Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-„A“ въззивен
състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. с-я: СТОЙЧО ПОПОВ
при
участието на секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА в.гр.д. № 2481 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 20256947 от 20.11.2020 г., постановено по гр. д. № 14375/2020 г. по
описа на СРС, ІІ ГО, 68 състав е отхвърлен изцяло като неоснователен предявения
от „И.Б.” ЕООД, ***, със съдебен адрес: гр. София, бул. „*********вх.*********Адвокатско
съдружие „Фронтекс лигъл сървисис“, чрез адв. Г.В.против „А.А.” АД А.А.AG), със
съдебен адрес: гр. София, район „Триадица”, бул. „*********, Адвокатско
дружество „И.,В.И К.” осъдителен иск по чл.7, т.1, буква”б” от Регламент (ЕС)
261/2004 за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 782.23 лв. /като
левова равностойност на 400 евро/, представляващи обезщетение по Регламент (ЕО)
№ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за закъснял
полет № OS798 по направление София-Виена на 19.12.2019 г., осъществен със
закъснение и наложил премашрутиране с полет № OS371, вместо с първоначалния
полет № OS 377 до Амстердам, вземането по който е прехвърлено от правоимащия
пътник Ю.Р.на дружеството - ищец със сключен между тях договор за цесия от
22.12.2019 г., като ищецът „И.Б.” ЕООД е осъден да заплати на „А.А.”АД сумата
от 300 лв. – разноски по делото.
Срещу
първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „И.Б.” ЕООД,
чрез адв. Г.В., в която същото се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. В жалбата се навеждат
доводи, че процедурата по Регламент (ЕО) № 861/2007 г. предвижда общи
процесуални правила за опростени и ускорени трансгранични съдебни спорове по
малки потребителски и търговски искове. В тази връзка се излага, че съдът
трябва да зачита правото на справедлив съдебен процес и принципа на
състезателен процес, по-специално при вземането на решение относно необходимостта
от устно изслушване и относно доказателствените средства и обхвата на събиране
на доказателства. Твърди се, че в случая ищцовото дружество е образувало
производство по този ред, като е предоставило достатъчно писмени доказателства,
от които да се направи извод за произхода, основанието и размера на вземането.
Сочи се, че към исковия формуляр А са били приложени договор за цесия, сключен
между пътника и „И.Б.“ ЕООД, уведомление за цесия, както и искане за плащане, в
което е описана дължимата сума. Представен е бил също така и допълнителен
формуляр, в който е налична цялата фактология по случая. Излагат се доводи, че
в действителност в т. 9 на формуляр А е записано, че ищецът не желае устно
изслушване, но същевременно в т. 9.2. е било отбелязано, че същият желае да
присъства лично в съдебно заседание, ако съдът реши, че има такава
необходимост. В тази връзка се поддържа, че не е ясно по какви причини първоинстанционният
съд е пристъпил към решаване на делото без преди това да е връчил на ищеца подадения
отговор от ответника, поради което се излага, че процедурата е опорочена като не
е предоставена възможност на страните да отделят спорните от безспорните
обстоятелства. Наред с това се излага, че в исковия формуляр А е даден имейл за
кореспонденция, на който могат да бъдат получавани всички съдебни книжа и по
този начин да протече самото производство, но в случая СРС не е осъществил
двойна размяна на книжа, а същевременно е констатирал, че не са налице
достатъчно доказателства за доказване на претенцията. В жалбата се излагат доводи, че в чл. 4, т. 4 от Регламент (ЕО) №
861/2007г. е предвидено, че „Когато съдът или правораздавателният орган сметне,
че информацията, предоставена от ищеца е недостатъчно ясна ши недостатъчна, или
ако исковият формуляр не е правно попълнен, и освен ако искът не се окаже явно
неоснователен или исковата молба - недопустима, същият дава на ищеца възможност
да попълни и поправи исковия формуляр или да представи допълнителна информация
или документи, или да оттегли иска в определен от него срок. За тази цел съдът или
правораздавателният орган използва стандартния формуляр Б, съдържащ се в приложение
II“. Поддържа
се, че в конкретния случай, първоинстанционният съд, не само, че не е
осъществил двойна размяна на книжа между страните, но не се е съобразил и с
цитираната разпоредба, с което е лишил ищцовото дружество от възможността да
ангажира допълнителни доказателства и да направи доказателствени искания. В
тази връзка счита, че производството следва да бъде върнато на първоинстанционния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение
като неправилно и незаконосъобразно и да постанови продължаване на съдопроизводствените
действия по делото.
Въззиваемата
страна „А.А.”АД А.А.AG), чрез пълномощника адв. Д.К. е депозирала отговор на
въззивната жалба, в който жалбата оспорва същата като неоснователна. Излагат се
доводи, че процедурата по Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския Парламент и
на Съвета от 11.07.2007 г. във връзка чл. 624 от ГПК не е била опорочена, поради
това, че съдът не е длъжен да извършва двойна размяна на книжа, освен в
случаите на насрещен иск, какъвто в случая не е бил предявен. На следващо място
се излага, че съдът не е бил длъжен също така и да провежда устно изслушване,
дори и при направено искане от страните. Сочи се, че в случая, при попълването
на формуляра, ищцовото дружество „И.Б.“ ЕООД изрично е отказало устно
изслушване. В отговора се поддържа, че при постановяване на решението, съдът е
обсъдил доказателствата, мотивирал се е както с наличните, така и с липсващите
доказателства по делото, като е обосновал причините, поради което счита предявения
иск за неоснователен.
Поради
изложеното се поддържа, че решението на съда е законосъобразно и правилно, поради
което въззивният съд не следва да връща делото на СРС, а следва да го реши по
същество, като постанови решение, с което да потвърди решението на първоинстанционния
съд. Претендира разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството
е образувано пред СРС по реда на чл. 624, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 4,
параграф 1 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета за
създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес.
Първоинстанционният
съд е сезиран с предявен осъдителен иск по чл. 7, т. 1, буква”а” от Регламент
(ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11,02.2004 г. от „И.Б.”
ЕООД срещу „А.А.”АД А.А.AG) за заплащане на сумата от 782.23 лв /като левова
равностойност на 400 евро/, представляващи обезщетение по регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. за закъснял полет
№ OS798 по направление София-Виена на 19.12.2019 г., осъществен със закъснение
и наложил премашрутиране с полет № OS371, вместо с първоначалния полет № OS 377
до Амстердам, вземането по който е прехвърлено от правоимащия пътник Ю.Р.на
дружеството - ищец със сключен между тях договор за цесия от 22.12.2019 г., като
е подал исков формуляр А по чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕО) 861/2007 на
Европейския парламент и на Съвета.
Ответникът
„А.А.”АД А.А.AG) е оспорил предявения срещу него иск в представения на
20.10.2020 г. формуляр с отговори В по чл. 5, т. 3 от Регламент (ЕО) 861/2007 и
в писменото Допълнение към отговора. Твърди, че са налице обстоятелства, които
изключват отговорността му на авиопревозвач, поради което претендира отхвърляне
на иска.
Въззивната
инстанция намира, че решението е постановено при задълбочено обсъждане на
събраните по делото доказателства и при изяснена фактическа обстановка от
страна на СРС. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по
смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, които да променят приетата от
първостепенния съд фактическа обстановка, поради което въззивният съд не намира
за необходимо да я преповтаря, а препраща към фактическите изводи на СРС на
основание чл. 272 ГПК.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси – по правилността на фактическите и правни констатации само
въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания.
При
извършена служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми.
Решението
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на
предявения от ищеца срещу ответника иск с правно основание чл.7, параграф І,
б.“а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета за заплащане на исковата претенция в размер
на сумата от 782,33 лв. /левова равностойност на 400,00 евро/, представляваща
обезщетение по Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета
от 11.02.2004г. за закъснял полет № OS798 по направление София-Виена на
19.12.2019 г., осъществен със закъснение и наложил премашрутиране с полет №
OS371, вместо с първоначалния полет № OS 377 до Амстердам, вземането по който е
прехвърлено от правоимащия пътник Ю.Р.на дружеството - ищец със сключен между
тях договор за цесия от 22.12.2019 г.
Първоинстанционният
съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си
върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на
въззивника - ищец във връзка с неговата правилност. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл. 272 ГПК/. Изводите на съда са
обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Във
връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното:
Производството
по делото се развива по реда на Регламент /ЕО/ № 861/2007 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на европейска процедура за искове с малък
материален интерес, приложима при презгранични граждански и търговски дела.
Презгранично е дело, при което поне една от страните е с местоживеене или
обичайно пребиваване в държава-членка, различна от държавата-членка на
сезирания съд, който факт се явява безспорно доказан – ответното дружество е
регистрирано и обичайно извършва своята дейност на територията на Република
Австрия. Предвидената в посочения регламент отговорност на въздушните
превозвачи при извършване на превоз на пътници в случаите на отмяна, закъснение
на полета и други специфични хипотези се осъществява на принципа на договорната
отговорност, като целта е пътниците да бъдат компенсирани за претърпените от
тях вреди.
Макар
и обезщетението да е претендирано по реда на Регламент (ЕО) № 861/2007, за да
бъде присъдено, следва да е налице активна материална легитимация на ищеца,
което включва наличие на предпоставките на чл. 7, пар. 1 от Регламент /ЕО/ №
261/2004, а именно облигационна връзка по договор за въздушен превоз между пътника
Ю.Р.и ответното дружество „А.а.”АД А.А.AG), отмяна на полета, закъснение на
полета, за която той не е своевременно уведомен, претендирания размер на
обезщетението, дължимо от превозвача, разстоянието на полета, въз основа на
което се определя размера на обезщетението, както и валидно сключен договор за
цесия между правоимащия пътник Ю.Р.и ищцовото дружество И.Б.” ЕООД, която да е съобщена
на „А.а.”АД.
Правният
спор във въззивното производство е съсредоточен върху обстоятелството доказано
ли е наличието на валиден договор за въздушен превоз между ответното дружество „А.а.”АД
А.А.AG) и пътничката Ю.Р.за полет № OS798 по направление София-Виена на
19.12.2019 г., осъществен със закъснение и наложил премашрутиране с полет №
OS371, вместо с първоначалния полет № OS 377 до Амстердам, респ. дели е доказано
претендираното от ищеца вземане, доколкото съдът е приел, че по делото липсват
доказателства за закупуване на самолетен билет от пътника Ю.Р.за процесния полет,
както и допуснати ли са от първоинстанционния съд съществени нарушения на
процедурните правила по чл. 4, т. 4 от Регламент (ЕО) № 861/2007, като не са
дадени указания, че предоставената информация е непълна или недостатъчна и не е
дадена възможност за предоставяне на допълнителна информация или документи на
ищеца.
Съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, дава основание на въззивния съд да направи обоснован
извод, че в настоящия случай не следва да бъде ангажирана отговорността на
ответника за заплащане на исковата сума, претендирана от страна на ищеца.
Противно на изложеното във въззивната жалба, първоинстанционният съд е направил
правилен и обоснован извод, че по делото от страна на ищеца, който носи
доказателствената тежест за установяване на посоченото обстоятелство, не е
доказано наличието на валиден договор за въздушен превоз между ответното
дружество като опериращ въздушен превозвач и пътника Ю.Р.за полет № OS798 по
направление София-Виена на 19.12.2019 г., осъществен със закъснение и наложил премашрутиране
с полет № OS371, за който обаче се твърди, че не е осъществен от пътничката и
за полет № OS377, който се твърди, че е осъществен вместо него, което вземане
на правоимащия пътник да е било прехвърлено впоследствие на ищеца „И.Б.” ЕООД
по сключен договор за цесия от 22.12.2019 г.
Въззивният
съд намира, че в първоинстанционното производство липсват представени
доказателства, че пътникът Ю.Р.действително е закупила билет за процесния
закъснял полет № OS798 по направление София-Виена на 19.12.2019 г., както и
впоследствие за полет № OS377, за който се твърди, че не е бил осъществен от
пътничката, както и за полет № OS371, за който твърденията по делото са, че е
осъществен вместо първия полет, както и за явяването на същата на процесния
полет.
По
делото липсват доказателства, относно датите и часовете, на които е следвало да
излетят и кацнат съответните полети, както и за техните маршрути. Не са налице и
доказателства, от които да може да се установят твърденията на ищеца относно
наличието на закъснение на процесния полет № OS798 по направление София-Виена
на 19.12.2019 г., отмяната на полет и осъществяването на друг полет по същото
направление вместо него, както и причините за това. По делото, от страна на
ответното дружество не е налице признание по отношение на посочените факти, а и
от ищцовата страна не е заявено искане в исковия формуляр А за представяне на
доказателства за процесните полети, нито е било заявено искане за устно
изслушване.
В
тази връзка следва да се посочи, че съдът в това производство следва да приложи
разпоредбата на чл. 4, т. 4 от Регламент (ЕО) № 861/2007, ако сметне, че
информацията, предоставена от ищеца, е недостатъчно ясна или недостатъчна, или
ако исковият формуляр не е правилно попълнен и освен ако искът не се окаже явно
неоснователен или исковата молба - недопустима, като в този случай дава на
ищеца възможност да попълни и поправи исковия формуляр или да представи
допълнителна информация или документи, или да оттегли иска в определен от него
срок. За тази цел съдът или правораздавателният орган използва стандартния
формуляр Б, съдържащ се в приложение II. Следователно, съдът е длъжен да даде
указания на ищеца само при недостатъчно ясна или недостатъчна информация или неправилно
попълнен формуляр, каквито хипотези не са налице в настоящия случай. В
конкретния случай формулярът е попълнен правилно, като не са налице пропуски и
неясноти в твърденията на заявителя, които да създават задължение на съда да
предостави допълнителни указания. За съда не съществува задължение да дава
указания на страните, касаещи обстоятелства, свързани с основателността на
иска, а е длъжен да третира страните еднакво, като вземе предвид изложеното във
формуляра и представените доказателства към него. В тази връзка, настоящият състав
намира, че първоинстанционният съд е обсъдил събраните доказателства по делото,
като е основал решението си върху приетите за установени обстоятелства, както предвид
представените доказателства, така и с оглед липсата на представени такива
относно релевантните факти, поради което намира за неоснователни релевираните
от въззивника доводи в тази насока.
На
следващо място, по отношение на доводите във въззивната жалба за опорочаване на
процедурата по Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския Парламент и на Съвета
от 11.07.2007 г.:
На
първо място, въззивната инстанция намира, че съдът не е задължен да извършва
двойна размяна на книжа. Съгласно предвиденото в чл. 5, т. 6 от Регламент (ЕО)
№ 861/2007, всички насрещни искове, внесени, като се използва стандартен
формуляр А и всички приложими подкрепящи документи се връчват на ищеца в
съответствие с член 13, като тези документи се изпращат в срок от 14 дни от
получаването им. Предвидено е, че ищецът разполага с 30 дни от датата на
връчването, за да отговори на насрещния иск. Следователно, при наличие на
предявен насрещен иск се предвижда даване на допълнителна възможност на ищеца
за становище по депозирания от ответника отговор, каквато хипотеза не е налице
в настоящия случай.
На
следващо място, неоснователно е и възражението, че съдът не е провел открито
съдебно заседание, с която е нарушил процесуалните правила. Съгласно чл. 5 от
Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007
година за създаване на европейска процедура за искове с малък материален
интерес, процедурата е писмена. Съдът или правораздавателният орган провежда
устно изслушване, ако сметне това за необходимо или ако това бъде поискано от
някоя от страните. Съдът или правораздавателният орган може да откаже подобно искане,
ако счете, че с оглед на обстоятелствата по делото очевидно не е необходимо
устно изслушване за провеждането на справедлив процес. Отказът не може да бъде
оспорван самостоятелно. В конкретния случай в т. 9 от Формуляр А, ищцовото
дружество „И.Б.“ ЕООД е отбелязало, че не желае устно изслушване, като
единствено е посочило - в т. 9.2 от формуляра, че в случай, че съдът реши, че е
необходимо да проведе устно изслушване – то в този случай желае да присъства
лично. Следователно, независимо, че преценката за провеждане на устно
изслушване е предоставена изцяло на съда съгласно разпоредбите на Регламента,
то в случая от страна на ищеца не е обективирано дори и искане за провеждане на
устно изслушване, а тъкмо обратното –
заявено е нежелание за устно изслушване. Единствено е оставено само по
преценка на съда, в случай, че счете това за необходимо, да се яви и да
присъства лично, поради което съдът намира, че и на това основание не е налице
нарушение на процедурата по Регламент (ЕО) № 861/2007.
По
отношение на релевираните доводи в жалбата, че настоящият състав не следва да
решава делото по същество, а да го върне на СРС за продължаване на
съдопроизводствените действия, въззивният съд намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 624, ал. 4 от ГПК, дело по Регламент (ЕО) № 861/2007 може
да бъде връщано само по искане на ответника при условията и по реда на чл. 18
от Регламент (ЕО) № 861/2007 от съответния Апелативен съд по реда за
преразглеждане на спора. Съгласно чл. 18 от Регламента ответникът има право да
подаде молба за преразглеждане на съдебно решение, постановено по европейската
процедура за искове с малък материален интерес, пред компетентния съд или
правораздавателен орган на държавата-членка, където е постановено решението,
когато: а) исковият формуляр или призовките за устно изслушване са били връчени
лично от него по метод без доказателство за получаване, съгласно член 14 от
Регламент (ЕО) № 805/2004; и връчването, не по негова вина, не е извършено
достатъчно навреме, за да може да организира своята защита, или б) ответникът е
бил възпрепятстван да възрази срещу иска поради непреодолима сила или
извънредни обстоятелства, без никаква вина от негова страна, при условие, че и
в двата случая действа своевременно. Ако
съдът или правораздавателният орган отхвърли преразглеждането, тъй като никое
от основанията, посочени в параграф 1, не е приложимо, решението остава в сила.
В настоящия случай, не е налице такова искане от ответника „А.а.“ АД, поради
което и не са налице предпоставките на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007. От
друга страна, от страна на въззивника не са наведени аргументи по приложението
на Регламент 261/2004, а и следва да се посочи, че настоящата инстанция като въззивна
има правомощието да се произнесе по съществото на спора, като по силата на чл.
269 от ГПК е ограничена до изложеното във въззивната жалба.
Във
връзка с изложените правни изводи, въззивният съд намира, че в настоящия
случай, недоказването на релевантните факти и на приложимия фактически състав
следва да бъде отнесено във вреда на ищеца, който съгласно принципа за
разпределяне на доказателствената тежест, дължи установяване на фактите, които
твърди, че са се осъществили и които обосновават претендираното в това
производство вземане. В тази връзка правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е отхвърлил предявения осъдителен иск с правно
основание с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г.
на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 11 февруари 2004 година за
заплащане на сумата от 782.33 лева (левовата равностойност на 400.00 евро –
представляващи обезщетение по регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.02.2004г. за закъснял полет № OS798 по направление
София-Виена на 19.12.2019г., осъществен със закъснение и наложил премашрутиране
с полет № OS371, вместо с първоначалния полет № OS 377 до Амстердам, вземането
по който е прехвърлено от правоимащия пътник Ю.Р.на дружеството- ищец със
сключен между тях договор за цесия от 22.12.2019г.
Поради
съвпадане на изводите на настоящата въззивна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено изцяло, а подадената срещу него въззивна жалба следва
да се остави без уважение като неоснователна.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора, жалбоподателят няма право на разноски. На основание чл.
78, ал. 3 ГПК жалбоподателят /ищец/ следва да бъде осъден да заплати на
ответника по жалбата действително направените разноски във въззивното
производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 488,96 лева.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20256947 от
20.11.2020 г., постановено по гр. д. № 14375/2020 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 68
състав.
ОСЪЖДА „И.Б.” ЕООД, ***, със съдебен
адрес : гр. София, бул. „*********вх. ********офис 15 да заплати на „А.А.”АД А.А.AG),
със съдебен адрес: гр. София, район „Триадица”, бул. „********на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 488,96 лева – разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.