№ 77
гр. Шумен, 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на девети април през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ралица Ив. Хаджииванова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
в присъствието на прокурора С. Кр. А.
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Гражданско дело
№ 20233600100520 по описа за 2023 година
Иск с правно основание чл.5 от ЗЛС във вр. с чл.336 и сл. от ГПК.
Ищцовата страна - С. А.-зам.окръжен прокурор при ШОП твърди, че ответницата А. Ф.
Х. от раждането си страда от „Детска церебрална парализа, квадрипаретичен и
дискоординационен синдром.“ Била с недоразвит говор. Поради заболяването си същата
била предимно на легло, а ако станела, извършвала ограничени по обем движения и с чужда
помощ. Поради неразвития си говор тя не комуникирала с никого и трудно разбирала това,
което й говорят. Живеела в с....., Шуменска обл;, като грижи за нея полагал единствено баща
й. Не напускала сама дома си и не можела сама да посети магазин или лекар. Не знаела
какъв е размерът на пенсията, която получава, не знаела реалната стойност на парите и не
умеела да извършва дори елементарни покупки на хранителни продукти и вещи от първа
необходимост. Не била в състояние сама да се грижи за своя бит, личната си хигиена или да
си приготви храна. Ищцовата страна сочи, че били налице предпоставките по чл.336, ал.1
от ГПК, вр с чл.5 от ЗЛС, тъй като ответницата страдала от душевна болест и не била в
състояние да се грижи за своите работи и да защитава интересите си. Предвид изложеното
моли, А. Ф. Х. да бъде поставена под пълно запрещение.
Ответницата не взема адекватно становище по основателността на претенцията.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа страна следното: Видно от представеното експертно решение
№1097/29.07.2008г., ответницата е с диагноза „Детска церебрална парализа.
Квадрипаретичен и дискоординационен синдром“. Оценката на работоспособността й е 95%
ТНР, с чужда помощ.
1
Съгласно справката от НБДН, ответницата няма съпруг и низходящи. От родителите й
е жив единствено баща й, като има и сестра и брат/с последния не поддържала контакт/.
От заключението на съдебно-психиатричната експертиза се установи, че А. Ф. Х.
страда от „Тежка умствена изостаналост със значително нарушение на поведението,
изискващо грижи“. Това заболяване било настъпило в ранното детство, имало хроничен
пожизнен ход и не подлежало на специфично лечение. Тежката умствена изостаналост
отговаряла на критерия „слабоумие“ съгласно чл.5 от ЗЛС и напълно отнемала способността
на Х. да се грижи за своите работи и да защитава интересите си.
При направено обективно изследване на ответницата било констатирано отсъствие на
изразено напрежение, лека психомоторна активация на времена, негативизъм и
дистанцираност, несъответен емоционален фон с наличие на епизодични флуктуации.
Осъществявал се краткотраен очен контакт при поименно обръщение. Словесната
комуникация била невъзможна, практически неразвита реч с минимален речников запас,
част от който представлявали неологизми. При Х. липсвала автопсихична и алопсихична
ориентация. Мисловният процес бил силно забавен по скорост, без синктатична структура,
ограничен до елементарни жизнени потребности понятиен апарат. Поведението й било зле
ориентирано, непродуктивно и насочено към задоволяване на първични нужди. При ищцата
се наблюдавала изразена социална идиосинкразия; интелектуално-паметов дефицит на ниво
тежка умствена изостаналост. Вещото лице е посочило, че поради пълната липса на
самостоятелност, изводима от тежката увреда на познавателните способности,
осигуряването на всички потребни за съществуването й хранителни продукти и пособия се
реализирало от бащата. В съдебно заседание добавя, че заболяването на Х. не подлежи на
лечение и в пълна степен е отнета възможността й да се грижи за своите работи, да защитава
интересите си, да организира бита си. Изцяло била зависима от чужда помощ.
В съдебно заседание разпитаните свидетели Ф.А.а/баща на ответницата/ и С.Х./сестра
на ответницата/ излагат, че А. Х. живеела от раждането си с двамата си родители, като след
смъртта на майка й грижи, за нея полагал баща й. От раждането си не можела да говори и не
била психически добре. Била изцяло зависима от помощта на баща си, тъй като не можела
сама да се грижи за себе си- да се облече, да си приготви храна, да се храни, да се грижи за
хигиената и тоалета си. Не можела да пазарува, тъй като нямала понятие от пари, и не
можела да си прави сметка. Не можела да комуникира с други хора, дори сестра й не я
разбирала. Казвала само десет думи и успявала да осъществи някаква комуникация на най-
елементарно ниво с баща си. Причина за това било умственото й развитие. Била като две-
тригодишно дете, по цял ден гледала телевизия и играела с играчки. Ако се разболеела, не
можела да прецени трябва ли да посети лекар, да приема лекарства и какви.
С оглед изискванията на чл.337, ал.1 от ГПК, съдът се запозна със състоянието на
ответницата лично. Същата не отговори и не направи опит да отговори на никой от
поставените й въпроси/как се казва, на колко е години, къде живее, в кое село се намира, коя
година е/.
Въз основа на непосредствените си впечатления и съобразявайки събраните по делото
2
доказателства, съдът намира, че Х. поради страданието си/съставляващо слабоумие по
смисъла на чл.5 от ЗЛС/ не е в състояние да се грижи за своите работи и да защитава
интересите си.
Особеностите на същото – наличие на дефицит, недоразвитие на умствено-паметовите
способности, а оттук и на цялостната личност водещо до дефекти, засягащи значимо всички
области на психичния й живот, тежестта на установената психична патология/ степента на
умствено изоставане напълно изключва наличието на съждения, по каквито й да било
въпроси/, обуславяща неавтономно поведение, отсъствието на каквато и да е перспектива
за корекция, сочат, че Х. не е в състояние да възприема правилно фактите и обстоятествата
от действителността, да ръководи и контролира собственото си поведение и да се грижи за
своите работи и защитава интересите си. При нея липсват умения за справяне дори и в
обичайна, позната обстановка, функционирането й е изцяло неавтономно и зависимо от
семейния кръг.
Налице са медицински и юридически критерии, които налагат поставянето на
ответницата под пълно запрещение.
Предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ под пълно запрещение А. Ф. Х. с ЕГН**********, постоянен адрес: с.....,
община Каолиново, Шуменска обл., ул.“....“№16.
Препис от решението след влизането му в законна сила да се изпрати на община
Каолиново.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-гр.Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
3