещу
възнаграждение, платимо от всяка ОДБХ в съответния процент, посочен в горното
споразумение от общата стойност на действително извършените разходи за отчетения
период изчислени по: 1./ цена за пробег на километър 1.06 ст. Биз ДДС и цена на тон
обезвреждане 285 лв. без ДДС. Цената за обслужване на област за 1 курс е 1 430 лв. без
ДДС. Цената е платима от всяка ОДБХ като до 15 число на всеки месец се превежда аванс в
размер на 30% от дяловото участие на съответната ОДБХ, изчислено на база прогнозни
месечни разходи. Уговорено е, че до 10-то число на всеки следващ месец изпълнителят
доказва действително направените разходи за предходния месец чрез представяне на
възложителя на : 1./пътни листи за направените курсове за обслужване през месеца и
изминати километри, доказващи направени разходи по описаните подробтно дейности и 2./
потвърдителни бележки за обслужените обекти и взетите СЖП доказващи количеството им
и направените разходи по подробнто описаните дейности /чл.5, ал.3 от договора/. Размерът
на дължимото от ответника възнаграждение се определя съобразно процент от общата
стойност на изпълнената в полза на всички дирекции престация – чл.5.1 от договора, вр. с
чл.5 от споразумение от 05.08.2016 г. – 6,373 % за ОДБХ Варна.
С допълнително споразумение от 16.02.2017 г. към договора за услуга от
17.08.2016 г., страните са се съгласили срокът на изпълнение на договора да се продължи с 6
месеца.
С писмо № 1317/18.08.2016 г. ОДБХ София-град е овластила ОБДХ Варна да
определи служител, който да проверява издаваните от „Екарисаж-Варна“ ЕООД документи,
а с писмо N ЗЖ-1495/24.08.2016 г. ОБДХ Варна е определила лицето Д. Д. – главен
инспектор в отдел ЗЖ при ОДБХ Варна.
Представена е стойностна сметка за извършени разходи през периода
01.01.2017 г. – 31.01.2017 г., подписана от управителя на „Екарисаж-Варна“ ЕООД ,
проверена от началника на отдел ФСД към ОДБХ Варна и заверена от директора на ОДБХ
София-град , съгласно която съобразно посочените изминати километри, брой курсове и
термично обработени тонове ищецът е извършил работи по договора в размер на 471 796.81
лв.
Приложено е разпределение на средствата за всяка областна дирекция,
съгласно което от страна на ОБДХ Варна е дължима сумата 20 275.62 лв. с ДДС.
Представен е опис на фактури-аванс за м.02.2017 г.
Представен е опис – потвърдителни бележки за периода 01.01.2017 г. –
31.01.2017 г., в които са посочени издадените от ищеца потвърдителни бележки и
количествата обезвредена от него животинска маса, както и брой курсове с посочени пътни
листи.
Представен е опис – пътни листи за обслужени райони, за периода 01.01.2017
7
г. – 31.01.2017 г., в които са посочени за всеки обслужен район брой извършени от ищеца
курсове и изминати километри.
Представена е стойностна сметка за извършени разходи през периода
01.02.2017 г. – 28.02.2017 г., подписана от управителя на „Екарисаж-Варна“ ЕООД ,
проверена от началника на отдел ФСД към ОДБХ Варна и заверена от директора на ОДБХ
София-град , съгласно която съобразно посочените изминати километри, брой курсове и
термично обработени тонове „Екарисаж-Варна“ ЕООД е извършило работи по договора в
размер на 509 363.42 лв.
Приложено е разпределение на средствата за всяка областна дирекция,
съгласно което от страна на ОБДХ Варна е дължима сумата 22 669.74 лв. с ДДС
Представен е опис на фактури-аванс за м.03.2017 г.
Представен е опис – потвърдителни бележки за периода 01.02.2017 г. –
28.02.2017 г., в които са посочени издадените от ищеца потвърдителни бележки и
количествата обезвредена от него животинска маса, както и брой курсове. Изброени са
пътните листи.
Представен е опис –пътни листи за периода 01.02.2017 г. – 28.02.2017 г., в
които са посочени за всеки обслужен район брой извършени от ищеца курсове и изминати
километри.
Представена е стойностна сметка за извършени разходи през периода
01.03.2017 г. – 31.03.2017 г., подписана от управителя на „Екарисаж-Варна“ ЕООД ,
проверена от началника на отдел ФСД към ОДБХ Варна и заверена от директора на ОДБХ
София-град, съгласно която съобразно посочените изминати километри, брой курсове и
термично обработени тонове ищецът е извършил работи по договора в размер на 558 633.42
лв., ведно с разпределение на средствата за всяка областна дирекция – за ОБДХ Варна
25 809.72 лв.
Представен е опис на фактури-аванс за м.04.2017 г.
Представена е стойностна сметка за извършени разходи през периода
01.04.2017 г. – 30.04.2017 г., подписана от управителя на „Екарисаж-Варна“ ЕООД ,
проверена от началника на отдел ФСД към ОДБХ Варна и заверена от директора на ОДБХ
София-град в която се сочи, че съобразно посочените изминати километри, брой курсове и
термично обработени тонове ищецът е извършил работи по договора в размер на 458 741.41
лв.
Приложено е разпределение на средствата за всяка областна дирекция,
съгласно което от страна на ОБДХ Варна е дължима сумата 19 443.60 лв. с ДДС.
Представен е опис на фактури-аванс за м.05.2017 г.
Представен е опис – потвърдителни бележки за периода 01.04.2017 г. –
30.04.2017 г., в които са посочени издадените от „Екарисаж-Варна“ ЕООД потвърдителни
бележки и количествата обезвредена от него животинска маса, както и брой курсове и пътни
листи.
Представен е опис –пътни листи за периода 01.04.2017 г. – 30.04.2017 г., в
8
които са посочени за всеки обслужен район брой извършени от ищеца курсове и изминати
километри.
Представена е стойностна сметка за извършени разходи през периода
01.05.2017 г. – 31.05.2017 г., подписана от управителя на „Екарисаж-Варна“ ЕООД ,
проверена от началника на отдел ФСД към ОДБХ Варна и заверена от директора на ОДБХ
София-град, в която се сочи, че съобразно посочените изминати километри, брой курсове и
термично обработени тонове „Екарисаж-Варна“ ЕООД е извършило работи по договора в
размер на 533 803.62 лв.
Приложено е разпределение на средствата за всяка областна дирекция,
съгласно което от страна на ОБДХ Варна е дължима сумата 24 227.32 лв. с ДДС.
Представен е опис на фактури-аванс за м.05.2017 г.
Представен е опис – потвърдителни бележки за периода 01.05.2017 г. –
31.05.2017 г., в които са посочени издадените от „Екарисаж-Варна“ ЕООД потвърдителни
бележки и количествата обезвредена от него животинска маса, както и брой курсове и пътни
листи.
Представен е опис – пътни листи за периода 01.05.2017 г. – 31.05.2017 г., в
които са посочени за всеки обслужен район брой извършени от „Екарисаж-Варна“ ЕООД
курсове и изминати километри.
Представена е стойностна сметка за извършени разходи през периода
01.06.2017 г. – 30.06.2017 г., подписана от управителя на „Екарисаж-Варна“ ЕООД ,
проверена от началника на отдел ФСД към ОДБХ Варна и заверена от директора на ОДБХ
София-град , съгласно която съобразно посочените изминати километри, брой курсове и
термично обработени тонове ищецът е извършил работи по договора в размер на 551 379.51
лв.
Приложено е разпределение на средствата за всяка областна дирекция,
съгласно което от страна на ОБДХ Варна е дължима сумата 25 347.43 лв.
Представен е опис на фактури-аванс за м.06.2017 г.
Представен е опис – потвърдителни бележки за периода 01.06.2017 г. –
30.06.2017 г., в които са посочени издадените от „Екарисаж-Варна“ ЕООД потвърдителни
бележки и количествата обезвредена от него животинска маса, както и брой курсове и пътни
листи.
Представен е опис –пътни листи за периода 01.06.2017 г. – 30.06.2017 г., в
които са посочени за всеки обслужен район брой извършени от ищеца курсове и изминати
километри.
Представена е стойностна сметка за извършени разходи през периода
01.07.2017 г. – 31.07.2017 г., подписана от управителя на „Екарисаж-Варна“ ЕООД ,
проверена от началника на отдел ФСД към ОДБХ Варна и заверена от директора на ОДБХ
София-град , съгласно която съобразно посочените изминати километри, брой курсове и
термично обработени тонове „Екарисаж-Варна“ ЕООД е извършил работи по договора в
9
размер на 540 863.99 лв.
Приложено е разпределение на средствата за всяка областна дирекция,
съгласно което от страна на ОБДХ Варна е дължима сумата 24 677,27 лв. с ДДС.
Представен е опис – потвърдителни бележки за периода 01.07.2017 г. –
31.07.2017 г., в които са посочени издадените от „Екарисаж-Варна“ ЕООД потвърдителни
бележки и количествата обезвредена от него животинска маса, както и брой курсове и пътни
листи.
Представен е опис –пътни листи за периода 01.07.2017 г. – 31.07.2017 г., в
които са посочени за всеки обслужен район брой извършени от „Екарисаж-Варна“ ЕООД
курсове и изминати километри.
Представена е стойностна сметка за извършени разходи през периода
01.08.2017 г. – 16.08.2017 г., подписана от управителя на „Екарисаж-Варна“ ЕООД ,
проверена от началника на отдел ФСД към ОДБХ Варна и заверена от директора на ОДБХ
София-град , в която се сочи, че съобразно посочените изминати километри, брой курсове и
термично обработени тонове ищецът е извършил работи по договора в размер на 207 038.35
лв.
Приложено е разпределение на средствата за всяка областна дирекция,
съгласно което от страна на ОБДХ Варна е дължима сумата 13 194,55 лв. с ДДС.
Представен е опис – потвърдителни бележки за периода 01.08.2017 г. –
10.08.2017 г., в които са посочени издадените от „Екарисаж-Варна“ ЕООД потвърдителни
бележки и количествата обезвредена от него животинска маса, както и брой курсове и пътни
листи.
Представен е опис – пътни листи за периода 01.08.2017 г. – 10.08.2017 г., в
които са посочени за всеки обслужен район брой извършени от ищеца курсове и изминати
километри.
Представени са фактури със следните номера: 63771/01.02.2017 г.,
64266/28.02.2017 г., 64283/01.03.2017 г., 64854/31.03.2017 г., 64867/03.04.2017 г.,
65383/30.04.2017 г., 65405/02.05.2017 г., 65994/31.05.2017 г., 66017/01.06.2017 г.,
66638/30.06.2017 г., 66662/03.07.2017 г., 67247/31.07.2017 г. и 67616/17.08.2017 г., издадени
от „Екарисаж-Варна“ ЕООД към получател ОДБХ Варна за извършени услуги по договор
съответно за месеците февруари, март, април, май, юни, юли и август, след приспадане на
авансите за тези периоди. Съгласно фактурите стойността на извършените от „Екарисаж-
Варна“ ЕООД ищеца работи през периода м.02 – м.08.2017 г. е в общ размер 214 121.57
лв. Фактурите са двустранно подписани.
Представени са пътни листове, издадени от ищеца през периода 01.02.2017 г. –
07.08.2017 г.
Представено е писмо за годишна инвентаризация на активите и пасивите от
22.01.2019 г., в което ОДБХ Варна признава, че задълженията му към ищеца възлизат на
214 121.73 лв.
10
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена.
Съгласно заключението на вещото лице за издадените от ищеца фактури с номера:
63771/01.02.2017 г., 64266/28.02.2017 г., 64283/01.03.2017 г., 64854/31.03.2017 г.,
64867/03.04.2017 г., 65383/30.04.2017 г., 65405/02.05.2017 г., 65994/31.05.2017 г.,
66017/01.06.2017 г., 66638/30.06.2017 г., 66662/03.07.2017 г., 67247/31.07.2017 г. и
67616/17.08.2017 г., в които се сочи, че за извършените от ищеца работи през периода м.02 –
м.08.2017 г. ответникът дължи възнаграждение в размер на 214 121.73 лв., са направени
записвания в търговските книги на ищеца, които са водени редовно. Вещото лице е
констатирало, че в счетоводните книги на ответника са направени вписвания на процесните
фактури, както и че по тях не са извършени плащания. Обезщетението за забава в размер на
законната лихва е изчислено от вещото лице на 51 617.07 лв.
С допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза е установено
че сумите по издадените от ищеца фактури за възнаграждение по процесния договор
кореспондират със сумите, посочени в стойностните сметки и че разходите на ищеца
възлизат на 214 121.57 лв. Вещото лице е отразило, че е посетило на място ОДБХ Варна,
където се съхраняват копия от потвърдителните бележки, които съответстват с посочените в
описа на ищеца към исковата молба, а сумите по фактурите се формират съобразно начина
на изчисление по чл.5 ал.1, т.1 от договора.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема
следното от правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от
ЗЗД във вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД за заплащане на възнаграждение за изпълнени възложени по
договор работи по събиране, транспортиране, съхранение и обезвреждане на умрели
животни от регистрирани по ЗВД животновъдни обекти на умрели животни и странични
животински продукти, добити при клане на животни в обекти само за лични нужди, както и
убити животни при ликвидиране на заразни болести, на зародишни продукти, суровини и
храни от животински произход на територията на страната.
Съгласно легалната дефиниция, с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а
последната – да плати възнаграждение – чл. 258 ЗЗД . Изпълнителят може да претендира
възнаграждение само, ако работата бъде приета – чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 264 ЗЗД .
Приемането на работата обхваща фактически и правни действия – реално предаване от
изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на изработеното,
изявление, че изработеното съответства на поръчаното. Ако изпълнителят е извършил
работата съобразно поръчката на възложителя и същата е без недостатъци, поръчващият е
длъжен да я приеме.
Договорът за изработка е двустранен, възмезден, консенсуален. От него
възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението
на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на
задължението на другата страна. Преобладаващата съдебна практика е в смисъл, че
предвидената в нормата на чл. 160, ал. 2 от ЗУТ обикновена писмена форма на договорите, с
които се уреждат отношенията между тях, има само доказателствена функция (ad
probationem), но не е елемент от фактическия състав на валидното му сключване и
неспазването й не обуславя нищожност на договора, по смисъла на чл. 293, ал. 2 от ТЗ , във
връзка с чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД . От дефинитивната норма на чл. 8, ал. 1 от ЗЗД
следва, че като двустранна правна сделка, договорът се счита сключен с покриване на
идентичните по своето съдържание насрещни волеизявления на страните относно
съществените му елементи, в което именно се състои постигнатото между съконтрахентите
съгласие за създаване на правна връзка между тях.
11
Видно от сключеното на 05.08.2016 г. споразумение ответникът заедно с
останалите областни дирекции по безопасност на храните е овластил ОДБХ София-град
/чл.3 от споразумението/ да сключи от негово име и за негова сметка договор за възлагане на
обществена поръчка с предмет „Събиране, транспортиране, съхранение и обезвреждане на
умрели животни от регистрирани по ЗВД животновъдни обекти на умрели животни и
странични животински продукти, добити при клане на животни в обекти само за лични
нужди, както и убити животни при ликвидиране на заразни болести, на зародишни
продукти, суровини и храни от животински произход на територията на страната“.
Съгласно чл.8, ал.1 от ЗОП двама или повече възложители могат да сключат
споразумение за съвместно възлагане на обществена поръчка, в което се уреждат всички
организационни, технически и финансови въпроси, свързани с провеждането на
процедурата, сключването на договорите, разпределението на строителството, доставките
или услугите, които са предмет на поръчката, и други.
Съгласно чл.8, ал.2 от ЗОП в случаите по ал. 1 всеки от възложителите
отговаря за изпълнението на задълженията си по закона, независимо дали процедурата за
възлагане на обществена поръчка се провежда съвместно от името и за сметка на всички
възложители, или един от възложителите изпълнява техническите дейности по
провеждането на процедурата, като представлява едновременно себе си и другите
възложители.
Споразумението от 05.08.2016 г. обективира съгласие между отделните ОДБХ
съвместно в качеството на възложители да възложат изпълнение на обществена поръчка -
има съдържанието и представлява споразумение по чл.8, ал.1 от ЗОП. С това споразумение
ОДБХ София-град е упълномощена да проведе обществената поръчка и да сключи договора
от името и за сметката на останалите ОДБХ , в това число и ответника.
От представения по делото договор за услуга от 17.08.2016 г., се установява
че между ищеца и ОДБХ София-град е възникнало облигационно правоотношение, по което
на ищеца е възложено и в качеството на изпълнител е поел задължението да извършва
събиране, транспортиране, съхранение и обезвреждане на умрели животни от регистрирани
по ЗВД животновъдни обекти на умрели животни и странични животински продукти,
добити при клане на животни в обекти само за лични нужди, както и убити животни при
ликвидиране на заразни болести, на зародишни продукти, суровини и храни от животински
произход на територията на страната, а ответникът в качеството на възложител е поел
задължението да плати възнаграждение. С допълнително споразумение от 16.02.2017 г. е
постигнато съгласие срокът на изпълнение на договора да се продължи с 6 месеца – до
16.08.2017 г.
При сключване на този договор ОДБХ София-град се е легитимирала като
упълномощена със Споразумението от 05.08.2016 г. и е действала както от свое име и за
своя сметка, така и от името и за сметка на останалите ОДБХ, страни по Споразумението от
05.08.2016 г. съгласно чл.8 ал.2 от ЗОП. Съгласно тази разпоредба процесният договор и
сключеното към него споразумение пораждат отделни облигационни правоотношения
между ищеца в качеството на изпълнител и всяка от областните дирекции, включително
ОДБХ Варна. Тук следва да се има предвид, че всяка ОДБХ съобразно чл.7 Закон за
българската агенция по безопасност на храните има качеството на юридическо лице и е
самостоятелен правен субект. Договорът е породил отделни правоотношения между ищеца е
всяка ОДБХ, включително и договорна облигационна връзка с ответника, по които отделни
облигационни връзки всеки отделен възложител отговаря за изпълнението на своите
задължения по закона /чл.8, ал.2 от ЗОП/. Това е изрично посочено и в самия договор /чл.5/,
съгласно който всяка ОДБХ заплаща на изпълнителя съответния процент от общата
стойност на извършените от изпълнителя разходи. Договорът с чл.9 предвижда, че
12
възложителят се задължава да заплащауговорената цена по фактура, издадена на
съответната ОДБХ.
Следователно страните по делото са страни по представения по делото
договор и между тях е валидно възникнало договорно правоотношение по договор за
изработка. По изложените съображения са неоснователни възраженията на въззивника-
ответник за недействителност по отношение на него на договорното правоотношение и
липса на пасивна легитимация в материалното правоотношение. Налице е изразена от него
воля за сключване на процесния договор, както и за упълномощаване на трето лице /ОДБХ
София-град/, което да го представлява при сключването като изявленията на това трето лице
са направени от името и за сметка на въззивника-ответник.
Спорен е въпросът дължимо ли е възнаграждението по процесния договор.
Както беше посочено по-горе възнаграждение по договора за изработка е дължимо в случай,
че работата е извършена и приета – чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 264 ЗЗД. Приемането на
работата обхваща фактически и правни действия – реално предаване от изпълнителя и
получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на изработеното, изявление, че
изработеното съответства на поръчаното.
Ищецът носи доказателствена тежест относно факта, че е изпълнил
възложената му работа. Ответникът не е направил своевременно възражения в тази насока,
тъй като не е подал отговор на исковата молба в законовия срок. От друга страна следва да
се има предвид, възприетото в практиката на Върховния касационен съд тълкуване на чл.
264, ал. 3 ЗЗД, която норма установява необоримата презумпция, че при липса на
възражения за неправилно изпълнение работата се счита за приета, но пропускът да бъдат
своевременно направени такива преклудира единствено възможността на възложителя да
реализира отговорността на изпълнителя за недостатъци по реда на чл.265 ЗЗД.
Неправилното според закона е некачественото изпълнение, което може да се изрази в
отклонение от поръчаното или в недостатъци, с които работата е извършена от изпълнителя.
Следователно, възраженията на възложителя за неточно изпълнение в количествено
отношение не се обхващат от установената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД преклузия и могат да бъдат
противопоставени на изпълнителя както чрез кондикционния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД за връщане на платеното без основание възнаграждение, така и като защитно средство
при предявен иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Такова възражение в случая не е своевременно
направено, но тук следва да се има предвид, че фактът на изпълнението на възложената
работа, за която се претендира възнаграждение е факт от сложния юридически състав, от
който съдът следва да направи извод за основателността на иска, поради което този факт
подлежи на пълно и главно доказване от страна на ищеца.
Като доказателства за извършване на работата и нейното приемане по делото
са представени стойностни сметки, в които е посочено за всеки месец изминатите
километри, брой обслужвания и тонове термично обработени мъртви животни.
Стойностните сметки са подписани от възложителя по договора - ОДБХ Варна. Същите
съдържат удостоверяване на компонентите, формиращи дължимата цена по договора /чл.5,
ал.1 от договора/. В съответствие със стойностните сметки са представените потвърдителни
бележки и пътните листове, проверени на място от вещото лице, което е констатирало, че в
същите не фигурират допълнителни и неизминати километри. Тези констатации на
експертизата сочат на изпълнените в количествено отношение работи от страна на ищеца.
Потвърдителни бележки и пътните листове са описани в представени по делото описи и са
удостоверени с подписа на лицето излъчено от въззивника-ответник като негов
представител за приемането им – Д. Д.. Потвърдителните бележки, служещи за установяване
на количеството на извършената работа и съответно на дължимото за нея възнаграждение,
са били изпращани на ответника, който с подписа на своя представител е декларирал
13
тяхното приемане и съгласието си с удостоверените от тях факти.
По делото е установено, че издадените в изпълнение на работата по договора
фактури с номера: 63771/01.02.2017 г., 64266/28.02.2017 г., 64283/01.03.2017 г.,
64854/31.03.2017 г., 64867/03.04.2017 г., 65383/30.04.2017 г., 65405/02.05.2017 г.,
65994/31.05.2017 г., 66017/01.06.2017 г., 66638/30.06.2017 г., 66662/03.07.2017 г.,
67247/31.07.2017 г. и 67616/17.08.2017 г. са получени от ответника и същият се е подписал
за получател на услугата по тях. Съгласно тези фактури дължимото възнаграждение за
прооцесния период е в общ размер 214 121.57 лв. като с подписа си ответникът се е изразил
съгласие за възникналото за него задължение за заплащането им. Подписите на фактурите
не са оспорени и сочат на приемане на работата, чието изпълнение и цена удостоверяват.
Същите са частни документи и тъй като удостоверяват неизгодни за възложителя факти –
приемане на услугата, притежават материална доказателствена сила за този факт и служат
като разписка за полученото изпълнение по договора.
В подкрепа на извода, че въззивникът – ответник е приел изпълнението по
договора е заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която е установила, че
всички процесни фактури са вписани в счетоводството на въззивника-ответник, което
представлява още едно признаване и потвърждаване от негова страна на факта, че е получил
изпълнение на дължимата от ответника престация в размер на посочената във фактурите
стойност.
Допълнително потвърждение на ответника на неговото задължение към ищеца
представлява писмото за годишна инвентаризация на активите и пасивите от 22.01.2019 г., в
което ответникът е изрично е признал, че задълженията му към ищеца възлизат на
214 121.57 лв. – на колкото възлиза сборът от сумите по процесните фактури.
Заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установило, че при
изчисляването на сумата 214 121.57 лв. е спазен договореният размер от 6,373 %, на
дължимото от ответника възнаграждение, определен като процент от общата стойност на
изпълнената в полза на всички дирекции престация /чл.5.1 от договора, вр. с чл.5 от
споразумение от 05.08.2016 г./. Съдът приема, че именно това е дължимият размер на
възнаграждението на ищеца от страна на ответника по иска.
Възраженията на въззивника-ответник, че ищецът не е изготвил график за
събирането, дневник на изхода на екарисажа, дневник на входа на екарисажа и че не е
изградена онлайн информационна система, съдът намира на първо място преклудирани.
Следва да бъде отбелязано и, че същите са неоснователни. В договора между страните са
посочени предвидените от страните начини за доказване на действително направените
разходи и документите, които изпълнителят следва да представи на възложителя за това
/чл.5, ал.3 от договора/ които включват пътните листове и потвърдителните бележки.От
представените по делото множество писмени доказателства и изслушаното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на възложителя са му били представени
всички предвидени в договора за установяване на извършената работа доказателства и
същият е приел както доказателствата, така и работата. Неизготвянето от ищеца на
посочените по-горе документи няма отношение към точното изпълнение на възложените
работи съобразно уговореното качество и обем. Изготвянето на график за събирането,
дневник на изхода на екарисажа, дневник на входа на екарисажа съдът намира като
несъществено и неотносимо към изпълнението на възложеното по договора.
По делото се установи основателност на главния иск, поради което съдът
следва да се произнесе и по иска за заплащане на лихва за забава.
Съгласно договора между страните окончателното възнаграждение за
14
съответния месец е дължимо в 30-дневен срок от издаване на фактурата /чл.5, ал.3, т.4 от
договора/. Съгласно чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. Тъй като
се касае за неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата /чл.86, ал.1, пр.1 от ЗЗД/. Тъй като в процесния
случай денят за изпълнение на задължението е определен, ответникът е изпаднал в забава
след изтичането му /чл.84, ал.1 от ЗЗД/. Заключението на съдебно-счетоводната експертиза е
изчислила размерът на обезщетението за забава на 51 617.07 лв., поради което искът с
правно основание чл.86 ЗЗД е доказан по размер.
Относно възражението за настъпила погасителна давност на вземанията,
предмет на делото:
Въззивният съд намира възражението за изтекла погасителна давност
неоснователно. Процесното вземане за възнаграждение по договор за изработка няма
характер на периодично плащане, поради което по отношение на него не е приложима по-
кратката три годишна погасителна давност, съобразно чл. 111, "в" ЗЗД . Съгласно ТР № 3 от
18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК Понятието "периодични плащания" по смисъла
на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Отличителна черта на периодичните
плащания е предварително определения падеж и предварително определените или определяеми
размери. В случая се касае за ежемесечно вземане за извършената през месеца работа, която не е
предварително определена или определяема, поради което и цената й не е предварително
определена или определяема. Към това вземане е приложима е общата пет годишна давност
по чл. 110 ЗЗД . За вземането по чл.266 ал.1 ЗЗД се прилага 5-годишния давностен срок по
чл.110 ЗЗД, поради което предявените на 31.10.2019 г. искове за извършените през 2017 г.
работи не са погасени по давност.
По отношение на акцесорното вземане по чл.86 ЗЗД е приложим
тригодишният давностен срок по чл.111 б.“в“ ЗЗД. Вземанията за лихва са били предявени
частично и са цената на исковете е увеличавана в хода на производството. Съгласно чл.116а
ЗЗД когато вземането е предявено частично, давността се спира или прекъсва само за
предявената част. Въззивният съд напълно споделя изложените от първоинстанционния съд
съображения за непогасяване и на акцесорното вземане поради изтекла погасителна давност.
С молба от 14.02.2020 г. ищецът е извършил увеличение на цената на иска за
обезщетението за забава по фактура N 63771/01.02.2017 г., чийто падеж е на 07.03.2017 г.,
поради което не е погасено по давност, защото последният ден от тригодишния срок
настъпва на 07.03.2020 г.
С молба от 13.03.2020 г. ищецът е извършил увеличение на цената на иска за
обезщетението за забава по фактура N 64283/01.03.2017 г., чийто падеж е на 01.04.2017 г.,
поради което не е погасено по давност, защото последният ден от тригодишния срок е
01.04.2020 г.
С молба от 29.05.2020 г. ищецът е извършил увеличение на цената на иска за
обезщетението за забава по фактура N 64266/28.02.2017 г., чийто падеж е на 31.03.2017 г.,
поради което не е погасено по давност. На основание чл.3, т.2 от ЗМДВИП давностният
15
срок е спрял да тече от 13.03.2020 г., когато е обявено извънредното положение. Към датата
на спиране на давностния срок са оставали 18 дни до 31.03.2020 г., който е последният ден
от тригодишния срок. Нормата на § 13 от ПЗР на Закона за здравето /ДВ бр. 44 от 13.5.2020
г./ предвижда, че сроковете, спрели да текат по силата на ЗМДВИП, продължават да текат от
изтичане на 7 дни от обнародване на този закон. Оставащият срок с продължителност от 18
дни е продължил да тече от 21.05.2020 г. не е изтекъл до 29.05.2020 г. като вземането не е
погасено по давност.
С молба от 12.06.2020 г. ищецът е извършил увеличение на цената на иска за
обезщетението за забава по фактура N 64867/03.04.2017 г., което е с начална дата 04.05.2017
г., поради което не е погасено по давност. Към датата на спирането на давностния срок на
13.03.2020 г. са оставали 51 дни до последния ден от тригодишния срок - 04.05.2020 г., а
този срок е продължил да тече от 21.05.2020 г., от което следва, че вземането / с увеличена
цена на иска по молба от 12.06.2020 г./ не е погасено по давност.
С молба от 26.06.2020 г. ищецът е извършил увеличение на цената на иска за
обезщетение за забава по фактура N 64864/31.03.2017 г., чийто падеж е на 03.05.2017 г. Към
датата на спирането на давностния срок на 13.03.2020 г. са оставали 50 дни до изтичане на
давностния срок на 03.05.2020 г. /последният ден на тригодишния срок/. Давностният срок е
продължил да тече от 21.05.2020 г., и към датата на увеличението по молба - 26.06.2020 г.
не е изтекъл като вземането не е погасено по давност.
Предвид изложеното исковете са доказани и първоинстанционното решение, с
което същите са уважени, следва да бъде потвърдено.
По направените от страните разноски:
При този изход на делото правото да му бъдат присъдени разноските в
настоящото производство се поражда за въззиваемия, в приложение на чл.78, ал. 3 вр. ал. 8
ГПК, който претендира разноски в размер на 8 183.76 лв., които следва да се възложат в
тежест на „Областна дирекция по безопасност на храните – Варна“, гр.Варна.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260552/14.12.2020 г. по т.д. № 2280/2019 г.,
СГС, VI-4 състав като законосъобразно и правилно постановено.
ОСЪЖДА „Областна дирекция по безопасност на храните – Варна“, гр.Варна,
ул.“Софроний Врачански“ N 19 да заплати на „Екарисаж-Варна“ ЕООД, EИК *********,
с.Тополи, община Варна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 8 183.76 лева – разноски за
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
16
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17