РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Благоевград , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на единадесети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20201200501419 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от
“В.И.К” – ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. ”..”,
№ 3, представлявано от управителя инж. Р.Н.Д, срещу решение № 901996/
09.10.2020 г., постановено по гражданско дело № 132/ 2020 г. на Pайонен съд
– С..
Поддържа се, че съдебното решение е недопустимо, тъй като прегледът
на мотивите на съдебното решение води до възможен извод, че съдебния
състав си е позволил да се произнесе по непредявено възражение, като е
анализирал неотносими към правния спор обстоятелства и се е произнесъл по
„легитимността“ на въззивника като ВиК оператор. Навежда се, че
разглеждайки по същество този въпрос, първоинстанционният съд е преминал
рамките на конкретното производство (без да изследва изобщо наличието на
договорна връзка, за което са представени достатъчно доказателства и
аргументи), като е навлязъл в предмета на съвсем други спор и процедура,
като се твърди, че липсва каквото и да е възражение от страна на ответника
относно правното качество на въззивника, но въпреки това е налице такова
произнасяне от съдебния състав, което изцяло изпълнява хипотезата на
1
произнасяне „свръх-петитум“.
Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като
първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение
на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни
съображения по процесуалните действия на страните и събрания
доказателствен материал.
Поддържа се, че в хода на първоинстанционното производство
безспорно е установено, че ответникът има сключен договор с „В.И.К“ ЕООД
- Б. за предоставяне на ВиК услуги. Съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни общи
условия, изготвени от оператора и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране към МС (на осн. чл. 21 ал. 2 ЗЕ и чл. 6, ал. 1, т. 5 от
ЗРВКУ), като същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им
в централен ежедневник и имат силата на договор между доставчика и
потребителите, без да е необходимо изричното им приемате от страна на
последните. Същите определят правата и задълженията на оператора и на
потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
изразходваната вода и отведените отпадъчни води; отговорността при
неизпълнение на задълженията, условията и реда за включване, прекъсване и
прекратяване на водоснабдяването и/или отвеждането на отпадъчните води;
реда за осигуряване на достъп до водомерите, вкл. в жилищата на
водоснабдяваните имоти и пр. В срок до 30 дни след влизането им в сила
потребителите могат да предложат различни условия, които се отразяват в
писмени споразумения. Видно от приетите общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от „В.И.К“ ЕООД - Благоевград, същите са
публикувани и общодостъпни, влезли са в сила, като не се твърди и липсват
данни ищецът да е предлагал различни условия и между страните да е
сключвано различно писмено споразумение. Съгласно разпоредбата на чл. 3,
ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Следователно,
за да бъде едно лице потребител на В и К услуги, следва да бъде установено,
че същото е собственик или носител на вещно право на строеж или право на
ползване върху имот, който е присъединен към водоснабдителните и
канализационните системи.
Навежда се, че дружеството „В.И.К“ ЕООД - Б. и потребителите на ВиК
услуги на територията на община С. са в облигационни отношения въз основа
на Общите условия за предоставяне на „ВиК“ услуги, одобрени с решение №
ОУ - 09/11.08.2014 г. от КЕВР. Прави се довод, че в конкретното
производство, видно от събрания доказателствен материал в рамките на
първоинстанционното съдебно дирене, че ответникът е потребител на ВиК
2
услуги за имота, находящ се в с. И., общ. С., обл. Благоевград, ул. „.., поради
което е и безспорно създаденото облигационно отношение между оператора и
потребителя. С оглед на това се прави отново довод, че въззиваемия-ответник
Л. Х. С. се явява в качеството си на потребител на „ВиК“ услуги, доставяни от
„В.И.К“ ЕООД - Благоевград с абонаментен номер 5002369 и следва да
заплаща дължимите суми за ползваните от него „ВиК“ услуги, съгласно чл.
33, ал. 2 от „Общите условия за предоставяне на „ВиК“ услуги на
потребителите“ в 30-дневен срок от датата на фактурирането, след което се
начислява лихва за забава.
Поддържа се, че описаното по-горе легитимира правната връзка между
страните в производството, което прави доказано основанието (наличие на
договорни отношения за възмездно предоставяне на услуги) на предявения
иск от страна на доверителя ми. Именно този извод липсва в
първоинстанционното решение, което е неправилно - както защото липсва
анализ на така направените твърдения още в исковата молба, така и защото
съдът се е позовал на неточна информация.
Поддържа се, че в първоинстанционното производство не е имало спор
по отношение на предоставените кубици вода, като се установи, че
издадените фактури за имот, находящ се на адрес: с. И., общ. С., област
Благоевград, ул. „.., не са заплащани от ответника за периода от 01.01.2019 г.
до 31.05.2019 г., а именно: Фактура № **********/11.02.2019 г.. съдържа
информация за дължимото от потребителя Л. Х. С. отчетени кубика 21,00 за
времето от 01.01.2019 г. - 31.01.2019 г., за които се дължи сума в размер на
34.02 лв. с ДДС, разпределени за услуга – вода; Фактура №
**********/06.03.2019 г. съдържа информация за дължимото от потребителя
Л. Х. С. отчетени кубика 21,00 за времето от 31.01.2019 г. - 28.02.2019 г., за
които се дължи сума в размер на 33.81 лв. с ДДС, разпределени за услуга –
вода; Фактура №**********/03.04.2019 г.. съдържа информация за
дължимото от потребителя Л. Х. С. отчетени кубика 21,00 за времето от
28.02.2019 г. - 31.03.2019 г., за които се дължи сума в размер на 33.57 лв. с
ДДС, разпределени за услуга – вода; Фактура № **********/13.05.2019 г.
съдържа информация за дължимото от потребителя Л. Х. С. отчетени кубика
21,00 за времето от 31.03.2019 г. - 30.04.2019 г., за които се дължи сума в
размер на 33.21 лв. с ДДС, разпределени за услуга — вода и Фактура №
**********/05.06.2019 г. съдържа информация за дължимото от потребителя
Л. Х. С. отчетени кубика 21,00 за времето от 30.04.2019 г. - 31.05.2019 г., за
които се дължи сума в размер на 33.
Навежда се, че първоинстанционният съд не е приложил правилно
материалния закон, в резултат на което е приел, че „В.И.К“ ЕООД -
Благоевград няма право да получава заплащане за извършените дейности от
дружеството дейности по доставяне на вода за абоната-ответник, с място на
изпълнение в община С.. Основополагащ принцип е, че всеки гражданин
следва да има достъп до вода за питейно-битови цели като основна жизнена
потребност - чл. 2а ал. 1, т. 2 от Закона за водите и чл. 3, ал. 1 от Закона за
3
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗВКУ). На основание чл.
198о от ЗВ се установява, че дейностите по стопанисване, поддържане и
експлоатация на ВиК системите и съоръженията, както и за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите срещу заплащане могат да бъдат извършвани
само от точно определени правни субекти - ВиК оператори, сключили
договор по чл. 198п, ал. 1 от ЗВ. „В.И.К“ ЕООД - Б. разполага с монополно
положение за обособената територия, включваща община С., по силата на чл.
198о и следващите от Закона за водите и е длъжен да извършва дейностите по
стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията,
както и да предоставя ВиК услуги на потребителите от обособената
територия. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба №
4 от 14.09.2004 г.
Оспорва се извода на съда, че „В.И.К“ ЕООД - Благоевград не е
обслужващия оператор на територията на община С. и поради това Л. Х. С. не
дължи заплащане на услугите. Сочи се, че съгласно чл. 198о от Закона за
водите „В границите на една обособена територия само един ВиК
оператор може да осъществява дейностите по ал. 1, с изключение на
случаите по ал. 6, като като в настоящия случай хипотезата на чл. 198о, ал. 6
от ЗВ е неприложима. Навежда се, че непосредственото стопанисване на ВиК
системите, експлоатацията, отговорността за поддръжката, предоставянето на
ВиК услуги на потребителите, е възложено на „В.И.К“ ЕООД - Благоевград,
за което е сключен нарочен договор по реда на чл. 198п от Закона за водите.
Поддържа се, че по силата на Договор за стопанисване, поддържане и
експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на
водоснабдителни и канализационни услуги, сключен между „В.И.К“ ЕООД -
Благоевград и Асоциация по ВиК на обособената територия, обслужвана от
„В.И.К“ ЕООД - гр. Благоевград, влиза в сила на 01.06.2016 г., операторът
следва да предоставя услугите на Обособената територия, определена с
Решение № РД - 02-14-2234 от 22 декември 2009 г. на министъра на
регионалното развитие и благоустройството, в чийто обхват се включва и
територията на община С.. Навежда се, че релевантно в случая е дали ВиК
операторът е успял да предостави услугата, както и това, че не е установено
друг да е предоставял водоснабдителни и канализационни услуги за
процесния имот в процесния период.
Навежда се, че формално чия собственост са били ВиК мрежите и
съоръженията, включени в активите на общината и кога са подписани
протоколите по предаването им няма отношение към факта на предоставената
(изпълнена и приета) услуга, чието заплащане се претендира от ответника,
тъй като това обстоятелство не би променило факта, че именно „В.И.К“
ЕООД - Б. е доставяло услугата в процесния период до процесния имот,
доколкото отношенията между собствениците на активите на ВиК системите
и съоръженията на територията на община С. не касаят правоотношенията
между ВиК оператора, който предоставя услугите и потребителите на тези
услуги. Същественото задължение на ищеца в случая е именно
предоставянето на ВиК услуги на ответника, като е безспорно доказано по
4
делото от събраните писмени доказателства, че това е факт считано от
01.01.2019 г. за територията на община С. и в частност - за абоната на
ответника.
Прави се довод, че категорично и ясно е доказано, че „В.И.К“ ЕООД -
Благоевград е единственият легитимен оператор, който има право да
предоставя ВиК услуги на потребителите на територията на община С., за
което по закон следва да му бъде извършено плащане от потребилия
предоставените услуги.
Оспорва се извода на съда, че въззивника няма право да събере
вземането си от Л. Х. С. за предоставени ВиК услуги за имот, находящ се на
адрес: с. И., общ. С., област Благоевград, ул. „.., на стойност 159,25 лв„ ведно
с мораторна лихва - 8,37 лв. както и законната лихва от датата на завеждане
на иска. Оспорва се и довода на съда, че протоколът за разпределение на
собствеността на активите между държавата и общините, намиращи се в
обособената територия (община С.) е получен от ВиК на 18.10.2019 г. и това
обуславя невъзможността дружеството да изпълнява задълженията си по
сключения договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК
системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и
канализационни услуги. Сочи се, че това обстоятелство се явява ирелевантно
по отношение на проесния спор между „В.И.К“ ЕООД - Благоевград и Л. Х.
С., засягащ наличието или не консумирани и незаплатени ВиК услуги.
Сочи се, че съдът, излиза извън рамките на очертания правен спор, като
разглежда обстоятелствата по спор, чийто предмет е административно
производство по управлението на ВиК системите. Съгласно чл. 1986 от
Закона за водите управлението на ВиК системите е възложено на министъра
на регионалното развитие и благоустройството; асоциацията по ВиК и
общинския съвет. Ищецът, в качеството си на ВиК оператор, е обвързан с
Асоциацията по ВиК-Благоевград чрез договора от 18.04.2016 г. (в сила от
01.06.2016 г.) и, въз основа на същия както и на осн. чл. 42, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г„ той е задължен да предоставя водоснабдителни
и канализационни услуги, като има право да изисква заплащане за
предоставянето им. Сочи се, че неправилно съдът прави опит да се
аргументира, стъпвайки на административнопроцесуални въпроси, които като
част от независима за потребителите на ВиК услуги процедура, по никакъв
начин не зависят от въззивника. Съдът, основавайки решението си на тях,
неправилно е преценил фактическата обстановка.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 901996/
09.10.2020 г., постановено по гражданско дело № 132/ 2020 г. на Pайонен съд
– С., като бъдат уважени предявените искове.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на
сторените при второинстанционната проверка разноски.
5
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна, в който оспорва подадената въззивна жалба,
като претендира разноски в производството.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен,
счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Възражението във въззивната жалба, че решението е недопустимо, тъй
като съдът се е произнесъл „свръх-петитум“ е неоснователно. Предявеният
иск пред РС – С. е за установяване съществуване на парично вземане за
главница, представляваща стойността на доставена услуга „ВиК“ за
определен период от време, както и установяване съществуване на парично
вземане за лихва, поради неплащане на главницата на падежа. Установявайки
релевантните по спора факти, обуславящи предмета на делото, съдът е
субсумирал тези факти под относимите правния разпоредби, от които е извел,
че не е налице фактическия състав, обуславящ уважаване на спорното
материално право, предявено с иска. Въпроса, поставен от въззивника, за
„легитимността“ на „ВиК“ като оператор на услути „ВиК“, предоставяни на
гражданите на Република България е въпрос по приложението на закона,
който поставя изискване лицето, което може да предоставя услуги „ВиК“, да
е надлежен оператор, установен в Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги и в Закона за водите. В този смисъл, въпроса по
приложението на закона е дейност на съда, поради което прилагането на
закона не е обусловено от релевирано възражение от страна в процеса. От
друга страна, приложението на закона, като дейност на съда, не се обхваща от
понятието „предмет на делото“, тъй като предмета на делото се
индивидуализира от ищеца чрез основанието на иска – обстоятелствата, на
които се основава иска – чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, и петитума на иска – в какво
се състои искането – чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК. Предмета на делото се въвежда в
процеса от ищеца, който по силата на диспозитивното начало, определя вида
и обема защита, по аргумент от чл. 6, ал. 2 ГПК. След като ищецът е въвел в
процеса защита на притезателно право – право на парично вземане по договор
за предоставяне на услуга „ВиК“, то по отношение на тези услуги
законодателят е въвел изисквания, тъй като режима на предоставянето на
услуга „ВиК“ е регулирана дейност, която може да се извършва само от
6
надлежен оператор на услуга „ВиК“, то съдът, за да даде защита на това
право, въведено чрез основанието и петитума на иска, следва да е налице
фактическия състав, обуславящ съществуването на право на парично вземане
по договор за предоставяне на услуга „ВиК“. Ето защо, след като съдът се е
произнесъл в диспозитива на решението по въведения с исковата молба
предмет на делото – иск за установяване съществуване на парично вземане за
главница, представляваща стойността на доставена услуга „ВиК“ за
определен период от време, както и иск за установяване съществуване на
парично вземане за лихва, поради неплащане на главницата на падежа,
прилагайки относимото право към спорното право, то постановеното решение
е отговор на искането на защита, поради което решението е допустимо.
Производството по делото е образувано по иск, предявен от “В.И.К”
ЕООД – Б., срещу Л. Х. С., ЕГН **********, за установяване съществуването
на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч. гр. д.№ 1289/ 19 г. на РС - С. в размер на 159,25 лева -главница,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена “ВиК” услуга за
имот, находящ се в с. И., община С., ул. ’’..”, с индивидуален абонатен номер
5002369, за периода от 01.01.2019 г. до 31.05.2019 г. и 8,37 лева - лихва за
забава за периода от 13.03.2019 г. до 13.11.2019 г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
изплащане на задължението.
Сочи се в исковата молба, че “В.И.К” ЕООД - Б. е единствен “ВиК”
оператор на територията на община С., който стартира предоставянето на
“ВиК“ услуги, считано от 01.01.2019 г. на територията на община С.. В тази
връзка се твърди, че с решение № РД-02-14-2234 от 22.12.2009 г. на
Министъра на регионалното развитие и благоустройство на Република
България, обнародвано в ДВ бр.7/26.01.2010г., на основание nap. 34 от ПЗР на
ЗИДЗВ във вр. с чл,198а от Закона за водите е определен обхвата на
обособените територии на действие на „ВиК“ операторите и техните граници,
сред които на ищеца е определена обособена територия, която включва и
община С.. Сочи се, че през м, януари 2016 г, е учредена „Асоциация по ВиК“
на обособената територия, обслужвана от “В.И.К” ЕООД - Благоевград, като
община С. е също включена като член, както и че на 18,04.2016 г. е подписан
договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и
съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги
между “В.И.К” ЕООД - Благоевград и Асоциация по ВиК на обособената
територия, обслужвана от “В.И.К” ЕООД - Б., който договор е в сила от
01.06.2016 г. Сочи се още, че с протокол № 12 и решение № 107 от 30.06.2016
г. Общински съвет С. приема решение, дейностите по стопанисване,
поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията, както и
предоставянето на ВиК услуги на потребителите на територията на община С.
да се извършва от “В.И.К” ЕООД - Благоевград, както и че на 18.07.2016 г. и
на 09.10.2018 г. са проведени извънредни заседания на Общото събрание на
7
Асоциация по ВиК на обособената територия, обслужвана от “В.И.К" ЕООД -
Благоевград, на които е прието решение за съгласуване на Бизнес плана на
“В.И.К” ЕООД - Благоевград за предоставяне на ВиК услуги на обособената
територия за регулаторния период 2017-2021 г,, който бизнес план е одобрен
с решение БП-Ц-12/29.11.2018 г. на КЕВР и според който предоставянето на
ВиК услуги от “В.И.К” –ЕООД - Б. на територията на община С. ще стартира
от 01.01.2019 г. Изтъква се, че с писмо с изх.№ 03-02-84/13.12.2018 г. на
Министъра на регионалното развитие и благоустройство кметът на община
С., управителят на “В.И.К” ЕООД - Б., управителят на “ВиК С.” -ООД и
Областния управител са информирани, че окончателният протокол за
разпределение на собствеността на активите на ВиК системи и съоръжения на
територията на община С. е подписан от кмета на община С. и министъра на
регионалното развитие и благоустройство, както и че с писмо вх. № РД-08-
119/ 15.05.2019 г. “В.И.К” ЕООД - Б. е получила от Председателя на АВиК на
обособената територия, обслужвана от “В.И.К” ЕООД - Б., копие на
окончателния протокол за разпределяне на собствеността на активите на ВиК
системи и съоръжения на територията на община С., ведно с приложените
списъци на активи публична общинска собственост. Изтъква се, че в
изпълнение на чл.4.4, б.”б” и б.”д” от Допълнително споразумение към
договора между “В.И.К’’ ЕООД - Б. и Асоциация по ВиК на обособената
територия, обслужвана от “В.И.К” ЕООД - Благоевград, с писмо изх. № РД-
08-253/ 17.10.2019 г. “В.И.К” ЕООД - Б. е изпратила допълнено приложение
1-32 с активи публична общинска собственост, находящи се на територията
на община С.. Твърди се, че страните по депото се намират в облигационни
отношения, които се регулират от общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор -“В.И.К” ЕООД - Б., одобрени с
решение № ОУ-09/11.08.2014 г., и които имат сила на договор между
доставчика на ВиК услуги и потребителите, без да е необходимо изричното
им приемане от страна на потребителите. Твърди се, че ответникът е
потребител на “В.И.К” ЕООД - Б. с индивидуален абонатен номер 5002369, за
имот, находящ се на адрес -с. И., община С., област Б., ул. ”..”, както и че е
длъжен да заплаща дължимите суми за ползваните от него ВиК услуги-вода,
в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Твърди се, че на ответника са
отчетени показания и ищецът е издал 5 бр. фактури, а именно: фактура №
**********/11.02.2019г. за отчетени 21 кубици вода за времето от 01.01.2019
г. до 31.01.2019 г, на стойност 34,02лв. с ДДС; фактура № **********/
06.03.2019 г. за отчетени 21 кубици вода за времето от 31.01.2019 г. до
28.02.2019 г. на стойност 33,81 лв. с ДДС; фактура № **********/ 03.04.2019
г. - за отчетени 21 кубици вода за времето от 28.02.2019 г. до 31.03.2019 г. на
стойност 33,57 лв. с ДДС; фактура № **********/ 13.05.2019 г. за отчетени
21 кубици вода за времето от 31.03.2019 г. до 30.04.2019 г. на стойност 33,21
лв. с ДДС и фактура № **********/ 05.06.2019 г. за отчетени 21 кубици вода
за времето от 30.04.2019 г. до 31.05.2019 г. на стойност 33,01 лв. с ДДС.
Твърди се, че ответникът не е заплащал на падежа дължимите суми по
8
издадените фактури, поради което е изпаднал в забава и дължи
лихва/обезщетение за закъснение в размер на 8,37 лв., начислена за периода
от 13.03.2019 г. до 13.11.2019 г. Изтъква се, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, по
което заявление е образувано ч. гр. д. № 1289/ 2019 г. по описа на РС - С., по
което е издадена заповед за изпълнение, както и че в указания срок от страна
на длъжника е депозирано писмено възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, поради което в указания срок ищецът предявява настоящите
обективно съединени установителни искове. В подкрепа на исковете си
ищецът представя писмени доказателства.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В подаденото от
него възражение срещу издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1289/
2019 г. по описа на РС - С. ответникът твърди, че не е сключил с ищеца
договор за водоснабдяване на собствения му имот и че ищецът няма
съоръжения, чрез които да транспортира законно вода до имота му, тъй като
на ищцовото дружество не са предоставени ВиК активите - публична
общинска собственост, за стопанисване и експлоатация. В съдебно заседание
ответникът чрез процесуалният си представител оспорва исковете като
неоснователни.
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
страна на спора:
Установява се от писмените доказателства, че “В.И.К” ЕООД – Б., ЕИК
..., е с предмет на дейност -водоснабдяване, канализация, пречистване на
водите и инженерингови услуги в страната и чужбина. Ищцовото дружество
има издадени Общи условия (ОУ) за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите, които са приложени към делото и които ОУ са одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ- 09 от 11.08.2014г., т.З. С решение № РД-02-14-2234
от 22.12.2009 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство на
Република България, обнародвано в ДВ бр.7/26.01.2010 г., стр.44, на
основание nap. 34 от ПЗР на ЗИДЗВ във вр. с чл. 198а от Закона за водите са
обявени обособените територии на действие на ВиК операторите с обхват на
обособените територии и техните граници, като в т. 3 на решението е
посочена обособената територия на “В.И.К” ЕООД - Б., включваща и община
С. с 6829 жители, с граници - обособените територии на “Кюстендилска вода”
ЕООД - К., “ВиК-Б.” ЕООД, гр. Белово, “ВКТВ" ЕООД, Велинград, “ВиК-К.”
ЕООД, гр. К., “Увекс” ЕООД, гр. С., “ВиК” ЕООД гр. П. и държавна граница
с Република М..
Не е спорно по делото, че на 18,04,2016 r., на основание чл.198п, ал.1 от
Закона за водите, е сключен договор за стопанисване, поддържане и
експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на
водоснабдителни и канализационни услуги между Асоциация по ВиК на
9
обособената територия, обслужвана от “В.И.К” ЕООД - Б. (АВиК), в
качеството на възложител, действаща от името и за сметка на собствениците
на публичните активи, и “В.И.К”-ЕООД-Б., в качеството на оператор, по
силата на който Асоциацията възлага и операторът приема за срока на
действие на договора да предоставя услугите в обособената територия; да
стопанисва, поддържа и експлоатира публичните активи (“активите, посочени
в приложение I, както и всички други активи, намиращи се в обособената
територия и необходими за предоставяне на услугите, които съгласно
договора или действащото право са или ще станат собственост на държавата
или общините-членове на АВиК”-т.1.1 от договора) и да упражнява всички
права и да изпълнява всички задължения, възложени на оператора по
действащото право. Обособената територия по този договор е описана в
приложение III (сред която е и територията на община С.), която се променя
със сключването на анекс към договора. Този договор е в сила от 01.06.2016г.
и е със срок от 15 години. Съгласно чл. 4.1 от този договор, Асоциацията
предоставя на оператора изключителното право да стопанисва, поддържа и
експлоатира всички съществуващи и бъдещи публични активи, при спазване
изискванията и ограниченията на Закона за водите и ЗООС. В договора е
предвидено (“П от преамбюла на договора), че публичните активи, намиращи
се на обособената територия, ще бъдат предадени на Оператора за
стопанисване, поддръжка и управление поетапно, в зависимост от момента на
приключване на процедурите по nap. 9 от ПЗР на ЗИДЗВ /обнародван в ДВ
бр.103 от 29.11.201 Зг./ и ПЗР на ЗИДЗВ(обнародван в ДВ бр.58 от 2015г.). В
чл.4.4.(а) от договора страните по него са потвърдили, че публичните активи,
посочени в приложение I към датата на влизане в сила на договора, са
предоставени на оператора за ползване.
По делото не е представено приложение I към договора, към момента на
сключването му. Страните по договора са уговорили в чл.4.4.(б), че ако някоя
от страните идентифицира публични активи, съществуващи преди датата на
влизане в сила на договора, които са от съществено значение за предоставяне
на услугите и не са посочени в приложение I или не са предоставени на
Оператора, АВиК ги предоставя на Оператора във възможно най-кратък срок
по своя собствена инициатива или след получаване на писмена молба от
оператора и операторът е длъжен да приеме тези публични активи. Страните
са уговорили, че това правило се прилага и към публичните активи, за които
към датата на сключване на договора не са съставени протоколи за разделяне
по смисъла на пар.9 от ПЗР на ЗИДЗВ и по този начин не са включени в
приложение I. В чл.4.4.(г.) страните са предвидили, че предоставянето на
публичните активи по чл.4.4(б) се смята за извършено след изпълнение на
процедурите, предвидени в действащото право и с изпращане на писмено
уведомление от АВиК до оператора, в което ново идентифицираният актив се
описва с характеристиките, посочени в приложение I. На 09.10.2018 г. е
сключено допълнително споразумение № 1 към този договор във връзка с
промяна на границите на Обособената територия, обслужвана от “В.И.К”-
10
ЕООД гр. Благоевград, чрез присъединяване на община П. към обособената
територия. С това допълнително споразумение са изменени чл.4.4.”б”, изр. 2
от договора, като е разширен обхвата на приложението му, и чл.4.4.”г”, изр.4,
като е предвидено с всяко отделно прието уведомление, съответно с всяко
отделно допълнително споразумение, операторът да добавя към приложение I
ново приложение 1-1,1-2 и т.н., в което се посочват отделно активите,
добавени към приложение I, и което приложение следва да изпраща на
председателя на АВиК в срок от 30 работни дни (нова б.”д” на чл.4.4).
По делото не се спори, че на 30.06.2016 г. Общински съвет С. е приел
решение № 107, а именно: дейностите по стопанисване, поддържане и
експлоатация на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на
ВиК услуги на потребителите на територията на община С. да се извършва от
“В.И.К” –ЕООД - Б., като до започване на действията по стопанисване,
поддържане и експлоатация на ВиК системи и съоръжения от “В.И.К” ЕООД
-Б., същите да продължат да се извършват от действащия ВиК оператор
“ВиК-С.”-ЕООД, както и решение № 108, с което е дал мандат на
представител на община С. за участие в извънредно заседание на Общото
събрание на Асоциацията по ВиК на обособена територия, обслужвана от
“ВиК”-ЕООД гр.Б. на кмета на общината Е.Д.И, като го е оправомощила да
подкрепи и гласува положително по точките от дневния ред, сред които и
обсъждане и съгласуване на Бизнес плана за развитието на оператора за
регулаторния период 01.01.2017 г. -31.12.2021 г. На 18.07.2016 г. и на
09.10.2018 г. са проведени извънредни заседания на Общото събрание на
Асоциация по ВиК на обособената територия, обслужвана от “В.И.К” ЕООД -
Б., на които е присъствал и кметът Е. И. като представител на община С., в
качеството й на член на Асоциацията. На тези заседания на Общото събрание
е прието и решение за съгласуване на Бизнес плана на “В.И.К” ЕООД - Б. за
предоставяне на ВиК услуги на обособената територия за регулаторния
период 2017-2021 г. На 27.12.2018 г. е проведено заседание на Общински
съвет С., в което точка 1 от дневния ред- “Предложение относно преминаване
на публични активи- ВиК мрежи и съоръжения, в управление на Асоциацията
по ВиК Благоевград и предоставянето им на “ВиК”-ЕООД-Б.”, е отпаднала от
разглеждане.
С писмо от 13.12.2018г. на заместник министъра на регионалното
развитие и благоустройство е изпратен на кмета на община С. за подписване
(с копие и до “ВиК С.”-ООД-с.М., до “ВиК"-ЕООД-Б. и до Областния
управител ищцовото дружество) окончателен протокол за разпределение на
собствеността на активите -ВиК системи и съоръжения, публична държавна
собственост и публична общинска собственост, на основание чл.13, чл.15 и
чл.19 от Закона за водите, на територията на община С. към 31.12.2017г., към
който са приложени и предварителни списъци за активите, които не са активи
на “ВиК” С.”-ЕООД на територията на община С., сред които са и следните
активи: вътрешен водопровод И., канализация И., външен водопровод
11
Плоски-И., С., М., водоем И. и преминаващ водопровод с.И.. Съгласно този
изпратен за подписване окончателен протокол общата стойност на активите
публична държавна собственост на територията на община С. е 0,00лв., а
общата стойност на активите публична общинска собственост на територията
на община С. е 18 281 364,59лв.
С писмо от 10.05.2019 г. на ищеца до председателя на АВиК
Благоевград е поискано представяне на копие от подписания окончателен
протокол за разпределение на собствеността на активите-ВиК системи и
съоръжения, на територията на община С., ведно с приложени списъци на
активи публична общинска собственост, с оглед предоставяне на услугите по
договора за стопанисване, експлоатация и поддръжка на ВиК системи и
съоръжения и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги.
Исканите документа са изпратени на ищеца с писмо изх.№ 100-00-28/1/ от
14.05.2019 г, на АВиК- Б., получено на 15.05.2019 г.
С писмо от 17.10.2019 г., получено на 18.10.2019 г., ищецът е изпратил на
Асоциацията по ВиК-Б. допълнено приложение I 1-32 към договора сключен
между тях, от което приложение е видно, че публичните активи включват и
вътрешен водопровод И., канализация И., външен водопровод Плоски-И., С.,
М., водоем И., преминаващ водопровод с.И. и водохващане И.. В писмото
се посочва, че допълнено приложение I 1-32 към договора се изпраща на
основание чл.4.4.б.”б” от договора и нова буква “д” от допълнителното
споразумение към договора с АВиК- Благоевград. За периода от 01.01.2019 г.
до 31.05.2019 г. ищецът е издал на ответника, с индивидуален абонатен номер
5002369, за имот находящ се на адрес с. И., ул. ".. следните фактури:
фактура № **********/11.02.2019г. за отчетени 21 кубици вода за времето от
01.01.2019г. до 31.01.2019г. на стойност 34,02лв. с ДДС; фактура №
**********/06.03.2019г. за отчетени 21 кубици вода за времето от
31.01.2019г. до 28.02.2019г. на стойност 33,81лв. с ДДС; фактура №
**********/03.04.2019г- за отчетени 21 кубици вода за времето от
28.02.2019г. до 31.03.2019г. на стойност 33,57лв. с ДДС; фактура №
**********/13.05.2019г. за отчетени 21 кубици вода за времето от
31.03.2019г. до 30.04.2019г. на стойност 33,21лв. с ДДС и фактура №
**********/05.06.2019г. за отчетени 21 кубици вода за времето от
30.04.2019г. до 31.05.2019г. на стойност 33,01лв. с ДДС.
На 14.06.2019г. “В.И.К”-ЕООД-Б. е изпратило на ответника покана за
доброволно изпълнение на сумите по гореописаните фактури, но Л. Х. С. е
отказал да я получи.
На 21.11.2019 г. “В.И.К” ЕООД - Б. е подало до РС-С. заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Л. Х. С. за заплащане на
сумата от 159,25 лева - главница за доставена ВиК услуга за периода от
01.01.2019 г. до 31.05.2019 г., и сумата от 8,37 лева -лихва за периода от
13.03.2019 г. до 13.11.2019 г., ведно със законната лихва от 21.11.2019 г. до
12
изплащане на вземането. По това заявление е образувано ч. гр. д. № 1289/
2019 г. по описа на РС - С. и по него съдът е издал заповед за изпълнение №
2965 от 26.11.2019 г., с която е разпоредил ответникът да заплати на ищеца
претендираните суми. Срещу издадената заповед за изпълнение ответникът е
подал възражение в законоустановения срок, за което ищецът е уведомен на
15.01.2020 г. Настоящият иск е предявен на 07.02.2020 г.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните
правни изводи:
Предявените искове са допустими: налице е активна и пасивна
процесуална легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед
твърденията в исковата молба, че ответникът е неизправна страна по договор
сключен при публично известени общи условия за предоставяне на ВиК
услуги, като не е изпълнил задължението си да заплати доставената му в
имота вода на падежа. Страни по настоящото дело са страните по заповедното
производство по ч. гр. д.№ 1289/ 2019 г. по описа на СРС. За ищеца е налице
правен интерес от предявяването на исковете, тъй като ответника - длъжник в
заповедното производство в определения от закона срок е възразил срещу
издадената спрямо него заповед за изпълнение, поради което е направил
вземането на ищеца -заявител спорно. Исковете са предявени в
законоустановения едномесечен срок. Налице е и съответствие на вземането -
предметът на предявените по реда на чл.422, ал. 1 от ГПК искове съответства
на предмета на искането по реда на чл, 410 от ГПК. По същество, исковете са
неоснователни.
Отношенията свързани с доставката и отвеждането на вода за битови
нужди са регулирани по императивен начин от законодателя чрез Закона за
водите (ДВ), Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (ЗРВКУ) и Наредба № 4 от 14,09.2004г, за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, предвид основния принцип, че всеки гражданин
следва да има достъп до вода за питейно-битови цели като основна жизнена
потребност.
С действащия нов закон за водите (обн. ДВ, бр.67 от 1999г., в сила от
28.01.2000г.) законодателят реформира ВиК отрасъла, като поделя
собствеността на ВиК инфраструктурата между Държавата и общините,
разделя предоставянето на ВиК услугите на обособени територии, предвижда
създаването на ВиК асоциации, които осъществяват управлението на ВиК
системите като възлагат с договори на ВиК операторите стопанисването,
поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и
предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане. Тъй като
до приемането на новия ЗВ активите (ВиК системите и съоръженията) са
включени в капитала на ВиК операторите (търговски дружества с държавно
и/или общинско участие), законодателят е регламентирал в пар. 9 от ПЗР към
13
ЗИДЗВЩВ бр.103 от 201З г., изм. и доп. бр. 105 от 2015 г.) процеса на
отписване на ВиК активите от баланса на съществуващите ВиК оператори,
прехвърлянето им на собствениците (Държавата и общините) и
предоставянето им за управление на ВиК асоциациите, които сключват
договори с ВиК операторите на обособената територия. Цитираният параграф
предвижда изготвяне на списъци с ВиК активите от ВиК оператора и
общината, одобряване от МРРБ на окончателен разделителен протокол,
отписването на активите и тяхната стойност от баланса на дружествата. След
приключване на този процес ВиК системите и съоръженията (активите)
преминават в управление на ВиК асоциацията. До приключването на този
процес досегашните ВиК оператори продължават да стопанисват, поддържат
и експлоатират ВиК активите по стария ред.
По делото е спорно дали «В.И.К»-ЕООД-Б. в процесния период
(м.януари-м.май 2019г .) е легитимният оператор на ВиК съоръженията на
територията на община С., в която се включва и с. И., където е имотът на
ответника, т.е. дали ищецът е обслужващият оператор на ВиК услуги за
процесния имот. В тази връзка е спорно дали е приключил процеса по
законосъобразното прехвърляне на активите, регламентиран в пар. 9 от ПЗР
на ЗИДЗВ. Материята на списъците с активите се третира и в чл. 4 от
договора между АВиК и ищеца, както и в приложения I към договора.
По делото не се спори, че процесното дружество е с предмет на дейност
водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и инженерингови услуги
в страната и чужбина, което е сключило договор с АВиК, чийто член е и
община С. (извлечение от търговския регистър, представения договор и т.З на
решение № РД-02-14-2234 от 22.12.2009г. на Министъра на регионалното
развитие и благоустройство на Република България), поради което същото е
оператор на ВиК услуги по смисъла на чл.198о, ал.5 от Закона за водите, чл.2,
ал.1 от ЗРВКУ и чл.2 от Наредба № 4/2014г. За да е ищецът действащ
(обслужващ) оператор на територията на община С. е необходимо да е
приключила описаната процедура по прехвърлянето на ВиК активите и
същите да са му предадени, за да осъществява той възложените му услуги,
които до този момент се предоставят на потребителите от предишния ВиК
оператор-“С.”-ЕООД.
По делото не е представено приложение 1 към договора към момента на
сключването му, поради което не се установи, че към датата на влизане в сила
на договора (2016г.) активите са предоставени на ищеца (чл.4.4”а” от
договора). Независимо от това, от представените доказателства може да се
заключи, че при сключването на договора в приложение I не са посочени
активите отнасящи се до община С., тъй като в договора между ищеца и
АВиК е предвидено поетапно предаване на публичните активи, намиращи се
в обособената територия, като тези за които все още не са съставени
разделителни протоколи по смисъла на пар. 9 от ПЗРЗИДЗВ ще бъдат
14
предоставени допълнително, респ. ще бъдат включени с допълнително
приложение I, а се установи, че окончателният протокол за разпределение на
собствеността на активите-ВиК системи и съоръжения, между Държавата и
община С. (с приложен към него предварителен списък от досегашния ВиК
оператор-“С.” ЕООД) е подписан много по-късно-след м. декември 2018 г.
Съдът намира, че към процесния период (м.януари-м.май 2019г., за
който се претендира заплащане на предоставени ВиК услуги от ищеца на
ответника) не е приключила регламентираната процедура по предоставянето
на ВиК активите на ищеца. Както твърди самият въззивник-ищец, а и от
представените от него доказателства се установи, че за да предоставя
услугите по договора на обособената територия, въззивникът-ищец е поискал
през м.май 2019г . от АВиК да му изпрати окончателния протокол за
разделяне на собствеността на активите на територията на община С., както и
че този протокол е получен от него на 15.05.2019г. с писмо от 14.05.2019г. на
АВиК-Благоевград, след което (в изпълнение на разпоредбите на чл.4.4.б.»б»
и б.» д» от договора и допълнителното споразумение) въззивникът-ищец е
изготвил и изпратил на АВиК-Б. с писмо от 17.10.2019г. допълнено
приложение I 1-32 с активи публична общинска собственост, находящи се на
територията на община С., което е получено от АВиК на 18.10.2019г .
Следователно, преди тази дата няма как ищецът като ВиК оператор да е
започнал по предвидения в Закона за водите ред да изпълнява задълженията
си по договора с ВиК Асоциацията за територията на община С. ( където
попада и имота на ответника), поради което и искането му към ответника (в
качеството му на потребител) за заплащане на предоставени ВиК услуги е
неоснователно. Следва да се отбележи за прецизност и че по делото не са
представени от ищеца доказателства за отписването на активите и тяхната
стойност от баланса на «С.»-ЕООД (което се извършва след получаването на
окончателния разделителен протокол и в срока посочен в ал.6 на пар.9 от ПЗР
на ЗИДЗВ) и завеждането им в баланса на община С., поради което тези
активи не са преминали в управление на Асоциацията по ВиК (както
предвижда изр.2 на ал.8 от цитирания пар.9), за да може тя да ги предостави
на ищеца (в качеството му на ВиК оператор) по предвидения, в сключения
между тях договор, ред. Следователно, за процесния период ( от м.януари
2019г. до края на м.май 2019г.) ищецът не е обслужващият ВиК оператор на
ответника, за да има право да претендира от него заплащане на предоставени
ВиК услуги на посоченото в исковата молба основание.
Неоснователно се явява възражението във въззивната жалба, че
първостепенния съд неправилно е приложил материалния закон, като е приел,
че въззивникът-ищец, няма право да събере вземането, тъй като не е
легитимен оператор на ВиК услуги, поради липса на окончателен протокол за
разпределение на активи, поради което е налице незавършен фактически
състав за придобиване качество на обслужващ оператор. В случая не е налице
излизане от рамките на спора, следователно навлизане в административно
15
производство по управление и прехвърляне на активи, а е налице прилагане
на правна разпоредба. Съгласно параграф 9, ал. 8 ПЗР на Закона за водите, в
случаите по чл. 198б, т. 2 министърът на регионалното развитие изпраща на
асоциацията по В и К копия от окончателните протоколи за разпределение на
собствеността по ал. 5 незабавно след тяхното изготвяне или след учредяване
на асоциацията по В и К в обособената територия – ако такава не е учредена
към датата на изготвянето на окончателните протоколи. В тези случаи В и К
системите и съоръженията – публична държавна и публична общинска
собственост, преминават в управление на асоциацията по В и К на
съответната обособена територия от датата на получаване на окончателните
протоколи от асоциацията по В и К, съответно – след отписването им по реда
на ал. 7. В и К системите и съоръженията – публична държавна собственост,
се завеждат в баланса на областните администрации на съответната
обособена територия. В настоящия случай, съдът е приложил правна норма,
уреждаща правомощия на асоциацията по В и К на съответната обособена
територия, да придобие системи и съоръжения, които системи и съоръжения
да възложи на „ВиК“ оператор, който да предоставя услуги по „ВиК“. В този
смисъл, законът изисква оператора „ВиК“, за да може да предоставя услуга
„ВиК“, да е придобил качеството надлежен съобразно Закона за водите. Ако
не е придобил това качество оператора, ако не е придобил системи и
съоръжения на съответната обособена територия по надлежния ред, то
оператора за услуги „ВиК“ не може да предоставя тази услуга „ВиК“,
следователно не може да претендира заплащане на цената на услуга „ВиК“.
По изложените съображения съдът намира, че следва да отхвърли
предявените искове, без да е нужно да обсъжда останалите възражения във
въззивната жалба. Същите се явяват неоснователни, тъй като след като
въззивникът-ищец не е, по смисъла на закона, надлежен оператор на „ВиК“
услуга за обособената територия за процесния период, ирелевантно е
обсъждането на фактите, обуславящи неизпълнение на задължението на
ответника за плащане на цената за услугата. Дейността по предоставяне на
услуга „ВиК“ е регулирана дейност, както по отношение на субектите, които
могат да я извършват, така и по отношение на реда и начина на стопанисване
и управление на системи и съоръжения.
Не е налице нарушение на императивни материални и процесуални
норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният
състав препраща и към мотивите, изложени от Районен съд С.. Оплакванията
в жалбата не намират опора в закона и на събраните доказателства.
С оглед обстоятелството, че въззивната жалба е неоснователна, то на
ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, се следват разноски в
производството.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
16
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 901996/ 09.10.2020 г. по гр.д. № 132/
2020 г. по описа на Районен съд - С..
ОСЪЖДА “В.И.К”ЕООД – Б., ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. Б., ул. ”..” № 3, представлявано от управителя инж. Р.Н.Д, да
заплати на Л. Х. С., ЕГН **********, сумата в размер на 300.00 лв. (триста
лева), представляваща разноски за адвокат в настоящето производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Решението е подписано с особено мнение от съдия Владимир Ковачев.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17