Решение по дело №3392/2019 на Районен съд - Варна

 

              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 1611/2.9.2019г.                Град Варна

 

                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд           тридесет и осми състав

На двадесет и седми август   Година две хиляди и деветнадесета

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА

 

 като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 3392 по описа за две хиляди и деветнадесета година.

                       

                    Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ НП № 430998-F480077/22.04.2019г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което на  „З.“ ООД  е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 700 лева на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 700 лева на 500 лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на санкционираното дружество против НП № 430998-F480077/22.04.2019г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, издадено на основание чл.53, вр. чл.83 ЗАНН.

С жалбата се счита, че наказващия орган не е изпълнил задължението си за цялостна проверка на фактическата обстановка и наказанието. Липсва описание на нарушението , както и не са анализирани обстоятелствата по чл.27 и чл.28 от ЗАНН. Не са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са преценени възраженията , а именно, че при пристигане на проверяващите са били раздребнявани едри пари, за да разполага обекта с дребни и на практика не е съществувала възможност да бъде отчетена формиралата се разлика. Изразява се и становище за наличието на маловажен случай на административно нарушение. Алтернативно се изразява позиция за завишен размер на административното наказание. Формулира се искане за отмяна на наказателното постановление или намаляване размера на наказанието.

В съдебно заседание не се явява представляващ дружеството.

Представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.

В пледоарията си по съществото на делото моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.      

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното :

На 22.04.2019 год. служители към ТД на НАП – Варна , сред които св. Б.,  извършили проверка в обект- магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Варна, ул. „Македония“ №157,  стопанисван от „З.“ ООД.

По време на проверката проверяващите установили наличните парични средства, които възлизали на 171,00 лева. Изведен бил междинен финансов отчет от функциониращото в обекта ЕКАФП, който показвал реализиран оборот от 134,19 лева.  Не били установени отразени в ЕКАФП като „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.

Така проверяващите установили разлика от +36,81 лева, за която не било изпълнено задължението , извън случаите на продажби, да се регистрира във фискално устройство всяка промяна в касовата наличност чрез операцията „служебно въведени“ суми .

В изготвения опис на парични средства било обяснено, че разликщата се дължи на това, че в момента на проверката били разваляни пари на по- дребни и на това се дължи разликата.

Представляващ търговеца бил поканен да се яви в ТД НАП . 

На 02.04.2019 год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу „З.“ ООД, в съдържанието на който подробно били описани резултатите от извършената проверка. Били посочени обстоятелствата на извършване на нарушението и правната му квалификация. Екземпляр от акта за установяване на административно нарушение бил връчен на представляващ дружеството, който  вписал в  съдържанието му възражения, идентични с посоченото в описа на парични средства.

Впоследствие, на 22.04.2019г. въз основа на акта било издадено НП, видно от съдържанието на което административно наказващият орган изцяло е възприел описаното от данъчните служители по отношение на фактическата обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по  чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ. За извършеното административно нарушение било наложено административно наказание над минимално предвидения в чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС размер.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства –писмените такива, приложени по АНП и приобщени към доказателствата по делото, както и показанията на св. Б..

Съдът намира, че НП е правилно и законосъобразно издадено при спазване на процедурите по ЗАНН. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение е спазен тримесечния срок за съставянето му. Спазен е и срока за възражения по акта, като НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му.

Проверяващите обективно, всестранно и пълно са изяснили фактическата обстановка по административно наказателната преписка и са събрали безспорни доказателства за извършеното административно нарушение, след което са пристъпили към съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

Административно наказващият орган правилно е приел, че се касае за нарушение на разпоредбите на Наредба№Н-18/13.12.2006г. и ЗДДС и е  издал атакуваното НП, като на база на събраните по преписката доказателства е дал правилна правна квалификация на извършеното нарушение и правилно е определил санкционната норма на чл.185 ал.2 от ЗДДС, която следва да намери приложение.

Съдът намери, че при определяне на наказанието, което следва да се наложи съобразно разпоредбите на ЗДДС наказващият орган не е съобразил извършването на нарушение за първи път, поради което  санкция в минималния размер би способствала за постигане на правомерно поведение в бъдеще. В този смисъл и съдът намери, че наказанието имуществена санкция е неправилно определено по своя размер и следва да бъде намалено до установения в закона минимум.

Що се отнася до наведените доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:

С жалбата се счита, че липсва описание на нарушението, както и не са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

По така наведените общи възражения съдът намери за нужно единствено да отбележи, че при служебната проверка на АУАН и НП не констатира да са допуснати съществени нарушения на закона. Анализът на доказателствения материал по делото извежда еднозначно именно фактическата обстановка, твърдяна с наказателното постановление.

Съдържанието на АУАН и на наказателното постановление се преценява от съда като достатъчно, за да бъдат изведени елементите от състава на нарушението и да се обоснове дирене на административнонаказателна отговорност към момента на издаването му, като е налице правилна правна квалификация на нарушението  и са посочени доказателствата, потвърждаващи неговото извършване.

Сочи се на нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН.

Съдът не възприема  изразената позиция за нарушен чл.52 ал.4 от ЗАНН,  тъй като в съдържанието на АУАН липсва вписване на възражения по същество, а се обяснява начина на възникване на разликата , какъвто е според въззивника. Така, наказващият орган се е произнасял по неоспорена фактическа обстановка, при събрани доказателства в достатъчен обем за правилното решаване на административно наказателната преписка и не е възникнало задължение за допълнително разследване.

Соченото обстоятелство, че при пристигане на проверяващите са били раздребнявани едри пари, за да разполага обекта с дребни не освобождава дружеството от задължението в момента на въвеждане на парични суми, да отчете това с точност до минута.

Независимо от горното, следва да се отбележи и, че не може да бъде кредитирана версията на въззивното дружество за начина на възникване на установената разлика, доколкото, ако са били „раздребнявани“ едни пари, то разликата в касовата наличност и отчетеното по ЕКАФП би била кръгла сума, поради факта, че „едрите“ пари нямат финансово изражение в стотинки, а установената разлика в касовата наличност в конкретния случай възлиза на 36,81 лева.

На последно място се изразява и становище за наличието на маловажен случай на административно нарушение.

Според настоящия съдебен състав липсват основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото установената разлика е значителна, предвид вида на осъществяваната търговска дейност в конкретния обект. Деянието не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и правилно дружеството е било имуществено санкционирано.

След като констатира, че са налице основания за намаляване размера на наложеното административно наказание, съдът измени наказателното постановление, като намали имуществената санкция до предвидения в закона минимален размер.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: