Р Е Ш Е Н И Е
№ 443 29. 11. 2019г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 29. 10. 2019г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател : Методи
Величков
Членове : Рени Ковачка
Димитър Ковачев
Секретар : Катя Станоева,
като разгледа докладваното от съдия Методи Величков
въззивно гражданско дело № 521 по
описа за 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното :
С решение № 12 от 25.
04. 2019г., постановено по гр. д. № 204 / 2018г. по описа на Трънския районен съд, е осъден Б.И.М. с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на ищеца
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД 1592 - гр.София, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Христофор Колумб“ №43, с ЕИК: *********,
представлявано от изпълнителните директори Ю.Ц. и Р.Б., чрез юрк.Б.И., сумата
от 6 760.29 лв., представляващо дължимо от ответника обезщетение в качеството
му на причинител на вреда по застраховка
"Каско" за л. а. "Шевролет Каптива" с рег.№ ***, платено от
ищеца като застраховател по имуществена застраховка "Каско" на л. а.
"Шевролет Каптива" с рег.№ ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба на 06.12.2018 г.
до окончателното й изплащане, на основание
чл. 213 от Кодекса за застраховането (отм.); както и на основание чл. 86 от ЗЗД, да заплати обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на 2745.87 лева, считано три години
назад от датата на завеждане на исковата молба - 06.12.2018г., както и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати направените разноски в размер на 574
лв., като искът е отхвърлен над уважения размер за главницата от 6 760.29 лв. до
пълния му претендиран размер от 7675,38лв. /т.е. за 15 лева/.
Недоволен от
решението в осъдителната му част е останал Б.И.М., който чрез адвокат А.Д., го
е обжалвал в тази му част. Моли то да бъде отменено в обжалваната му част като
неправилно, необосновано и незаконосъобразно и предявените искови претенции да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Моли да му бъдът присъдени
направените разноски пред двете съдебни инстанции. Поддържа жалбата си и в
съдебно заседание.
ЗД „Евро Инс“ АД,
чрез юрисконсулт Я. Н. – Ц. е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата
като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Поддържа
становище си и в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Б.И. и моли да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
За да постанови
решението си, Трънският районен съд
е приел следното:
Приел e за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че МПС
трактор "МТЗ 80" без рег.
номер не е имал валидна към датата на настъпване на процесното ПТП застраховка
"Гражданска отговорност". Отбелязал е, че върху заверения документ, представляващ протокол за ПТП № ***,
са установени положени подписи за двамата водачи, като за Водач "1" е
изписано, че е виновен за ПТП, не е употребил алкохол и други упойващи
вещества. От събраните по делото писмени доказателства и заключението на
съдебната авто-техническа експертиза, е приел, че на 26.07.2015 г. на
кръстовище с равнозначни пътища в района на с. ***, община Трън е настъпило ПТП
с участието на трактор МТЗ - 80, без регистрация, управляван от Б.И.М. и л.а.
„Шевролет Каптива", per № ***, собственост на, ДСК Лизинг" АД,
лизингополучател „Екотекс София" ЕООД, управляван от М.К.М., в резултат на
което са настьпили тежки материални щети. Отбелязал е, че водачът на трактор
МТЗ-80 /участник 1/ се движи в с.***, като при преминаването си през
неурегулирано кръстовище не пропуска навлизащия отдясно л.а.“Шевролет“ и го
удря; че ударът е страничен и според описаните щети на МПС леко кос-между
предната предимно лява част на трактора и лявата странична част на
л.а.“Шевролет“; че щетите по л.а. „Шевролет“ отговарят по начин на получаване
на удар с механизъм на възникване, описан по – горе, че причинените материални
щети са в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие, че сумата,
необходима за възстановяване на увредения лек автомобил, застрахован при ищеца,
възлиза на 6 760,29 лв., а размерът на обичайните ликвидационни разходи за
извършени огледи и определяне на размера на застрахователното обезщетение по
щетата възлизат на 10 лв.
Съдът е отбелязал,
че свидетелските показания на Ж.Н.Г., съставител на АУАН, потвърждават
описаното в документите.
При така установената фактическа обстановка,
Трънският районен съд е направил своите правни изводи:
Процесното ПТП е
настъпило по описания в исковата молба начин, което се потвърждава от представения
протокол за ПТП. Отбелязал е, че в самия протокол ответникът Б.М., като водач
на трактор МТЗ 80 без рег.номер, е
признал вината си за настъпване на произшествието и е положил подписа си.
Обсъдил е възражението на ответника, че по негова жалба, с решение по НАХД №
57/2015 г. та ТрРС е било отменено наказателното постановление, с което е лишен
от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, както и глоба в размер на 100
лева за нарушение по чл.48 от ЗДВП, защото водачът на трактор МТЗ-80 и ответник
по настоящото дело е управлявал МПС без регистрационни табели. Отбелязал е, че в
съобразителната част на т. 15 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС, е посочено, че задължителни по смисъла на чл. 300 ГПК за
гражданския съд, относно това дали и кой е извършил деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, са само тези актове на наказателния
съд, с които по надлежен ред едно лице е признато за виновно в извършване на
престъпно деяние - с присъда, решение по чл. 78а НК или споразумение в
наказателния процес. В тази насока е отбелязал, че решението по чл. 78а НК се
приравнява на влязла в сила присъда, поради това, че и в този случай деянието
си остава престъпление, а не административно нарушение, като разликата с
присъдата е само във вида на отговорността - освобождаване от наказателна
отговорност и налагане или не на административно наказание. С оглед така
възприетия в посоченото тълкувателно решение критерий, съдът е приел, че доколкото
наказателното постановление или актът за неговата отмяна по НАХД имат за
предмет деяние, което не е престъпление, а административно нарушение, те не
обвързват съгласно чл. 300 ГПК гражданския съд относно вината на дееца и
противоправността на деянието. С оглед изложеното съдът е приел, че ответникът
виновно е причинил ПТП, от което са настъпили претендираните материални щети,
поради което дължи да върне на застрахователя по „КАСКО“ платеното обезщетение.
Съдът е отбелязал, че наказателното постановление е било отменено по допуснати
процесуални нарушения, а не материални такива.
Съдът е приел за
неоснователно възражението на ответника относно липсата на валидна покана за
доброволно изплащане на регресната сума. Отбелязал е, че дори и да се приеме,
че поканата не е стигнала до адресата на 20.11.2015г. / предвид заключението на
извършената по делото съдебно- почеркова експертиза, че подписа положен на
обратната разписка за получената покана не е на ответника/, то предявяването на
поканата не е се явява условие за допустимост на депозираната искова молба, а с
получаване на исковата молба на ответника е станало известно сумата и
основанието на обезщетителната претенция.
Въз основа на приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, съдът е приел, че общата сума, необходима за пълното възстановяване
на автомобила по цени на оторизиран представител, възлиза на 6 760,29 лв. Съдът
е отбелязал, че са представени писмени доказателства за платена фактура със
стойност 6 765,38 лева. С оглед на изложеното, съдът е приел, че в полза на
ищцовото дружество е възникнало регресното право на вземане за процесната
главница до размера от 6 760,29 лв., установен от вещото лице като необходима
сума за репариране на вредите, причинени от процесното ПТП от автомобил,
застрахован при ищцовото дружество със застраховка "Каско".
Съдът намерил за
доказано, че сумата по щетата е била заплатена в полза на застрахованото лице
при ищцовото дружество, както и че ищецът
е заплатил сумата от 6 765.38 лв. с банков документ на „Авто Юнион
Сервиз от 06.11.2015 г. по Фактура № **********/26.09.2015г., за извършения
ремонт на автомобила, поради което исковата претенция е основателна до
горепосочената сума, а над тази сума исковата претенция следва да бъде
отхвърлена.
Отбелязал е, че следва
да се присъди и претендираната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба /06.12.2018 г./ до датата на окончателното
плащане на претендираните суми.
С оглед акцесорния
характер на исковата претенция по чл. 86 от ЗЗД за забавено плащане, съдът е
приел, че тя е основателна за заплащане на три години назад от датата на
предявяване на иска – 06.12.2018г. Отбелязал е, че размерът на сумата изчислен
по реда на чл.162 от ГПК възлиза на 2745.87 лева.
Съдът е
определи дължимите разноски в тежест на ответника.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната жалба се
явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и
подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка
за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно и допустимо.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен
от изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното във въззивната жалба, от
становището на насрещната страна, както и от събраните по делото доказателства,
включително и тези събрани пред въззивната съдебна инстанция, Пернишкият
окръжен съд намира следното :
Настоящето
производство е по търговски спор, касещ предявен иск по чл.213, ал.1 от Кодекса
за застраховането /отм./ и се разглежда по реда на ГПК. В тази връзка
Пернишкият окръжен съд следва да отбележи, че цитираното във въззивната жалба
ПП на ВС № 10 от 28. 12. 1973г., касае процедурата на търсене и налагане на
административно – наказателна отговорност по ЗАНН, поради което се явява
несъотносимо към настоящето производство. Що се отнася до решение Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т.
д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК, то се явява напълно оносимо към настоящщето производство, но в
жалбоподателят не ие е позовал на най – съществената част от това решение, а
именно въпросът, поради който делото е било допуснато до касационно обжалване и
какво разрешение на този въпрос е дадено от ВКС по реда на чл. 290 от ГПК.
С определение №
754/10.10.2013 г. по т. д. № 1506/2013 г. ВКС, ТК, състав на I ТО, е допуснато,
на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касационно обжалване по въпроса
"относно съдържанието и характера на протокола за ПТП във връзка с
установяване на механизма на ПТП". По настощето дело не се спори, че
мястото на ПТП е било посетено от полицейските служители на РПУ – гр. Трън
свидетелите – Ж.Н.Г., дал свидетелски показания в с. з. на 21. 02. 2019г. пред
Трънския районен съд и Ю. Б.К., дал свидетелски показания пред Пернишкия
окръжен съд в с.з. 29. 10. 2019г. С цитираното решение на ВКС е дадено следното
разяснение на въпроса по който е допуснато касационно обжалване - Протоколът за ПТП е официален
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът,
съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето,
чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на
механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства,
когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП
обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не
притежава.
След
като полицейските
служители Ж.Н.Г. и Ю.Б.К. са посетили
процесното ПТП, станало на *** в района на с. ***, и са изготвила обстоен протокол
за настъпилото ПТП, то свидетелските показания на Р.Р.А., дадени в с.з. на 01.
10. 2019г. пред Пернишкия окръжен съд, са процесуално недопустими. Дори да бяха
процесуално допустими, то съдът не би ги кредитирал, тъй като напълно нелогично
е очевидец, който е присъствал на това ПТП, и е ходил на два пъти при
участниците в ПТП-то, сред които е и неговия познат Б.И. М., да си предлага
помощта, с оглед преклузивните срокове, да не бъде поискан да бъде разпитан
като свидетел още с писмения отговор на исковата молба и в него да не се
направят възражения, че кръстовището е било урегулирано, че лекия автомобил
„Шевролет Каптива“ е пресичал път с предимство, по което се е движел тракторът,
че тракторът е извършвал ляв завой и се
е бил изнесъл наполовина в лявата част на кръстовището, както и че била
откъсната дясната предна гума на трактора.
С
оглед изложеното, въз основа на приложения протокол за ПТП № *** от *** /л.7 от
първоинстанционното производство/, подписан от изготвиля го Ж.Н.Г., подписан от
свидетеля Ю. Б.К. и подписан от участниците в ПТП-то, в това число и от участник
№ 1 - ответникът по исковото производство Б.И. М. и от свидетелските показания
на Ж.Н.Г. Ю. Б.К., дадени в настоящето производство, които с оглед изтеклото време
нямат спомени от видяното, въз основа на представения препис от талон на лек
автомобил „Шевролет Каптива“, както и въз основа заключението на вещото лице
инж. В.В., което изцяло се възприема от съда като обективно и компетентно
дадено, оспорено от ответната страна само в частта му за размера на щетите, Пернишкият
окръжен съд намира за установено следното :
Трактор
МТЗ – 80, без регистрация и без регистрационни табели, е
собственост на Б.И.М..
Лек
автомобил „Шевролет Каптива“, с рег. № ***, е собственост на лизингодателя „ДСК
Лизинг“ АД, който го е отдал на лизинг на лизингополучателя „Екотекс София“ .
На
*** около 17,15г. в с. ***, Трънска
община, Пернишка Област, Б.М. управлявал трактора, а лекият автомобил бил
управляван от М.К.М.. На кръстовище на разнозначни пътища, неурегулирано,
лекият автомобил се падал десностоящ на трактора. И лекият автомобил и
тракторът се движели в права посока за всеки един от тях. Водачът на трактора
не дал предимство на десностоящия лек автомобил, в резултат на което между тях
последвало ПТП на средата на кръстовището. От косия удар било откъснато
предното ляво колело на трактора, а по лявата страна на лекия автомобил били
нанесени увреждания – по предна лява врата, на задна лява врата, подбит заден
ляв калник, подбит ляв праг. Именно движението в права посока и на двамата
участници, обяснява защо е откъснато предното ляво колело на трактора, още
повече, че ударът е бил кос /под ъгъл/.
Свидетелят
Ю.Б.К. заяви, че сега като младши районен инспектор, по – често минава през
това кръстовище и вижда, че от страна на бившия мотел има поставен знак А26 –
кръстовище с път без предимство, който знак е стар и ръждясал, но същият
изрично заяви, че към момента на процесното ПТП поддържа всичко, което е било
изготвено от неговия колега от Пътна полиция и който протокол е подписан и от
свидетеля. По делото няма данни кой и кога е поставил впоследствие този знак,
но е категорично установено, че към момента на ПТП, кръстовището е било
неурегулирано. Останалото се възприема от съда като защитна позиция на жалбоподателя.
Това,
че на Б. М. не му е наложено административно наказание по ЗАНН, а издаденото
Наказателно постановление /НП/, по изготвения акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ е било отменено с Решение № 37 / 23. 09.
2015г. по НАХД № 57 / 2015г. по описа на Трънския районен съд, на процесуални
основания, не означава, че Б.И.М. е признат за невиновен за причиняването на
процесното ПТП, както се твърди от жалбоподателя, а означава, че при така
издаденото наказателно постановление, на същия не би могло да му бъде наложено
административно наказание. Вината му обаче може да бъде установена в исковото
производство по реда на ГПК.
Б.И.
М. е управлявал трактора без същият да има регистрация и без регистрационни
табели, с което е нарушил разпоредбата
на чл. 140, ал.1 от Закона за движението по пътищата /редакцията с ДВ бр. 37 от
22.05.2015 г., действала към момента на настъпване на процесното ПТП/ – по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Едно от малкото обстоятелства
по делото, по което не се спори от ответника е, че пътят е бил за обществено
ползване.
Освен
това същият е нарушил и разпоредбата на чл.48, предложение първо от ЗДвП - На кръстовище на равнозначни пътища водачът на
пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които
се намират или приближават от дясната му страна, тъй като М. не е пропуснал
десностоящият лек автомобил „Шевролет Каптива“.
При
изискане на застраховки „гражданска отговорност“ водачът на нерегистрирания
трактор М. не е преставил такава. Неоснователни са доводите на жалбоподателя,
че ищецът следвало да докаже, че липсвала застраховка „гражданска отговорност“.
Този факт би следвало да бъде установен от ищеца, само ако тракторът имаше
регистрация, но справка за наличието на застраховка „гражданска отговорност“
или липсата на такава, касаеща трактор МТЗ – 80, син на цвят, без регистрация и
без регистрационни табели, няма как да бъде извършена.
Водачът
на лекия актомобил „Шевролет Каптива“, с рег. № ***, е представил валидна
застрахователна полица, за застраховка „гражданска отговорност“, но той няма
вина за настъпване на ПТП-то. Както беше отбелязано по - горе лекия автомобил
„Шеврлолет Каптива“ е бил на даден на лизингово изплащане.
Доводите
на жалбоподателя, че застрахователната полица за застраховка „Каско“ не е била
подписана от представител на застрахования, поради което не е породила правно
действие, са основателни. Тези доводи са били въведени и в писмения отговор,
поради което с определение № 17 от 22. 01. 2019г., Трънският районен съд при
извършване разпределение на доказателствената тежест, е отбелязал, че първото
обстоятелство, което следва да се докаже от ищеца е сключването на договор
„Каско“. Ищецът пък с молба вх. № 219 / 14. 02. 2019г., по описа на Трънския
районен съд, се е позовал на съдебна практика на ВКС, постановена по реда на
чл. 290 от ГПК, касаеща процесния неподписан от застрахования договор „Каско на
МПС“ – Решение № 71 от 22. 06. 2009г. по т. д. № 11/2009г., I т.о., ТК и Решение № 50 от 25. 04. 2012г. по т.д. № 95 /
2001г., II т.о., ТК.
Възраженията
на ответника и доводите на ищеца за липсата/наличието на договор „Каско МПС“
между собственика на автомобила и застрахователно дружество „Евроинс“ АД, не
са обсъждани от първоинстанционния съд в мотивите на решението му.
Цитираната
от страна на ищеца съдебна практика, касае две търговски сделки – по първото
решение - за покупка на два трактора и два крана, а по второто съдебно решение
– за сключване на договор за застраховка „гражданска отговорност“. В тази
практика, ВКС е направил разграничение между липсата на форма и волеизявления в
гражданските сделки, които водят до нищожност и тяхната липса при търговските
сделки, която не води автоматично до нищожност. Отбелязал е, че за търговските
сделки действа нормата на чл. 293, ал.3 от ТЗ – страната не може да се позовава
на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала
действителността на изявлението. Пернишкият окръжен съд намира, че по аргумент
за по – силно основание ответникът може да прави такива възражения, тъй като той
не е страна по търговската сделка и има правен интерес от това.
При
това положение доказателственат тежест за дозване на търговската сделка „Каско
на МПС“ тежи върху ищцовата застрахователна компания.
Приложената
по делото застрахователна полица № ***, за застраховка „Каско на МПС“ в
„Евроинс“ АД за периода от 05. 09. 2014г. до 04. 2015г. включително, не е подписана от застрахования /л.8 от
първоинстанционното производство/. По настоящето дело липсват доказателства да
са извършени каквито и да било действия от страна на лизингодателя /собственика/
„ДСК Лизинг“ АД или лизингополучателя „Екотекс София“ ЕООД, от които да се
направи извод, че потвърждават извършването на застраховка гражданска
отговорност „Каско на МПС“ за лек автомобил „Шевролет Каптива“, с рег. № ***.
В
приложения приемо - предавателен протокол от 27. 07. 2015г., за лекия
автомобил, за собственик е отбелязана П.М.
и същата е положила два подписа в протокола – един за собственик и един за
приел. Липсват обаче каквито и да било отбелязвания тя да е служител или
упълномощено лице в някое от двете дружества, въпреки отбелязването във
формуляра „/или упълномощено лице/“. Освен това в този протокол е отбелязано по
средата между двете колони „градушка“, каквото застрахователно събитие, няма
никакво отношение с прецесните увреждания по автомобила /л. 12 от
първоинтстанционното дело/.
По
делото са приложени и два протокола за оглед на щетите по МПС, със същата рама,
като на процесния „Шевролет Каптива“, с рег. № ***, единият от 27. 07. 2015г., а другият от 10. 08. 2015г.,
които са подписани, като за собственик има положени подписи, но няма никакво
обозначение кой е този собственик /л. 9 и 10 от първоинстанционното
производство/.
По
делото има много писмени доказателства, че ЗК „Евроинс“ АД е извършвала
действия по застраховка „Каско на МПС“ за процесния автомобил, но няма
доказателства, такива действия да са извършвани от собственика на лекия
автомобил, който не е подписал застрахователната полица, респективно от
лизингополучателя – че е платил застрахователната цена, че е попълнил формуляр
за образуване на щета за нанесени имуществени щети по автомобила от ПТП в с. ***
на 26. 07. 2015 и т.н. Следователно ищецът не е доказал съществуването на
застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № ***, за периода от 05.
09. 2014г. до 04. 2015г. и по тези причини не би могъл да встъпи в правата на увреденото
лице, по смисъла на чл. 213, ал.1, изр. 1-во от Кодекса за застраховането
/отм./
Предявеният
иск регресен иск изцяло се явява неоснователен и би следвало да се отхвърли.
При
това положение жалбата се явява основателна. Обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която са уважени предявените искови претенции, включително
и в частта за присъдените разноски и предявените искови претенции следва да се
отхвърлят като неоснователни.
С
оглед изхода по делото, застрахователното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на Б. М. сумата 1350лв., представляваща направените от него разноски
пред Трънския районен съд и сумата 1130,75лв., представляваща направените от М.
разноски пред Пернишкия окръжен съд.
Тъй
като делото е гражданско и цената на единия от исковете е над 5000лв., то решението
подлежи на касационно обжалване.
Водим от
гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Отменя решение № 12 от 25. 04. 2019г.,
постановено по гр. д. № 204 / 2018г. по описа на Трънския районен съд, в частта му, с която е осъден Б.И.М., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на ищеца „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД 1592 - гр.София, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Христофор Колумб“ №43, с ЕИК: *********, представлявано от изпълнителните
директори Ю.Ц. и Р.Б., чрез юрк.Б.И., сумата от 6 760.29 лв., представляващо дължимо от ответника
обезщетение в качеството му на причинител на вреда по застраховка "Каско" за л. а.
"Шевролет Каптива" с рег.№ ***, платено от ищеца като застраховател
по имуществена застраховка "Каско" на л. а. "Шевролет
Каптива" с рег.№ ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на исковата молба на 06.12.2018 г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 213 от Кодекса за застраховането (отм.); както и на
основание чл. 86 от ЗЗД, да заплати обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на 2745.87 лева / две хиляди седемстотин четиридесет и пет
лева и осемдесет и седем стотинки, считано три години назад от датата на
завеждане на исковата молба - 06.12.2018г., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Б.М. е осъден да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД
направените разноски в размер на 574 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
Отхвърля предявените от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД
1592 - гр.София, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Христофор
Колумб“ №43, с ЕИК: *********, представлявано от изпълнителните директори Ю.Ц.
и Р.Б., чрез юрк.Б.И., искове, с които моли да бъде осъден Б.И.М., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на ищеца „Застрахователно дружество Евроинс“ АД 1592 -
гр.София, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Христофор Колумб“
№43, с ЕИК: *********, представлявано от изпълнителните директори Ю.Ц. и Р.Б.,
чрез юрк.Б.И., сумата от 6 760.29 лв.,
представляващо дължимо от ответника обезщетение в качеството му на
причинител на вреда по застраховка
"Каско" за л. а. "Шевролет Каптива" с рег.№ ***, платено от
ищеца като застраховател по имуществена застраховка "Каско" на л. а.
"Шевролет Каптива" с рег.№ ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба на 06.12.2018 г.
до окончателното й изплащане, на основание чл. 213 от Кодекса за застраховането
(отм.); както и на основание чл. 86 от ЗЗД, да заплати обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
2745.87 лева / две хиляди седемстотин четиридесет и пет лева и осемдесет и
седем стотинки, считано три години назад от датата на завеждане на исковата
молба - 06.12.2018г., както и да заплати направените по делото разноски, като неоснователни.
Осъжда „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД 1592 - гр.София, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Христофор Колумб“ №43, с ЕИК: *********, представлявано от изпълнителните
директори Ю.Ц. и Р.Б., да заплати на
Б.И.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата 1350лв., представляваща направените от него разноски пред Трънския
районен съд и сумата 1130,75лв.,
представляваща направените от него разноски пред Пернишкия окръжен съд.
Решението
може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от датата
на връчването му на страните.
Председател :
Членове : 1.
2.