РЕШЕНИЕ
№ 1619
гр. Пловдив, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Д. Личева Гургова
при участието на секретаря Мария Г. Христова
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева Гургова Гражданско дело №
20215330110157 по описа за 2021 година
Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.
415 от ГПК, предявен от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК........... със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 против „ТОДОРОВ АУТО“ ООД,
ЕИК ...........със седалище и адрес на управление: гр. Куклен, ул. „Здравец“ № 15,
представлявано от З.... Т..... К.... и И.... С... М., с която са предявени обективно съединени
установителни искове за признаване за установено по отношение на ответника „ТОДОРОВ
АУТО“ ООД, ЕИК .... че последният им дължи сумата от 342,66 лева, представляваща:
189,68 лева месечни такси за потребление за използване на услуги по договор ............., ведно
със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане; 10,98 лева месечни вноски по договор за закупуване на изплащане ................
ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане; 142,00 лева обезщетение за обработка на просрочени задължения и неустойка за
предоставено но невърнато след прекратяване на договора М5898300 оборудване –
модем/рутер/ТВ приемник, ведно със ведно със законна лихва за забава от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че между страните възникнало облигационно правоотношение по договор
за използване на мобилни услуги ............ Към договора било подписано Приложение №
............... за срок от две години, по силата на което била активирана услуга фиксиран
интернет през мобилна мрежа ...................с месечна такса 19,99 лв. без ДДС. Съгласно т. 5.1
от Приложението за срока на договора на абоната било предоставено за временно ползване
оборудване ......, което последният поел задължение да върне в пълна комплектност и
1
изправност след прекратяване на договора. Уговорена била и неустоечна клауза за
нарушаване на това задължение т. 6.3.4 от Приложението. След изтичане на първоначалния
срок договорът по отношение на тази услуга продължил действието си за неопределен срок
при същите условия, съгласно т. 6.2.4. С Приложение № ............. за срок от две години била
активирана услуга А1 Бизнес мобилен интернет за номер ......................с план...... без ДДС.
Твърди се, че до м. м.........., абонатът заплащал използваните мобилни услуги, след което
преустановил плащането им. По договора били издадени и дължими следните фактури на
обща стойност 189,68 лв.: фактура № ..... с падеж:............. на стойност 35,99 лв.; фактура №
...............с падеж: .............. на стойност 38,47 лв.; фактура № ............ с падеж: ............ на
стойност 35,99 лв.; фактура № ................ период на фактуриране: ............... с падеж:
...................... на стойност 44,39 лв. и фактура № ................. период на фактуриране: ........ с
падеж:............, на стойност 34,84 лв. Към договора на ...........бил закупен на изплащане
................... за сумата от 263,52 лв., с първоначална вноска 10,98 лв. и 23 месечни вноски по
10,98 лв. По договора за закупуване на изплащане останала дължима 1 месечна вноска в
размер на 10,98 лв. Издадена била фактура № ................, с падеж:...............за периода
16.05.2020 г. – 15.06.2020 г. Поради неизпълнение задълженията по договор ..................за
заплащане на използваните мобилни услуги, същият бил прекратен считано от
......................на основание т. 54.12 от Общите условия за взаимоотношенията между „А1
България“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на
„А1 България“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, съгласно която договорът на
абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай, че
забавата на плащането на дължимите суми от абоната – потребителя е продължила повече
от 124 дена. По договора за срока на действие било предоставено за ползване оборудване
/модем, рутер, ТВ приемник, телефон/, което след прекратяване на договора не е върнато на
мобилния оператор. Поради невръщането му абонатът дължи неустойка във фиксиран
размер по ценоразпис на дружеството, във връзка с което били издадени следните сметки на
обща стойност 142 лв.: сметка № ................. с падеж: ..............– неустойка за ..................., на
стойност 2 лв., с падеж: 12.07.2020 г. – обезщетение за обработка на просрочени задължения.
Обезщетението за обработка на просрочени задължения било фиксирано в ценоразписа на
мобилния оператор и се начислявало при забава на плащане, надхвърляща определения в
Общите условия за услугата минимален срок от 15 дни след издаване на фактурата за
съответното задължение. Съгласно ОУ „В случай на частично или цялостно неизплащане на
указаната във фактурата сума в срока за плащане, абонатът дължи лихва в размер на 10%
годишно за всеки ден закъснение, както и разходите, свързани с уведомяване за и със
събиране на дължимите от него суми“.
Поради неизпълнението, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното
заповедно производство по ч.гр.д. № .........., била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № ................за посочените вземания, ведно със законната лихва от
постъпване на заявлението в съда до погасяването и разноски. Доколкото срещу заповедта
постъпило в срок възражение и след указания до ищцовото дружество били предявени
настоящите установителни искове. Моли за уважаването им.
2
ОТВЕТНИКЪТ „ТОДОРОВ АУТО“ ООД, ЕИК................, гр. Куклен, чрез .... И.... С...... М.
оспорва предявените искове с твърдението, че не оспорва сключването на договорите, но
оспорва дължимостта на претендираните суми. Твърди, че договорите били сключени от
друг управител на дружеството. Той се опитал на два пъти да прекрати договорите, но
първия път му отказали защото трябвало да бъде спазен едномесечен срок, а втория път
защото трябвало титулярът да ги прекрати.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на
съобщението, изпратено до заявителя по заповедното производство ”А1БЪЛГАРИЯ”ЕАД,
ЕИК ............ че заповедта е връчена на длъжника „ТОДОРОВ АУТО“ ООД, ЕИК ............чрез
у.... И... С.... М., като същия е възразил в законоустановения срок.
По делото са представени като доказателства договор за използване на мобилни услуги №
...........ведно с приложение №1 от 10.01.2018 г. и приложение №1 от .......
Представен е и договор за продажба на изплащане от ................ и приемо- предавателен
протокол, както и пет броя фактури за дължимите по договорите суми. Всички договори за
сключвани от....на дружеството „ТОДОРОВ АУТО“ ООД, ЕИК .........З.... Т...... К.... която и
към настоящия момент е управител на дружеството ответник и заедно с .... И... С.... М.
действат заедно и по отделно съгласно актуална справка в ТР.
Ищецът твърди, че заплащането по договора съгласно чл.26 от ОУ на мобилния оператор се
извършва въз основа на месечна фактура на името на абоната.
Твърди се за задължението за използвани но незаплатени далекосъобщителни услуги, да са
издадени фактури: на обща стойност 189,68 лв.: фактура № ................... на стойност 35,99
лв.; фактура № .................., на стойност 38,47 лв.; фактура № ................ на стойност 35,99 лв.;
фактура № ......................., на стойност 44,39 лв. и фактура № ............. на стойност 34,84 лв.,
фактура № ...................... за периода 16.05.2020 г. – 15.06.2020 г.
По тези фактури ответникът не доказа извършено плащане. Не са оспорени нито
договорите, нито издадените въз основа на тях фактури. Не се доказа твърдението за
недължимост на сумите, още повече че не се излагат надлежни доводи за това. Напротив
признава се сключването на договорите с ищцовото дружество. Управителят подписал
договорите към момента на сключването е имал представителна пласт, съгласно справка в
Търговския регистър и към настоящия момент е също представляващ на дружеството.
С оглед на горното съдът намира, че следва да уважи предявените искове и признае за
установено дължимостта на сумата от 342,66 лева, представляваща: 189,68 лева месечни
такси за потребление за използване на услуги по договор .............. ведно със законна лихва за
забава от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане; 10,98 лева
месечни вноски по договор за закупуване на изплащане ..............., ведно със законна лихва за
забава от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане; 142,00 лева
обезщетение за обработка на просрочени задължения и неустойка за предоставено но
невърнато след прекратяване на договора .............., ведно със ведно със законна лихва за
3
забава от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.
По отношение на разноските:
В хода на заповедното производство заявителят „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ....................е
направил разноски в общ размер на 325,00 лева за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, като същите са залегнали в заповедта за изпълнение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2014 г. разноските, сторени в заповедното производство,
включително когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, следва да се
присъдят с решението по исковото производство, като съдът се произнася с осъдителен
диспозитив. Предвид уважаването на иска, в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените в заповедното производство разноски, така както същите са залегнали и в
заповедта за изпълнение.
А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените в
хода на настоящото производство разноски, които за ищеца са в размер на 125,00 лева
представляващи държавна такса. Ищецът претендира и разноски за възнаграждение на един
адвокат в размер на 300,00 лева, но по делото няма представени доказателства направени
такива.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ТОДОРОВ АУТО“ ООД, ЕИК .................
със седалище и адрес на управление: гр. Куклен, ул. „Здравец“ № 15, представлявано от
З.....Т...... К..... и И... С..... М., че „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК .................. със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, че има вземане спрямо
него в размер на: 189,68 лева, представляващи месечни такси за потребление за използване
на услуги по договор ........................ ведно със законна лихва за забава от датата на подаване
на заявлението – 17.05.2021 г. до окончателното изплащане; 10,98 лева месечни вноски по
договор за закупуване на изплащане М5898300 за периода 16.05.2020 г. до 15.06.2020 г.,
ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението – 17.05.2021 г. до
окончателното изплащане; 142,00 лева обезщетение за обработка на просрочени задължения
и неустойка за предоставено но невърнато след прекратяване на договора ..............ведно със
ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението – 17.05.2021 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ТОДОРОВ АУТО“ ООД, ЕИК ..............със седалище и адрес на управление: гр.
Куклен, ул. „Здравец“ № 15, представлявано от З... Т..... К.... и И... С... М., да заплати на „А1
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК...............със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, сумата от 325,00(триста двадесет и пет)лева разноски направени
в хода на заповедното производство развило се по ч.гр.д. № .................по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „ТОДОРОВ АУТО“ ООД, ЕИК ..............със седалище и адрес на управление: гр.
Куклен, ул. „Здравец“ № 15, представлявано от З....Т.... К..... и И.... С.... М., да заплати на
4
„А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК .................. със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, сумата от 125,00(сто двадесет и пет)лева разноски
направени в хода на настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
5