№ 14932
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110121353 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от ищеца ЗК „Лен Инс” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе”
№ 67а, положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.
411, ал. 1 КЗ за признаване за установено съществуването на вземане на ищеца срещу
ответника ЗД „Евроинс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, в размер на 491,56 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за вреди от ПТП,
настъпило на 30.04.2018 г. в Игуменица, Република Гърция, по вина на водача на т.а.
марка „Рено“ модел „Т“, с рег. № ************, за който ищецът е застраховател по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и към който е
било прикрепено ремарке с рег. № ********, за което ответникът е застраховател по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 45493/2021 г. по
описа на СРС, 157 с-в.
Ищецът ЗК „Лен Инс” АД извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че по силата на облигационно отношение, възникнало от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за т.а. марка „Рено“, модел
„Т“, с рег. № ************, е заплатил сумата от 983.12 лв., представляваща
обезщетение за вредите, причинени на т.а. марка „Волво“, рег. № **** от настъпило на
30.04.2018 г. в Игуменица, Република Гърция, ПТП по вина на водача на застрахования
при ищеца автомобил. Поддържа, че към застрахования при него товарен автомобил е
било прикрепено ремарке с рег. № ********, на което ответникът е бил застраховател
по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради
което последният следвало да възстанови на ищеца половината от заплатеното
застрахователно обезщетение, а именно – сумата в размер от 491.56 лв., тъй като
съгласно приложимото гръцкото право, доколкото деликтът е настъпил на територията
на Република Гърция, отговарят солидарно. С покана било поискано ответникът да
изпълни задължението си като плати на ищеца сумата от 491.56 лв., но ответната
страна отказала плащане.
Ответникът ЗД „Евроинс” АД в депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
1
отговор оспорва иска при възражения, че не следва да отговаря за половината от
изплатеното от ищеца обезщетение, тъй като се касаело за договорна, а не за деликтна
отговорност, като съгласно решение на СЕС от 21.01.2016 г. по дела C-359/14 и C-
475/14, задължението на застрахователя да обезщети причинената на пострадалото
лице вреда произтичало от договора, който го обвързва със застрахованото лице,
поради което следвало да се прилагат разпоредбите на Регламент 593/2008 на ЕП и СМ
/Рим I/, който урежда приложимото право при договорни отношения между страните.
Предвид изложеното счита, че в случая е приложимо българското право, а именно чл.
479, ал. 1 КЗ, поради което отговорността следвало да се поеме изцяло от ищеца, в
качеството му на застраховател на влекача. Застрахователят на теглещото превозно
средство имал право на регрес срещу застрахователя на ремаркето само доколкото това
е предвидено в съответното приложимо национално право или в договор между
двамата застрахователи, а последното, в случая, не било налице. В евентуалност
твърди, че ако се приеме, че приложим е Регламент (ЕО) № 864/2007 г. относно
приложимото право при извъндоговорни отношение /Рим II/, по силата на чл. 4, ал. 2 и
ал. 3 от него следвало отново да се прилага българското право, тъй като седалището на
страните е в Република България и застрахователните договори са сключени на същата
територия. В евентуалност, ответникът оспорва механизма на процесното ПТП, както и
размера на причинените от него вреди.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, поради което и не подлежи на доказване,
обстоятелството, че към момента на процесното ПТП ищецът е бил застраховател по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за т.а. марка
„Рено“, модел „Т“, с рег. № ************, като е заплатил сумата от 983.12 лв.,
представляваща обезщетение за вредите, причинени на т.а. марка „Волво“, рег. № ****
от настъпило на 30.04.2018 г. в Игуменица, Република Гърция, ПТП, както и факта, че
към момента на процесното ПТП ответникът е бил застраховател по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за ремарке с рег. №
********.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на
30.04.2018 г. в гр. Игуменица, Република Гърция е настъпило ПТП между т.а. „Волво“,
с рег. № IAE 5048 и товарен автомобил „Рено“, модел „Т“, рег. № ********, с
прикрепено към него ремарке с ****, в резултат на което по отношение на т.а. „Волво“,
с рег. № IAE 5048 са нанесени материални щети.
За изясняване на механизма на настъпване на ПТП и размера на вредите е
назначена съдебна автотехническа експертиза, заключението по която съдът кредитира
изцяло като обективно, безпристрастно и компетентно даденото. Вещото лице
изяснило следния механизъм на настъпване на ПТП-то: На 30.04.2018 г. около 00,30 ч.,
водачът на товарен автомобил „Рено“, модел „Т“, рег. № ********, с полуремарке с
**** е предприел маневра за паркиране на ферибот „Еурофери Корфу“ и реализира
ПТП с паркирания товарен автомобил „Волво“, с рег. № IAE 5048. Видимите
увреждания, според протокола за ПТП за товарен автомобил „Волво“, с рег. № IAE
5048 са два спойлера на кабината на камиона, като вещото лице е заключило, че
същите се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 30.04.2018 г.
произшествие в гр. Игуменица, Република Гърция. Вещото лице е изчислило
стойността на уврежданията на база средни пазарни цени в Република България към
датата на ПТП, а именно сумата от 530,40 лв. и не е налице тотална щета за процесното
МПС.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от
установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните
елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към датата на процесното ПТП договор за
имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на
2
увредения автомобил; 2/ заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца –
застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3/
отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг.
от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4/ наличие на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, със застрахователно покритие към датата на ПТП.
Доколкото в случая претенцията на ищеца се основава на регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение на собственика на МПС, регистрирано в друга
държава членка на ЕС, за вреди от настъпило ПТП на територията на друга държава
членка и причинени от превозно средство в състав от теглещо и теглено МПС, на първо
място съдът следва да определени приложимото материално право. Съгласно Решение
на Съда на ЕС от 21.01.2016 г. по съединени дела С-359/14 и С-475/14 при
пътнотранспортно произшествие, причинено от теглещо превозно средство, снабдено с
ремарке, приложимото право спрямо регресния иск на застрахователя на теглещото
превозно средство, който е изплатил обезщетение на пострадалия при произшествието,
предизвикано от водача на това превозно средство, срещу застрахователя на тегленото
при произшествието ремарке, се определя съгласно чл. 7 от Регламент № 593/2008
(Регламент "Рим І"), ако правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това
произшествие по силата на чл. 4 и следващите от Регламент № 864/2007 (Регламент
"Рим ІІ") предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредите, т. е.
предвиждат отговорност на собственика или държателя на ремаркето наред с
отговорността на собственика или ползвателя на теглещото превозно средство за
възстановяване на вредите на пострадалото лице.
В т. 54 от горепосоченото решение е изрично посочено, че задължението на
застраховател по застраховка "гражданска отговорност" да обезщети причинена на
пострадало лице вреда не произтича от настъпването на самата вреда, чийто
фактически състав, но и кръга лица, отговорни за обезщетяване на вредата,
действително се определят според приложимото право по чл. 4 и следващите от
Регламент "Рим ІІ", а от договора, който го обвързва с отговорното застраховано лице,
а в т. 61 и 62 – че на първо място следва да се определи по какъв начин следва да бъде
разпределено обезщетението за претърпените вреди в полза на пострадалото лице
между водача и собственика на теглещото превозно средство, от една страна, и от
друга страна, държателят на ремаркето, в съответствие с правилата на приложимото
национално право по силата на Регламент "Рим ІІ", а на второ място следва да се
определи, в съответствие с чл. 7 от Регламент "Рим І", кое е приложимото право
спрямо договорите за застраховка, сключени между застрахователите – ищци в
главните производства, и съответните застраховани от тях лица, за да се прецени дали
и в каква степен тези застрахователи могат по пътя на суброгацията да упражнят
правата на пострадалото лице спрямо застрахователя на ремаркето.
От изложеното следва, че чл. 7 от Регламент "Рим І" се прилага в случаите, в
които правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо произшествието по
силата на чл. 4 и следващите от Регламент "Рим ІІ", предвиждат разделяне на
задължението за поправяне на вредата. Настоящият случай е именно такъв –
приложимото материално право в отношенията между пострадалия и застрахователя е
това на Република Гърция, което предвижда разделяне на отговорността между
застрахователя на влекача и застрахователя на ремаркето, поради което и приложимото
материално право в отношенията между застрахователите на влекача и на тегленото от
него ремарке следва да се определи по реда на чл. 7 от Регламент "Рим І".
Доколкото в частност страните по застрахователните договори не са избрали
приложимо право и няма съмнение, че двамата застрахователи имат обичайно
местопребиваване на територията на Република България, то приложимо се явява
българското право, а отделно от това следва да се посочи, че и двете застраховки са
задължителни по смисъла на чл. 7, § 4 от Регламент "Рим І", като именно Кодекса за За
застраховането на Република България регламентира, както задължението за
3
сключване на застраховките (чл. 483 КЗ), така и обема на застрахователното покритие
по тях (в т. ч. покритите рискове при застраховки "гражданска отговорност" от
притежаване и използване на ремарке – чл. 479 КЗ).
Съгласно нормата на чл. 479, ал. 1 КЗ (приложимо право съгласно чл. 7 от
Регламент "Рим І"), вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно
средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на
движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от
застрахователя по задължителната застраховка "гражданска отговорност" на
автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно
превозно средство. Следователно отговорността на ответника по процесния договор за
застраховка "гражданска отговорност" поначало не включва задължение за
обезщетяване на вреди, нанесени при движение на ремаркето от теглещо превозно
средство, поради което и само на това основание релевираната претенция се явява
неоснователна.
С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени
направените деловодни разноски в исковото производство за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на 150 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото. Съдът намира, че в заповедното производство на длъжника не се
дължат отделно разноски за адвокатско/юрисконсултско възнаграждение, доколкото
законът изрично го освобождава от задължението да мотивира възражението си,
поради което и доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл. 422
ГПК би била напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за
едно и също нещо. Освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране,
законодателят се дезинтересира от основателността на възражението. То е само
формална предпоставка, без самостоятелни правни последици, поради което и изходът
на спора за материалното право на кредитора не предпоставя материална
незаконосъобразност на възражението по чл. 414 ГПК. Следователно липсва и
функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното право – в
този смисъл Определение № 45 от 23.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3074/2018 г., I т.
о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца ЗК „Лен Инс” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67а,
положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 411,
ал. 1 КЗ за признаване за установено съществуването на вземане на ищеца срещу
ответника ЗД „Евроинс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, в размер на 491,56 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за вреди от ПТП,
настъпило на 30.04.2018 г. в Игуменица, Република Гърция, по вина на водача на т.а.
марка „Рено“ модел „Т“, с рег. № ************, за който ищецът е застраховател по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и към който е
било прикрепено ремарке с рег. № ********, за което ответникът е застраховател по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 45493/2021 г. по
описа на СРС, 157 с-в.
ОСЪЖДА ЗК „Лен Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67а да заплати на ЗД „Евроинс”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43 на основание чл. 78, ал.3 ЗЗД сумата от 150 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5