ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Бургас, 23.05.2018 г.
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI - ви наказателен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
като разгледа НЧД № 1749 по описа на РС - Бургас за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на И.К.К., ЕГН ********** чрез адв. Г К срещу Постановление на РП- Бургас от 05.04.2019 г., в частта в която е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК наказателното производство по ДП № 431 ЗМ-12/2016 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР – Бургас, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания прокурорски акт, като се моли неговата отмяна в обжалваната част. Оспорват се изложените от прокурора изводи за липса на извършено престъпление по чл. 209 НК и наличие на договорни отношения между жалбоподателя и свидетеля С.
Бургаският районен съд като
обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе
предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания акт,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 4 от НПК, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице имащо правото да обжалва - пострадал, поради което жалбата е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна
по следните съображения:
От събраните доказателства се установява от
фактическа страна следното:
Досъдебно
производство ДП № 431 ЗМ-12/2016 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР – Бургас
е било образувано на 22.12.2015 г. срещу
виновното лице за това, че в периода от лятото на
2014 г. до 13.07.2015 г., в гр. Бургас, в условията на продължавано престъпление,
с цел да набави за себе си или другиго имотна облага, възбудил и поддържал
заблуждение у И.К. ***, че ще застрахова имуществото му - къща в с. Дюлево, обл. Бургас, ул. „Тодор Андреев” № 35, по застраховка
„Защитен дом” в ЗАД „Армеец” и с това му причинил имотна вреда в размер на
52.02 лв. и у В К. ***, че ще внесе сумата от 787.94 лв., като втора вноска по
сключената от Г застраховка „Гражданска отговорност” в ЗК „Лев Инс” и с това му причинил вреда в размер на 787.94 лв.,
като в резултата на продължаваната си престъпна дейност причинил щета в общ
размер на 839.96 лева. По
делото няма привлечен обвиняем.
Свидетелят И.К.К.
притежава недвижим имот – къща в село Дюлево, обл.
Бургас. През периода 2013 – 2014 година свидетелят К. извършил ремонтни
дейности на къщата и решил да застрахова имота. По тази причина се свързал със
свой познат - свидетеля И. С, който познавал от повече от 10 години и за който
знаел, че чрез дружеството си „Симов Груп“ ЕООД се занимава със застраховане. На
05.08.2014 г. свидетелят С предоставил на свидетеля К. застрахователна полица
„Защитен дом“ № ********** от 05.08.2014 г. със сметка серия В № 283710 за
начислена сума по полицата в размер на 52.02 лева, която свидетелят К. заплатил
лично на свидетеля С. Свидетелят С уверил свидетеля К., че има застраховка при
ЗК „Армеец“ с покритие 50 000 лева.
Поради настъпило бедствено положение на
25.10.2014 г. в село Дюлево в резултат на проливни дъждове, по къщата на
свидетеля К. настъпили щети. В тази връзка свидетелят се обадил в офиса на „Сивов Груп“ ЕООД да заяви настъпилата щета. След няколко дни свидетелят К. лично посетил
офиса на „Сивов
Груп“ ЕООД, където попълнил декларация за настъпило застрахователно събитие,
като свидетелят С заявил, че лично ще посети къщата за удостоверяване на
щетите. Няколко дни по-късно свидетелите К. ***. На свидетеля К. му правело
впечатление, че С прави единствено снимки, без да изготвя документ, в който да
се отразят размерите на помещенията и щетите. След като в продължение на месец
свидетелят К. не получил обаждане от С, за да го уведоми за размера на
обезщетението, К. потърсил контакт директно със ЗАД „Армеец“. В телефонен
разговор служител на застрахователната компания заявил на свидетеля К., че няма
сключен договор с дружеството с полица №
**********. Свидетелят К. се обадил на свидетеля С и го попитал, защо полицата
не е била отразена в ЗАД „Армеец“, като
свидетелят С му казал, че е била допусната грешка и да отиде на следващия ден в
офиса му. На следващия ден К. отишъл при С в офиса му и С му предоставил нова
полица към ЗД „Уника“, като го уверил, че полицата е
валидна. На въпрос, зададен от К. кой ще покрие настъпилите на имота му вреди,
С отговорил, че ще измисли нещо. До месец декември 2014 г. свидетелят К. се
опитвал многократно да осъществи контакт със свидетеля С, но неуспешно.
Впоследствие свидетелят К. поискал съдействие от адвокат за уреждане на
отношенията му със свидетеля С и били осъществени няколко срещи с него. Било
подписано на 25.02.2015 г. споразумение между К. и С, с
което С се задължил да заплати на К. сумата от 2800 лева, представляваща
обезщетение за претърпените вреди.
Свидетелят Васил К. Георгиев решил да сключи
застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за притежаваните от
управляваното от него търговско дружество ‚ДВГ-Транс“ ЕООД два товарни
автомобила с рег.№ А 9054 МР и рег.№ А 9057 МР и посетил офиса на „Сивов
Груп“ ЕООД. На място разговарял лично със свидетеля С и решил да сключи две
застраховки на разсрочено плащане със ЗД „Лев инс“.
Свидетелят Г платил първата вноска и С му предоставил квитанции, стикери и
зелена карта. Относно следващата вноска се постигнала уговорка свидетелят Г да
посети офиса на „Сивов Груп“ ЕООД и да плати
дължимата сума. На 26.06.2015 г. (един ден преди срока за плащане) Г посетил
офиса и платил лично на С сумата от 787.94 лева, като С му предоставил само
квитанция, а относно другите документи му казал, че ще му ги даде след няколко
дни. След около 17 дни Г отново посетил офиса на „Сивов Груп“ ЕООД
където присъствала една служителка. Тя се обадила на С по телефона и той пристигнал
в офиса и започнал да убеждава Г, че всичко е наред и да дойде след няколко дни
да получи документите. Г се усъмнил в думите на С и извършил проверка в офис
при застрахователя ЗД „Лев инс“, откъдето получил информация, че С не е внесъл
получените от Г суми и застраховките са били анулирани. Свидетелят Г веднага се
обадил по телефона на С и го уведомил за получената от ЗД „Лев инс“ информация. С го уверил, че ще реши проблема и го
извикал да дойде в офиса на „Симов Груп“ ЕООД да подпише нов договор.
Свидетелят Я Г Г няколко години
по ред сключвал застраховки Гражданска отговорност и Автокаско
в офиса на управляваното от свидетеля С дружество. През месец декември на 2014
година свидетелят Г сключил застраховка Автокаско на
разсрочено плащане, като документите получил от С по-късно на 16.01.2019 г. Преди
да настъпи падежът на втората вноска Г заплатил цялата сума до края на периода
в размер на 500 лева на С, който му предоставил квитанция с печата на „Сивов Груп“ ЕООД, като му обещал, че ще му даде и други
документи когато стане дължима втората вноска. След няколко дни С предал на Г
документ за платената втората вноска с логото на ЗК „Олимпик“ Междувременно Г проверил при застрахователя
ЗК „Олимпик“ дали всичко е наред със сключената застраховка.
Свидетелят Г установил, че парите не са били внесени от С, както и че номерът
на документа за втората вноска е идентичен с този за първата. Г веднага се
свързал със свидетеля С и му казал, че е разбрал, че не е внесена платената от
него сума. До няколко дни свидетелят С внесъл парите и предоставил на Генадиев
документ.
С оглед изложената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
В настоящото производството съдът има контролни функции и следва да провери законосъобразността и обосноваността на атакувания акт, като съобрази и анализира събраните в хода на образуваното досъдебно производство доказателства и прецени дали изводите на прокурора се подкрепят от доказателствения материал. Т.е. съдът следва да констатира дали е налице посоченото от прокуратурата основание за прекратяване на наказателното производство. В проверката по чл. 243, ал. 5 от НПК съдът също трябва да прецени дали на досъдебно производство са били извършени всички възможни следствени действия за установяване на обективната истина и дали разследващите са пропуснали да съберат относими доказателства.
Настоящият състав счита, че на досъдебно производство не е допуснато процесуално нарушение във връзка с процеса на събиране на доказателства. Проведени са разпити на ангажираните със случая свидетели, събрани са писмени доказателства, назначена е била графическа експертиза.
В обжалваното постановление е посочено като основание за прекратяване чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, като в мотивната част на постановлението прокурорът е достигнал до извод, че не се установява извършено изпълнително деяние на престъплението по чл. 209 НК, както и че предвид размера на вредата от 52.02 лева дори да се приеме, че е извършено престъпление същото ще е малозначително. При извършения в рамките на правомощията си собствен анализ на наличните по делото доказателства и доказателствени средства, настоящата инстанция не споделя посочения по-горе извод на прокурора.
За да е налице съставът на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК следва да са се осъществили признаците на престъплението от обективна и субективна страна. От обективна страна следва да е извършено изпълнителното деяние под формата на възбуждане на заблуждение, т.е. създаване на неверни представи у пострадалия относно съществуването, несъществуването или естеството на определени факти и обстоятелства от обективната действителност, свързани с основанието или условията, при които се осъществява имущественото разпореждане, като в случай че не е била създадена тази невярна представа, пострадалият не би се разпоредил с имуществото си. На следващо място измамата е резултатно престъпление, т.е. в резултат формираните неверни представи пострадалият се разпорежда с имущество, което разпореждане не би извършил, ако имаше верни представи за обстоятелствата. От субективна страна деянието следва да е извършено с пряк умисъл, т.е. деецът да съзнава, че създава неверни представи у пострадалия, които го мотивират да извърши разпоредително действие, което води със себе си настъпване на имотна вреда за него или другиго. Деянието следва да е извършено и с користна цел, а именно деецът да набави за себе си или за другиго имотна облага. Възможно е действията, които целят да въведат в заблуждения едно лице да се извършат със сключване на договор. В този смисъл е и константната съдебна практика например Решение № 728/2003 на I н. о., Решение 546/2008 на I н.о., Решение № 404 от 19.IХ.1995 г. по н. д. № 300/95 г., I н. о., Решение № 117 от 30.08.2012 г. на ВКС по н. д. № 2989/2011 г., I н. о. и др. В цитираните решения обаче изрично се посочва, че за да е налице „измама” трябва деецът изначално да е нямал намерение да изпълни поетите по сключения договор задължения. Т.е. във всеки конкретен случай трябва да се прецени дали към момента на сключване на договора деецът е бил с ясно съзнание, че няма да изпълни договорките. Следователно трябва да се прецени какво е било намерението на дееца, има ли частично изпълнение на задълженията по договора, на какво се дължи неизпълнението, имал ли е поначало деецът възможност да изпълни поетите задължения.
Освен признаците на обикновената измама по чл. 209, ал. 1 НК, а именно въвеждане в заблуждение на пострадалия К., за да се разпореди със свое имущество от данните по делото се установяват признаците и на квалифицирания състав на измамата, а именно по чл. 212, ал. 1 НК.
Съдът не споделя извода на прокурора, че у свидетеля И. С или у друго лице не е имало измамливо намерение да се въведе
в заблуждение свидетеля К., че ще бъде
застрахован собственият му недвижим имот. В действителност свидетелят С е имал обективната
възможност да сключи застрахователен договор с К. и да се задължи
по него, но от събраните доказателатва
се установява, че изначално
С не е имал такова намерение. Тези
факти се
потвърждават както от показанията на К., така и от писмени доказателства – застрахователна полица №
********** и писмо от застрахователно дружество „Армеец“, приложени по
досъдебното производство. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля К.,
които са последователни, безпротиворечиви и логични и
които се подкрепят от събраните писмени доказателства, посочени по-горе в
изложението. В показанията си К. категорично излага, че С му е предоставил
застрахователната полица, която впоследствие се оказала неистински документ,
като го уверил, че вече имотът му е застрахован. Безспорно с поведението си С е
въвел в заблуждение К. да подпише застрахователен договор, който няма действие.
К. е знаел, че управляваното от С дружество извършва застрахователна дейност и
потърсил неговото съдействие за застраховане на притежаван от него недвижим
имот. От своя страна С веднага предоставил на К. да подпише застрахователна
полица, но същата била без покритие. Към момента на подписване на
застрахователния договор К. не е знаел, че същият е неистински, но безспорно този
факт е бил известен на С. Съдът достигна до този извод за знание у С, че
подписвайки застрахователна полица № ********** не възниква задължение за
конкретния застраховател. Този извод съдът прави предвид налично по делото
писмено доказателство писмо от ЗАД „Армеец“ (л. 27 от ДП) с изх. №
43/13.05.2015 г., в което застрахователното дружество посочва, че бланка на
застрахователна полица с номер ********** е била предоставена на друг
застрахователен брокер – „Колев 2008“ ЕООД, както и че посочената
застрахователна полица към дата 12.05.2015 г. не е била сключвана и не са били
плащани парични средства по нея. Съвсем логично е да се допусне, че С в
качеството си на управител на „Сивов Груп“ ЕООД, извършващо застрахователно посредничество
е бил напълно наясно, че застрахователен договор с № ********** не е бил
предоставен от ЗАД „Армеец“ на „Сивов
Груп“ ЕООД. Независимо, че от изготвена по досъдебното производство съдебно-графическа
експертиза се установява, че подписът за застраховател в полицата не е поставен
от С, същият е знаел, че полицата не е валидна. Независимо от това той я
предоставил на К. за подпис и получил лично от К. начислената сума по полицата
в размер на 52.02 лв. Знанието на С, че застрахователната
полица не е била валидна към датата на подписването й от К., се потвърждава и
от поведението на С, който след като получил обаждане от К., с което го
уведомил, че полицата не е валидна, С го извикал в офиса на управляваното от
него дружество да подпише нов застрахователен договор към друго застрахователно
дружество и му обещал, че ще измисли как да бъдат възстановени настъпилите щети
на имота му. Подписаното впоследствие споразумение между С и К., с което С се
задължил да плати на К. сумата от 2800 лева, представляваща обезщетение за
вреди, не изключва изначалната липса на намерение у С да сключи валиден
застрахователен договор с К.. Посоченото споразумение е било сключено едва след
като К. многократно е търсил контакт със свидетеля С, за да уредят въпроса с
настъпилите на имота му щети и след ангажиране на адвокатски услуги от страна
на К.. Наличието на сключено последващо споразумение
не води до извод, че първоначално възникналите отношения между К. и С, т.е. към
момента на подписване на невалидната полица са били гражданско-правни. Съдът
допуска, че подписването на процесното споразумение
от С по-скоро е имало за цел да се избегне сезиране на компетентните
разследващи органи от свидетеля К..
При така установените по
делото обстоятелства съдът достигна до извод за осъществен състав на
престъпление по чл. 212, ал. 1 НК, тъй като безспорно се установява, че С е
въвел в заблуждение К. използвайки особено средство- неистински документ –
застрахователна полица.
На следващо място съдът
не споделя и извода на прокурора за малозначителност
на деянието. Съгласно чл. 9, ал. 2 НК не е престъпно деянието, което макар
формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление,
поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
В действителност от доказателствата по делото се установява, че причинената на К.
пряка и непосредствена вреда от измамливите действия на свидетеля С е в размер
на 52.02 лв., следователно със значително по-ниска стойност от тази на минималната
работна заплата за страната, но относно преценката дали е налице малозначителност на деянието според настоящия състав не е
единствено от значение размера на вредата. Трябва да се обследва обществената
опасност на деянието и на дееца. В действителност пряката вреда от извършените
спрямо К. измамливи действия е в размер на 52.02 лева, но в случая при
определяне на обществената опасност на деянието следва да се има предвид, че
пострадалият К. е бил въведен в заблуждение, че подписва валиден застрахователен
договор, като у него са се формирали представи, че при възникване на застрахователно
събитие за в бъдеще настъпилите вреди на застрахованото имущество ще бъдат
възстановени. Такива вреди са настъпили и липсата на валидна застраховка е
лишила К. от възможността да бъдат овъзмездени.
Независимо, че настъпилите в резултат от наводнението щети на имота на К. не са
съставомерни вреди на измамливите действия, същите
следва да намерят отражение при преценката за обществената опасност на деянието,
поради което съдът счита, че процесното деяние е общественоопасно, както и че обществената му опасност не е
явно незначителна.
Относно обществената
опасност на свидетеля С, който е въвел в заблуждение К. да подпише невалидна
застраховка и да се разпореди със сумата от 52.02 лева следва да се вземе
предвид, че по делото са налични данни за извършени от С измамливи действия
спрямо други лица отново във връзка със сключване на застрахователни договори.
Такива данни се съдържат в показанията на свидетелите Я Г Г
и В К. Г. Отделно от това от приложена по досъдебното производство справка за
съдимост се установява, че С е осъждан за умишлени престъпления от общ
характер.
С оглед изложеното съдът намира, че доводите на представителя на РП – Бургас не съответстват на събраните в ДП доказателства и в резултат на това, е формирал погрешен извод за прекратяване на настоящото наказателно производство за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че постановлението предмет на обжалване следва да бъде отменено и делото да се върне във фазата на досъдебното производство за правилно приложение на закона.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал.6, т. 3 от НПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Постановление на РП- Бургас от 05.04.2019 г., в частта в която е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК наказателното производство по ДП № 431 ЗМ-12/2016 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР – Бургас, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
ВРЪЩА делото на БРП за правилно приложение на закона.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд – Бургас в 7 – дневен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и на РП – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: