Номер 232807.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 07.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Светлана К. Цанкова
Даниела С. Христова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело №
20203100501603 по описа за 2020 година
Настоящото производство е образувано по въззивната жалба на „Солей 06“ООД,
чрез пълномощника адв. К.Желев-ВАК срещу решение № 1633/06.04.2020г., постановено
по гр.д. № 9173/19г. на ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на Община Варна
сумата от 5244лв., представляваща стойността на заплатения от Община Варна на
„Есит“ООД ремонт на увредено от служител на ответника общинско съоръжение, находящо
се в гр.Варна, ул.“Девня“, в района на жп прелеза и хотел „Адамо“, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на увреждането – 23.10.2018г. до окончателното изплащане,
като и сумата от 734,76лв. разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, с доводи за
незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото
доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон. Твърди , че съдът
неправилно и необосновано е приел, че е налице форма на вина – непредпазливост от страна
на служителя, управлявал МПС. Вредоносния резултат е произтекъл от случайно събитие,
което и извън действията на шофьора, поради което е опровергана и презумпцията за вината
му. От събраните по делото доказателства се установява, че в случая е налице незнание на
фактически обстоятелства и отсъствие в съзнанието на дееца на представи относно тяхното
реално съществуване, поради което и той не е бил длъжен да предвиди какво ще последва, а
и да е бил длъжен, не е могъл да го предотврати. От данните по делото не е установено по
категоричен начин извършване на противоправни действия, извършени виновно от
конкретен служител на ответника. Въззивникът счита, че съдът не е следвало да кредитира
заключенията на СТЕ и оценителната експертиза, които са оспорени от ответника. Излага
се, че вещото лице не е посочено по какви критерии и методи е направило извод, че цените
за ремонта не се отклоняват от пазарните цени, като в заключението се съдържат
противоречиви изводи; не е обоснован размера на посочените цени за монтаж и транспорт.
Съдът не е обсъдил и направените от въззиника възражения и искания, направени с отговора
на исковата молба за задължаване на ищеца да представи документи – приемо-предавателни
протоколи за приети работи по ремонта и подмяна на съоръжението и видеозаписи. Счита,
че ищецът не е установил вида и размера на вредите. Претендира се отмяна на обжалваното
решение и отхвърляне на предявените искова, както и присъждане на разноските по делото.
В предвидения срок по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба, с
който последната е оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на
обжалваното решение с присъждане на разноските за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирано лице, чрез
надлежно упълномощен представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е
процесуално допустима.
Представени са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на
ВОС. Жалбата отговаря на останалите изисквания на чл.260 и чл.261 ГПК.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
По изложените съображения и на основание чл.267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в о.с.з. на 03.11.2020г. от 9,30
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________