Р Е Ш Е Н И Е
№……………../……………..2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти
съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети май през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието
на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. д. № 13099 по описа за 2020 г. на РС-Варна,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството се разглежда по реда
на чл. 238 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по предявен
от Д.Й.Й., ЕГН **********,***,
действаща чрез адв. С. Д., против „Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 3-то от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на
ищцата сумата в размер от 1 200.00 лева, представляваща авансово заплатена сума по договор за изработка
на врата от бял бор
от 11.03.2020 г., развален извънсъдебно на 01.09.2020 г. поради неизпълнение на непаричното задължение от страна на ответника-изпълнител.
По същество
ищецът моли за уважаване на
исковете и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.
131 от ГПК не
е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника.
В хода на откритото
съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
явява и не се представлява. С молба от
27.04.2021 г. поддържа исковата
молба и моли за постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът, редовно
призован за същото съдебно заседание, не се
представлява и не прави искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
От приложените
по делото съдебни книжа се
установява, че на ответника са
били указани последиците от неспазване на сроковете
за размяна на книжата и неявяване
в съдебно заседание.
Ищецът основава исковите си претенции на
следните фактически твърдения: поддържа, че на 11.03.2020 г. в гр. В. между страните е сключен договор за изработка на
врата от бял бор с пристройка,
врата от бял бор и каса,
ведно с монтаж, на обща стойност
1750.00 лева. Сочи се, че при подписването на договора ищцата
е заплатила на ответника авансово в брой 1200.00 лева, чието връщане претендира
с предявения иск. Поддържа се, че страните
по договора са уговорили ответникът
да изпълни задълженията си в срок до 30.04.2020 г. Твърди се, че
въпреки проведените многобройни разговори ответникът неоправдано и виновно не изпълнява
своите задължения. Сочи се, че
ищецът писмено е поканил ответника с покана от 17.08.2020 г., получена от ответника
на 20.08.2020 г., да изпълни своите задължения в срок до 31.08.2020 г. с предупреждение,
че при бездействие
от негова страна ще счита
договора за развален, считано от 01.09.2020 г. Твърди, че към настоящия
момент нито е налице изпълнение по договора, нито
връщане на авансово получената от ответника по
разваления договор парична сума в размер от 1200.00 лева.
Ответникът не е оспорил тези
твърдения.
За обстоятелствата,
формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по чл. 55,
ал. 1, предл.
3-то от ЗЗД, ищецът е представил писмени доказателства, а именно договор за изработка от 11.03.2020 г., имащ характер
и на разписка, имайки предвид чл. 3 от
договора; покана за изпълнение на
непаричното задължение по договора за
изработка с предупреждение за разваляне; покана
за връщане на дадената в брой
сума от 1200.00 лева; обратни разписки, удостоверяващи достигането на поканите до
ответника, които съответстват
на твърденията му.
Преценени в тяхната
съвкупност, доказателствата
обуславят крайния извод на съда
за вероятна основателност на исковите претенции на ищеца.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.
239 от ГПК, поради
което и претенцията следва да се
уважи по този ред.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора,
своевременно отправеното искане и представените доказателства, на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените в настоящото
производство разноски, чийто общ размер възлиза на 400.00 лева, от които: 50.00
лева – държавна такса по арг. от т. 1 от ТДТССГПК и 350.00 лева – адвокатски
хонорар по представения договор за правна помощ и съдействие.
По изложените съображения и на осн.
чл. 239, ал. 2 от ГПК, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал.
1, предл. 3-то от ЗЗД, „Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на
Д.Й.Й., ЕГН **********,*** сумата в размер от 1 200.00 лева /хиляда
и двеста лева/,
представляваща авансово
заплатена сума
по договор за изработка на
врата от бял бор от
11.03.2020 г., развален извънсъдебно
на 01.09.2020 г. поради неизпълнение на непаричното задължение от страна на
ответника-изпълнител.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, „Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на
Д.Й.Й., ЕГН **********,*** сумата в общ размер
от 400.00 лева /четиристотин лева/, от които:
50.00 лева – държавна такса по арг.
от т. 1 от
ТДТССГПК и 350.00 лева – адвокатски
хонорар по представения договор за правна помощ
и съдействие.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване по арг. от
чл. 239, ал.
4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: