№ 26614
гр. София, 28.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110160781 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
С молба с вх. Вх.№ 190754/11.06.2024 И. Я. К., ЕГН: **********, чрез адв. М. Л.
иска изменение на решението в частта за разноските. Твърди се, че делото не се отличава с
правна и фактическа сложност, проведено е едно единствено съдебно заседание.Сочи се, че
определеният от съда размер е в противоречие с Решение от 25.01.2024 г. на Съда на
Европейския съюз, постановено по дело С-438/22, съгласно което е допустимо да бъде
определено възнаграждение под минималния размер, съгласно Наредба № 1/2004 г.
Препис от молбата е изпратен за отговор на насрещната страна, като в дадения срок е
постъпил отговор в смисъл че не са налице основания и условия за изменение на решението
в частта за разноските
Съдът намира исканията на молителя за неоснователни.
Производството е образувано по искова молба от Г. И. П., ЕГН **********,
съдебен адрес: АДРЕС чрез адв. Г. Д. Д., срещу И. Я. К., ЕГН **********, с адрес АДРЕС с
искане съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 12 076,04 лева
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на допуснато
обезпечение по гр.д. № 2030/2019 г. на Софийски районен съд, ведно със законна лихва за
забава върху присъдената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба
/06.11.2023 г./, до окончателното плащане на задължението
Прието за разглеждане е компенсаторно възражение за прихващане с вземания
на ответницата за причинени от Г. П. неимуществени вреди в размер на 12 077 лева за
недобросъвестно водене на преговори и подписване на споразумение от 18.02.2011 г.
С постановеното по делото решение главните искове са уважени изцяло, а
възражението за прихващане е отхвърлено.
В мотивите на съдебния акт е посочено, че на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищецът
1
съобразно изцяло уважения иск се следват деловодни разноски спрямо ответницата за
настоящото производство, чийто размер, възлиза на 483.04 лева за заплатена държавна
такса. Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА,
възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в
претендирания размер от 1486.84 лева, който съдът намира, че отговоря на принципите на
разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C
427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС. Своевременно още в откритото съдебно
заседание е направно възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
Съгласно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 6/2012 г., ОСТГК,
основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с
такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на
спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по
сложност при всеки отделен случай. В процесния случай извършените от процесуалния
представител на ишеца действия се изразяват в подаване на исковата молба и извършване на
процесуално представителство в едно съдебно заседание с приемане на писмени
доказателства.
Съобразно правният интерес дължимото адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7, ал.
2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е в размер на 1486.84 лева. Претендираното такова е именно в този
размер.
Съдът отчита и, че с Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава
принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните
разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива
2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и
пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен
ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В Решение от 23.11.2017г. по
съединени дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига
до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните
производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под
страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-
нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация
на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла
да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф
1 ДФЕС. С Решение по дело C 438/2022 г. Съдът на ЕС приема, че Член 101, параграф 1
ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи,
2
че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Иначе казано съдът по никакъв начин не е обвързан от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Независимо от това настоящият
съдебен състав счита, че макар и да не е обвързан от наредбата, същата представлява
ориентир за това какви са добрите практики при определяне на размера на адвокатските
възнаграждения /извън т.н. масови или конвейерни дела/, но при допълнително
съобразяване на същите с принципите за пропорционалност и справедливост.
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 в пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от
съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки,
процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че
да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено
на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния
характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като
предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото
страна, трябва да бъдат „пропорционални“. Въпросът дали тези разноски са пропорционални
обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата
делото страна действително е понесла. В настоящия случай съдът следва да се съобрази
именно с горецитираната практика на СЕС, която има превес над националната такава, като
на ищеца бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адв.
възнаграждение.
В процесният случай по делото е проведено само едно открито съдебно заседание, в
което е даден ход по същество. Приложени и приети са голям обем писмени доказателства, в
т.ч. е присъединено и предходно разглеждано съдебно производство. Изслушана и приета и
съдебно-счетоводна експертиза, разпитани са двама свидетели. Налице е и обективно
усложнение на исковия процес поради приетото компенсаторно възражение за прихващане,
по което ищцовата страна не претендира възнаграждение. Така съдът намира, че
определеният размер на първо място е съобразен с националната уредба и е минималния
размер, предвиден в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Отделно не се претендира хонорар за разгледаното възражение за
прихващане, а исканият и определен от съда размер съответства на принципите на
разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C
427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОСЪЖДА И. Я. К., ЕГН ********** да заплати на Г. И. П., ЕГН ********** на
основание чл. 403, ал. 1 ГПК сумата в размер на 12076.04 лева, представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на допуснато обезпечение по
гр.д. № 2030/2019 г. на Софийски районен съд, ведно със законна лихва за забава върху
присъдената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба /06.11.2023 г./, до
окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА И. Я. К., ЕГН ********** да заплати на Г. И. П., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебно-деловодни разноски в размер на 483.04 лева.
ОСЪЖДА И. Я. К., ЕГН ********** да заплати на адв. Габриала Д. Д., личен
№********** на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, адвокатски хонорар в
размер на 1486.84 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4