Мотиви към присъда
№ 6/ 01.02.2018 г., постановена по НЧХД№ 450/ 2017 г. по описа на РС-
Димитровград.
1. Против А.П.К., род. на *** ***, б. гр.,женен,
средно образование, ЕГН **********, неосъждан, е депозирана тъжба, с която е обвинен в това, че на 04.08.2017
г., в района на с. Крум, общ. Димитровград
причинил на Г.М.Т., ЕГН **********,***,
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, изразяващо
се в контузия на главата и тялото,
сътресение на мозъка, счупване на носа, охлузване и кръвонасядане по лицето,
охлузване в областта на лявото рамо и десния лакът- престъпление по чл. 130,
ал.1 от НК.
2. Съдът е приел предявен в това производство за
съвместно разглеждане и гражданки иск от Г.М.Т. да бъде осъден А.П.К. да му
заплати сумата в размер на 5,000.00(пет
хиляди лева)лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на телесната повреда, ведно със
законна лихва върху тях от 04.08.2017 г. до окончателно изплащане на сумата и
направените по делото разноски.
3. ПОВЕРЕНИКЪТ – адв. Н. К. при ХАК поддържа тъжбата, моли за признаване
на подсъдимият за виновен и уважаване на гражданският иск.
4. ЗАЩИТНИКЪТ- адв. Д. К. при ХАК пледира невиновност
на подзащитния си и моли за неговото пълно оправдаване, съответно – отхвърляне
на предявения иск като неоснователен, моли и за разноски.
5. ПОДСЪДИМИЯТ - А.П.К. не се признава за виновен.
Съдът намира:
Приложим
закон:
6. НАКАЗАТЕЛЕН
КОДЕКС.
Чл. 130. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който
причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129,
се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с
пробация.
Факти по
делото.
7. Г- н Т. (на 70 г.) дълги години упражнявал
дейността на пастир, отглеждайки добитък в с. Крум, общ. Димитровград, а част
от обичайната му дейност била да води на
паша животните. На 04.08.2017 г., в района на с. Крум, общ. Димитровград, в
близост до начало на землище на с. Ябълково, м. Бикен от сутринта пасял козите
си. Мястото било в близост до дигата на р. Марица. Около 09:30 часа бил
нападнат от неустановено по делото лице, среден ръст, набит, на възраст 30-
тина години, който му нанесъл побой с тояга. Върнал се в с. Крум гол до кръста
и покрит с кръв и така бил възприет от сина си св. М.. От обясненията, които
дал на сина си, последният счел, че става въпрос за сина на лице, известно му
като „П. козаря“. Св. М. и тъжителя се отправили с лек автомобил „Лада“,
управляван от тъжителя към с. Ябълково, общ. Димитровград, където знаели , че
това лице отглеждало кози(имало ферма). Отишли на место, където възприели св. К.
, идентифициран от св. М. като „П. козаря“, като го уведомили, че неговият син,
наричан от св. М. „Н.“ е нанесъл побой
на тъжителя. Всъщност св. М. не знаел истинското име на сина на св. К.. В
началото разговора протекъл сравнително неясно, тъй като пред св. К. тъжителя и
сина му предявили претенция за плащане на 5,000.00 лева, а К. помислил, че го
обвиняват него. В последствие разбрал, че твърдението им е, че сина му-
подсъдимия- го е сторил, повикал го за да изяснят случая. Подсъдимият дошъл и
отрекъл да е извършвал побой.
8. В същата сутрин
около 09:00 часа подсъдимият се прибрал във фермата , стопанисвана от
св. К. и му предал, че по време на балирване е спукал задна гума на
управлявания от него трактор. При това св. К. възприел машината , управлявана
от страна на подсъдимия на разстояние от около 2 км. от р. Марица и на два пъти му подавал въздух в гумата , за
да може трактора да се придвижи, а трасето на трактора по никакъв начин не
преминавало през дигите на р. Марица, в частност през м. Бикен.
9. Всъщност в с. Ябълково имало лице, син на друго
лице, което се занимавало със земеделие и животновъдство на име Н. П. на
възраст от около 40- 45 години, набит, без коса, с видима прилика между него и
подсъдимия. Това лице – Н. П. обаче бил шофьор на камион.
10. След
приключване на разговорите между тъжителя, сина му от една страна и от друга-
св. К. и подсъдимия, първите се прибрали в село Крум и сигнализирали на тел.
112 . На место дошла линейка и тъжителя
бил отведен за преглед и лечение в гр. Хасково. Там се установило, че в
следствие на нанесения побой, тъжителя е получил следните наранявания: контузия
на главата и тялото, сътресение на мозъка, счупване на носа, охлузване и
кръвонасядане по лицето, охлузване в областта на лявото рамо и десния лакът.
Срокът за възстановяване от тях бил 20 дни. Нараняванията отговаряли на
описания от тъжителя механизъм за удари с тояга. Болката от счупения нос можела
да доведе до зашеметяване на ударения, но сама по себе си тази контузия не
затруднявала дишането. Четири дни престоял в болничното заведение за лечение.
След това го боляла главата и очите, пиел лекарства в тази връзка.
11. Сигналът от тел. 112 бил получен и от органите на
МВР . На место в дома на тъжителя около 13:30 се явил св. Г., полицай, който не
бил титуляр за селата Крум и Ябълково, тъй като титуляра- св.И. бил в отпуск.
Преди да се яви обаче, Г. провел предварителен разговор по телефона със св. И.
за ориентиране, получавайки сведения за личността на тъжителя и адрес. На место
Г. получил информацията от св. М. по случая, като отразил и подадено име за
вероятен извършител, различно от това на подсъдимия. Възприел и лошото
състояние на тъжителя, възприел и откарването му в болница от линейката. На
место отишъл и в с. Ябълково , където беседвал с подсъдимия, последния
излагайки версията си. За изясняване на случая подсъдимия бил откаран в РУ на
МВР- Димитровград, където дал обяснения.
12. Подсъдимият е бил осъждан по НОХД№ 309/ 06 г. на ОС- Стара Загора като непълнолетен, с наложено
наказание лишаване от свобода, отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК,
присъдата в сила от 20.06.07 г. Бил осъден също като непълнолетен и по НОХД№
878/ 07 г. на РС- Пловдив с наложено наказание – обществено порицание,
присъдата в сила от 16.10.07 г..
13. Горните факти се установиха от гласните
доказателствени средства, събрани по делото, преценени по отделно и в съвкупността
си, ведно със заключение на съдебен лекар, справка за съдимост.
Правни
изводи за съставомерност.
14. Съдът намира обвинението за недоказано по един
несъмнен начин. Това се налага от анализа на доказателственият материал в
неговата съвкупност.
15. Несъмнено се установи, че на 04.08.2017 г., в
района на с. Крум, общ. Димитровград на
Г.М.Т., ЕГН **********,***, е причинено
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, изразяващо се
в контузия на главата и тялото,
сътресение на мозъка, счупване на носа, охлузване и кръвонасядане по лицето,
охлузване в областта на лявото рамо и десния лакът. В тази връзка са
еднопосочните доказателства по делото- показания на св. М. и Тонева, съдебно
медицинска експертиза.
16. Безспорно тези наранявания сочат към наличие на
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК
17. По делото не се установи по несъмнен начин, че подсъдимия
е причинил тези наранявания. Доказателствата, представени от страна на тъжителя
са косвени и неубедителни. В частност това са показанията на св. М. и Тонева,
които на практика възпроизвеждат това , което е казал тъжителя. Също такива са
и показанията на полицейския инспектор по случая- Г..
18. Тази група показания води и до друг извод.
Тъжителят по една или друга субективна причина- не малка възраст, внезапното и
шокиращо изживяване, не е във възможност точно да идентифицира, кое е лицето, нанесло
побоя. Това се потвърждава от липсата на категоричност при издирването му, извършено от него и от страна на сина му-
първо се търси едно лице, после се
визира друго. В допълнение се установи по делото , че има повече от едно лице с
физическа прилика с подсъдимия
19. От друга страна не могат да бъдат подминати
показанията на св.К., който дава едно достоверно алиби за подсъдимия, касаещо
визирания от тъжител период от време, в който е било извършено нападението. На
практика К. посочва съвсем друго място, където подсъдимия се намира, отдалечено
значително от посоченото от страна на тъжителя. Допълнително, К. възприема
подсъдимия в повреден и реално – неподвижен трактор, предвид и пукната гума.
Малко вероятно е, подсъдимият да се е отдалечил толкова бърза на разстояние от
2 км.(приблизително) с този трактор.
20. Всички тези изводи силно разколебават обвинителната
теза, така пред този съд е налице повече от съмнение, кое е точно лицето ,
извършило деянието. Признаване на настоящия подсъдим за виновен е невъзможно в
стандарта на чл.303 от НПК. Не е доказано по смисъла на чл. 301, ал.1, т.1, пр.
второ авторството на деянието, така съдът изцяло оправда подсъдимия по
повдигнатото обвинение
За
гражданки иск и разноски.
21. Искът, който
е допустим и с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, е неоснователен, защото
подсъдимият не е установено да е извършил деликт, от който гр. ищец да търпи
неимуществени вреди. По тази причина искът бе отхвърлен изцяло в пълния му
размер от 5,000.00 лева
22. С оглед изходът на делото, тъжителя следва
да репарира направените по делото разноски от страна на подсъдимият в размер на 350.00 лева.
Мотивиран така, съдът постанови своята присъда.
Съдия:
