Р Е Ш Е Н И Е
№.................................
гр. София, 12.02.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ІV-Б състав, в публично
заседание на осми февруари, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. ЛОРА
ДИМОВА
при
участието на секретар К. Лозева , като разгледа докладваното от съдия Станимира
Иванова въззивно гражданско дело № 156 по описа за 2020г. на СГС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№ 253369/25.10.2019г. по гр.д. № 80953
по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 75-ти състав са
отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 2035015/27.12.2018г.,
изпратена по пощата на 21.12.2018г. н. „А.з.с.н.в.”ЕАД,
ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда „******4 срещу И.К.П., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес: адв. И.И.,***, офис 11 с
правно основание на чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит вр. с чл. 92 и
чл. 99 от ЗЗД, за признаване за установено, че И.К.П., ЕГН ********** дължи н.А.з.с.н.в.”ЕАД,
ЕИК ******заплащане на сумата от 830,88лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението -29.03.2018г.., до изплащането й, представляваща
неплатена главница по договор за потребителски кредит № 1881282/23.07.2013г.;
сумата от 28,33лв., представляващи
договорна възнаградителна лихва за периода от 24.03.2014г. до 19.05.2014г.;
сумата от 394,18лв., представляващи
обезщетение за забава за периода от 10.12.2013г. до 29.03.2018г., вземания за което
са прехвърлени н.А.з.с.н.в.”ЕАД с рамков договор за цесия от 16.11.2010г. и
Приложение № 1 към него от 01.04.2016г, за които е издадена заповед за изпълнение
по заповедно дело № 20680/2018г. по описа на СРС.
Срещу така
постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5187510/12.11.2019г.. по регистъра на СРС от ищеца н.А.з.с.н.в.”ЕАД, ЕИК ******в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочило е, че представеното по делото извлечение от Приложение №1 към договора
за цесия установявало, че процесните вземания са му прехвърлени от кредитодателя, не му било указано, че не сочи доказателства
за това обстоятелство. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията за разноски на
въззиваемия.
Въззиваемият- ответник по исковете И.К.П., ЕГН ********** е оспорила
жалбата. Навела е твърдения, че решението в обжалваната част е правилно.
Претендирала е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх. № 2035015/27.12.2018г., изпратена по пощата на 21.12.2018г. н. „А.з.с.н.в.”ЕАД, ЕИК ******със седалище
и адрес на управление:***, офис-сграда „******4 срещу И.К.П., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес: адв. И.И.,***, офис 11, с
която е поискало от съда на основание на чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит вр. с чл.
92 и чл. 99 от ЗЗД, да признае за установено, че И.К.П., ЕГН ********** дължи н.А.з.с.н.в.”ЕАД,
ЕИК ******заплащане на сумата от 830,88лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението -29.03.2018г.., до изплащането й, представляваща
неплатена главница по договор за потребителски кредит № 1881282/23.07.2013г.;
сумата от 28,33лв., представляващи
договорна възнаградителна лихва за периода от 24.03.2014г. до 19.05.2014г.;
сумата от 394,18лв., представляващи
обезщетение за забава за периода от 10.12.2013г. до 29.03.2018г., вземания за което
са прехвърлени н.А.з.с.н.в.”ЕАД с рамков договор за цесия от 16.11.2010г. и
Приложение № 1 към него от 01.04.2016г, за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 20680/2018г. по описа на СРС, като му се
присъдят разноски. Навело е
твърдения, че „Изи
Асет мениджмънт”АД сключило с ответника договор за потребителски кредит за 1100лв.
, предоставена му била сумата, уговорени
били възнаградителни лихви от 1285,21,
както и лихви за забава, такси задълженията следвало да се погасят на месечни вноски от по 55,47лв. за 43 седмици до
19.05.2014г. Съгласно договора при
забава на плащанията с повече от 30 дни се начислявали такси за разходи за
извънсъдебно събиране на сумите – за напомнителни писма, за електронни съобщения,
провеждане на телефонни разговори, лични посещения и др., като тази такса се
начислявала за всяка просрочена вноска с повече от 30 дни в размер на 9лв. за
30 дни, , в тежест на ответника била начислена такса от 145лв. Поради изпадане в забава на плащанията на ответника била
начислена като дължима и лихва за забава от 394,18лв. за процесния период. По
договора ответникът платил 1671лв.,
като с тази сума било погасено задължението за плащане на таксата от 145лв., главница
от 269,12лв. и възнаградителна лихва
от 1256,88лв. Така неплатени останали процесните вземания. С договора за
цесия от 2010г. и Приложение №1/01.04.2016г. към него н.А.з.с.н.в.”ООД
правоприемник на който бил ищецът били прехвърлени процесните вземания, ищецът
уведомил ответника за цесията, за което имал пълномощия от кредитодателя.
Уведомяване за цесията била и исковата молба с приложенията й.
Ответникът И.К.П., ЕГН ********** в предоставения
срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е, че договорът е нищожен поради противоречие със
Закона за потребителския кредит (ЗПК)– чл. 5, ал. 4, чл. 10, ал.1; чл. 11, ал.1
т. 9,т. 9а и т.12 от ЗПК, не му била съобщена цесията от кредитодателя, а и
задълженията били погасени по давност. Шрифтът на договора и на приложенията му
бил по.малък от „12”, неясен и трудно четлив, не било посочено лихвения процент
при какви условия се прилага. Претендирал е разноски.
По делото е приложено заповедно дело № 20680/2018г. съгласно което по заявление вх. №
3028529/29.03.2018г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено И.К.П., ЕГН ********** да заплати н. „А.з.с.н.в.”ЕАД, ЕИК ******830,88лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението -29.03.2018г.., до изплащането й, представляваща
неплатена главница по договор за потребителски кредит № 1881282/23.07.2013г.;
сумата от 28,33лв., представляващи
договорна възнаградителна лихва за периода от 24.03.2014г. до 19.05.2014г.;
сумата от 394,18лв., представляващи
обезщетение за забава за периода от 10.12.2013г. до 29.03.2018г., вземания за
което са прехвърлени н.А.з.с.н.в.”ЕАД с рамков договор за цесия от 16.11.2010г.
и Приложение № 1 към него от 01.04.2016г, за така издадената заповед длъжникът
е уведомен на 19.10.2018г., на 31.10.2018г. длъжникът е подал възражение, с
което е оспорил вземанията по заповедта, на 28.11.2018г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства
в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на
вземанията по заповедта и такива е представил на 27.12.2018г.
По
делото е приет договор № 1881282/22.07.2013г. носещ подпис за страните по него, съгласно който Изи
Асет Мениджмънт”АД се е задължило да предостави и е предоставило на И.К.П. кредит
от 1100лв. срещу задължение на
кредитополучателя да върне сумата за срок от 43 седмици, да плати договорна възнаградителна
лихва
от 139,74% годишно, която за срока
на договора е 1285,21лв., платима за същия период, с
размер на всяка от вноските от по 55,74лв, падеж на първата вноска
29.07.2013г., както и годишен процент на разходите от 743,21%. Съгласно чл. 8 от
договора при забава на плащането по вноска с повече от 30 дни кредитодателят начислява такса за разходи за
напомнителни писма, за електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори
в размер на 9лв. за всеки месец през който има непогасена вноска, но не повече
от 45лв. При забава на плащане с 90 дни се начисляват още 100лв. такси за
допълнителни разходи за събирането. Уговорено е с чл. 8, ал. 5 от договора при
забава на плащанията да се дължи законна лихва за забава.
Приет е рамков договор от 16.11.2010г. съгласно който „Изи Асет
мениджмънт”АД се е съгласило да
прехвърли н. „А.з.с.н.в.”ООД ликвидни и изискуеми вземания по договори за
потребителски кредити, като вземанията ще се индивидуализират с Приложение № 1,
съставено като електронен документ и което има характер на допълнително
споразумение, като дата на прехвърляне е дата на потвърждение за приемане на
Приложение № 1 в електронна система на купувача, като продавачът издава писмено
потвърждение за сключената цесия. Съгласно чл. 4.9. продавачът писмено
уведомява длъжника за цесията.
Прието е извлечение от Приложение № 1/01.04.2016г. към договора от
16.11.2010г., сочещо задължение на ответника по договор № 1881282/23.07.2013г.
с главница от 1100лв., по който задължения са общо 2385,21лв., а непогасена
част са 1479,11лв., от които лихва за просрочие към 01.04.2016г. е 169,90лв.
Прието е пълномощно от 09.09.2015г.
с което което „Изи Асет мениджмънт”АД е упълномощило „А.з.с.н.в.”АД от
негово име да уведоми длъжниците за прехвърляне на задълженията им по
договорите за кредит сключени с Изи Асет мениджмънт”АД, които са прехвърлени с
договора за цесия от 16.11.2010г.
Прието е писмо от 07.04.2016г. от Изи Асет Мениджмънт”АД чрез „А.з.с.н.в.”АД
до ответника, с което е уведомен за прехвърляне на задълженията му по договор с
Изи Асет мениджмънт”АД № 1881282 съм „А.з.с.н.в.”АД,
като е посочена банкова сметка ***, както и че може да ги плати в „Изи Пей” с
посочен номер на задължението и общ размер на сумата.
Прието е известие за доставяне, съгласно което писмо от ищеца до ответника е получено от ответника на 13.04.2016г.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по
съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и справки по система на ищеца и
тази на „Изи Асет Мениджмънт”АД е посочило, че като задължения по договора на ответника
са начислени главница от 1100лв.,
възнаградителна лихва от 1285,21лв.,
145лв. такса за просрочие на
плащанията с повече от 30 дни и съответно от 90 дни. Посочило е, че по договора ответникът
платил общо 1076лв. и с тях били
отнесени от ищеца за погасяване задължения на 269,12лв. главница; 806,88лв. договорна
лихва; 145лв. такса след договора за цесия били платени още 450лв. отнесени от ищеца за погасяване на задължения за
договорна лихва.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл.
124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от от Закона за потребтелския кредит вр. с чл. 92
и чл. 99 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския кредит „договорът за потребителски кредит” е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са
„потребителят” и „кредиторът”, като „потребител” е всяко физическо лице, което
е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята
професионална или търговска дейност, а „кредитор” е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност.
Съдът
приема за установено по делото, че на 22.07.2013г. Изи Асет Мениджмънт”АД и ответника са сключили писмен договор като Изи Асет Мениджмънт”АД се е задължило и е предоставило
на ответника потребтелски кредит от 1100лв.
срещу задължение на ответника да върне
сумата за срок от 43 седмици, да плати
договорна възнаградителна лихва от 139,74% годишно, която за срока на договора е
1285,21лв., платима за същия
период, с размер на всяка от вноските от по 55,74лв, падеж на първата вноска
29.07.2013г., както и годишен процент на разходите от 743,21лв; при забава на плащането по вноска с повече от 30 дни кредитодателят начислява такса за разходи за
напомнителни писма, за електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори
в размер на 9лв. за всеки месец през който има непогасена вноска, но не повече
от 45лв.; при забава на плащане с 90 дни се начисляват още 100лв. такси за допълнителни
разходи за събирането; при забава на плащанията да се дължи законна лихва за
забава.
Договорът носи
подпис на страните по делото, не нарушава императивните разпоредби на чл. 10 на
Закона за потребителския кредит (ЗПК) в редакцията към момента на сключването
му.
Същевременно
, съдът приема, че договора не
съдържа изискуемото съдържание от чл. 11,
т.11 и т. 12 от ЗПК в редакцията им към
сключване на процесния договор от 22.07.2013г. – да сочи условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, Разпоредбите са императивни материално правни норми и за
приложението им съдът следи служебно. В случая договора не сочи горепосочените
обстоятелства, а същото съгласно чл. 22
от ЗПК води до недействителност на
договора. Погасителен план с разпределение на суми по вноски и разбивки на
същите не е представен по делото, такъв не се съдържа в самия договор,
констатации на вещото лице са по справки дадени му от ищеца и не са от естество
да установят съществуването на такъв с подпис на страните по договора за
кредит.
Следва да се
посочи, че по делото не е установено
валидно постигнато съглашение по договора за заем за плащане на възнаградителна
лихва. Действително, съгласно договора дължимост на такава е уговорена в размер
на 139,74% годишно. Така уговорената
клауза по договора съдът приема че противоречи на добрите нрави и като такава е
нищожна на основание на чл. 26, ал.1 пр.
3 от ЗЗД . За валидността на клаузите по договора съдът следи служебно. Добросъвестността и
справедливостта са основен принцип в
гражданските и търговски взаимоотношения. Спазването им предотвратяват
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Преценката дали е нарушен някой от основните правни
принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на
въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл.
26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. В конкретния случай уговаряне на възнаградителна
лихва от 139,75% годишно при
съобразяване че предоставена сума е 1100
лв., а възнаградителна лихва за срока на договора от 9 месеца е 1285,21лв. съдът приема, че е в разрез
с присъщите на възнаградителната лихва функции. Икономическата цел на
отпуснатия заем е придобиване на парични средства и за двете страни. За
заемополучателя целта е получаване на средства за покриване на текущи нужди,
за заемодателя целта е да покрие разходите по заема и да получи
печалба чрез получаване на възнаградителна лихва.
Извън тази цел, всеки получен доход излиза извън присъщата функция.
Възнаградителната лихва е възнаграждението за предоставянето на финансовия
ресурс. В случая уговорената лихва не е установено да съответства на присъщата
й функция. Този извод се налага при съобразяване на размера на предоставената сума, срок за който
е предоставена и размера на възнаградителната лихва. (В този смисъл Решение №
378/18.05.2006г. по гр.д. № 315/2005г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.). Договорът за заем с уговорена възнаградителна лихва е
двустранен и възмезден. Клаузата за възнаградителната лихва по договор за
кредит е съществен елемент от него, защото урежда възнаграждението за
кредитодателя. Премахването изцяло на клаузата за определяне на възнаградителната
лихва по договора за потребителски кредит би променило възмездния му характер,
поради което и извод, че такъв договор би се сключил и без да е уговорено
такова възнаграждение не може да се обоснове. Този извод се налага при
съобразяване на събраните доказателства по делото, от които се установява, че
кредитодателят е търговец, който по занятие предоставя кредити, тоест целта на
договора за кредитодателя е печалба. Съглашението за възнаградителна лихва по
договор не може да бъде заместено от норми на закона, защото такива не са
въведени от законодателя, включително и
на основание на разпоредбата на чл. 10,
ал.2 от ЗЗД. При така възприето съдът приема, че нищожността на клаузата от
договора, уговарящ размер на възнаградителната лихва, води до нищожност на договора в неговата цялост.
При този изход на делото безпредметно е да се изследва дали има валидно
прехвърляне на вземането с договора за цесия. За пълнота на изложението следва
да се посочи, че по делото не е установено спазване на изискването на чл. 26 от ЗПК за даване на съгласие от потребителя кредитодателят да прехвърля вземанията
си.
С оглед гореизложеното съдът приема, че макар и по други съображения
решението на СРС като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото отговорността за разноски следва да се постави в
тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
съдебни разноски за производство пред СГС в размер на 318лв. Същото е
минималното по Наредба №1/2004г. и съответства на правната
и фактическа сложност на делото, поради което и възражението на въззивника за
прекомерност на претендираното от въззиваемия възнаграждение за адвокат от
500лв. съдът приема за основателно за горницата над 318лв. до 500лв.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 253369/25.10.2019г. по гр.д. № 80953
по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 75-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА „А.з.с.н.в.”ЕАД,
ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда „******4 да
заплати на И.К.П., ЕГН **********, с
адрес: *** и съдебен адрес: адв. И.И.,***,
офис 11 на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от общо 318лв. триста и осемнадесет лева), представляващи
съдебни разноски за производство пред СГС, като
отхвърля претенцията на И.К.П., ЕГН ********** за съдебни разноски за
производство пред СГС за горницата над 318лв. до претендирания
размер 500лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.