Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, …………..2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 4708 по описа за 2017 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от Г.Х.Й. и Й.Й.Й. от гр.Свищов против
„З.А.Д.А.”АД искове с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ/отм/.
Ищците твърдят, че на 18.06.2016г. г., около 07.30 ч., в
района на километър 389+600 на главен път ПП-1, Е-79, в посока на движение от
гр. Симитли към гр. Кресна настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „Шевролет
Круз“ с per. № *******– Н.К.П., чиято отговорност
била застрахована от ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност”. В резултат на пътно-транспортното произшествие настъпила смъртта
на дъщерята на ищците – Е.Й. .. Родителите претърпели неимуществени вреди,
изразили се в болки и страдания от нейната смърт. Считат, че справедлИ.то обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 280
000 лв. за всеки от тях. Молят съда да осъди ответника да им заплати
обезщетение от по 220 000 лв., представляващи част от общо дължими по 280
000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва от 18.06.2016г. до
окончателното изплащане.
Ответникът оспорва исковете, като прави следните възражения:
оспорва твърденията, че поведението на сочения от ищците деликвент е било протИ.правно
и виновно; оспорва механизма на настъпване на произшествието; поддържа възражение
за съпричиняване на вредите от пострадалата, която не използвала обезопасителен
колан; оспорва твърденията, че ищците са претърпели неимуществени вреди;
оспорва размера на исковете; оспорва претенцията за законна лихва – поддържа
становището, че такава не се дължала, поради неоснователността на главния иск и
оспорва началната дата, от която се претендира лихвата; твърди, че за дата на
деликта следва да се счита датата, на която е починала дъщерята на ищците, а не
датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие. Моли съда да отхвърли
исковете. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./:
За да бъдат уважени тези искове ищците трябва да ангажират
доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила,
управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за
юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на
застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, протИ.правно деяние и
причинно-следствена връзка между протИ.правното деяние и вредата; 3/да докаже
размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че към датата на настъпване на произшествието
отговорността на водача на л.а.
„Шевролет Круз“ с per. № *******е била застрахована по договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” от ответното дружество, което се потвърждава и от представената по
делото справка за публикувана информация на електронния сайт на Гаранционния
фонд.
Видно от
удостоверение за наследници от 08.07.2016г. ищците са родители на Е.Й. Й. Е.Й.,
починала на 26.06.2016г.
От заключението на автотехническата експертиза, което
съдът приема, се установява следният механизъм на настъпване на произшествието: Лек автомобил „Шевролет Круз“ с per. № *******се е движел в посока от
гл.Благоевград към гр. Кресна със скорост от около 117 км/ч, зад него в същата
посока, на разстояние около 80 м., се е движел бус „Форд Транзит“ с рег. № ******със скорост от 67 км/ч. В насрещната лента за
движение в посока от гр. Кресна към
гр.Благоевград се е движел товарен автомобил “Скания 420“ с рег. № ******с хладилно
полуремарке „Кроне“ със скорост около 64 км/ч. В района на местопроизшествието
е поставен пътен знак Б - 64 „Забранено изпреварваването“, а хоризонталаната
маркировка се състои от непрекъсната единична осева линия. Внезапно на прав участък
от пътя л.а. „Шевролет Круз“ се е отклонил наляво и е навлязъл в лентата за насрещно движение,
където се е ударил челно в насрещно движещия се товарен автомобил „Скания 420“.
Двамата водачи са отреагирали аварийно преди удара, но сблъсъкът е бил непредотвратим.
При удара задната част на л.а.“Шевролет Круз“ се е повдигнала нагоре,
автомобилът се е ударил с предната си част в левия ръб на кабината на товарния
автомобил „Скания“, която при аварийното спиране се е наклонила надолу с
предната си част. При удара се е откъснало предното ляво колело на л.а. „Шевролет
Круз“ и е намерено на левия банкет на 39 м. от основния ориентир по огледния
протокол. След удара л.а „Шевролет Круз“ се е плъзнал по кабината на т.а. „Скания“
и е достигнал височина до 1,80 м. от нИ.то на пътното платно. При този удар се
е деформирало предното окачване на т.а „Скания“, който се е отклонил надясно от
удара и поради увреденото предно окачване се е ударил странично в мантинелата.
След инициалния удар между двете МПС, поради голямата маса на товарния
автомобил „Скания“, той е избутал л.а. „Шевролет“ в посока, обратна на
движението на лекия автомобил, който се е завъртял по часовниковата стрелка и
след това се е установил на пътното платно, където е ударен от пътуващият след
него бус „Форд Транзит“. Вторият удар е настъпил в задния десен панел на л.а „Шевролет
Круз“. Към момента на удара л.а
„Шевролет Круз“ се е движел със скорост от 113 км/час, товарният автомобил “Скания“ се е движел със
скорост от 64 км/час, а бус “Форд Транзит“ се е движел с 67 км/час. Опасната
зона на спиране за „Шевролет Круз“ е била 109.42 м., за т.а „Скания“ – 56.48
м., а за бус “Форд Транзит“ – 51.44 м. Ударът е бил непредотвратим за водачите
на моторните превозни средства. Причина за пътно-транспортното
произшествие е поведението на водача на л.а. „Шевролет Круз“, който е навлязъл
в насрещната лента за движение, където се е движел товарния автомобил „Скания“.
С оглед на автотехническата
експертиза, съдът приема, че поведението на водача на л.а. „Шевролет Круз“ е протИ.правно и виновно – същият
е нарушил чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.183, ал.3, т.5 от ЗДвП и в резултат на
това е настъпило пътно-транспортното произшествие.
От заключението на назначената по делото медицинска
експертиза, което съдът приема, се установява, че при катастрофата пострадалата
е получила следните телесни повреди: тежка закрита черепно-мозъчна травма, закрита
фрактура на двата глезена на лявата подбедрица; фрактура на тялото на 5 ти
поясен прешлен и закрита коремна травма, която се е изразила в кръвонасядане и
травматичен джоб на предната коремна стена, ретроперитонеален кръвоизлив в
корена на мезентериума, кръвонасядане на мастната капсула на десния бъбрек,
хигром около самия десен бъбрек, десерозиране на дебелото черво с излив на кръв
в свободната коремна кухина. Основна причина за смъртта на Е.Й. Е.Й. е тежката
закрита черепно-мозъчна травма, довела до несъвместими с жИ.та усложнения,
ангажиращи главния мозък, въпреки проведеното хирургическо лечение.
Допълнителен фактор, подпомагащ настъпването на смъртта, е развилата се
застойна двустранна пневмония. Получините от пострадалата телесни повреди и
настъпилата смърт са в причинно-следствена връзка с катастрофата. Уврежданията
на Е.Й. Й. Е.Й. са получени при първия
удар на лекия автомобил „Шевролет Круз“ в товарния автомобил „Скания“ и последващото
завъртане на лекия автомобил „Шевролет Круз“ по посока на часовниковата
стрелка. Според вещото лице, уврежданията в областта на предната коремна стена
и червата са се получили при удара, а травмата на дясната половина на главата
се е получила от удар в дясната врата или колонка, вследствие на завъртането на
лекия автомобил „Шевролет Круз“. Експертът е приел, че, с оглед на уврежданията,
пострадалата е била с безопасителен колан по време на произшествието. Тежката черепномозъчна травма в дясната половина на
главата най-вероятно се е получила при страничното придвижване на тялото на
пострадалата, вследствие на центробежните сили, получени при завъртането на
автомобила. При странично придвижване на тялото, предпазните колани не го
фиксират и ударът в дясната половина на главата, довел до смъртта Е.Й. Е.Й., би
настъпил независимо от това, дали по време на катастрофата е била с поставен
или без поставен обезопасителен колан.
В съдебно заседание вещото лице
заявява, че при външния оглед на трупа не са описани характерни травми от
поставен колан, но при вътрешния оглед е описан подкожен кръвоизлив на предната
коремна стена. Този подкожен кръвоизлив най-вероятно се е получил от
хоризонталната част на колана. При пострадалата има описани травми, които могат
да настъпят от заден удар - това са подкожни кръвоизливи в областта на гърба и
таза. Уврежданията в областта на главата са в преднодясната част и е по-вероятно
да са настъпили от удар в дясната колонка на автомобила.
С оглед заключението на медицинската
експертиза, съдът приема, че смъртта на ищцата е настъпила от получената при първия удар тежка черепно-мозъчна
травма, като по време на произшествието е пътувала с поставен обезопасителен
колан.
За установяване на претърпените от
ищците неимуществени вреди по делото е изслушана св. М.. В своите показания
същата заявява, че познава ищците от повече от 30 години. Те имали две деца – Е.
и И.. На 18.06.2016 г. свидетелката чула по радиото, че в Кресненското дефиле
настъпила тежка катастрофа. Час-два след това й се обадила ищцата и й казала,
че дъщеря й Е. и приятелят й са катастрофирали. От нея свидетелката научила, че Е. е в много тежко
състояние и ще я приемат в Окръжна болница, а приятелят й е починал. След около
седмица пострадалата също починала.
Свидетелката била с родителите в болницата, когато им съобщили, че
дъщеря им е починала. При скръбната вест ищцата колабирала, сложили й инжекция.
Отношенията между ищците и тяхната дъщеря били прекрасни – Е. тръгнала по своя
път, установила се в София около 5-6 години преди катастрофата, работела като
фризьорка, с приятеля й възнамерявали да се оженят. В деня на катастрофата
отивали в Гърция на почивка, вече били направили годеж. След напускането на родния
си дом дъщерята на ищците продължавала да поддържа връзка с тях – идвала при
тях в Свищов или те ходели при нея в София. Е. била амбициозна, съсредоточена,
искала да се развива в професията, клиентите й я обичали. След нейната смърт ищцата
плачела непрекъснато. Свидетелката имала наблюдения за скръбтта на родителите,
тъй като поддържала връзка с ищцата по телефона, чрез интернет. Г.Й. не спирала
да плаче през изминалите години, не можела да преживее смъртта на дъщеря си, „побърквала
се“ от мъка. Ищецът преди катастрофата бил здрав човек, а след това претърпял
инсулт. При общуването си с ищците свидетелката усещала, че те не са преодоляли
загубата, мъката им се задълбочавала.
С оглед показанията на св. М. съдът приема за установено
по делото, че ищците са претърпели неимуществени вреди от смъртта на своята
дъщеря, които са в причинно-следствена връзка с процесното пътно-транспортно
произшествие.
Така събраните доказателства установяват настъпването на
всеки един от фактите от състава на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, поради което искът
е доказан по основание.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете
следните обстоятелства: възрастта на всеки от ищците към датата на смъртта на
дъщеря им – 53 г. за Г.Х.Й. и 59
г. за Й.Й.Й.; обстоятелството,
че е прекъсната една от най-силните връзки в жИ.та на човека – тази на родителя
с неговото дете, при това дъщерята на ищците е била в разцвета
на своя жИ.т – на 33 години, предстояло й е да създаде семейство с нейния приятел,
да има свой дом и деца, ищците са споделяли със своите познати радостта си от
предстоящия брак на дъщеря им./св.М./. Е.Й. Й. е напуснала дома на родителите
си 5-6 години преди катастрофата и се е установила да живее в друг град, но
отношенията между тях са продължили да бъдат сърдечни, общували са непрестанно
и са се подкрепяли. След нейната смърт през изтеклите години майката продължава
да е неутешима, непрестанно плаче, двамата родители дълбоко скърбят за детето
си и не могат да преодолеят загубата./св.М./. Съдът отчете обстоятелството, че дори интензивността на страданието на
ищците да намалее във времето, мъката от загубата на тяхната дъщеря ще остане до края на жИ.та им, загубата за
тях е невъзвратима и не може да бъде измерена материално.
Като отчете горепосочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на жИ.т в страната през 2016 г.,
съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД,
по справедлИ.ст на по 200 000 лв. за всеки от ищците.
По възражението за съпричиняване на вредните:
Ответникът поддържа възражение за съпричиняване на
вредите от пострадалата, която пътувала без поставен обезопасителен колан.
Възражението е неоснователно. От заключението на медицинската експертиза
се установи, че по време на катастрофата, с оглед на получените от пострадалата
увреждания, тя е пътувала с поставен обезопасителен колан. Тежката черепно-мозъчна травма в дясната половина на
главата най вероятно се е получила при страничното придвижване на тялото на Е.Й.
Й. Е.Й. при завъртането на автомобила. При странично придвижване на тялото,
предпазните колани не го фиксират, и ударът в дясната половина на главата,
довел до смъртта пострадалата, би настъпли независимо от това, дали по време на
катастрофата е била с поставен или без поставен обезопасителен колан.
По законната
лихва:
Началният момент, от който застрахователят изпада в забава за плащане на
обезщетение за вреди, е датата на увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, тъй
като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността
на прекия причинител на увреждането. В случая, дължимото от ответника
обезщетение за забава следва да се присъди от датата на настъпване на
увреждането – 26.06.2016 г./смъртта на Е.Й. Е.Й./ до окончателното изплащане на
сумата, не и за периода 18.06.2016 г.-26.06.2016 г.
По разноските:
Ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 54.54 лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адвокат П.К. ***, адрес за призоваване: гр. Казанлък, ул.
„******, офис №10, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 12 938.18 лв., съобразно
уважената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса в размер на 16
000 лв. върху уважената част от исковете.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ”З.А.Д.А.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Г.Х.Й., ЕГН **********,***, адрес за призоваване: гр. Казанлък ул. “******6, офис 10, на
основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 200 000 лв./обезщетение за
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на дъщеря й Е.Й.
Й. Е.Й., настъпила на 26.06.2016г., в
следствие на пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача Н.К.П.
при управление на л.а. „Шевролет Круз“ с per. № ******, по време на действието на застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва,
считано от 26.06.2016 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата
част до пълния предявен размер от 220 000 лв., представляващи част от общо
дължими 280 000 лв. и в частта, в която се претендира законна лихва за периода 18.06.2016
г. до 26.06.2016 г., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ”З.А.Д.А.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Й.Й.Й., ЕГН **********,***, адрес за
призоваване : гр. Казанлък ул. “******6, офис 10, на основание чл.226,
ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 200 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от
смъртта на неговата дъщеря Е.Й. Й. Е.Й., настъпила на 26.06.2016г., в следствие на пътно-транспортно
произшествие, причинено по вина на водача Н.К.П. при управление на л.а.
„Шевролет Круз“ с per. № ******, по време на действието на застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 26.06.2016 г. до
окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер
от 220 000 лв., представляващи част от общо дължими 280 000 лв. и в
частта, в която се претендира законна лихва за периода 18.06.2016 г. до
26.06.2016 г., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г.Х.Й. и Й.Й.Й. да заплатят
на ”З.А.Д.А.“ АД, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 54.54 лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ”З.А.Д.А.“ АД да заплати на адвокат П.К. ***, адрес за призоваване: гр. Казанлък, ул. „******, офис №10,
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 12 938.18 лв. с ДДС, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ЗД „Б.И." АД да заплати
на държавата, по сметка на СГС, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, държавна такса
върху уважените искове в размер
на 16 000 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
СЪДИЯ :