МОТИВИ към присъда № 28, постановена на 18.05.2015г. по НОХД № 40/2015г. по описа на Търговищкия районен
съд.
Подсъдимият
М.Х. *** с ЕГН ********** е предаден на
съд с обвинение по чл.288 от НК за това, че за времето от 25.08.2013г. до 05.02.2014г. в гр.
Кубрат, обл. Разград, ка орган на власт - ……. в РУ в ОДМВР към отдел „Досъдебно
производство“ при ОДМВР гр. Разград е пропуснал да изпълни своевременно
длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, регламентирани
в чл.15 от ЗМвР /“Дейността по разследване на престъпления се осъществява от
разследващи полицаи и други полицейски органи при условията и реда на
Наказателно- процесуалния кодекс“/, чл.203, ал.1 и ал.2 НПК /“Разследващият
орган взема всички мерки за осигуряване своевременно, законосъобразно и успешно
извършване разследването. Разследващият орган е длъжен в най-кратък срок да
събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, като се ръководи
от закона, вътрешното си убеждение и указанията прокурора“/,чл.219, ал.1 от НПК/“Когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено
лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице някои от
основанията за прекратяване наказателното производство, разследващият орган
докладва на прокурора и привлича лицето като обвиняем със съставяне на
съответно постановление”/, Типова длъжностна характеристика на длъжността “Разследващ
полицай”, Раздел III. Основни длъжностни
права и задължения-„Разследващият полицай провежда разследване на дела за
престъпления от общ характер по реда НПК в предвидените процесуални срокове.
Взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно
извършване на разследването, събира доказателства и извършва необходимите
действия, съобразно НПК за разкриване на обективната истина. При осъществяване
на дейността си се ръководи от основните принципи на законност, залегнали в
Конституцията РБ, разпоредбите на НК, НПК, АПК, ЗМвР и ППЗМвР, постановленията и
тълкувателните решения на ВКС, писмените указания на прокурора във връзка с
водените досъдебни производства. Събира и оценява съобщения и материали, необходими за разследванията и при
необходимост взема решения по процесуални въпроси, за които носи лична
отговорност. Спазва нормативните изисквания за изземването, съхраняването,
движението и разпореждането с веществени доказателства по водени досъдебни производства съобразно създадената
организация“, с цел да избави другиго - Г.А.О.
от наказание, което му се следва по закон за извършено от него престъпление по чл.325б,
ал.1 от НК, за което е заведено досъдебно производство № 226/2013г. на РУ „
Полиция“ гр. Кубрат, като не разпитал в качеството на свидетел М.П.М., знаейки,
че Г.О. е признал пред него, че е извършил престъплението, не е приложил в материалите
по делото протокола за доброволно предаване от 26.08.2013г., с който Г.О. е предал като веществено
доказателство собствената му ловна пушка, с която
извършил престъплението, скрил иззетите натривки за наличие на барутни частици
от ръцете на Г.О. и не назначил балистична експертиза за изследване следи от
ползване на огнестрелно оръжие върху тялото и дрехите на извършителя и при
наличие на достатъчно данни относно
авторството на извършителя на престъплението - Г.О., не е докладвал делото на наблюдаващия прокурор с
оглед привличането на О. в качеството на обвиняем, а го изпратил в Районна
прокуратура- Кубрат с мнение да бъде спряно срещу неизвестен извършител.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението срещу
подсъдимия така, както е повдигнато с обвинителния акт. Намира същото за
безспорно доказано и пледира подс.Х. да бъде
признат за виновен в извършването на престъпление по чл.288 от НК, за
което да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца,
чието изтърпяване на основание чл.66 от НК да бъде отложено за срок от три години,
както и да бъде лишен от право да заема държавна длъжност за срок от три
години.
Подс.М.Х.
не се признава за виновен. Подробно описва фактическата обстановка като твърди, че всички процесуални действия е извършил по вътрешно убеждение. Счита, че с
никое свое действие не е нарушил закона, поради което моли съда да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение.
Защитникът
на подсъдимия – а..Св.А., анализирайки събрания по делото доказателствен
материал излага становище, че поведението на подс.Х. е несъставомерно по чл.288 от НК. Твърди, че в случая не е доказана
субективната страна на престъплението -
наличието на умисъл за извършване на престъпно деяние, още по - малко специална
цел. Обосновава и недоказаност на престъплението от обективна страна, включително липсата на
настъпили от деянието обществено опасни последици. Счита, че обвинението не е доказано,
поради което пледира за оправдателна присъда.
Защитникът
на подсъдимия – а..М.П., също намира обвинението за недоказано и пледира за оправдателна присъда. Счита, че събраният
по делото доказателствен материал не доказва отклонение от обичайните действия
и обичайното администриране на досъдебните производства. Намира, че не е
доказана както обективната, така и субективната страна на престъплението по
чл.288 от НК, поради което също пледира за оправдателна присъда.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият М.Х. ***. Със заповед №128/20.05.1998г. бил назначен на
работа в МВР. Със
заповед № К 3204/19.12.2007г. бил назначен на длъжност ……. в РПУ „Полицейско разследване“ при
ОДП - Разград, считано от 09.01.2008г. Със
заповед № 1339/12.05.2010г.
бил назначен на длъжност ……….. в
РУ на отдел „Досъдебно производство“ при ОД МВР – Разград, считано от 14.05.2010г. Със заповед № 1577/13.06.2011г.
бил назначен длъжност ………. в
РУ, отдел „Досъдебно производство“ при ОД на МВР - Разград,
считано от 15.06.2011 г. Със заповед № 335/17.01.2014г. бил назначен на длъжност ………… в РУ в ОД МВР, отдел „Досъдебно
производство“ при ОД МВР - Разград, считано 27.01.2014г. Като ………. Х. изпълнявал функции по разследване на
престъпления от общ характер. Подсъдимият изпълнявал служебните си задължения на
……. в РУ „ Полиция“ гр. Кубрат.
На 25.08.2013г. след обяд на тел.112 бил подаден сигнал за убити кучета в с.Брестовене, обл. Разград, на ул.“Н.Вапцаров“. На местопроизшествието били изпратени подс.Х., като ……., св. М.М.- …….. в Полицейски
участък Завет към РУП -гр.
Кубрат и св. Д.Н.-***. Подсъдимият извършил оглед на местопроизшествието и образувал
досъдебно производство № 226/2013г. по описа на
РУП - Кубрат за престъпление по чл.325б, ал.1 от НК срещу неизвестен извършител - за това, че
същия ден в същото село
противозаконно е причинил смъртта на две немаркирани с ушна марка, безстопанствени
кучета. С протокола за
оглед подсъдимият иззел
труповете на животните, които след
това изпратил за аутопсия. Присъстващите
на местопроизшествие лица от с.Брестовене насочили полицейските служители към Г.А.О., като евентуален извършител на престъплението. Било
установено, че същия ден Г.О. е бил в с.Брестовене, където живеели родителите
на съпругата му, но по- късно се прибрал
в с.Медовене, където бил домът му. След
като получили данни за евентуалния извършител на деянието, подс.Х. и св. М.
тръгнали към дома на Г.О.
в с. Медовене, а св. Н. *** за вземе необходимите принадлежности за вземане на
натривки за наличие барутни частици от ръцете на Г.О.. Подс.Х. и св.М. се срещнали с Г.О., който след проведен разговор доброволно им предал
пушката, с която по – рано същия ден бил ходил на лов..През това време при тях
дошъл и св. Н., взел натривки за наличие на барутни
частици от ръцете на Г.О., които предал
на подс.Х.. На следващия ден подсъдимият изготвил протокол за доброволно
предаване на оръжието, екземпляр от който предоставил на Г.О., но не приложил протокола
към материалите по делото.
Подсъдимият приложил към
образуваното ДП съставения протокол за
оглед с фото снимки, разпитал като
свидетели лицата А.Р., А.Е., М.С., назначил ветеринарно - медицинска експертиза
за установяване на времето и причината за смъртта на животните. Същият не
приобщил иззетите натривки от ръцете на Г.О. към материалите по делото и не
назначил балистична експертиза за изследване следи от ползване
на огнестрелно оръжие върху тялото и дрехите му. Подсъдимият изготвил искане с дата 30.08.2014г. до началника на РУП -Кубрат да възложи на оперативен работник да изготви
писмена справка относно извършените издирвателни мероприятия и предприетите
действия по разкриване извършителя на престъплението. На 24.10.2013г. подс.Х. срещнал случайно в РУП – гр.Кубрат св.С.Й. - ……..в ПУ гр. Завет към
РУП -гр. Кубрат. Обяснил му, че срокът на разследването по делото
изтича, а извършителят не е разкрит, поради което му предложил да изготви от
негово име докладна записка, с която уведомява …… на РУП -гр. Кубрат за
това, че въпреки предприетите оперативно - издирвателни мероприятия и
предприетите действия по разкриване извършителя на престъплението не е разкрит. След като получил съгласието на св.Й., подсъдимият съставил
докладната записка, която …….. подписал. След това
подсъдимият изпратил делото в Районна прокуратура гр. Кубрат
със заключително мнение от 25.10.2013г. за спиране на наказателното производство срещу
неизвестен извършител. Наблюдаващият
прокурор спрял наказателното производство по ДП № 226/2013г. на РУ „ Полиция“ гр. Кубрат на
основание чл.244, ал.1, т.2 от НПК-поради неразкриване на извършителя на
престъплението и изпратил делото на РУП - Кубрат за продължаване издирването на извършителя.
Началникът на РУП -
Кубрат изпратил делото на началника на ПУ гр. Завет М.Х. за издирване на извършителя на
престъплението. Тъй като св.М.Х.
знаел от св.М.М., че
извършителя на престъплението е установен в деня на извършване на престъплението, предал делото на …….. А.Д. и му
възложил да изготви докладна записка, която да послужи за възобновяване на
делото. На 06.11.2013г. св. Д.
изготвил докладна записка, с която уведомил ….. на РУП – гр.Кубрат,
че извършителя на престъплението е разкрит в деня на извършването му - това е Г.А.О.
от с. Медовене и предложил делото да бъде възобновено. Досъдебното производство
и докладната
записка били
изпратени до подсъдимия, но искане за възобновяване на делото до наблюдаващия прокурор
не било направено. Свидетелят Х. констатирал, че
ДП № 226/2013г. на РУ
„ Полиция“ гр. Кубрат не се възобновява въпреки, че било направено предложение за това преди повече от два месеца и направил проверка, след която на 05.02.2014г. подс.Х. направил искане до Районна прокуратура гр. Кубрат за
възобновяване на делото. С постановление от 10.02.2014г. досъдебното
производство било възобновено от наблюдаващия прокурор. По негови указания било възложено на друг….. - Б.О.. О. установила, че докладната записка съставена от св. Д. на 06.11.2013г. не е приложена към делото и приложила копие от същата. Разследването по делото
продължило, но с постановление
от 07.05.2014г. на
наблюдаващия прокурор досъдебното производство било спряно на основание чл.244, ал.1, т.1 във вр. с чл.25, т.2 от НПК,
тъй като Г.О. бил извън страната. Със заповед № К-1941/20.02.2014г. на министъра
на вътрешните работи служебното правоотношение на подс Х. с МВР
било прекратено по негово желание.
Съдът прие за установена описаната фактическа
обстановка след анализ на събрания по делото
доказателствен материал – обясненията на подс.М.Х. дадени в хода на
съдебното следствие и тези - на досъдебното производство, които също бяха приобщени към доказателствения материал, показанията
на свидетелите М.М., Д.Н., Г.Г., Е.Г., И.И., С.Х., Б.О., А.Р., Й. Г., Г.О., Б.С., М.Х.,
С.Й. – дадени в хода на съдебното
следствие, както и показанията на последните двамата и на св.А.Е. и св.А.Д.,
дадени на досъдебното производство, които също бяха приобщени към доказателствения
материал, проведената очна ставка между подс.М.Х. и св.Мл.М. в хода на
съдебното следствие, както и писмените доказателства към делото.
Събраните доказателства по
безспорен начин установяват описаната фактическа обстановка, с изключение на
следните обстоятелства, по отношение на които доказателственият материал
съдържа противоречия:
Първото спорно обстоятелство е дали Г.О. е направил признание, че е убил
с ловната си пушка двете безстопанствени кучета в с.Брестовене и дали това
признание е било възприето от подсъдимия. Съдът намира, че това обстоятелство,
което е от съществено значение за делото не е установено по безспорен и
несъмнен начин. Данни, че Г.О. е признал посочения факт в присъствието на подс.Х.
и св.М. се съдържат единствено в показанията на последния. Св.Д.Н., който в
по-късен момент се присъединил към двамата си колеги в с.Медовене, посочи: „Не е
воден разговор в мое присъствие с ловеца, не е говорено, че си е признал”.
Напротив, подс.Х., чиито обяснения освен средство за защита, са и
доказателствено средство в процеса, бе последователен в твърдението си /в двете
фази на производството/, че пред него Г.О.
не е признавал, че е застрелял животните. Тези негови обяснения кореспондират и
с твърденията на самия Г.О., който е безспорно заинтересован, но и чиито показания са дадени в качеството на свидетел под страх
от наказателна отговорност, който бе категоричен, че не е правил такова
признание. От показанията на св.А.Р. и св.А.Е. /по ДП/ се установи, че и пред
тях Г.О. отрекъл да е стрелял по животните. Съдът положи усилия за изясняване
на посоченото обстоятелство, като проведе
и очна ставка между подс.Х. и св.М., в рамките на която отново всеки от тях заяви
първоначално посоченото, но М. уточни,
че не може да каже дали Х. е чул думите на Г.О., тъй като бил на разстояние от
около два метра от него. Никой от
останалите свидетелите по делото не е възприел тази част от фактическата
обстановка и не разполага с преки впечатления
от нея. Установи се, че всички останали свидетели - полицейски служители, са
получили информация в тази насока само и единствено от св.М., а именно - че извършителят
на деянието е разкрит и това е Г.О.. Преценявайки показанията на св.М. съдът констатира
противоречие между тях и тези на св.Д.Н.. Последният посочи, че на 23.08.2013г.
дошъл в с.Брестовене, заедно с подс.М.,
който го взел със служебния автомобил от
адрес в гр.Кубрат, където Н. бил на гости. Същото заяви и подсъдимия /и в двете
фази на процеса/. Св.М. от своя страна посочи, че той отишъл в с.Брестовене
заедно с Д.Н., където двамата изчакали да дойде подс.Х.. Това противоречие
макар и да не касае съществен за делото факт, подставя под съмнение категоричността
и точността на данните, предоставяни от св.М..
Установи се от друга страна, че подс.Х. не е заявявал пред нито един от
разпитаните свидетели, че е установено, че О. е извършителя на деянието. Св.Д.Н.
посочи: „На връщане Х. не е споделял пред
мен , че е убеден, че ловеца е извършителя ..” Св.Г. Г. „Не
сме водили разговор с…… Х., че е установен извършителя”. Св.М.Х. заяви: „ С г-н М. говорих за обстоятелствата по случая
. Аз с ….. не съм говорил.” Св.С.Й. посочи: „Впоследствие разбрах, някой казал кой е извършителя, но не го знам и
аз. Това го чух от колегите. С господин Х. не сме говорили”. Св. С.Х.: „Нямам
спомен М.Х. да ме е уверявал, дали ще бъде разкрито престъплението. Но колегите,
които са в участъка и които са на мое подчинение, те са ме уверили, даже ……….
..че ще бъде разкрито престъплението. ..с началника на участъка съм говорил, с М.Х.
не съм говорил”. При тези данни съдът намира за безспорно установено, че подс.Х. не е разпитал като
свидетел по ДП № 226/2013г. М.М.. Не може обаче да се направи категоричен и безспорен
извод, че Г.О. е признал пред подс.Х. и
св.М., че е убил двете кучета, респ. че подс. Х., не е разпитал като свидетел М.,
знаейки това обстоятелство.
От обясненията на самия подс.Х.
се установи, че същият изхвърлил иззетите натривки за наличие на барутни частици
от ръцете на Г.О.. Установено е и няма спор, че същият не е назначил експертиза
за изследване следи от ползване на огнестрелно оръжие върху тялото и дрехите на
О.. Спорна е причината за това. Подсъдимият твърди, че изхвърлил натривките, считайки,
че същите са негодни, тъй като когато отишли в дома на Г.О., той току - що бил
излязъл от банята. Това обстоятелство обезсмисляло назначаването и на експертиза,
имайки предвид и че същият ден Г.О. бил на лов. Целта, която подсъдимият преследвал
при вземането на натривките била единствено О. да бъде провокиран към
самопризнание. Тези обяснения, които подс.Х. е дал и пред св.Б.О., видно от показанията и, не се опровергаха по
категоричен начин от останалите доказателства по делото. При вземането на
натривките, освен подс.Х. са присъствали още три лица - св.М., св.Н. и св.О.. Показанията
на св.Г.О. потвърждават заявеното от подсъдимия. Св.Д.Н. не предостави данни в
тази насока, като посочи, че няма спомен. Св.М. при първия си разпит в съда заяви,
без да е напълно сигурен, че когато отишли в дома му, Г.О. бил облечен с яке,
панталон и фланела. Имайки предвид, че въпросните събития са се развили през м.август,
същият въпрос бе поставен и при проведената очна ставка между подс.Х. и св.М..
При последната, св.М. посочи: „Беше
облечен нормално, с панталон, с риза и с нещо отгоре, но не ми направи впечатление
да е излизал от банята, доколкото се сещам.” Само въз основа на тези лишени
от категоричност твърдения на св.М., предвид и констатираното по-горе
противоречие в показанията му, не може
да се приеме за опровергана по безспорен начин тезата, че при пристигането на
полицейските служители Г.О. бил излязъл от банята. Напротив, същата
кореспондира с обстоятелството, че експертът е иззел
натривки само от ръцете на О., не и от дрехите му. Както посочи и експерта Д.Н.,
натривки се вземат „за да се установи
дали лицето наистина е произвело изстрели”. В тази връзка следва да се посочи, че дори да бе опровергана с категоричност
тезата, че при вземането на натривките О. бил излязъл от банята, установеното още тогава обстоятелство, че той
бил ходил на лов по-рано същия ден логично поставя под съмнение смисъла от
назначаването на експертиза за изследване на следи от ползване на огнестрелно
оръжие върху тялото на О.. Независимо от това обаче, след като натривки са били
взети, е следвало те да бъдат приобщени
към материалите по делото и да бъдат изследвани, като единствено експертно
мнение е могло до даде отговор за
годността и съдържанието им.
От друга страна, видно от материалите по ДП № 226/2013г.,
подс.Х. назначил съдебно- ветеринарномедицинска експертиза за изследване на
труповете на двете убити животни. Според заключение на ветеринарния лекар: „проектилите са се разрушили при преминаване
през тъканите, поради което изваждането на фрагменти от тях беше невъзможно”. При тези данни, обосновано звучи обяснението
на подсъдимия, че с оглед извода на вещото лице, отпаднала възможността да се установи връзка между предаденото
ловно оръжие от Г.О. и оръжието, с което били застреляни кучетата посредством назначаване
на балистична експертиза. От показанията на св.Ем. Г. и изисканото извлечение
от книга обр.7 се установи, че подсъдимият предал въпросната пушка и протокола
за доброволното и предаване в служба КОС
едва на 04.02.2014г., като свидетелят посочи, че не му е известна причината за
това, но че не винаги иззетите оръжия му се предавали на датата на изземването
им. При тези данни е безспорно, че въпреки, че подсъдимият е разполагал с
протокола за доброволно предаване на пушката, последният не е бил приложен от
него по ДП № 226/2013г. Бил е приложен
едва след преразпределението на ДП на разследващ полицай Б.О..
Разпоредбата на чл.219, ал.1 от НПК
гласи, че когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на
определено лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице някои
от основанията за прекратяване на наказателното производство, разследващият
орган докладва на прокурора и привлича лицето като обвиняем със съставяне на съответното
постановление.
От показанията на св.Г.О. се установи,че два дни след случая, той отишъл
да работи в чужбина, което е възпрепятствало извършването на процесуални
действия с него. Установи се, че не е имало свидетели - очевидци на
престъплението по чл.325б от НК. От показанията на св.А.Р. и св. А.Е. /които и
подсъдимият е разпитал по ДП № 226/2013г./ се установи, че същите не са очевидци
на самия инцидент, предоставят само косвени данни за Г.О. като извършител на
деянието, а пред тях последният отрекъл да е убил животните. Такива данни предостави
и св.И.И.. Св.Д.Н. също посочи, че не е имало очевидци на самото престъпление:
„те са чули гърмежи, но не са видели ловеца”.
Според заключението на ветеринарномедицинската експертиза, изготвена по ДП №
226/2013г. проектилите са се разрушили и
е невъзможно изваждането на фрагменти от тях от телата на животните. Последното
е изключило възможността да се установи и
евентуална идентичност чрез балистична експертиза между ловната пушка,
предадена от Г.О. и оръжието, с което са
били убити кучетата. Било установено, че във въпросния ден Г.О. бил на
лов -дейност свързана с употреба на огнестрелно оръжие. При всички тези данни не
би могло обосновано да се заключи, че за разследващия полицай към 25.10.2013г. са
били налице предпоставките на чл.219, ал.1 от НПК, както се твърди в
обвинението.
Видно от материалите по делото подсъдимият
изготвил искане до началника на РУП - гр. Кубрат с дата 30.08.2013г. - да
възложи на оперативен работник да изготви писмена справка относно извършените
издирвателни мероприятия и предприетите действия по разкриване на извършителя.
По делото липсват данни същата да е била получена от адресата си. Липсват и
категорични данни за датата на издаването и.
От материалите по делото /л.12/ и показанията на св.Ст.Й. се установи,
че на 24.10.2013г. /когато изтичал двумесечения срок на разследването по
ДП №226/2013г./ подс.Х. съставил докладна записка от негово име и с негово
знание, с която последният уведомява началника на РУП - гр. Кубрат за това, че
въпреки предприетите оперативно - издирвателни мероприятия и предприетите
действия по разкриване извършителя на престъплението не е разкрит. Св.Й. подписал
докладната записка без да е запознат със случая, доверявайки се на думите на
подсъдимия, че извършителя на деянието не е разкрит. От показанията на св.Й. обаче
се установи, че този случай не е изолиран
в практиката на полицейското управление: ”Случвало се е някога, когато крайния срок наближава, както този път е
било, съм бил в Кубрат ..Да тогава, тогава се е случвало, не е бил един, единствен
случай”. Следователно доколкото действието на подсъдимия не представлява изключение
в дейността на РУП – гр.Кубрат, на същото не би могло обосновано да се придаде значението,
посочено в обвинителния акт, а именно- че е извършено с цел да се скрие
обстоятелството, че извършителя на престъплението е известен.
По делото е установено, че след спирането на
производството на 01.11.2013г. св.М.Х., знаейки от Мл.М., че извършителя на престъплението
е разкрит, възложил на св.А.Д. да изготви докладна записка с оглед
възобновяване на производството. В показанията
си, дадени на ДП, св.Д. е заявил /за разлика от посоченото от св.М.Х./, че
изготвил докладната записка само въз основа на данните предоставени от неговите
колеги: „Дежурен е бил колегата М.М.
–мл.п.и. Изложеното в докладната записка съм научил от колегите си. Аз не съм
ходил да извършвам оперативно - издирвателна работа по случая”.. Изготвената на 06.11.2013г. докладна записка била изпратена на в РУП – Кубрат
където, видно от приложеното писмо от Началника на РУП - Кубрат /л.76-77/ и показанията му като
свидетел, е била регистрирана на 07.11.2013г. Т.е. от същите се установява единствено
кога докладната записка е била получена в управлението, но не и кога е получена
от подс.Х.. Последният от своя страна посочи, че веднага след като намерил въпросната докладна записка направил искане за
възобновяване. При тези данни не би могло обосновано да се твърди, че той в
продължение на два месеца целенасочено е
бездействал, тъй като едва на
05.02.2014г. е направил искане за възобновяване на ДП.
Предвид всичко изложеното до тук,
съдът прие, че подс.Х. в качеството си на ……… по ДП № 226/2013г. по описа на РУП -Кубрат е допуснал
пропуски и процедурни нарушения в дейността си, като включително не е приложил към
ДП протокола за доброволно предаване на ловното оръжие от Г.О., изхвърлил
иззетите натривки за наличие на барутни частици от ръцете на Г.О. и не назначил
експертиза за изследване следи от ползване на огнестрелно оръжие по тялото на
Г.О., изготвил и приложил към ДП докладна записка от името на св.С.Й., която
последният подписал без да е запознат със случая, не приложил към делото докладната
записка от 06.11.2013г., изготвена на А.Д.,
но съдът намира, че тези действия и пропуски в дейността на подсъдимия, с оглед
и логичните му обяснения за тях, не са достатъчни,
за да се приеме, че същият е осъществил деяние,
съставомерно по чл.288 от НК.
Чл.288 от НК гласи: „Орган на
властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага
службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова
преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон,
се наказва…”
В случая е безспорно установено,
че подсъдимият може да бъде субект на
престъплението по чл.288 от НК. От приложената писмена справка рег.№ 61089/23.10.2014г. /л.117 от ДП/ се
установява, че в инкриминирания период подс.Х. е заемал длъжността „р.п. в РУ,
отдел „Досъдебно производство” при ОДМВР
– Разград. Следователно същият е бил орган на власт по смисъла на чл.93, т.2 от НК,
като съгласно чл.15 от ЗМВР и чл.194, ал.2 от НПК е имал функции по разследване
на престъпления от общ характер.
Според
обвинителния акт „длъжностите”, които налагала службата на подс.Х. относно
наказателното преследване на лицето Г.О. и от които прокуратурата черпи извод
за противоправно поведение, са регламентирани
чл.15 от ЗМВР /“Дейността по разследване на престъпления се
осъществява от разследващи полицаи и други полицейски органи при условията и
реда на Наказателно- процесуалния кодекс“/, чл.203, ал.1 и ал.2 НПК /“Разследващият орган взема всички
мерки за осигуряване своевременно, законосъобразно и успешно извършване
разследването. Разследващият орган е длъжен в най-кратък срок да събере
необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, като се
ръководи от закона, вътрешното си убеждение и указанията прокурора“/, чл.219,
ал.1 от НПК/“Когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на
определено лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице
някои от основанията за прекратяване наказателното производство, разследващият
орган докладва на прокурора и привлича лицето като обвиняем със съставяне на
съответно постановление”/, Типова длъжностна характеристика на длъжността
“Разследващ полицай”, Раздел III. Основни
длъжностни права и задължения-„Разследващият полицай провежда разследване на
дела за престъпления от общ характер по реда НПК в предвидените процесуални
срокове. Взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и
успешно извършване на разследването, събира доказателства и извършва
необходимите действия, съобразно НПК за разкриване на обективната истина. При
осъществяване на дейността си ръководи от основните принципи на законност,
залегнали в Конституцията РБ, разпоредбите на НК, НПК, АПК, ЗМвР и ППЗМвР,
постановленията и тълкувателните решения на ВКС, писмените указания на
прокурора във връзка с водените досъдебни производства. Събира и оценява
съобщения и материали, необходими за
разследванията и при необходимост взема решения по процесуални въпроси, за
които носи лична отговорност. Спазва нормативните изисквания за изземването,
съхраняването, движението и разпореждането с веществени доказателства по водени
досъдебни производства съобразно създадената
организация“.
Съдът
намира, че така формулираните в обвинителния акт „длъжности” на подс.Х., не запълват бланкетния
характер на нормата на чл.288 от НК - по начин, който да разграничава конкретни
задължения на органа на власт, които именно не са били изпълнени от него. Цитираните
в обвинителния акт текстове очертават общо функциите на разследващия полицай
като орган по разследване на престъпления, без да разграничават конкретните задължения /„длъжности”/ във времево
отношение, които той не е изпълнил своевременно във връзка с движението на ДП №
226/2013г. /Изключение е нормата на чл.219,
ал.1 от НПК, предпоставките за приложение на която, по изложените по- горе
съображения, съдът прие, че в случая не са установени/. С оглед горното, съдът
счита, че така цитираните в обвинителния акт разпоредби на чл.15 от ЗМВР, чл.203, ал.1 и
ал.2 от НПК и Раздел III. Основни длъжностни права и
задължения от Типова длъжностна характеристика на длъжността „р.п.” не са в
състояние да обосноват и причинно – следствена връзка между поведението на
подс. Х. /констатираните пропуски в дейността му/ и общественоопасния резултат.
От текста на чл.288 от НК е
видно, че този състав изисква поради липсата
на своевременно изпълнение на длъжностите, наложени от службата, относно наказателно
преследване от органа на власт, да е настъпило осуетяване на наказателното преследване.
Осуетяването предполага същото да не
може да бъде реализирано. Т.е. да липсват правни механизми за осъществяването
му /да са настъпили основания, изключващи образуването на наказателно
производство или такива за прекратяването му/. В случая, съдът намира, че такъв
общественоопасен резултат не е настъпил,
тъй като ДП № 226/2013г. е било спряно, но не е било прекратено. Съгласно
чл.245 от НПК, когато се спира наказателното производство поради неразкриване
на извършителя, прокурора изпраща делото на съответните органи на МВР за продължаване
на издирването. В този смисъл, съдът счита, че в резултат на пропуските в дейността
на подс.Х. не е настъпило осуетяване на наказателното преследване, доколкото същите
не са преградили пътя на разследването, не са преклудирали възможността производството да продължи спрямо
Г.О.. Напротив, видно и от показанията на св.Бр.С., към настоящия момент Г.О. е
привлечен като обвиняем по делото за извършено престъпление по чл.325б от НК. Съдът
намира, че констатираните пропуски и процедурни нарушения, допуснати от подсъдимия
могат да бъдат основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност, но не са достатъчни
да послужат като правопораждащ факт за възникване и носене на наказателна отговорност.
Необходимо е да е безспорно
установено на следващо място, че бездействието на подсъдимия не се е дължало на
нехайно или немърливо изпълнение на служебните
задължения /на фона и на несъмнената натовареност на разследващите полицаи,
изискванията за спазване на процесуални срокове и т.н./, а да е обективиран израз на специалната цел - да избави другиго от наказание, което му се следва по
закон.
Т.е. от субективна
страна е необходимо деецът да извърши деянието умишлено, при пряк умисъл, с посочената
специална цел. Съдът намира, че в случая субективната страна на престъплението по
чл.288 от НК не се доказа. Не се
установиха данни, дори косвени за наличие на особени връзки, нерегламентирани
контакти между подсъдимия и Г.О., които
биха дали възможност и създали условия за осъществяване на специалната
цел на престъплението, в което подсъдимия е обвинен. Напротив, данните съдържащи
се в обясненията на подс.Х., свидетелски
показания на Г.О. и Й. Г. опровергават този извод. Липсват доказателства, които
да сочат противното. Такъв извод не е направен и в рамките на обвинителната
теза на повдигнатото спрямо подс.Х. обвинение. Самите действия на подсъдимия, пропуските
в дейността му пораждат съмнения, но сами по себе си не са достатъчни за формиране на безспорен
извод за наличие на пряк умисъл у подс.Х. за извършване на престъпно деяние и за
наличие на специалната цел.
Като обобщение на всичко изложеното до тук - съдът
намира, че по делото не се установиха по безспорен и несъмнени начин всички
визирани в обвинителния акт пропуски в дейността на подс.Х. във връзка с
воденото ДП № 226/2013г. Относно тези, които се доказаха с категоричност - не се установи същите да представляват
неизпълнение на конкретни „длъжности”, налагани от службата на подс.Х. относно
наказателно преследване, доколкото цитираните в тази връзка норми в обвинителния
акт /чл.15 от ЗМВР, чл.203, ал.1 и ал.2
от НПК и раздел ІІІ от Типовата длъжностна характеристика/ са общи по съдържанието си. Не се доказа да е
настъпил и общественоопасния резултат от визираното в обвинителния акт
престъпление, а именно - да е било осуетено наказателното преследване срещу Г.О..
Не се установи по безспорен и несъмнен начин, че доказаните пропуски в
дейността на подсъдимия са допуснати умишлено, с прекия умисъл, изискуем от
чл.288 от НК и при наличието на специалната
цел.
Чл.303, ал.2 от НПК сочи, че съдът признава
подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. По изложените
съображения, съдът намери, че обвинението за извършено от подс. М.Х. престъпление
по чл.288 от НК не е доказано по безспорен, несъмнен и категоричен начин както от обективна, така и
от субективна страна и тъй като съгласно чл.303, ал.1 от НПК присъдата не може
да почива на предположения, съдът призна подс.Х. за невинен и го оправда по така
повдигнатото му обвинение.
Въз основа на изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: