РЕШЕНИЕ
№ 502
гр. Варна, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20213110109687 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх.
№17252/01.07.2021 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В срещу
ИБР. СЮЛ. ИБР., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., с която са предявени в условията
на обективно кумулативно съединяване, искове с правно основание, както следва:
чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 9 от ЗПК, за признаване за
установено, че ИБР. СЮЛ. ИБР., ЕГН:**********, с адрес: гр. В., дължи на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В, сумата в размер на 378,14 лева /триста
седемдесет и осем лева и четиринадесет ст./, представляваща незаплатена главница по
Договор за потребителски кредит № 30041381074, ведно със законна лихва от датата на
входиране на заявлението в съда – 24.03.2021 г. до окончателно изплащане на
вземането;
чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 9 от ЗПК, за признаване за
установено, че ИБР. СЮЛ. ИБР., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., дължи на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата в размер на 64,95 лева
/шестдесет и четири лева и деветдесет и пет ст./, представляваща незаплатено
договорно възнаграждение по Договор за потребителски кредит № 30041381074,
1
дължимо от датата на първата неизплатена вноска – 15.08.2020 г., до датата на
изтичане на погасителния план – 15.02.2021 г.
чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 9 от ЗПК, за признаване за
установено, че ИБР. СЮЛ. ИБР., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., дължи на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата в размер на 8,14 лева /осем
лева и четиринадесет ст./, представляваща законна лихва, дължима от датата на
изтичане на погасителния план - 15.02.2021 г. до 23.03.2021 г.
чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ИБР. СЮЛ.
ИБР., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата в размер на 62,66 лева /шестдесет и два лева и
шестдесет и шест ст./, представляваща мораторна лихва по Договор за потребителски
кредит № 30041381074, дължима от датата на изпадане на длъжника в забава -
16.02.2021 г. до 15.02.2021 г.,
за които суми е издадена заповед № 631 от 30.03.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по ЧГД № 4277/2021 г. по описа на ВРС,
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК за осъждане на ИБР. СЮЛ. ИБР., ЕГН:
**********, с адрес: гр. В., да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.
53Е, вх. В, сумата в размер на 105,20 лева /сто и пет лева и двадесет ст./,
представляваща възнаграждение за услуга „Фаст“ по Договор за потребителски кредит
№ 30041381074;
и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК за осъждане на ИБР. СЮЛ. ИБР.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. В., да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №
49, бл. 53Е, вх. В, сумата в размер на 293,42 лв. /двеста деветдесет и три лева и
четиридесет и две ст./, представляваща възнаграждение за услуга „Флекси“ по Договор
за потребителски кредит № 30041381074.
Претендират се съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и в
производството по ч.гр.д.№ 4277/2021 г. на ВРС.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права:
На 17.12.2019 г. бил сключен Договор за потребителски кредит № 30041381074,
по силата на който „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор предоставил
сумата от 600 лв. в заем, а ИБР. СЮЛ. ИБР. като длъжник, се задължил да я върне.
Договорът бил сключен за срок от 11 месеца, с размер на вноската: 65.88 лв., дата на
погасяване: 15-ти ден от месеца, годишен процент на разходите (ГПР): 48.25 %,
2
годишен лихвен процент: 40.90 %, лихвен процент на ден: 0.11 %. Кредитополучателят
поискал и закупил и допълнителни услуги – Фаст и Флекси, по които дължат
възнаграждение съответно в размер на 180 лв. и на 480 лв., с размер на вноската: 60 лв.
Ищецът твърди, че общите условия са предадени при подписване на договора и
длъжникът, след внимателно запознаване с тях, се е задължил да ги спазва. Сочи, че са
спазени изискванията относно предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Към
този пакет ответникът избрал опция за вътрешно рефинансиране на друго задължение
към кредитодателя. Посочва, че е изправна страна по договора, като на 17.12.2019 г.
превел остатъчната парична сума в размер на 553.86 лв. по посочена от длъжника
банкова сметка. Общият размер на отпуснатата сума бил 600.00 лв. На 23.04.2020 г.
между страните били сключени Анекс № 1 и Анекс № 2 към Договор за потребителски
кредит № 30041381074 за намаляване на вноски, като освен това било уговорено, че
някои вноски ще бъдат заплатени в края на погасителния план бил изготвен нов
погасителен план. Длъжникът не изпълнявал поетите договорни задължения и
направил само седем погасителни вноски, след което изпаднал в забава. На 15.02.2021
г. настъпил падежа на последната погасителна вноска по договора, като цялото
неизплатено вземане било изискуемо в пълния си претендиран размер от 912.51 лева,
включващ главница в размер на 378.14 лева, договорно възнаграждение в размер 64.95
лева, възнаграждение за услуга Фаст в размер на 105.20 лева възнаграждение за услуга
Флекси в размер на 293.42 лв., законна лихва в размер на 8.14 лева, дължима
15.02.2021 г. - датата на изтичане на погасителния план до 23.03.2021 г. и лихви за
забава в размер на 62.66 лева, дължими от 16.0.2020 г., дата на изпадане на длъжника в
забава до 15.02.2021 г., като за периода 13.03-13.07.2020 г. не е начислявана законна
лихва с оглед разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП, ведно със законна лихва от датата
на входиране на заявлението в съда до изплащане на вземането, представляващо
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 30041381074.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
С разпореждане №1573/28.03.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 4277/2021 г. на
ВРС съдът е разпоредил да се издаде Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК в полза на заявителя „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България 49, бл. 53Е, вх. В срещу
ИБР. СЮЛ. ИБР., ЕГН ********** с адрес: гр. В. за следните суми: сумата от 861,71
лв. /осемстотин шестдесет и един лева и седемдесет и една с стотинки/,
представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит №
3
30041381074/17.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението – 24.03.2021 г. до окончателното заплащане;
сумата 64,95 лв. /шестдесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки/ - непогасено
падежирало договорно възнаграждение за периода 15.08.2020 г. до 15.02.2021 г.;
сумата от 62,66 лв. /шестдесет и два лева и шестдесет и шест стотинки/,
представляваща лихва за забава за периода от 16.01.2020 г. до 15.02.2021 г. и сумата от
8,14 лв., представляваща законната лихва за периода от 15.02.2021 г. до 23.03.2021 г.,
както и сумата 41,25 лв. (четиридесет и един лева и двадесет и пет стотинки),
представляваща сторените в заповедното производство разноски, съразмерно на
уважената част от заявлението, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК. Издадена е
заповед за изпълнение №631/30.03.2021 г.
Със същото разпореждане е отхвърлено заявлението на “Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК ********* в частта, с която се иска издаване на заповед за
изпълнение срещу ИБР. СЮЛ. ИБР., ЕГН **********, за следните суми: сумата 105,20
лв. /сто и пет лева и двадесет стотинки/ - представляваща неплатено възнаграждение за
закупена допълнителна услуга Фаст; сумата от 293,42 лв. /двеста деветдесет и три лева
и четиридесет и две стотинки/, представляваща неплатено възнаграждение за закупена
допълнителна услуга Флекси; сумата от 20,00 /двадесет/ лв., представляваща неплатени
такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.
С исковата молба по делото е представен Договор за потребителски кредит №
30041381074/17.12.2019 г. (л.7) между „Профи кредит България“ ЕООД и ИБР. СЮЛ.
ИБР., съгласно който ищецът предоставя на ответника заем в размер на 600,00 лв.,
който трябва да се погаси чрез 11 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 65,88
лв. всяка и вкл. главница и лихва и в размер на 60,00 лв. за погасяване на задължението
по закупените пакет допълнителни услуги Фаст и Флекси в общ размер на 660,00 лв.
Съгласно чл.2, т.6 от договора фиксираният годишен лихвен процент по заема в размер
на 40,90%, годишният процент на разходите за заема е 48,25%, а общата дължима сума
от заемателя е в размер на 724,74 лв., а общото задължение, ведно с предоставените
допълнителни услуги, е в размер на 1384,74 лв.
В договора изрично е посочено, че „Профи кредит България“ ООД не събира
никаква такса за разглеждане и усвояване на кредита.
Видно от общите условия на дружеството кредитор (л.8-12) уговорената услуга
„ФАСТ“ предвижда, че всеки клиент на дружеството, пожелал и закупил допълнителна
незадължителна услуга „Фаст", получава приоритетно разглеждане на искането си за
отпускане на потребителски кредит преди клиенти без закупена допълнителна услуга
„Фаст". След одобрение отпуснатата сума се нарежда към клиента по избрания от него
начин на изплащане до 24 часа след получаване от КР на подписаните от клиента ДПК
и неговите приложения.
4
Съгласно същите общи условия допълнителната услуга „Флекси" дава право на
клиента да променя погасителния си план при изпълнение на съответните специфични
изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2. и чл. 15.2.3. Така клиентът може да поиска
от кредитора да му отложи на части или накуп допустимия брой погасителни вноски
по следните причини: 1/Дългосрочна неработоспособност на клиента или на друго
лице, участващо с доходите си в домакинството му; Под дългосрочна се разбира
неработоспособност, започнала най-рано от деня на подписването на ДПК и
продължаваща повече от 3 (три) седмици; 2/ Прекратен трудов договор на клиента или
на друго лице, участващо с доходите си в домакинството му; 3/ Неплатен отпуск на
клиента, който е по-дълъг от 10 дни; 4/ Загуба или повреда на имущество на клиента в
резултат на бедствие - пожар, наводнение и др. подобни; 5/ Смърт на лице, участващо
с доходите си в домакинството на клиента; 6/ Задължение на работодател към клиента
или към друго лице, участващо с доходите си в домакинството му; 7/ Намаляване на
работното време и на работната заплата на клиента; 8/ Други причини при съгласие на
кредитора.
Съгласно чл. 15.2.1.3 от ОУ в случай на отлагане на вноски при условията на
чл.15.2., за периода на отлагането клиентът дължи пълния размер на отложените
вноски съгласно погасителния план, но същите са платими в края на погасителния
план, а съгласно чл. 15.2.2 от ОУ клиентът може да поиска от кредитора да му намали
на части или накуп допустимия брой погасителни вноски;Клиентът може да поиска от
кредитора да намали с до 75% размера на всяка от допустимия брой вноски, но
размерът на всяка една намалена вноска не може да бъде по-малък от 30 лева.
Съобразно горепосочените условия и при изпълнение на чл. 15.2.1., буква а), чл.
15.2.1., буква 6) и чл. 15.2.1.1 кредиторът намалява размера на поискания от клиента
брой погасителни вноски, както следва: В случай че клиентът е погасил последните 6
редовни (не са отложени или намалени) месечни вноски със забава не повече от 10
календарни дни. Съгласно чл. 15.2.2.2 в случай на намаляване на вноски при условията
на чл. 15.2.2., за периода на намаляването клиентът дължи пълния размер на месечните
вноски съгласно погасителния план, но заплаща на договорения падеж намалените
вноски, а остатъкът на същите до пълния им размер е платим в края на погасителния
план.
Представени са и искане за отпускане на потребителски кредит (л.17),
Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити (л.14) и Допълнителна преддоговорна информация, и погасителен план (л.13).
На л. 22 от делото е представено извлечение от сметка към договор за
потребителски кредит № 30041381074, от което е видно, че ответникът не е погасил
нито една вноска по кредита.
На л.18 от делото е представен Анекс №1 от 23.04.2020 г. към договор за
5
потребителски кредит № 30041381074 за намаляване на вноски. Съгласно
представения анекс е уговорен нов месечен размер на погасителната вноска за три
падежни периода (2,3, и 4), като вноската ще бъде 38,88 лв. и ще се заплаща на
договорения падеж, а остатъкът ще бъде заплатен в края. Подписан е и нов
погасителен план, от който е видно, че всъщност вноските са добавени като нови
падежни дати в погасителния план, като така е удължен крайният срок на договора.
На л.20 от делото е представен и Анекс №2 от 23.04.2020 г. към процесния
договор, съгласно който се намалява размерът на вноски №5 и 6 на 84,88 лв., като е
представен и нов погасителен план от пета вноска нататък, като крайната падежна дата
става 15.02.2021 г.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите
към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД и с правно основание чл. 240, ал.2 от ЗЗД и чл.
10а от ЗПК. Първият иск е предявен след успешно провеждане на производство по
чл.410 ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1
ГПК и в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 ГПК, с оглед на което е
процесуално допустим. Предмет на установителния иск е съществуването на вземането
по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага
установяване на дължимостта на сумите, за които е издадена оспорената заповед. Или,
в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на
изискуемите вземания, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между „Профи
кредит България“ ЕООД и ответника е възникнала валидна облигационна връзка по
посочения в исковата молба договор за заем, по силата на който на ответника е
предоставена в заем сумата 600,00 лв. срещу задължение за връщането й заедно с
договорна лихва и такси в посочения размер, изпадането на заемателя в забава.
Между страните не се спори, че вземането произтича от сключен между
ответника ИБР. СЮЛ. ИБР., ЕГН: ********** и „Профи кредит България“ ЕООД
договор за паричен заем № 30041381074/17.12.2019 г. Не е спорно и обстоятелството,
че сумата по кредита е предадена от кредитора на ответника, като това обстоятелство е
удостоверено и с подписването на договора за паричен заем. С оглед на това за
ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума и уговорената
договорна лихва на падежните дати, съгласно договора за заем.
В разпоредбата на чл. 11 от ЗПК е посочено съдържанието на договора за кредит
и са предвидени задължителни реквизити, които то следва да включва като условия за
усвояване на кредита, начин на формиране на лихвен процент, условия за
издължаване, съдържание на погасителния план, информация за дължимите плащания
6
и т.н. Видно от представените от ищеца доказателства на кредитополучателя е
предоставена преддоговорна информация, европейски формуляр, договор, отговарящ
на изискваният на ЗПК – необходимо съдържание, шрифт, размер на годишния
процент на разходите и др. Към договора има погасителен план и Общи условия.
В случая договорът е сключен съобразно правилата на ЗПК.
В условията на обективно кумулативно съединяване са предявени и осъдителни
искове с правно основание чл. 79 от ГПК, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумите, както следва: сумата от 105,20 лева /сто и пет лева и двадесет ст./,
представляваща възнаграждение за услуга „Фаст“ по Договор за потребителски кредит
№ 30041381074 и сумата от 293,42 лв. /двеста деветдесет и три лева и четиридесет и
две ст./, представляваща възнаграждение за услуга „Флекси“ по Договор за
потребителски кредит № 30041381074.
Ищецът е посочил, че срещу заплащането на такса за експресно разглеждане на
документи кредитодателят разглежда с приоритет конкретната заявка за отпускане на
потребителски кредит пред другите. Т.е. допълнителната услуга „Фаст“, с която се
уговоря таксата за експресно разглеждане, само уточнява насрещната престация на
едната страна като елемент от облигационно правоотношение касаещо разглеждането
на заявката за кредит. Следователно макар и да е обективирана в договора за кредит
уговорката за такса възниква за услуга, която не е обусловена от самия договор за
кредит, доколкото такъв може и изобщо да не се сключи, независимо дали търговецът е
осигурил предимство на конкретния потребител при влизането в преговори по
отпускане на заем. Липсата на връзка между основанието, въз основа на което възниква
вземането на кредитната институция за услугата „Фаст“, която всъщност представлява
такса приоритетно разглеждане и самия договор за кредит, с който е уговорена, сочи за
наличие на противоречие с чл. 10а, ал.1 от ЗПК, който предвижда, че кредиторът по
договор за потребителски кредит може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, но свързани с договора за потребителски кредит. Вторият
компонент съставлява възможността на кредитополучателя да получи с приоритет пред
другите клиенти на дружеството, отпусната сума, като съгласно чл. 15.1 от Общите
условия от договора срокът за отпускане на заемната сума при избрана услуга „Фаст „е
24 часа след получаване от кредитодателя на подписаните договор, Общи условия и др.
приложения към тях. От Общите условия обаче не може да се изведе какъв е срокът за
предоставяне на заемната сума, в случай че заемателят не е избрал услуга „Фаст“, тъй
като подобна клауза липсва. В самия договор също не е посочено в какъв срок следва
да се предостави заемната сума. Отделно от горното в договора е записано, че „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ не събира никакви такси за разглеждане и усвояване на кредита.
Тъй като както се посочи, договорената услуга „Фаст“ по естеството си представлява
всъщност възнаграждение именно за разглеждане и усвояване на кредита и фактът, че е
7
кръстена от кредитополучателя „допълнителна незадължителна услуга“, не променя
естеството . Констатираното несъответствие с императивната норма на ЗПК е
основание за отхвърляне на иска в частта, с която ищецът е претендирал
възнаграждение по допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 105,20 лв.
Претендирана е и сумата от 293,42 лв. по друг пакет от допълнителни услуги
наименован „Флекси“, който съгласно Общите условия дава възможност на
кредитополучателя да отложи 2 вноски с уважителни причини, чието доказване е
задължително – чл. 15.2.1, при изброен лимитативен брой причини и две без причина.
Това право възниква за кредитополучателя след заплащането на втора вноска по
кредита. Съгласно чл. чл. 15.2.2 потребителят може да намали четири потребителски
вноски, но на не по-малко от 30,00 лв. всяка. Според съда „Допълнителни услуги“ по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК са такива услуги, които нямат пряко отношение към
насрещните престации на страните – предоставяне на парична сума и връщане на
същата (заедно с възнаградителна лихва) на определен падеж и такива са например
издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия
кредит, за размера на текущото задължение или за добросъвестното поведение на
клиента. В същото време изброените от заявителя допълнителни услуги по своята
същност са действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на
потребителя по договора и имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията
между него и кредитора, като помогнат последния да управлява по-добре договора и
изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности,
свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с
нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Отделно от това следва да се отбележи, че определената цена за предоставянето
на възможност да се отложат две вноски за падеж последната вноска по кредита от
480,00 лв. (при заемна сума от 600,00 лв.) надхвърля реалната цена на тази услуга,
която в най-лошия случай би била размерът на наказателната лихва на тази вноска до
края на договора. Поради което и тази претенция на ищеца се явява неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
Така ответникът дължи на ищеца заплащане на главницата по кредита от 500,00
лв., на договорната лихва от 64,95 лв., законна лихва в размер на 8,14 лв. за периода от
15.02.2021 г. до 23.03.2021 г. и лихва за забава в размер на 62,66 лв., дължими от
16.01.2020 г. до 15.02.2021 г. Поради това искът се явява основателен за тези суми, а за
претенциите по договорените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год. и
направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производството и в производството по
8
ч.гр.д. № 4277/2021 г. на ВРС, съобразно на уважената част от иска. По делото са
представени доказателства за направени в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски в размер на 325,00 лв., от които заплатена държавна такса в размер
на 225,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., от които
съобразно с уважената част следва да бъдат присъдени 183,00 лв. В производството по
ч.гр.д.№ 4277/2021 г. на ВРС, ищецът е направил разходи в размер на 75,00 лв., от
които заплатена държавна такса в размер на 25,00 лв. и възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 50,00 лв., или съобразно с уважената част сумата от 42,00 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът
ИБР. СЮЛ. ИБР., ЕГН: **********, с адрес: гр. В. ДЪЛЖИ на ищеца „Профи Кредит
България“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.София, бул.
„България“ №49, бл.53Е, вх.В чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 9 от
ЗПК, сумите, както следва:
- сумата от 378,14 лева /триста седемдесет и осем лева и четиринадесет ст./,
представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит №
30041381074 от 29.12.2019 г, ведно със законна лихва от датата на входиране на
заявлението в съда – 24.03.2021 г. до окончателно изплащане на вземането;
- сумата от 64,95 лева /шестдесет и четири лева и деветдесет и пет ст./,
представляваща незаплатено договорно възнаграждение по Договор за потребителски
кредит № 30041381074/29.12.2019 г., дължимо от датата на първата неизплатена вноска
– 15.08.2020 г., до датата на изтичане на погасителния план – 15.02.2021 г.
- сумата от 8,14 лева /осем лева и четиринадесет ст./, представляваща законна
лихва, дължима от датата на изтичане на погасителния план - 15.02.2021 г. до
23.03.2021 г.
- сумата от 62,66 лева /шестдесет и два лева и шестдесет и шест ст./,
представляваща мораторна лихва по Договор за потребителски кредит № 30041381074,
дължима от датата на изпадане на длъжника в забава - 16.02.2021 г. до 15.02.2021 г.,
и за които суми е издадена заповед № 631 от 30.03.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по ЧГД № 4277/2021 г. по описа на ВРС,
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България“ №49, бл.53Е,
вх.В срещу ИБР. СЮЛ. ИБР., ЕГН: **********, с адрес: гр. В. иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца, на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК
сумата от 105,20 лева /сто и пет лева и двадесет ст./, представляваща
9
възнаграждение за услуга „Фаст“ по Договор за потребителски кредит №
30041381074/17.12.2019 г. и сумата от 293,42 лв. /двеста деветдесет и три лева и
четиридесет и две ст./, представляваща възнаграждение за услуга „Флекси“ по
Договор за потребителски кредит № 30041381074/17.12.2019 г.
ОСЪЖДА ИБР. СЮЛ. ИБР., ЕГН: **********, с адрес: гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на
„Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В сумата от 183,00 (сто осемдесет и три)
лв., представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
както и сумата от 42,00 (четиридесет и два) лв., представляваща разноски, направени
в производството по ч.гр.д.№4277/2021 г. на ВРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10