РЕШЕНИЕ
№ 14100
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. И.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Гражданско дело №
20211110157276 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на
Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
Образувано е по искова молба от 05.10.2021 г., подадена от малолетната Е. Г. П., ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител И. Е. Г., ЕГН **********,
срещу Г. Д. П., ЕГН **********. Предявен е иск с правна квалификация чл. 150, пр. 1 и 3,
вр. чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс СК).
Твърди, че ответникът е баща на ищцата, като по силата на съдебна спогодба по гр. д.
№ 593/2013 г. по описа на РС Самоков, първият е осъден да заплаща месечна издръжка в
размер на 110,00 лева. Сочи, че от определяне на предходната ѝ издръжка нуждите ѝ са се
увеличили. Моли съда да постанови решение, с което да увеличи размера на предходно
определената издръжка, като осъди ответника да ѝ заплаща такава в размер на 350,00 лева,
считано от датата на предявяване на иска – 05.10.2021 г., до настъпване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното ѝ изплащане.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
иска по размер за сумата над 180,00 лева като неоснователен.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото по свое
вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и видно от представеното по делото удостоверение за
раждане, малолетната Е. Г. П., ЕГН **********, е дете на ответника (л.6 от делото).
С постигнатата съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение от 17.01.2014
г., постановено по гр.д. № 593/2013 г. по описа на РС Самоков, влязло в сила на 28.01.2014
г., родителските права по отношение на малолетната Е. са предоставени на майката, а
ответникът се задължил да заплаща месечна издръжка на ищцата в размер на 110,00 лева
(л.7-9 от делото).
Видно от приложеното по делото експертно решение на ТЕЛК № 1271 от 02.06.2021
1
г. на ищцата била определена 50% трайно намалена неработоспособност за срок от 2 години
(до 01.06.2013 г.), поради общо заболяване „бронхиална астма с преобладаващ алергичен
компонент, средно тежка форма“ (л. 28 от делото).
От представената по делото декларация по чл. 92 ЗКПО за данъчния финансов
резултат и дължимия годишен корпоративен данък за „ПС МАСТЕР БГ“ ООД, ЕИК
*********, се установява, че за данъчната 2020 година дружеството е декларирало
счетоводна печалба в размер на 640,37 лева (л. 45-55 от делото).
Видно от приложената по делото декларация за припознаване на дете от 01.1.02020 г.,
ответникът е припознал като свое дете Йоан Г.ев П., роден на 29.09.2020 г.
С оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт по делото е изискан и представен социален
доклад от ДСП-Елин Пелин. В становището се посочва, че детето се отглежда и живее при
своята майка в с. Столник, като към датата на изготвяне на доклада ищцата е била ученичка
в 7-ми клас в 31 СУЧЕМ „И.н Вазов“ в гр. София и посещава курсове по български език и
литература и по математика. В доклада се посочва, че ответникът е създал ново семейство и
има малолетен син на една година. От втора връзка на семейни начала майката на ищцата
също има малолетен син на 7 г., който също живее на адреса в с. Столник (л. 73 от делото).
При изготвяне на социалния доклад майката на ищцата съобщила, че работи като мениджър
в Медицински център „Ревивми“ – гр. София, с месечно трудово възнаграждение в размер
на 2500 лева. В заключението е посочено, че предвид установените здравословни
потребности на детето, семейството е подпомагано по реда на ЗСПД в размер на 350 лева
месечно.
От приложения по делото договор за ортодонтско лечение от 25.01.2022 г. се
установява, че майката на ищцата е сключила същия за провеждане на ортодонтско лечение
на ищцата, при уговорена цена на лечението в размер на 3000 лева.
Други относими към делото доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството
„ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение,
пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такИ. (така и т. 2 от ППВС № 5 от
16.11.1970 г.). Алиментното задължение на родителя, обаче, не е безусловно що се касае до
размера на даваната издръжка зависи от възможността на същия да предоставя такава – арг.
от чл. 140, ал. 2 СК. Това означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на
собствените си екзистенциални (жизненоважни) нужди може да отдели средства и за
издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между
нуждите на лицето, имащо право на издръжка и възможностите на задълженото лице. И тъй
като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при
промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието
на една от алтернативно посочените предпоставки. Съдебната практика приема, че нуждите
на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно обикновените условия на
живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, които са от
значение съобразно конкретните факти по делото, а възможностите на лицата, които дължат
издръжка се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация /виж ППВС №
2
5/16.11.1970 г.; ППВС № 5/30.11.1981 г.; Решение № 280 от 28.09.2011 г. по гр.д. №
1654/2010 г. на III г.о. на ВКС; Решение № 77 от 21.03.2012 г. по гр. д. № 863/2011 г., III г.о.
на ВКС; Решение № 146 от 27.04.2015 г. по гр.д. № 5404/2014 г. на IV г.о. на ВКС/.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. По отношение на същите страната, която носи
доказателствената тежест, следва да проведе главно доказване, което поради това трябва да
бъде и пълно, т.е. такова, което да създаде у съда сигурно убеждение за тяхното
съществуване. В конкретния случай, обаче, не са представени доказателства, че във
възможностите на ответника е да дава пълния претендиран увеличен размер на издръжката
за детето, въпреки указанията на съда с доклада.
Действително, по делото по безспорен начин бе установено, че за ищцата е настъпила
съществена промяна, след постановяване на протоколно определение от 17.01.2014 г.,
постановено по гр.д. № 593/2013 г. по описа на РС Самоков, влязло в сила на 28.01.2014 г., с
което е одобрена постигнатата спогодба. От присъждане на досегашната издръжка са
изминали близо девет години, през което време детето е пораснало и с това са се увеличили
потребностите му от средства за съществуване и образование, т.е. налице са съществени
изменения в потребностите на ищцата. Увеличените нужди на детето обосновават и по-
голям размер на необходимата издръжка. Родителите са задължени да осигурят
необходимата издръжка на децата си. Осигуряване по-големият размер на необходима
издръжка, обоснован от увеличените нужди, следва да се поеме от двамата родители, а не
само от родителя, на когото са предоставени за упражняване родителските права. Аргумент
за това е чл. 143, ал. 2 СК. До навършване на пълнолетие на детето осигуряване на
необходимата издръжка е приоритетно задължение на всеки един родител. За
образователните нужди на детето като посещаване на курсове по български език и
литература и по математика и др. платени извънкласни форми на обучение, настоящият
съдебен състав намира за нужно да отбележи, че от представените по делото доказателства
не се установява по категоричен начин, че ищцата действително посещава сочените курсове.
Отделно от това, съдът намира, че обстоятелството, че ищцата страда от бронхиална астма
не обосновава необходимост от увеличаване на издръжката, доколкото по делото се
установи, че предвид здравословното ѝ състояние същата е подпомага по реда на ЗСПД със
сумата от 350 лева, като по делото липсват доказателства същата да има нужда от средства
за лечение в по-голям размер.
От друга страна, в хода на съдебното производство не се представиха доказателства
за размера на получавания от ответника доход. В хода на съдебното производство се
установи, че дружеството, в което ответникът признава, че има 50% дялово участие - „ПС
МАСТЕР БГ“ ООД, за 2020 г. е със счетоводна печалба в размер на 640,37 лева, но това не
установява месечните доходи на самия ответник. Не са ангажирани други доказателства по
отношение доходите на ответника. Независимо от това, доколкото по делото не се установи
ответникът да страда от заболяване, което го прави нетрудоспособен, същият може да
осъществява трудова дейност и да реализира доходи (така Решение № 154 от 16.07.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 1435/2012 г., III г. о., ГК).
Възражението на ответника, че същият заплаща месечни анюитетни погасителни
вноски в изпълнение на задълженията си по договор за кредит съдът намира за
неоснователно, доколкото наличието на облигационни отношения не освобождава родителя
от задължението му за плащане на издръжка на ненавършилото му пълнолетие дете, поради
безусловния характер на това задължение
Поради това, макар и действително, по делото по безспорен начин да бе установено,
че нуждите на детето са се увеличили предвид изминалия период от време, то не бяха
ангажирани доказателства, че е във възможностите на ответника да дава изцяло
претендирания размер издръжка, както и несъмнени доказателства относно твърдените от
3
майката разходи за допълнителни занимания като частни уроци. Нещо повече, установи се,
че на ответника му се е родило още едно дете, което също трябва да издържа, т.е. бащата
има и други алиментни задължения.
С оглед изложеното, в конкретния случай, съдът счита, че ответникът може да
заплаща на малолетното си дете издръжка в размер на 180,00 лева, която не би го
затруднила, а останалите средства ще може да задоволява собствените си екзистенциални
нужди и тези на другото си дете – Йоан П.. Това е така, тъй като ответникът не участва в
грижите за детето, каквото участие има неговата майка. При определяне увеличения размер
на издръжката съдът взе предвид и обстоятелството, че ответникът не оспорва иска за
сумата от 180,00 лева.
Предвид гореизложеното и липсата на доказателства за възможността на ответника
да заплаща увеличение на издръжката на детето в претендирания размер, както и
доказателства относно разходи за допълнителни занимания като частни уроци, настоящият
съдебен състав счита, че предявеният иск с правна квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл.
143, ал. 2 СК, следва да бъде уважен за сумата от 180,00 лева, като в останалата му част до
пълния предявен размер от 350,00 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Издръжката се дължи считано от датата на завеждане на исковата молба – 05.10.2021
г., до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване.
С оглед горното следва да се уважи и акцесорната претенция с правна квалификация
чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК за законна лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й
изплащане.
По изпълнението на решението.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е
следователно призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в сила решения
относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен (има право и
задължение) да се произнесе служебно (ex officio). За това в конкретния случай следва да
бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е
осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер на 180,00 лева.
Относно направените разноски по делото
Претенция за присъждане на разноски е направена и от двете страни. С оглед изхода
на делото, ответникът, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дължи на ищеца разноски в
производството в размер на 205,71 лева (л. 4 от делото), а ищцата на основание чл. 78, ал. 3
ГПК дължи на ответника разноски в производството в размер на 194,29 лева (л. 57 от
делото) .
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи на Софийския районен съд,
разноски в размер на 100,80 лева, представляващи държавна такса върху увеличението на
издръжката.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, издръжката,
определена със съдебна спогодба от 17.01.2014 г., постановено по гр. д. № 593 по описа за
4
2013 г. на РС Самоков, влязло в сила на 28.01.2014 г., като
ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, Г. Д. П., ЕГН
**********, да заплаща на малолетната Е. Г. П., ЕГН **********, действаща чрез своята
майка и законен представител И. Е. Г., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
180,00 (сто и осемдесет) лева, считано от 05.10.2021 г. до настъпване на обстоятелства,
обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното ѝ изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2
СК, за разликата над 180 лева до пълния предявен размер от 350,00 лева, като
неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената в полза на Е. Г. П., ЕГН **********, издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г. Д. П., ЕГН **********, да заплати на Е.
Г. П., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител И. Е. Г., ЕГН
**********, разноски в размер на 205,71 (двеста и пет лева и седемдесет и една стотинки)
лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Е. Г. П., ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител И. Е. Г., ЕГН **********, да заплати на Г. Д. П., ЕГН
**********, разноски в размер на 194,29 (сто деветдесет и четири лева и двадесет и девет
стотинки) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Г. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
Самоков, кв. „Самоково“, бл. 15, вх. „А“, ет. 1, ап. 3, да заплати по сметка на Софийския
районен съд, разноски в размер на 100,80 (сто лева и осемдесет стотинки) лева,
представляващи държавна такса върху увеличението на издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5